Вилем де Кунинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилем де Кунинг
Willem de Kooning in his studio.jpg
Вилем де Кунинг в студиото си
Роден 24 април 1904 г.(1904-04-24)
Ротердам, Холандия
Починал 19 март 1997 г. (на 92 г.)
Лонг Айлънд, САЩ
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия,
Флаг на САЩ САЩ
Стил експресионизъм
Академия Ротердамска академия за изящни изкуства
Направление живопис, скулптура
Повлиян Аршил Горки
Вилем де Кунинг в Общомедия

Вилем де Кунинг (на нидерландски: Willem de Kooning) е художник и скулптор, един от лидерите на абстрактния експресионизъм.

Биографични данни[редактиране | edit source]

Вилем де Кунинг е роден на 24 април 1904 г. в Ротердам, Холандия. На 12-годишна възраст напуска училище и започва да чиракува при Яни и Яапи Гидинг, собственици на големи търговски фирми за изкуство, които му помагат да постъпи на вечерни курсове в Ротердамската академия за изящни изкуства (на нидерландски: Academie Voor Beeldende Kunsten En Technische Wetenschapen), където учи в продължение на 8 години. През 1924 г. завършва с диплома на художник-занаятчия, а през 1926 г. се отправя към САЩ с надежда да стане комерсиален илюстратор. Но американски гражданин става едва след 1961 г. Въпреки липсата на знание на английски език, Кунинг успява да си намери работа като художник по реклами. През следващите години създава приятелски отношения с художници като Стюарт Дейвис, Едуард Денби и Аршил Горки.

Творчество[редактиране | edit source]

Сред американските абстракционисти от средата на 20. век Вилем де Кунинг се отличава със своя консерватизъм. Неговите работи имат неизменно строго техническо построяване на композицията, цветовото решение на платната е лишено от дисонанси, които са така характерни за представителите на това направление. Той съхранява привързаността си към традиционните материали и техники на живописта, избягвайки рисковите формални експерименти.

През 1935 г. Кунинг става член на Федералния съвет по изкуствата. През този период той рисува серия портрети на хора, сред които и автопортрета с въображаемия си брат (1938).

Едва през 1948 г., когато е организирана негова самостоятелна изложба в галерия Иген, той представя сложни, нервни, черно-бели абстрактни композиции, в които вече може да се открие великия художник модернист.

"Изправена фигура" и "Седнала жена", Ротердам

През юни 1950 г. той е сред шестимата американски художници (заедно с Джаксън Полък и Аршил Горки), избрани от Музея на съвременното изкуство за изложбата – „25. Венецианско биенале в Италия”.

През 1951 г. в галерия Иген са представени цветни, абстрактни композиции на Де Кунинг, сред които и един от шедьоврите на това време, картината „Яма”.

През 1953 г. в галерия „Дженис” той представя няколко гигантски платна с едно и също заглавие – „Жена”. Тук различните и отделни абстрактни биоморфни форми, с които художникът работи в предишното десетилетие, отново се съединяват в женски фигури, които шокират публиката, като че ли повече от първите произведения на авангарда. Тези картини моментално са откупени от най-големите музеи и колекции в САЩ.

В произведенията, които създава през 1980 г., може да бъде проследена еволюция към по-точна, линеарна рисунка на светъл или бял фон, а цялата многoобразност на палитрата се свежда до три цвята: червен, син и жълт.

В късните години на живота си, когато Кунинг е вече на 70 и повече години, създава платна, които притежават пълна свобода на цвета, линията и формата.

Отличия[редактиране | edit source]

През 1969 и 1978 г. в Ню Йорк, в Музея на модерното изкуство и музея Гугенхайм, се организират ретроспективни изложби на произведенията на Вилем де Кунинг, утвърдили славата му на един от най-ярките художници в съвременното американско изкуство.

Източници[редактиране | edit source]