Ню Йорк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в САЩ. За щата вижте Ню Йорк (щат). За други значения вижте Ню Йорк (пояснение).

Ню Йорк
New York City
— Град —
Знаме    Герб
NYC Montage 2011.jpg
САЩ
Red pog.png
Ню Йорк
Ню Йорк
Red pog.png
Ню Йорк
Страна Флаг на САЩ САЩ
Щат Ню Йорк
Площ 1214.4 km²
Надм. височина 10 m
Население (2013) 8 405,837[1] души
Основаване 1623
Телефонен код 212, 718, 917, 347, 646
Официален сайт http://www.nyc.gov/
Ню Йорк в Общомедия

Ню Йорк (на английски официално: The City of New York, по-често срещано разговорно New York City) е американски метрополис, разположен в щата Ню Йорк. С площ близо 11,600 кв. км. (4,500 кв. мил.), той е най-големият град в света и осмият по гъстота на населението от 8 мил. души.[2]

Метрополисът се намира в центъра на един от най-гъсто населените градски агломерации в света - Голям Ню Йорк.[3][4] Като силно глобален град[5] Ню Йорк, упражнява значително влияние върху търговията, финансите, медиите, изкуството, модата, научните изследвания, технологиите, образованието и забавлението. Дом на Седалището на обединените нации,[6] градът е важен център на международната дипломация[7] и е описан като културната и финансова столица на света.[8][9][10][11]

Разположен на едно от най-големите естествени пристанища,[12] Ню Йорк се състои от пет района, всеки от който е окръг на щата Ню Йорк.[13] Районите Бруклин, Бронкс, Манхатън, Куинс и Статън Айлънд са консолидирани в един и същ град през 1898 г.[14] В Ню Йорк се говорят 800 различни езика,[15][16] което го прави едно от най-лингвистично разнообразните места в света.[17] Преброяването на населението в САЩ от 2013 напомня, че метрополитният регион на града е най-голямата метрополитна статистическа зона, с приблизително 19,9 мил. души,[18] също и част от най-гъсто населената Комбинирана статистическа зона в страната - ок. 23.4 мил. хора.[19]

Корените на Ню Йорк започват от неговото основаване през 1624, като търговски пункт на колонисти от нидерландската република. В 1626 е кръстен Нов Амстердам.[20] Градът и околностите му попадат под английски контрол през 1664[20][21] и е преименуван Ню Йорк, след като кралят на Англия Чарлз II предоставя земите на брат си, херцога на Йорк. Ню Йорк служи като столица на Съединените щати от 1785 до 1790.[22] Той е бил най-големият град в страната от 1790.[23] Статуята на свободата поздравява милиони имигранти, когато те пристигат в Америка с кораб в края на XIX и началото на XX век.[24] Тя е световно признат символ на Съединените щати и тяхната демокрация.[25]

Много места и забележителности от Ню Йорк са станали добре известни на около 55 мил. посетители годишно.[26] Няколко източници класират метрополиса като най-фотографирания град в света.[27][28][29] Таймс Скуеър, наричан „Кръстопътят на света“,[30] е ярко осветения център на Окръга на Бродуейските театри,[31] също едно от най-натоварените пешеходни кръстовища,[32][33] и основен център на развлекателната индустрия в света.[34] Имената на много от мостовете, небостъргачи[35] и паркове на Ню Йорк са световноизвестни. Финансовият район на града, закотвени от Уол Стрийт в Долен Манхатън, е водещия световен финансов център[36][37][38] и дом на Нюйоркската фондова борса, която по общата пазарна капитализация на своите борсово компании, е най-голямата борса в света.[39] Пазарът на недвижими имоти в Манхатън, е сред най-скъпите.[40] Чайнатаун в Манхатън включва най-високата концентрация на китайски народ в Западното полукълбо,[41][42] заедно с още няколко китайски квартали в различни точки на метрополиса.[43][44] На разположение 24 часа на ден/7 дни в седмицата,[45] Нюйоркското метро е една от най-обширните метро системи, с 468 станции в експлоатация.[46][47][48][49] Многобройни колежи и университети са разположени в Ню Йорк,[50] включително и Колумбийския университет, Нюйоркския университет, и Рокфелеровия университет, които са класирани сред първите 35 в света.[51]

География и климат[редактиране | edit source]

Центърът на Манхатън, 2005.

