Съединени американски щати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от САЩ)
Направо към: навигация, търсене
Съединени американски щати
The United States of America
Знаме на САЩ
Герб на САЩ
(знаме) (герб)
Девиз:
In God We Trust (официален, 1876-)
(английски: В Бог вярваме)
E Pluribus Unum (1782-)
(от латински: От много, един)
Национален химн: Знаме, обсипано със звезди
Континенталните щати, заедно с Аляска и Хаваите.
Континенталните щати, заедно с Аляска и Хаваите.
География и население
Площ 9 826 675[1] km²
(на 3-то1 място)
Столица Вашингтон
38°53′42.4″ с. ш. 77°02′12″ з. д. / 38.895111° с. ш. 77.036667° з. д.
Най-голям град Ню Йорк
Официален език Няма на федерално ниво. Де факто - английски език1
Население (пребр., 2009) 318 390 000[2]
(на 3-то място)
Гъстота на нас. 34,2 д./km²
Управление
Президент Барак Обама
Вицепрезидент Джо Байдън
История
Независимост
 -призната
от Великобритания
4 юли 1776 г.
Икономика
БВП (ППС, 2013) 16 799 трилиона $
(на 1-во място)
БВП на човек (ППС) 52 101 $[3]
ИЧР Повишение 0,950 (много висок[4])
(на 4-то място)
Валута долар (USD)
Други данни
Часова зона (от UTC-5 до UTC-10)
Интернет домейн .us .gov .edu .mil .um
Телефонен код 1
1 Испанският е вторият най-говорим език

Съединѐните америка̀нски ща̀ти (САЩ) (на английски: United States of America (USA)), често наричани само Съединѐните ща̀ти (The United States (U.S.)), Ща̀тите (The States) или Амѐрика (America), е държава, разположена в континента Северна Америка. САЩ е една от най-големите по територия страни в света.

Официално САЩ е федерална конституционна република,[5][6] състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море. Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 мил. души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни.[7] Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни.

Палеоиндианците мигрират от Евразия до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години.[8] Европейската колонизация започва през 16 век. Съединените американски щати възникват от 13 британски колонии, разположени по протежение на атлантическото крайбрежие. Споровете между Великобритания и тези колонии води до Войната за независимост. На 4 юли 1776 г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват Декларацията за независимост. Войната приключва през 1783 г. с признаването на независимостта на Съединените американски щати от Британското кралство. Това е първата успешна война за независимост срещу европейската колониална империя.[9][10] Сегашната конституция на САЩ е приета на 17 септември 1787 г. Първите десет поправки, единодушно наречени Закон за правата, са ратифицирани през 1791 г. и гарантират много основни граждански права и свободи.

Водена от доктрината за Явното предначертание, новата страна предприема енергично разширение на териториите си в цяла Северна Америка в 19 век. Това начинание изисква изместване на коренното население, придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати.[11] Американската гражданска война прекратява легалното робство върху черното население.[12][13] В края на 19 век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан,[14] постигайки най-голямата икономика за времето си.[15] Испано-американската война и Първата световна война потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от Втората световна война като световна сила, първата страна, притежаваща ядрен арсенал, и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Краят на Студената война и разпадането на Съветския съюз остава САЩ като единствената суперсила в света.

Водеща сред развитите страни в икономическо отношение, Съединените американски щати са с оценен БВП за 2013 г. 16,8 трилиона щатски долара. Това означава 23% от световния номинал на БВП и 19% от паритета на покупателната стойност.[3][16] Икономиката се подхранва от изобилието на природни ресурси и високата производителност на труда.[17] През 2010 г. Щатите се нареждат шести в света по БВП на глава на населението.[3] Въпреки че икономиката на страната се счита за постиндустриална, САЩ продължават да бъдат едни от най-големите производители в света.[18] Тя има четвъртия най-висок среден доход на ръка от домакинството в рамките на ОИСР, както и най-високата брутна средна заплата,[19][20][21] въпреки че е и четвърта по най-неравномерно разпределение на доходите[22][23] - около 16 % от населението живее в бедност, както е определило Бюрото за преброяване.[24] Държавата отчита 36,6% от световните военни разходи,[25] правеща я икономически и военен първенец. Съединените щати са също така видна политическа и културна сила и лидер в областта на научните изследвания и технологичните иновации.[26][27][28][29][30]

Етимология на името[редактиране | edit source]

Срещани наименования на страната са: САЩ, Щатите, Америка. На български език думата „щати“ в името измества от „държави“ към средата на двадесети век като част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски.

