Беседа:Яребична

Следният текст бе сложен от нерегистриран потребител на неправилно място, разбърквайки и уики-синтаксиса. Това и стила на написаното ме карат да се съмнявам в неутралността и свободното разпространение на материала, затова го запазвам тук. Ако текста е от някакъв източник, мисля че няма проблем, стига той да се цитира. --Станислав 08:49, 31 дек 2004 (UTC)

---

След падането на България под турско робство по-заможните българи започват да се изселват в различни региони.Една част от тях се заселват в с.Едига Лозенградско. Около 1890 г. в с. Едига избухва голям пожар,който почти го изпепелява.От това село към България тръгват около 150 човека - маджури /те са чисти тракийци/ от три клона /тронки,какавани,главанци/.Стигат до с.Галата-Варненско,където ги задържат 30-40 дни за карантина.След този период на карантина държавата ги оземлява както следва : тронките в с.Аксаково,какаваните в селата Куманово и Клементово, а главанците в с.Яребична. През 1890 г. с.Яребична е съществувало.Франгенското плато е било владение на двама братя турци разделено на Коджа/голяма/и Кючюк/малка/ феранг /франга/. Пристигналите от с. Едига българи били в по-голямата си част мъже,които по-късно си вземат за съпруги от местните моми. От с.Яребична е и Димитър Тодоров Мавродиев - четник на Петко войвода. Около 1950 г. в селото има цигани/копанари/.През 1954-1955 г. тук идват българи от с.Злокучене -Плевенско ,които започват работа в градините и ТКЗС-берат череши и ябълки.Скоро след това започват неразбории и побоища между българи и цигани.Това наложило доброволното изселване на циганите към с.Въглен и Синдел. През 1973 г.се основава конезавода в с.Орешак Варненско с коне от Англия и Унгария.Един от основателите на конезавода е Димитър Тодоров /Жокея/,който също е от с.Яребична.Конезавода е ликвидиран през 1981 г., а е бил по-добър от Шуменският.

---

Отделям текста с хоризонтални черти за по-лесно четене (вместо безкрайно дълги редове надясно). -- Златко 10:52, 16 ноември 2005 (UTC)

ЯРЕБИЧНА- ИСТОРИЯ И РАЗКАЗИ

ИНФОРМАЦИЯТА,КОЯТО ЩЕ ПУБЛИКУВАМ Е ВЗЕТА ОТ ИСТОРИЧЕСКИ СПРАВКИ,ЛЕТОПИСА НА КУПЕН ГЕОРГИЕВ ПАЛОВ /СЪХРАНЕН ВЪВ ВАРНЕНСКИЯТ ДЪРЖАВЕН АРХИВ/ И "ТРАКИЙСКИ НАПЕВИ КРАЙ ВАРНА" НА РУСКА ДАСКАЛОВА.

ОТ 12 ДО 14 ЮЛИ 1903 Г. В ЖИВОПИСНАТА СТРАНДЖАНСКА МЕСТНОСТ "ПЕТРОВА НИВА" Е СВИКАН КОНГРЕС ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ИЛЕНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ. БЪЛГАРИТЕ ОТ ЦЯЛА СТРАНДЖА БИЛИ ОБХВАНАТИ ОТ "УМСТВЕНО ОПИЯНЕНИЕ",ПОВЯРВАЛИ ЧЕ ЩЕ СРАЗЯТ ЕДНА ВЕКОВНА ОЩЕ ВЕЛИКА ИМПЕРИЯ. НО...РАЗГРОМ! СТРАШНО - МОРЕ ОТ ЧОВЕШКИ ДРАМИ И РАЗБИТИ СЪДБИ! ПОГРОМЪТ Е СТРАШЕН - НАД 2600 УБИТИ, 2620 КЪЩИ ОПОЖАРЕНИ, 1288 ОБЕЗДОМЕНИ, 2000"ИЗГНАНИЦИ-ОТЛОМКА НИЩОЖНА ОТ ВИНАГИ ХРАБЪР НАРОД МЪЧЕНИК"-П.ЯВОРОВ.

