Бързодействие на интегрална схема

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бързодействието е основна характеристика на интегралните схеми. Определя се от времената на превключване и продължителността на фронтовете на изходните сигнали. Бързодействието на логическите елементи е максимално, когато на всички входове се подават едновременно управляващи сигнали. В противен случай се увеличава влиянието на паразитните капацитети.

Бързодействието е много важно за процесора в компютъра, колкото то е по-голямо, толкова той е по-производителен. Измерва се с MIPS (на английски: Millions of Instructions Per Second) или с FLOPS (акроним от на английски: Floating point Operations Per Second, произнася се флопс) — величини, които показват съответно колко милиона инструкции за секунда се изпълняват, или колко операции с плаваща запетая в секунда се изпълняват.