Най-ранната известна употреба на наименованието „Америка“ се приписва на немския картограф Мартин Валдзеемюлер, който, докато работел в Saint-Dié-des-Vosges, през 1507 г. създава голяма карта, на която се виждат Северна и Южна Америка. Но въпреки това се използва едно неуверено, но всеобщо прието убеждение  това, изразено в книгата Cosmographiae Introductio, която го обяснява като името на италианския изследовател Америго Веспучи (Americus Vespucius). Веспучи правилно предполага, че когато Христофор Колумб достигнал бряг в Карибско море през 1492 г., той не е достигнал Индия, ами „Новия Свят“.

География[редактиране | edit source]

Топографска карта на САЩ

Общата площ на САЩ e 9 826 675 км2 (или 3 794 083 мили2),[31] включваща и водните територии, а без тях 9 147 593 км2 (или 3 531 822 мили2),[32] което прави страната трета или четвърта по големина в света[33] след Русия, Канада и евентуално Китай.

Най-високата точка на САЩ е връх Маккинли (6194 м) в щата Аляска, който e и най-висок в цяла Северна Америка. Най-ниската точка на САЩ, а и в цяла Северна Америка, е Долината на смъртта (86 м под морското равнище) в щата Калифорния.

Най-краткото разстояние между САЩ и Русия е 86 км., а между Китай и САЩ е 1200 км.

Официални региони на САЩ[редактиране | edit source]

Много райони на САЩ са определени със закон или разпоредби от федералното правителство

Бюро за преброяване на населението-региони и разделения[редактиране | edit source]

Бюрото за преброяване на населението [34] разделя САЩ на четири статистически района, с девет подразделения. Статистическите региони на Бюрото по преброяване на населението "широко се използва ..... за събиране и анализ на статистическите данни". Разделението на САЩ от Бюрото за преброяване на населението по статистически райони широко е разпространено.

Регионалните деления използвани от Бюрото за преброяване на населението са следните:

Регион 1 Североизточен

Регион 2: Среден Запад (Преди юни 1984 г. районът Среден Запад е бил определян като Северен Централен район)

Регион: Южен (Юг)

Регион Западен

Крайбрежия[редактиране | edit source]

Големите равнини са обширна равнинна територия, простираща се от северно Мексико до южна Канада. Това са най-плодородните райони на САЩ

Климат[редактиране | edit source]

Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Годишната амплитуда на температурата в части от северните Големи равнини стига до 65 градуса по Целзий; на някои места са отбелязани годишни разлики в температурата до 100 градуса по Целзий от 50 градуса до -50 градуса.

Климатът в по-голямата част от страната е умерен и субтропичен, континентален и тропичен — на полуостров Флорида. Средните януарски температури са от -24,8 градуса по Целзий в Аляска и -18 Градуса по Целзий в Централните равнини до 14 градуса по Целзий в югозападните части и до 20 градуса по Целзий на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14-25 градуса по Целзий на западното крайбрежие, 16-26 градуса по Целзий на източното и до 32 градуса по Целзий във вътрешните плата и южните части на страната.

Близостта до големи водни басейни влияе положително върху количеството на валежите — в крайбрежните места обикновено падат повече валежи. На изток и в приморските части падат 1000-2000 мм валежи годишно. В Централните равнини падат около 600-900 мм валежи годишно. Във Великите равнини валежите са около 400-600 мм годишно. В платата те са 400 мм годишно. В пустинните райони валежите са най-малко — под 100 мм годишно.

Природа[редактиране | edit source]

Природата на страната е изключително разнообразна — обширни низини и равнини, ниски и високи планини. Богати са водните ресурси на страната. През нея протичат големи реки: Мисисипи, Мисури, Колорадо, Колумбия и др. Обширни площи са заети от плодородни земи. Големи територии са покрити от гори и страната е богата на запаси от дървесина. Полезните изкопаеми са в основата на промишлената мощ на страната: нефт, земен газ, въглища, желязна руда, медна руда, боксит, руди на редки метали, злато, фосфорити и бронз, цинк и др.

История[редактиране | edit source]

Първи европейски контакт с коренните американци[редактиране | edit source]

Макет на къща от Мисисипския период (1000–1600 г. сл. Хр).

Първите заселници в Северна Америка мигрират от Сибир, посредством път по суша, намирал се някога в Беринговия проток, преди ок. 15 000 години или повече.[35][36][37] Някои от тях, като например доколумбовата Мисисипска култура, създават развито селско стопанство, огромна архитектура, и общество на държавно ниво. След като европейските изследователи и търговци установяват контакт с коренните жители, местното населението започва да намалява, в резултат на различни причини, включително болестите: едра шарка и морбили,[38][39] така и смесените бракове[40] и насилието.[41][42][43]