По-голямата част от Ню Йорк е разположена върху архипелаг от острови по Източното крайбрежие на Северна Америка, най-големите от които са Манхатън, Статън Айлънд и Лонг Айлънд. Те оформят отлично пристанище, което е и първоначалната причина за основаването на града и допринася за неговото разрастване като транспортен и търговски център. Река Хъдсън, която се влива като приливен естуар в Нюйоркския залив,[52] отделя Лонг Айлънд и Манхатън от разположения на континента Ню Джърси. Заливът е свързан с Атлантическия океан чрез пролива Статън Айлънд и Бруклин в югозападния край на Лонг Айлънд. Протокът Ийст Ривър отделя Лонг Айлънд от Манхатън и Бронкс, основната част от Ню Йорк, разположена на континента, която от своя страна е отделена от Манхатън с протока Харлем Ривър.

Територията на град Ню Йорк е 1214 km², от които 789 km² са суша. Най-високата точка е Тод Хил на Статън Айлънд с надморска височина 125 m.[53] Разположението на града върху острови води до постоянен недостиг на земя и до характерната за него гъста и висока застройка. Голяма част от терена в Ню Йорк е изкуствено променена, като много от хълмовете за изравнени[54] и нови площи са отвоювани от морето. Този процес е най-интензивен в Южен Манхатън.[55]

Климатът на Ню Йорк е субтропичен океански. Лятото е горещо и влажно със средни максимални температури 26-29°C, като в отделни дни температурите могат да надхвърлят 38°C.[56] Зимата е студена, като преобладаващите ветрове от континента намаляват омекотяващото времето влияние на океана. Въпреки това температурите са по-високи, отколкото във вътрешността, със средна минимална стойност за най-студения месец януари около 0°C и най-ниски стойности в отделни дни до -12°C.[57] През пролетта и есента времето е много променливо, но обикновено е меко и с ниска влажност. Годишното количество на валежите е 1260 mm, относително равномерно разпределено през сезоните. Ураганите и тропическите бури са редки, но не и невъзможни.

История[редактиране | edit source]

Джовани да Верацано (1485–1528) - първият европеец стъпил в земите на днешен Ню Йорк

В пред-колониалния период площта на днешен Ню Йорк е била населявана от различни групи на местното население алгонкини, включително лийнъпи и тяхната родина, известна като Lenapehoking, чиято територия обхващала бъдещите Стейтън Айлънд, западната част на Лонг Айлънд (земята, която по-късно ще се превърне в Бруклин и Куинс), Манхатън и долната долина на Хъдсън, включително и Бронкс.[58]

През 1524 година Джовани да Верацано, флорентински изследовател в служба на френската корона, става първият европеец, достигнал мястото на днешния град Ню Йорк, като акостира своя кораб La Dauphine на нюйоркското пристанище. Той обявява територията за владение на Франция и я нарича Нувел Ангулем, по името на френския град Ангулем.[59]

В испанска експедиция, водена от капитан Естеван Гомес, португалци, плаващи под короната на император Карл V, пристигнат в пристанището на Ню Йорк януари 1525. Техният плавателен съд каравела „La Anunciada“, която е специално построената за морски проучвания, картографира устието на река Хъдсън, нарича от португалците Рио де Сан Антонио. Тежък лед ги спира от по-нататъшно проучване, и те се завръщат в Испания през август. Първата научна картата на света, показваща целия източен бряг на Северна Америка, известна като Падрон Реал от 1527 г., е била изготвена от експедиция на Гомес, а североизтока е именуван Тиера де Естебан Гомес в чест на капитана.[60]