ОТ ЛОЗЕНГРАД СЕ ПРОТОЧИЛИ КЕРВАНИ ОТ ХОРА И ДОБИТЪК КЪМ БЪЛГАРИЯ.ХОРАТА БИЛИ ГОЛИ И БОСИ,НЕ УСПЕЛИ ДА ВЗЕМАТ ДОРИ НАЙ-НЕОБХОДИМОТО СЪС СЕБЕ СИ.ПРЕМИНАВАТ ГРАНИЦАТА ПЕШ И СТИГАТ ДО БУРГАС. ОТ БУРГАС ДО ВАРНА БЕЖАНЦИТЕ СА ПРЕВОЗЕНИ С КОРАБИТЕ "БУРГАС","ВАРНА" И"ХИОС" -НА 03.09.1903Г. - 300 ЧОВЕКА,НА 06.09. -424,НА 19.09. - 118,И НА 19.09 - 1472 ЧОВЕКА.

БЕЖАНЦИТЕ ПОЛУЧИЛИ НАЗВАНИЕТО "МАДЖУРИ",КОЕТО ОЗНАЧАВА ПРЕСЕЛНИК.ЕДНА ЧАСТ ОТ ТЯХ СА НАСТАНЕНИ В БОЛНИЦАТА ДО СТАРИЯ ПОНЕДЕЛНИЧЕН ПАЗАР НА ГР.ВАРНА,А ДРУГИ В СЕЛЕТА ОКОЛО ВАРНА.СЕЛАТА АКСАКОВО,ВЪГЛЕН,КАМЕНАР,ЯРЕБИЧНА,Л.КАРАВЕЛОВО И ПРИСЕЛЦИ СЕ ПРЕПЪЛВАТ С БЕЖАНЦИ ОТ КАРАДЕРЕ,КОРИЯТА,ЕДИГА,КОРУДЕРЕ,ПАСПАЛОВО И ДР.

ПРЕСЕЛНИЦИТЕ,КОИТО ДОШЛИ ОТ РАВНА ТРАКИЯ /ПОЛЕНЦИ-ТРАКИЙЦИ/ ОБРАЗУВАЛИ БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ С ПОМОЩА НА ЧАСТИЦАТА "КА" -КА ИДА,КА ВИДА ,ПОРАДИ ТОВА ТЕ ПОЛУЧИЛИ И ПРЯКОРА СИ "КАКАВАНИ". ПРЕСЕЛНИЦИТЕ,КОИТО ДОШЛИ ОТ СТРАНДЖА ПЛАНИНА /ПЛАНИНЦИ/ ПОЛУЧИЛИ ПРЯКОРА "ТРОНКИ", ТЕЗИ КОИТО ПРИСТИГНАЛИ ОТ С.ГЛАВАН ЯМБОЛСКО ГИ НАРЕКЛИ "ГЛАВАНЦИ".

С. ЕДИГА - ЛОЗЕНГРАДСКО

С.ЕДИГА /КЮЧЮК СТАМБОЛА/ ОГРАДЕНО С ГОЛЯМО КАМЕННО КАЛЕ СЕ Е ГУШНАЛО ВСРЕД ТАЙНСТВЕНИТЕ ГОРИ, В ПАЗВИТЕ НА СТРАНДЖА ПЛАНИНА.НАСЕЛЕНО С ГЪРКОМАНИ,ТО БИЛО ГОЛЯМО И БОГАТО СЕЛО.ЖИТЕЛИТЕ МУ СЕ ЗАНИМАВАЛИ С БОЯДЖИЛЪК В ЦАРИГРАД.

С.ЯРЕБИЧНА / МАЛКА ФРАНГА /

ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА - 1858 Г. В СЕЛАТА ЯРЕБИЧНА И КАМЕНАР СА РАЗПОЛОЖЕНИ ФРЕНСКИ ВОЙСКОВИ ЕДИНИЦИ. В С.КАМЕНАР-ГОЛЯМА ВОЙСКА И ОТ ТУК ИМЕТО -ГОЛЯМА ФРАНГА,А В С.ЯРЕБИЧНА-МАЛКА ВОЙСКА-МАЛКА ФРАНГА.ТУРСКИТЕ НАЗВАНИЯ НА СЕЛАТА БИЛИ СЪОТВЕТНО-КОДЖА И КЮЧЮК ФЕРАНГ.ИМЕТО НА С.ЯРЕБИЧНА-МАЛКА ФРАНГА Е ЗАПАЗЕНО ДО 1936 Г.

ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ ИДВАТ В МАЛКА ФРАНГА ОКОЛО 1860Г. ТЕ НАПУСКАТ С.ГЛАВАН ПОДГОНЕНИ ОТ ТУРСКИЯТ БАШИБОЗУК. ДЪЛГО СКИТАТ ИЗ РУМЪНИЯ,ЖИВЕЯТ ПО Р.ВОЛГА,ПОСЛЕ МИНАВАТ ОТСАМ ДУНАВА И СЕ ЗАСЕЛВАТ В МАЛКА ФРАНГА. ОТ ЕДНА ГЛАВАНСКА ПЕСЕН МОЖЕМ ДА СЪДИМ,ЧЕ ТЕ СА ПОЗНАВАЛИ ТЕЗИ МЕСТА И ПО-РАНО:

  "ДОШЛИ СА МАМО,ДОШЛИ СА
   ДОШЛИ СА ТУРЦИ-ВАРНЕНЦИ
   ВАРНЕНЦИ И КАВАРНЕНЦИ
   ДА КАРАТ ХОРА НА АНГАРЯ-
   НА ВАРНА ХЕНДЕК ДА КОПАЯТ
   НА ШУМЕН ЖИТО ДА НОСЯТ..."
  

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1878 Г. В С. МАЛКА ФРАНГА ИДВА ВТОРАТА ВЪЛНА БЪЛГАРИ ОТ С.ЕДИГА ЛОЗЕНГРАДСКО. ПО СИЛАТА НА БЕРЛИНСКИЯ ДОГОВОР ОТ 01.ЮЛИ 1878 Г. ОКУПИРАНИТЕ ОТ РУСКИТЕ ВОЙСКИ ОДРИНСКИ И ЛОЗЕНГРАДСКИ ОКРЪЗИ ТРЯБВАЛО ПРЕЗ ЕСЕНТА НА СЪЩАТА ГОДИНА ДА БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ НА ТУРЦИЯ. УЗНАЛИ,ЧЕ ОСТАВАТ ДА ЖИВЕЯТ ПОД ТУРСКА ВЛАСТ,БЪЛГАРИТЕ ОТ ТИЯ МЕСТА БИЛИ ОБХВАНАТИ ОТ СИЛНА ТРЕВОГА И ПОЧНАЛИ МАСОВО ДА НАПУСКАТ ГРАДОВЕ И СЕЛА ПРЕДИ ТУРСКИТЕ ВЛАСТИ ДА СЕ ЯВЯТ ПРИ ТЯХ. БЕЖАНЦИТЕ СЕ ТРУПАЛИ В ПЛОВДИВ,СТ.ЗАГОРА И ПОГРАНИЧНИТЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ СТАНЦИИ БЕЗ ДА ЗНАЯТ ПО-НАТАТЪШНАТА СИ УЧАСТ. СЪЗДАЛОТО СЕ ПОЛОЖЕНИЕ МНОГО ЗАТРУДНИЛО ГЕНЕРАЛ-ГУБЕРНАТОРА СТОЛИПИН. БЕЖАНЦИТЕ ТРЯБВАЛО ДА ЛАГЕРУВАТ ПРЕЗ ЗИМАТА НА ОТКРИТО. ЕДИНСТВЕНОТО РАЗРЕШЕНИЕ БИЛО ДА ГИ ПРЕХВЪРЛЯТ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ. ТАКА ПРЕЗ АПРИЛ 1879 Г. ОКОЛО 13-14 ХИЛЯДИ ЧОВЕКА ПРЕМИНАВАТ ОТТАТЪК БАЛКАНА И СЕ НАСТАНЯВЯТ ВЪВ ВАРНЕНСКИ И ШУМЕНСКИ ОКРЪЗИ.