В ранните дни на колонизацията новите заселници са били изправени пред недостига на храна, болестите и атаките от индианците. Коренните американци често са във война със съседните племена и участват във военните конфликти на колонистите.[44] В същото време обаче много от местните жители и заселниците започват да зависят един от друг. Колонизаторите търгуват и разменят за храна и животински кожи, туземците пък за оръжия, боеприпаси и други европейски изделия.[45] Индианците научават много европейци къде, кога и как да се култивират царевица, боб и тикви по границата. Европейските мисионери и други смятат, че основна тяхна цел е да „цивилизоват“ кореняците, като ги научат да обръщат повече внимание върху земеделието и ранчото, отколкото върху лова и събирането на растения.[46][47]

Заселници[редактиране | edit source]

След първото пътуване на Колумб до Новия свят през 1492 редица изследователи и преселници стъпват във Флорида и американския Югозапад.[48][49] Има и няколко опита за колонизиране от страна на французите на източното крайбрежие, а по-късно и по поречието на Мисисипи, където френската колонизация е по-успешна. Английските колонии се установяват на източния бряг на Северна Америка, започвайки със селището Джеймстаун във Вирджиния, основано 1607 г. Друга значима английска колония е Плимутската колония на пилигримите от 1620 г. Ранните опити за комунално съжителство на европейските преселници претърпяват неуспехи до въвеждането на частни земеделски стопанства.[50] Първото избрано законодателно събрание на континента е създадено през 1619 във Вирджиния. Договорът на кораба Мейфлауър, подписан от пилигримите преди стъпването им на американска земя, представлява прецедент за тогавашния модел на представително самоуправление и конституционализъм, и той ще се приеме във всички следващи американски колонии.[51][52]

Подписването на договора на Мейфлауър, 1620 г.

Повечето заселници в Америка са дребни фермери, но има и такива които разбират от индустрия. Земеделските култури за продан включват тютюн, ориз и пшеница. Добивната промишленост се развива с риболов, производство на кожи и дървени материали. Производителите правят ром и плавателни съдове, а в края на колониалния период американците са отговорни за една седма от световния запас на желязо.[53] В подкрепа на местната икономика градовете се разполагат по крайбрежието, за да служат като търговски центрове. Английските колонии са допълнени от вълни от шотландско-ирландско население и други групи. Постепенно крайбрежната зона поскъпва и наемните работници са избутани на запад.[54] Използването на роби за отглеждането на култури за продан се заражда при испанците през XVI век, усвоява се от англичаните и чрез тях попада в Северна Америка, където робството процъфтява. Причини за разцвета му са по-голяма продължителност на живот в новия континент, дължаща се на по-малкото заболявания, по-добрата храна и лечение.[55][56][57] Колониалното общество до голяма степен е разделено относно религиозното си и морално отношение към робството, от което една част са против него, а други за.[58][59] В началото на XVIII век обаче африканските роби заместват изцяло наемните работници, особено в южните региони.[60]

С колонизацията на Джорджия през 1732, са образувани 13 колонии, от които ще се появят бъдещите Съединените американски щати.[61] Всички тези колонии имат местни правителства, избрани чрез избори, отворени за повечето свободни хора. Новото правителство изпитва все по-голям отдаденост към древните права на англичанина и чувство за самоуправление, стимулиращо подкрепа за републиканство.[62] С изключително висока раждаемост, ниски смъртност, както и стабилно споразумение, колониалното население нараства бързо. За разлика от относително малката популация на коренните жители, които намаляват.[63] Възраждането на християнството през 30-те и 40-те години на XVIII век, познато като Голямото събуждане, подхранва интерес към религията и религиозната свобода.

Във войната между французите и индианците, британците изземат Канада от френските заселници, но френскоезичното население остава политически изолирано от южните колонии. Като се изключат коренните американци, които са завладян и разселени, в 13-те колонии популацията през 1770 е отчетена 2,1 мил. души, които е една трета от тази в Британия. Въпреки продължаващия наплив от новопристигнали, скоростта на естествения прираст е такава, че от 1770 само една малка част от американците са били родени в чужбина.[64] Отдалечеността на колониите от Великобритания им позволява да развият самоуправление, но техния успех мотивира редица монарси да се устремят да затвърдят кралския авторитет.

Независимост и разширяване[редактиране | edit source]

Декларацията за Независимост: Комитетът на Петте представя своя проект на Втория континентален конгрес през 1776 г.