През 1609 г. английския изследовател Хенри Хъдсън преоткрива региона, когато плава с кораба си Половин луна (на нидерландски: Halve Maen) в пристанището на Ню Йорк, докато търси северозападен морски път до Ориента за своя работодател нидерландската източноиндийска компания. Хъдсън продължи да плава до това, което той самия нарича Северна река, също позната и като Mauritis River, сега известна с името си Хъдсън, на мястото на днешната столица на щата Ню Йорк Олбани, с убеждението, че това може да представлява океански приток. Когато реката се стеснява и става невъзможна за плаване, той осъзнава, че водите не водят към по-голям басейн и връща кораба обратно надолу по реката. Хъдсън прави десет дневно проучване на района и предивява региона за своя работодател. През 1614 зоната между Кейп Код и залива на Делауеър е обявена за територия на Нидерландия и наречена Nieuw-Nederland (Нова Нидерландия).

Първият не-кореняк американец, обитавал мястото, което в крайна сметка ще се превърне в Ню Йорк, бил Доминиканския търговец Хуан Родригес (транслитериран на холандски както Jan Rodrigues). Роден в Санто Доминго с португалски и африкански произход, той пристигна в Манхатън през зимата на 1613-1614, като представител на холандците, ловуващ за животински кожи, които разменя с местното население. Бродуей от 159-та до 218-ма улица е кръстен Juan Rodriguez Way в негова чест.[61][62]

Питър Минуит е отразен в покупката на остров Манхатън през 1626.

Европейското заселване в района започва с основаването през 1614 година на нидерландска колония за търговия с кожи в южната част на Манхатън, която по-късно е наречена Нови Амстердам. През 1626 година управителят на Нова Нидерландия Петер Минойт закупува остров Манхатън от племето ленапи за 60 гулдена (около 1000 американски долара от 2006 година).[63] Според отхвърлена днес легенда, Манхатън е закупен срещу стъклени мъниста на стойност 24 долара.[64]

През 1664 година Нови Амстердам е завладян от Англия и получава сегашното си име в чест на херцога на Йорк, бъдещият крал Джеймс II.[65] Въпреки че Втората англо-нидерландска война завършва година по-късно с успех за нидерландците, те оставят Нови Амстердам на Англия в замяна на стратегически важния остров Рьон в Малайския архипелаг. По същото време междуособни войни и епидемиите, пренесени от европейците, силно намаляват броя на живеещите в района ленапи.[66] Към 1700 година от тях са останали едва около 200 души.[67] През 1702 година градът губи 10% от жителите си при вълна от жълта треска,[68] като до края на века там протичат поне седем тежки епидемии на тази болест.[69]

По време на британското управление значението на Ню Йорк като търговско пристанище постоянно нараства. През 1735 година в града се провежда съдебно дело срещу Джон Питър Зенгър, ключово за установяването на свободата на печата в британска Северна Америка. През 1754 година с харта на крал Джордж II е основан Кингс Колидж, днес Колумбийски университет.[70] Ню Йорк е и сред средищата на политическите вълнения в британските колонии, предшествали Американската революция, като от средата на 1760-те години организацията Синове на свободата влиза в непрекъснати сблъсъци с местния британски гарнизон.

След американската революция Ню Йорк служи за столица за кратко. През следващия 19-ти век градът се разширява значително след вълни от имигранти. Тогава е планирана и правоъгълната мрежа от улици и авенюта, а през 50-те години на века се заражда идеята за първия по рода си на континента Сентрал Парк, който става един от символите на града. От 1886 милионите търсещи нов живот са посрещани и от Статуята на свободата. До началото на 20-ти век постепенно управите на общината Ню Йорк се обединяват с части от съседните Уестчестър (Бронкс), Кингс (Бруклин), Куинс и Ричмънд (Стейтън Айлънд). През 1883 е завършен Бруклинският мост, свързващ Манхатън с тогава самостоятелния град Бруклин.