В СЕЛО МАЛКА ФРАНГА СЕ ЗАСЕЛВАТ БЛИЗО 20 СЕМЕЙСТВА.ТЕ СА ДОВЕДЕНИ ТУК ОТ ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ - ПАЛАТА .КОЙТО, ОЩЕ ТВЪРДЕ МЛАД, ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО Е НАМЕРИЛ ПРЕПИТАНИЕ В СЕЛОТО.МАЛКО ПО-КЪСНО ТОЙ СЕ ЗАВРЪЩА В С.ЕДИГА И ЗАПОЧВА РАБОТА КАТО БАКАЛЧЕ ПРИ БОГАТ ГРЪК.ГЪРКЪТ ХАРЕСВА ЧЕСТНИЯТ И РАБОТЛИВ МЛАДЕЖ И МУ ПРЕДЛАГА ДА СЕ ОЖЕНИ ЗА ДЪЩЕРЯ МУ. НО ГЕОРГИ ОТКАЗВА ЗАЩОТО ИМА ДРУГА,ГОЛЯМА ЛЮБОВ-ФИЛКА ПАНАЙОТОВА. ПО ТАЗИ ИСТИНСКА ИСТОРИЯ Е СЪЗДАДЕНА И ПЕСЕНТА " СЪБРАЛИ МИ СЕ,СЪБРА ЛИ...".

И ТАКА, ПАЛАТА-ПРИРОДНО ИНТЕЛИГЕНТЕН МЪЖ НАСТОЯВА ВСИЧКИ ДА СЕ ЗАСЕЛЯТ В МАЛКА ФРАНГА,ТЪЙ КАТО ОТ ПРЕДИШНОТО СИ ПРЕБИВАВАНЕ ТУК,ТОЙ МНОГО ТОЧНО ПРЕЦЕНЯВА КАКВО ЩЕ ИМ ДАДЕ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА СЕЛОТО. НА ОКОЛО-ПОЛЯ,ГОРИ,ВОДА И НАЙ-ВАЖНОТО ,НАМИРА СЕ В БЛИЗОСТ ДО ГОЛЯМ ГРАД.

В ПО-КЪСНО ВРЕМЕ ЗА ПАЛАТА СЕ РАЗКАЗВА: "ИМАШЕ 1000 ДКА,ДОБИТЪК,КРЪЧМА,БАКАЛИЯ,КАЗАН ЗА РАКИЯ,ЗЕЛЕНЧУКОВА И ОВОЩНА ГРАДИНА,ПЛЕВНИК С 3 ВРАТИ,ДВОРЪТ МУ 10 ДКА. ПРЕЗ СТАМБОЛОВО ВРЕМЕ БИЛ НАРОДЕН ПРЕДСАВИТЕЛ. ТЕЖЪК ЧОВЕК - ФРАНГЕНСКИ ГЕРАК".

ПО ВЕЛИКДЕН 1879 Г. ТУК ПРИСТИГАТ И ДЕСЕТИНА СЕМЕЙСТВА ОТ С.ГЛАВАН.

ТРЕТАТА ВЪЛНА БЕЖАНЦИ ОТ С.ЕДИГА СЕ ЗАСЕЛВАТ ТУК СЛЕД ТЪЖНАТА 1903Г. КОМИТИТЕ СЪБИРАТ ХОРАТА ОТ ЕДИГА,ИЗЧАКВАТ УДОБЕН МОМЕНТ И ОРГАНИЗИРАТ БЯГСТВОТО ИМ.ПЪТУВАТ САМО НОЩЕМ ПРИ НЕПРЕКЪСНАТО ПРЕСЛЕДВАНЕ ОТ СТРАНА НА ТУРСКИТЕ ВОЙСКИ.СТИГАТ БУРГАС И ОТ ТАМ С КОРАБИ ДО ВАРНА.ПРЕТЪРПЯВАТ ОКОЛО 40 ДНИ КАРАНТИНА В С.ГАЛАТА.

И ОТ НОВО ,НАУЧИЛ ЗА НОВИТЕ БЕЖАНЦИ,ПРЪВ ИМ ПОМАГА ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ. ТОЙ ВЕДНАГА ИЗПРАЩА 4 КАРУЦИ ЗА ТЯХ И ГИ ПРИЮТЯВА ПРИ СЕБЕ СИ.