Американската война за независимост е първата успешна колониална война за независимост срещу европейска сила. Американците разработват една идеология на „републиканство“, която държи правителство, осланящо се на волята на народа, изразена в техните местни законодателни органи. Те търсят правата си като англичани, „никакви данъци без представителство.“ Британците настояват за администриране на империята в парламент, и конфликтът ескалира във война.[65] Конгресът приема Декларацията за независимост, на 4 юли 1776 г, обявявайки, че човечеството е създадено равно по техните неотменими права. Тази дата сега се чества като Ден на независимостта на Америка. От 1777 Уставът на Конфедерацията установява слабо правителство, което управлява до 1789.[66]

Великобритания признава независимостта на САЩ след тяхното поражение в Йорктаун.[67][68][69] В мирния договор от 1783 г, Американският суверенитет е признат в територия от брега на Атлантическия океан на запад до река Мисисипи. Националистите, които водят Филаделфийския конвент (1787 г.), привеждат в писмени вид Конституцията на Съединените щати, ратифицирана със спогодба между държавите през 1788 г. Федералното правителство е реорганизирано в три клона една година по-късно, за негова проверка и баланс. Джордж Вашингтон, водачът на победната революционна армия, е първият президент, избран в рамките на новата конституция. Законът на правата, забраняващ федерално ограничаване на личната свобода, както и гарантиране на редица правни защити, е приет в 1791 г.[70]

Въпреки, че федералното правителство криминализира международната търговия с роби през 1808 г, след 1820 отглеждането на високодоходна памукова реколта избухва в дълбокия юг, а заедно с него се увеличава и робския труд.[71][72][73] Второто велико събуждане, започвайки около 1800, милиони се обръщат към евангелското протестантство. На север от религиозното течение се зареждат множество движения за социална реформа, включително аболиционизмът,[74] на юг, методисти и баптисти прозелитират сред робското население.[75]

Желание на американците да разширят териториите си на запад подтиква към една дълга поредица от войни с индианците.[76] Луизиана е закупена от френско-доминиращата територия през 1803 г, до което почти се е удвоява размера на нацията.[77] Войната от 1812 г, обявена от Великобритания поради различни оплаквания от нейна страна, води до равенство и засилване на американския национализъм.[78] Флорида е отстъпена от Испания след серия от американски военни набези в нея, след това, през 1819 г, и заливната зона се присъединява.[79] Разширението е подпомогнато от парната сила, когато започват пътуванията на параходи по големи водни системи на Америка, които са свързани с нови канали, като Ери и Илинойс и Мичигън. След водните пътища, американците почват да кръстосват земите си още по-бързи по железопътните линии.[80]

Териториалните придобивки на САЩ през XVIII век.

От 1820 до 1850, Джексоновската администрация започва серия от реформи, които включват широко мъжко избирателно право, което води до възхода на Втората партийна система съставена от демократи и виги - доминиращи партии от 1828 до 1854. Патеката на сълзите през 1830 илюстрира политиката на индианско премахване, която премества индианците на запад към техните резервати. САЩ анексира Република Тексас през 1845 г. по време на период на експанзионистичното явно предначертание.[81] Орегонският договор с Великобритания от 1846 дава контрола на Съединените щати върху днешния американски северозапад.[82] Победата в мексиканско-американската война завършила 1848 спира мексиканската цесия върху Калифорния и голяма част от днешния американски югозапад.[83]

Златната треска в Калифорния от 1848-49 г. стимулира миграцията на запад, с което се създават няколко нови западни щати.[84] След Гражданската война в САЩ, новите трансконтинентални железници правят смяната на местожителства по-лесни за заселниците, разширяват вътрешната търговия и увеличават конфликтите с индианците.[85] След половин век, изчезването на бизоните е екзистенциален удар за много от равнините индиански култури.[86] През 1869 г., нова политика за мир се опитва да предпази местните американци от малтретиране, да се избегне по-нататъшен военен конфликт и да се осигури в крайна сметка тяхното американско гражданство.[87]

Гражданска война и Ера на реконструкция[редактиране | edit source]

Битката при Гетисбърг, Пенсилвания, по време на Гражданската война

От появата на Съединените щати непрекъснато съществува разделение в американското общество, относно робството между Севера и Юга, което в крайна сметка води до Американската гражданска война.[88] Първоначално щатите, влизащи в Съюза, се редуват робовладелски и свободен, за да запазят секционния баланс в Сената. Населението в свободните щати обаче нараства и те излизат пред робовладелските територии в Камарата на представителите. С прибавената западната територия и повече свободни земи, напрежението между щатите с и без робски труд нараства, подкрепено с аргументи относно федерализъма и разпределението на териториите, дали и как да се разшири или ограничи робството.[89]

След избирането на Ейбрахам Линкълн през 1860, първият президент от анти-робовладелската Републиканска партия, конвенции от тринадесет щата обявяват отцепване и формират Конфедеративните американски щати, докато федералното правителство на САЩ поддържа отцепването като незаконно.[89] Последвалата война е първа за съюз, след нея в 1863 г. жертвите нарастват и Линкълн представя неговата Прокламация за освобождаване на робите, с която целта на втората война става премахването на робството. Гражданската война остава като най-смъртоносния военен конфликт в американската история, виновна за смъртта на ок. 618 000 войници, както и много цивилни граждани.[90]