През първата четвърт на 20 век Ню Йорк се превръща в световен търговски и индустриален център и задминава Лондон по население. След Голямата депресия в Ню Йорк са построени едни от най-високите небостъргачи в света като Емпайър Стейт Билдинг, които и досега са архитектурни шедьоври. От 1951 Ню Йорк е и седалище на Организацията на обединените нации. 1960-те и 1970-те години са тежък период, в който градът губи финансовата си стабилност и става център на ширеща се престъпност. През 1980-те, Уолстрийт се възражда и градът отново печели водеща позиция в световната икономика. 1990-те водят до бум на пришълци не само от света, но и от други части на САЩ. Цените на недвижимото имущество скачат неимоверно, престъпността е овладяна и градът става един от най-безопасните сред големите градове в САЩ. На 11 септември 2001, градът става жертва на терористичен акт, при който близо 3000 души загиват при ударите над Световния търговски център. Настоящето десетилетие очаква нова вълна на строителство, която ще промени облика на Ню Йорк начело с Фрийдъм Тауър, която ще заеме мястото на разрушените кули близнаци.

Управление и райони[редактиране | edit source]

Нощен изглед

Остров Манхатън е най-активната част на Ню Йорк и бива наричан „градът“, „ситито“ (the City), докато останалите райони са външните градчета (the Outer Boroughs). Въпреки това трудно е всеки от петте района да се опише специфично, тъй като те се разделят на стотици по-малки квартали, всеки със свой характер. Манхатън е бизнес-центърът и е най-силно урбанизиран, най-гъсто населен и там са повечето небостъргачи. Бронкс е единственият, който се намира на континента, а не на остров. Той претендира да е родното място на хип-хоп културата. Бруклин и Куинс се намират на Лонг Айлънд и са съответно с най-малко население и площ. Стейтън Айлънд е сравнително изолиран от останалите части и най-видимо напомнящ предградие.

Макар и подвластен на щата Ню Йорк, градът има значителна автономност в изпълнителната и законодателната власт. Изпълнителната власт се оглавява от кмета, избиран с преки избори. Той назначава свои заместници които управляват главните служби и са му директно отговорни. Законодателната власт е в градската управа която се състои от 51 члена, избирани на 4 години, всеки представящ участък с около 157 000 жители. Като повечето законодателни органи, тя се разделя на отделни комисии, занимаващи се с различни функции. Законопроектите приети с просто мнозинство, подлежат на одобрение от кмета, а за преодоляване на вето са необходими 2/3. Има единен Граждански съд за целия град и отделен Криминален съд за всяка от петте общини.

Настоящ кмет на Ню Йорк е Майкъл Блумбърг.

Население и престъпност[редактиране | edit source]

По оценки за 2011 година населението на Ню Йорк е 22 214 083 жители. Неговата гъстота е над 10 482 души/кв.км., което го прави най-гъсто населеният град в САЩ (вторият по гъстота е Сан Франциско). Разпределението по раси е около 45% бели, 27% афроамериканци, 10% азиатци и други. Хората с испански/латино произход са една четвърт. Разнообразието е естествено като се има предвид, че над 1/3 от жителите на града са чужденци по рождение (най-много от Латинска Америка, следват Азия и Европа). От етническите групи най-силно представени са пуерториканци, италианци, ирландци, доминиканци и китайци. Освен това, Ню Йорк е дом на най-голямата еврейска общност в САЩ, наброяваща близо милион. Средната възраст е 34 години, по около 1/3 са в групите до 24, 25-44 и над 45 години. На 100 жени се падат около 90 мъже. Безработицата е малко над 3%.

От 1991 насам в Ню Йорк се наблюдава постоянна тенденция към спад на престъпността и в момента той е най-безопасният голям град в САЩ. Индексът за 2004 е 2802 на 100 000 в сравнение с примерно Лос Анджелис - 4376, Детройт - 7903. Много от кварталите, считани за опасни в миналото, в момента са в разцвет. Все пак градът носи славата си и с криминална дейност. Организираната престъпност се свързва с града отдавна, но Петте фамилии на Мафията са по-известни с процесите срещу тях отколкото с активността си.