ПРЕЗ 1903Г. СЕЛОТО НАБРОЯВА ОКОЛО 30 КЪЩИ.ТУК ЖИВЕЕЛИ ЗАЕДНО ТУРЦИ И БЪЛГАРИ. НА МЯСТОТО НА СЕГАШНИЯ ЦЕНТЪР СЕ Е НАМИРАЛО ТУРСКОТО ГРОБИЩЕ. ЕДНА НОЩ БЪЛГАРИТЕ ИЗВАДИЛИ КАМЪНИТЕ ОТ ТУРСКИТЕ ГРОБОВЕ. НА СУТРИНТА СУЕВЕРНИТЕ ТУРЦИ БИЛИ УЖАСЕНИ ОТ ВИДЯНОТО.СКОРО СЛЕД ТОЗИ СЛУЧАЙ ЗАПОЧНАЛИ ДА РАЗПРОДАВАТ ИМОТИТЕ СИ И СТАНАЛИ "МУХАДЖИРИ"-ТУРСКИ ИЗСЕЛНИЦИ ОТ БЪЛГАРИЯ.

ЕДНА ОТ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ НА С. ЯРЕБИЧНА Е ОГРОМЕН ДЪБ МНОГОЛИСТНИК,КОЙТО КАЗВАТ,ЧЕ ПОМНИ ВРЕМЕТО НА СЕЛСКИЯ ЦАР ИВАЙЛО БЪРДОКВА.ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1931 Г. ,КОГАТО Е БИЛ ВЕЧЕ СЕДЕМВЕКОВЕН,ДЪБЪТ ЗАБОЛЯВА. ЕДИН ОТ КЛОНИТЕ МУ ИЗСЪХВА И ТОГАВА ПОЕТЪТ-ПОТОМЪК НА ТРИ СТРАНДЖАНСКИ РОДА КУПЕН ГЕОРГИЕВ ПАЛОВ НАПИСВА :

  "ЗАБРАВЕН ДЪБ В ШУМНИЯ УСОЙ-
   ПРИСКЪРБЕН,ТЪЖЕН,Е ЗАМИСЛЕН ТОЙ.
   ПРИВЕЛИ СА СЕ КИТНИТЕ МУ КЛОНИ
   И ЛИСТИ,ЛИСТИ В ТЪЖНА ЕСЕН РОНИ..."
  

ДЪБЪТ Е ВСЕ ОЩЕ ВЛАСТЕЛИН В РАВНИНАТА!

ОКОЛО 1950Г.В СЕЛОТО ИМА ЦИГАНИ /КОПАНАРИ/. ЗАПОЧВАТ НЕРАЗБОРИИ.ТОВА НАЛОЖИЛО ДОБРОВОЛНОТО ИМ ИЗСЕЛВАНЕ КЪМ СЕЛАТА ВЪГЛЕН И СИНДЕЛ.

ПРЕЗ 1954-1955Г. В ЯРЕБИЧНА СЕ ЗАСЕЛВАТ БЪЛГАРИ ОТ С.ЗЛОКУЧЕНЕ ПЛЕВЕНСКО.

ОТ С.ЯРЕБИЧНА Е И ЧЕТНИКА НА ПЕТКО ВОЙВОДА-ДИМИТЪР ТОДОРОВ МАВРОДИЕВ.

ДНЕС СЕЛОТО ЖИВЕЕ ПЪЛНОЦЕННО СВОЯ ЖИВОТ. ТУК ВЕЧЕ ИМА ЦЕХ ЗА МЕБЕЛИ "ВАЛИАНИ",ЦЕХ ЗА ПРЕРАБОТКА НА МЕСО-"ДОНА",ЦЕХ ЗА ПРЕРАБОТКА НА РИБА,ЦЕХ ЗА БИРЕНИ ФЪСТЪЦИ,БОНБОНИ И ЗЪРНЕНА БАЗА-"БОВЕКО". ИМА МАГАЗИН,КАФЕНЕ И МЕХАНА,НО НЯМА ЦЪРКВА И УЧИЛИЩЕ!

20.02.2005Г. ДОНКА Д.ДЖЕНДОВА