След победата на Съюза през 1865 г., три изменения на Конституцията на САЩ, забраняващи робството, правят близо четири милиона американци от африкански произход, които са били роби,[91] граждани на страната, и им обещава права на глас. Войната и нейната резолюция водят до значително увеличение на федералната власт,[92] насочена към реинтегриране и възстановяване на южните щати, като същевременно гарантира права на наскоро освободени роби.[93] Но след Ерата на реконструкция, в целия Юг законите на Джим Кроу скоро обезправят повечето черни и някои бедни бели. През следващите десетилетия, както в севера така и в юга, черните и някои бели се изправят срещу системната дискриминация, включително расова сегрегация и редките решавания на проблеми извън съда, предизвиквайки национални движения срещу тези злоупотреби.[93]

Индустриализация[редактиране | edit source]

В Севера, урбанизацията и безпрецедентния наплив на имигранти от Южна и Източна Европа, довежда до излишък на индустриалния труда и големи промени в културата на страната.[94] Националната инфраструктура, включително телеграфните и трансконтинентални линии, ускоряват икономическия растеж, разрастват селищата и развиват стария американски запад. По-късно, изобретяването на електрическото осветление и телефона, също се отрази на комуникацията и градския живот.[95] Краят на индианските войни допълнително разширява площите, подложени на механично отглеждане и увеличава излишъците за международните пазари. Континенталната експанзия завършва с купуването на Аляска от Русия през 1867 г. През 1898 г. Съединените щати излизат на световната сцена със значителното производството на захар и стратегическите съоръжения, придобити в Хаваи. Пуерто Рико, Гуам и Филипините са отстъпени от Испания през същата година, след Испано-американската война.

Държавно устройство и вътрешна политика[редактиране | edit source]

Президентът на САЩ, Барак Обама

Съгласно Конституцията на САЩ, приета на 17.09.1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на Федералното правителство на САЩ. Останалите незасегнати в Конституцията пълномощия се прилагат от щатските власти.

В Конституцията е заложен принципът на разделението на властите, според който федералното правителство се състои от законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавното управление, действащи независимо един от друг.

Висш орган на законодателната власт е двукамарен Конгрес на САЩ:

Висш орган на изпълнителната власт е Президентът на САЩ.

Висш орган на съдебната власт е Върховният съд на САЩ.

Основни политически партии в САЩ са Републиканската и Демократическата партия, въпреки че съществуват и много малки партии.

Административно деление[редактиране | edit source]

В административно отношение Съединените американски щати се разделят на 50 щата, 1 федерален окръг (Вашингтон), 41 независими града и 3 072 окръга. Най-големият (но и един от най-слабонаселените щати) е Аляска.

Административно деление на САЩ
Щатите и техните главни градове
Щат Главен град Щат Главен град
Алабама Монгомъри Мисури Джеферсън сити
Аляска Джуно Мичигън Лансинг
Аризона Финикс Монтана Хелена
Арканзас Литъл Рок Небраска Линкълн
Айдахо Бойзи Невада Карсън сити
Айова Де Мойн Ню Джърси Трентън
Вашингтон Олимпия Ню Йорк Олбъни
Вирджиния Ричмънд Ню Мексико Санта фе
Върмонт Монпелие Ню Хемпшир Конкорд
Делауеър Доувър Оклахома Оклахома сити
Джорджия Атланта Орегон Салем
Западна Вирджиния Чарлстън Охайо Калумбус
Илинойс Спрингфилд Пенсилвания Харисбърг
Индиана Индианаплоис Род Айлънд Провидънс
Калифорния Сакраменто Северна Дакота Бисмарк
Канзас Топика Северна Каролина Рали
Кентъки Франкфорт Тексас Остин
Колорадо Денвър Тенеси Нашвил
Кънектикът Хардфорд Уайоминг Шейен
Луизиана Батън Руж Уисконсин Медисън
Масачузетс Бостън Флорида Талахаси
Мейн Огъста Хавай Хонолулу
Мериленд Анаполис Южна Дакота Пиер
Минесота Сейнт Пол Южна Каролина Колумбия
Мисисипи Джакстън Юта Солт Лейк Сити


Икономика[редактиране | edit source]

Нюйоркската фондова борса на Уолстрийт е символ на американската икономическа мощ

През 2003 година САЩ е била третото по посещаемост туристическо направление в света с 40 400 000 туристи след Франция със 75 000 000 и Испания с 52 500 000.

Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва като една като отдалечена успешна в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през 20-ти и 21-ви век.

Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето микроикономически решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока — 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 $.

Тестова камера за изследвания на ядрен синтез от проекта NIF. Ежегодно САЩ дават милиарди долари за научни изследвания във всички области.

Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например, Ню Йорк (градът) е център на американската финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, с Детройт служещ като исторически център на американската автостроителна промишленост и Чикаго като финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивната промишленост и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича преработвателната промишленост.

Реактивен двигател за пътнически самолет, произведен в САЩ
Лос Анджелис, икономическото сърце на американския западен бряг

Най-големият сектор в американската икономика е този на услугите, в който са заето грубо около ¾ от работната сила.

Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ е вторият по-големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония.

Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 доходът се е разпределял по-неравномерно. Приблизително 15 % от населението на САЩ е живеело под прага на бедността през 2012 година или повече от 46 милиона души. Бедността в САЩ продължава да расте. Средната класа спада все повече.[96][97] От 1975 в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целия реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода.

Социалната мобилност на щатските резиденти отнесена спрямо останалите държави е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска отнесена към държавите от ОИСР и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на 20 век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на федералния резерв Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще.

Транспорт[редактиране | edit source]

Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали най-важната част от които е Междущатската Магистрална Система, частично заменила по-остарялата Магистрална система на Съединените щати.

Съединените щати имат и презконтинентална жп система, която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извършват от Амтрак, който обслужва 46 от континенталните 48 щата.

Много от американските градове имат метро, като най-голямото е Нюйоркското метро.

Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година има 3 981 521 мили (6 407 637 км) от автомобилни пътища в САЩ – най-много в света.

Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света метра. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили.

Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на 20 век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища.

Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 са в Щатите включително и най-натовареното – „Международно летище Хартсфийлд-Джаксън Атланта“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“

Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пристанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между Големите езера и Атлантическия океан е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на селското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави Ню Йорк (градът) икономически център на страната.

Комуникации[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

САЩ е третата по население страна в света след Китай и Индия. Населението на САЩ е 313 972 017 души към 2012 г. Най-населеният щат е Калифорния с население от 37 691 912 души към 2011 г. Според данни на Агенцията за българите в чужбина през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 българи, което прави страната една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с български произход на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход(2000). Най-много българи има в Илинойс 220 000 души, Флорида 60 000-120 000 души и Калифорния 40 000-120 000 души (2000). За всички щати вижте Списък на щатите в САЩ по брой българи - 2000 година

Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е Западът, следван от Юга. Според Бюрото за преброяване на населението щатите с най-голям растеж от 1990 г. до 2000 г. са били Невада (66,3%), Аризона (40%) и Колорадо (30,60%) [1].

Език[редактиране | edit source]

В Съединените щати няма официален език. През 18 октомври 2006 г населението е достигнало 300 млн. души. 215 млн отбелязали, че вкъщи говорят на английски, 28,1 млн. - на испански, 1,6 млн. - на френски, 1,5 млн. - на китайски, 1,38 млн. - на немски и други. 28 565 души са казали, че вкъщи говорят на български език, като по този показател българският език се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ

Най-големите метрополни региони[редактиране | edit source]

Най-големите метрополни региони по население в САЩ за 2000 г. са:

  1. Ню Йорк - Нюарк - Бриджпорт, Ню Йорк - Ню Джърси - Кънектикът - Пенсилвания 21 361 797
  2. Лос Анджелис - Лонг Бийч - Ривърсайд, Калифорния 16 373 645
  3. Чикаго - Нейпървил - Мичиган Сити, Илинойс - Индиана - Уисконсин 9 312 255
  4. Вашингтон - Балтимор - Северна Вирджиния, Окръг Колумбия - Мериленд - Вирджиния - Северна Вирджиния 7 572 647
  5. Сан Франциско - Сан Хосе - Оукланд, (Районът на залива на Сан Франциско) Калифорния 7 572 647

Най-големите градове[редактиране | edit source]

Вижте Списък на градовете в САЩ по население

Най-големите градове по население в САЩ за 2004 г. са (прогноза):

  1. Ню Йорк, Ню Йорк 22 104 079
  2. Лос Анджелис, Калифорния 19 845 541
  3. Чикаго, Илинойс 12 862 244
  4. Хюстън , Тексас 9 012 626
  5. Филаделфия, Пенсилвания 1 470 151
  6. Финикс, Аризона 1 418 041
  7. Сан Диего, Калифорния 1 263 756
  8. Сан Антонио, Тексас 1 236 249
  9. Далас, Тексас 1 210 393
  10. Сан Хосе, Калифорния 904 522
  11. Детройт, Мичиган 900 198
  12. Индианаполис, Индиана 784 242
  13. Джаксънвил, Флорида 777 704
  14. Сан Франциско, Калифорния 744 230
  15. Калъмбъс, Охайо 730 008
  16. Остин , Тексас 681 804
  17. Мемфис, Тенеси 671 929
  18. Балтимор, Мериленд 671 929
  19. Форт Уърт, Тексас 603 337
  20. Шарлот, Северна Каролина 594 359

Култура[редактиране | edit source]

Празници[редактиране | edit source]

На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По времето на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките.