Икономика[редактиране | edit source]

Исторически градът се развива благодарение на едно от най-добрите естествени пристанища. Важността му се увеличава с откриването на канала Ери свързващ Големите езера с река Хъдсън и по този начин с Атлантика. Старите пристанищни съоръжения са при порта Саут Стрийт в Манхатън, но днес основната дейност се извършва в терминала на Нюарк в Ню Джърси. Въпреки промените в точната дестинация, търговията винаги е била двигател на икономиката на Ню Йорк. Производството добива значение в средата на 19ти век с идването на индустриализацията и железницата. До края на миналия век, то постепенно намалява поради растящите цени на гъстонаселената земя. Някой от кварталите на града претърпяват коренни трансформации от индустриални към жилищни зони.

В момента Ню Йорк е световен финансов център базиран основно в Мидтаун (Централен Манхатън) и в района около Уолстрийт в долната част на Манхатън. Не само стоковите борси, но и много корпорации разполагат главните си щабове в Ню Йорк. Броят на компаниите сред най-богатите 500 в САЩ установени в града е най-голям в сравнение с където и да било другаде (Алтрия Груп, Тайм Уорнър, AIG, Пфайзър, Бристол-Майерс Скуиб, Сони Мюзик и мн.др.). Градът е и най-важният американски издателски и масмедиен център. Медисън авеню е символ на рекламната индустрия, а Седмо авеню е център на модата. В Ню Йорк се намират и най-значимите театрални и музикални сцени. Туризмът също е от огромно значение за града. Приблизителният брутен продукт на метрополиса е от порядъка на 500 милиарда долара и надминава този на държави като Полша.

Туризъм и развлечения[редактиране | edit source]

Туризмът е значителна индустрия за града, забележителностите които привличат милиони са разнообразни. Сред най-емблематичните обекти са Емпайър Стейт Билдинг, Таймс Скуеър, Статуята на свободата, Уолстрийт, централата на ООН, катедралата Свети Патрик, Природонаучният музей, Бруклинския мост. В Ню Йорк се разполагат многобройни паркове и спортни площадки, като най-известният сред тях е Сентрал Парк, който заема централно място в отдиха както на нюйоркчани, така и на туристи. Бреговата линия може да се похвали с 20км плажове и музей върху самолетоносач от Втората световна война. Пазаруването също е цел на много посетители като Пето авеню е най-луксозната артерия. Най-големият универсален магазин Мейси'с посреща по-умерено насочените. В южната част на Манхатън квартали като Гринуич Вилидж, Сохо, Челси са специализирани всеки в отделни направления като музика и книги, бутикови стоки, предмети на изкуството. Много ежегодни събития събират намиращите се в града — парад по случая Деня на благодарността, новогодишни тържества, фойерверки на 4 юли. След терористичните атаки над Световния търговски център градът губи много от туристите си, но няколко години по-късно те се завръщат като се увеличава броят на американците сред тях. Разбира се Манхатън е най-привлекателният район, но и останалите имат какво да предложат. Кони Айлънд в Бруклин е развлекателен център с плаж и увеселителни паркове, зоопаркът в Бронкс е от световен мащаб, а в Куинс се намира мястото на Световното изложение от 1964 със земното кълбо паметник на началото на космическата ера. Гледката от безплатния ферибот до Стейтън Айлънд също не е за изпускане.

Професионалният спорт е с голямата популярност сред нюйоркчани. За разлика от по-голямата част на САЩ, в Ню Йорк бейзболът измества по популярност традиционния американски футбол. Участието на местните отбори във финалната серия на шампионата (скромно наречена „World Series“) се счита за събитие от световна величина. Сериозно е съперничеството между Ню Йорк Янкис и Ню Йорк Метс, но кръвният враг е Бостън Редсокс. В Медисън Скуеър Гардън пък може да се види отбора от НБА Ню Йорк Никс. Футболът и хокеят също са сериозно представени.Там играе футболния отбор Ню Йорк Ред Булс,който се съзтезава МЛС Понастоящем планът за строеж на стадион в центъра на Манхатън е обект на сериозни противоречия и може би фактор за неуспешната кандидатура на Ню Йорк за домакин на Олимпийските игри през 2012.

Медиите също заемат важна част от живота в мегаполиса. Вестниците Уолстрийт Джърнъл и Ню Йорк Таймс са с милионен тираж, но освен тях има и десетки други ежедневници. Няколко от най-значителните телевизии са базирани в града, а филмовата индустрия отстъпва само на Холивуд. Музиката също има традиции в града, особено джазът и хип-хопът.

Култура и местни нрави[редактиране | edit source]

Ню Йорк има богата колекция от музеи, сред които най-значимите са Музеят на изкуствата „Метрополитън“, Музеят на модерното изкуство (MoMA) и Музеят за съвременно изкуство „Гугенхайм“. Природонаучният музей също е мащабен, има и много по-малки специализирани музеи. Най-големите обществени библиотеки са Нюйоркската обществена библиотека, Бруклинската обществена библиотека и Районната обществена библиотека на Куинс.

Местата за представления като опера, симфонична музика и танци са разнообразни. Най-голямото от тях е комплексът Линкълн Сентър, който включва 12 отделни компании, сред които Нюйоркската филхармония, Метрополитън опера, Нюйоркската градска опера, Нюйоркският градски балет. Други известни зали са Карнеги Хол и Рейдио Сити Мюзик Хол. Театърът е основна атракция и името Бродуей е показателно. В действителност думата вече е нарицателно и не всички такива театри се намират на едноименната улица. Все пак районът около Таймс Скуеър е с най-голямо влияние.

Образованието е с богата основа в града, който може да се похвали с елитни висши заведения като Колумбия, Фордам, Нюйоркски университет. Държавният Градски Университет пък е най-големият в САЩ и има 5 отделни клона в различни части на града. Ню Йорк е голям център за академична медицина като включва институции от световна научна величина. Интересът се насърчава отрано и някои специализирани гимназии са силно селективни.

Разнообразието е най-видимо в пъстротата на етносите и успешното им съжителство. Разбира се освен като нюйоркчани, много от жителите могат да се приобщят и към даден квартал. С конкретна идентичност са примерно Харлем, Малката Италия, Китайският град, Вашингтонските възвишения. Историческите изменения в отделните части на града са значителни и някои процеси предизвикват недоволството на местните общности. Облагородяването на града е видимо на много места, срещат се все повече млади професионалисти и хора на изкуството; бизнесът навлиза и това довежда до повишаване стандарта на живот, но понякога прогонва много от предишните обитатели. Разбира се, сблъсъкът е най-сериозен в Манхатън, където гъстотата е най-голяма и демографските промени са най-динамични.

Транспорт[редактиране | edit source]

Пристигащ и заминаващ влак на гара Джамайка в Ню Йорк

Общественият транспорт е с широка употреба и се ползва от 60% от жителите, включително и голяма част от работещата средна класа. По този начин „пешеходната култура“ на нюйоркчани съществено се отличава от преобладаващата в САЩ употреба на автомобили. Нюйоркското метро е с широко покритие и по обща дължина на линиите е най-голямата в света. Броят на пътниците за 2004 е 2,4 милиарда, което я нарежда на пето място в света. Метрото обслужва всички райони без Стейтън Айлънд, който има собствена железница свързана с градската мрежа посредством безплатния ферибот. Отделна мрежа пък свързва Манхатън с Ню Джърси от другата страна на река Хъдсън. Освен това в града оперират и стотици автобусни линии. Поради обширната система за масов превоз много нюйоркчани не притежават лични автомобили (огромната цена на застраховките може би е друга причина), нито пък свидетелства за правоуправление. Познатите жълти таксита също са често използвани.