Федерални празници
Дата На английски На български
1 януари New Year's Day Първият ден от новата година
20 януари 1 Inauguration Day Встъпване в длъжност на президента
3-ят понеделник на януари Martin Luther King, Jr. Day Рожденият ден на Мартин Лутър Кинг, младши
3-ят понеделник на февруари Presidents' Day (Washington's Birthday) Денят на президентите
последният понеделник от май Memorial Day (Decoration Day) Денят на загиналите във войните
4 юли Independence Day Денят на независимостта
1-ят понеделник на септември Labor Day Денят на труда
2-ят понеделник на октомври Columbus Day Денят на Колумб
11 ноември Veterans Day Денят на ветераните
4-ят четвъртък на ноември Thanksgiving Day Денят на благодарността
25 декември Christmas Рождество/Коледа


Забележка: 1 На всеки 4 години, след президентските избори.

Външна политика[редактиране | edit source]

По-важни войни и конфликти с участието или водени от САЩ през XX и XXI век:
Американски морски пехотинци на остров Пелелиу, Тихоокеански театър, 1944
Изтребители F-15 и F-16 над Ирак, Войната в Залива, 1991

Джон Болтън, посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 година заявява: „Считам, че ние (САЩ, б.р.) имаме право да се защитаваме със всички средстава, включително със смяна на правителства в други държави,ако това е необходимо.“ Заявлението е в отговор на въпроса: „Могат ли САЩ да свалят демократично избрано правителство на друга държава, ако то води политика, неустройваща САЩ?“

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Атомната подводница USS Hawaii (SSN-776) от клас Вирджиния
Морски пехотинци се насочват към товарен самолет V-22 Оспри след учение

Въоръжените сили на САЩ се състоят от:

Обща численност към април 2007 г. - 1 426 700 души редовна армия, 1 458 500 резервни формирования.
Бюджет за 2007 -553 млрд.долара.

Правоналагащи ведомства[редактиране | edit source]

  • ЦРУ (Централно разузнавателно управление)
  • ФБР (Федерално бюро за разследване)
  • Затвори в САЩ — през 2007 година в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20-34 години в затвора всеки 9-ти е цветнокож. За затворите през 2007 година са изразходвани 49 милиарда долара, като до 2011 година се очаква разходите да достигнат 74 милиарда долара.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. geography.about.com - World Factbook
  2. Бюро по преброяване на населението на САЩ
  3. а б в World Economic Outlook Database: United States. // International Monetary Fund, April 2014. Посетен на 9 април, 2014.
  4. The Human Development Index—Going Beyond Income. // Human Development Report 2007. United Nations Development Program. Посетен на 24 март 2008.
  5. The New York Times Guide to Essential Knowledge, Second Edition: A Desk Reference for the Curious Mind. St. Martin's Press, 2007. ISBN 978-0-312-37659-8. с. 632.
  6. Onuf 1983.
  7. Adams, Strother-Adams 2001.
  8. Статия Who was first? New info on North America's earliest residents от Thomas H. Maugh II, написана за Los Angeles Times на 12 юли 2012 г.
  9. Greene, Pole 2003, с. 352–361.
  10. Bender 2006, с. 61.
  11. Carlisle, Golson 2007, с. 238.
  12. The Civil War and emancipation. Africans in America. Boston, MA: WGBH. Посетено 26 март 2013.
  13. Wallenfeldt 2010, с. 264.
  14. White 1996.
  15. Maddison, Angus. Historical Statistics for the World Economy. // The Groningen Growth and Development Centre, Economics Department of the University of Groningen, 2006. Посетен на 6 ноември 2008.
  16. Европейския съюз има по-голям колектив номинален БВП. Те обаче не са единична държава. Според МВФ САЩ разполага с по-висок БВП (ППС) сравнение с ЕС.
  17. „U.S. Workers World's Most Productive“. CBS News. 11 февруари 2009. Взето на 23 април 2013.
  18. Manufacturing, Jobs and the U.S. Economy. // Alliance for American Manufacturing, 2013.
  19. OECD Better Life Index. // Посетен на 25 ноември 2012.
  20. Household Income. // Обществото с един поглед 2014: ОИСР Социални показатели. OECD Publishing, 18 март 2014. Посетен на 29 май 2014.
  21. Average annual wages ОИСР. Посетено: 7 юни 2014.
  22. Crisis squeezes income and puts pressure on inequality and poverty. // OECD (2013). Посетен на 26 юли 2013.
  23. Income distribution and poverty – OECD. ОИСР
  24. „Census: U.S. Poverty Rate Spikes, Nearly 50 Million Americans Affected“ Си Би Ес. 15 ноември 2012
  25. Trends in world military expenditure, 2013. // Stockholm International Peace Research Institute, април 2014. Посетен на 14 април 2014.
  26. Cohen, 2004:History and the Hyperpower
  27. BBC, April 2008:Country Profile: United States of America
  28. Geographical trends of research output. // Research Trends. Посетен на 16 март 2014.
  29. The top 20 countries for scientific output. // Open Access Week. Посетен на 16 март 2014.
  30. Granted patents. // European Patent Office. Посетен на 16 март 2014.
  31. ((en))  US States (plus Washington D.C.) Area and Ranking. // U.S. Census Bureau, 2001. Посетен на 5 юли 2014.
  32. ((en))  How much of your state is wet?. // U.S. Census Bureau, 17 март 2014. Посетен на 5 юли 2014.
  33. Има различни мнения дали е трета или четвърта, съпоставена с територията на Китай.
  34. Списък на регионите в САЩ
  35. Maugh II, Thomas H.. Who was first? New info on North America's earliest residents. // Лос Анджелис Таймс, 12 юли 2012.
  36. ((en))  What is the earliest evidence of the peopling of North and South America?. // Smithsonian Institution, National Museum of Natural History, юни 2004. Посетен на 19 юни 2007.
  37. ((en)) Nicolas, Kudeba. Chapter 1 – The First Big Steppe – Aboriginal Canadian History. // The History of Canada Podcast, 28 февруари 2014.
  38. Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen 1996, с. 205.
  39. Bianchine, Russo 1992, с. 225–232.
  40. Mann 2005, с. 44.
  41. Thornton 1987, с. 49.
  42. Kessel 2005, с. 142–143.
  43. ((en))  Early History, Native Americans, and Early Settlers in Mercer County. // Mercer County Historical Society, 427.
  44. Juergens 2011, с. 69.
  45. Ripper 2008, с. 6.
  46. Ripper 2008, с. 5.
  47. Calloway 1998, с. 55.
  48. Taylor 2002, с. 33–34.
  49. Taylor 2002, с. 72, 74.
  50. Walton, Rockoff 2009, с. 29–31.
  51. Remini 2007, с. 2–3.
  52. Johnson 1997, с. 26–30.
  53. Walton, Rockoff 2009.
  54. Lemon 1987.
  55. Clingan 2000, с. 13.
  56. Tadman 2000, с. 1534.
  57. Schneider 2007, с. 484.
  58. Lien 1913, с. 522.
  59. Davis 1996, с. 7.
  60. Quirk 2011, с. 195.
  61. Bilhartz, Elliott 2007.
  62. Wood 1998, с. 263.
  63. Walton, Rockoff 2009, с. 38–39.
  64. Walton, Rockoff 2009, с. 35.
  65. Humphrey 2003, с. 8-10.
  66. Young, Nash, Raphael 2011, с. 4–7.
  67. Greene, Pole 2003, с. 357.
  68. Dull 1987, с. 161.
  69. Lawrence 1983, с. 431–442.
  70. Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch 2007, с. 192–193.
  71. Cogliano 2008, с. 219.
  72. Walton, Rockoff 2009, с. 43.
  73. Gordon 2004, с. 27,29.
  74. Clark 2012, с. 47.
  75. Heinemann 2007, с. 197.
  76. Billington, Ridge 2001, с. 22.
  77. Louisiana Purchase. // National Park Services. Посетен на 1 март 2011.
  78. Wait 1999, с. 78.
  79. Klose, Jones 1994, с. 150.
  80. Winchester 2013, с. 198, 216, 251, 253.
  81. Morrison 1999, с. 13–21.
  82. Kemp 2005, с. 180.
  83. McIlwraith, Muller 2001, с. 61.
  84. Smith-Baranzini 1999, с. 20.
  85. Black 2001, с. 275.
  86. Wishart 2004, с. 37.
  87. Smith 2001, с. 523–526.
  88. Murray 2004, с. 76.
  89. а б O'Brien 2002, с. 184.
  90. Vinovskis 1990, с. 4.
  91. ((en))  1860 Census. // U.S. Census Bureau. Посетен на 10 юни 2007. 7-ма страница - списък на пълното робско население от 3,953,760.
  92. De Rosa 1996, с. 266.
  93. а б Tarr 2009, с. 30.
  94. Powell 2009, с. 74.
  95. Winchester 2013, с. 351, 385.
  96. http://btvnews.bg/video/news/bednostta-v-sasht-ne-spira-da-narastva.html
  97. http://www.alternet.org/more-46-million-americans-still-poverty

Външни препратки[редактиране | edit source]