Връзките на града с останалия свят също са добре развити. Няколко големи магистрали обслужват метрополния район. Железопътни линии по които ежедневно пътуват работещи в града го свързват директно с Лонг Айлънд, други части от щата Ню Йорк на север от града, както и Кънектикът. Разбира се, оперират и по далечни линии. Четири големи летища са в района на Ню Йорк. JFK и Лагуардиа се намират съответно в Ямайка и Флъшинг (квартали на Ню Йорк), а Нюарк и Тетерборо са в едноименните градове на Ню Джърси. JFK обслужва предимно международния трафик, Лагуардия националния. Нюарк се занимава и с двете, а Тетерборо е основното летище за частни и товарни полети. JFK и Нюарк имат връзка с градската транспортна мрежа посредством специален влак. През всяко от тях преминават по над 30 милиона пътници годишно което ги нарежда сред 30те най-натоварени.

Също така от 2005 година се използват хибридите Ford Escape Hybrid за таксита.

Ford Escape Hybrid като такси в Ню Йорк

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Ню Йорк има 10 побратимени градове,[71] като 9 от тях членуват в Международна организация за побратимяване на градове(МОПГ)[72] Секцията за дата показва коя година някой град е бил побратимен с Ню Йорк.

Страна Град Държава / Област/ Регион / Щат Дата
Flag of the People's Republic of China.svg Китай Пекин Пекин 1980
Flag of the Dominican Republic.svg Доминиканска република Санто Доминго Дистрито Насионал 1983
Flag of Egypt.svg Египет Кайро Кайро 1982
Flag of Hungary.svg Унгария Будапеща Будапеща 1992*
Flag of Israel.svg Израел Йерусалим Йерусалим 1993
Flag of Italy.svg Италия Рим Лацио 1992
Flag of Japan.svg Япония Токио Токио Префектура 1960
Flag of Spain.svg Испания Мадрид Мадрид 1982
Flag of South Africa.svg РЮА Йоханесбург Гаутенг 2003
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания Лондон Голям Лондон 2001

* Не е в МОПГ

Използвана литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Current Population Estimates. // Census Bureau, 1 юли 2013. Посетен на 9 юни 2014.
  2. Cox, Wendell. Largest World Cities: 2014. // newgeography, 24 април 2014. Посетен на 9 юни 2014.
  3. World's Largest Urban Areas [Ranked by Urban Area Population]. // Rhett Butler, 2003–2006. Посетен на 26 април 2011.
  4. Largest Cities of the World – (by metro population). // Woolwine-Moen Group d/b/a Graphic Maps. Посетен на 26 април 2011.
  5. GLOBAL POWER CITY INDEX 2009. // The Mori Memorial Foundation. Посетен на 1 юни 2012.
  6. United Nations Visitors Centre. // United Nations, 2011. Посетен на 26 април 2011.
  7. Office of the Mayor Commission for the United Nations, Consular Corps and Protocol. // The City of New York. Посетен на 5 февруари 2012.
  8. Consulate General of Iceland New York Culture. // Consulate General of Iceland New York. Посетен на 17 февруари 2013.
  9. Consulate of Latvia in New York. // Consulate of Latvia. Посетен на 17 февруари 2013.
  10. Introduction to Chapter 14: New York City (NYC) Culture. // The Weissman Center for International Business Baruch College/CUNY 2011. Посетен на 17 февруари 2013.
  11. Ashton&nbsp, Wallock, Dore, Leonard. New York, Culture Capital of the World, 1940–1965. // NATIONAL LIBRARY OF AUSTRALIA. Посетен на 17 февруари 2013.
  12. New York City. // A&E Television Networks, LLC.
  13. Boroughs of New York City. // Ben Cahoon, 2002. Посетен на 3 февруари 2014.
  14. A 5-Borough Centennial Preface for Katharine Bement Davis Mini-History. // The New York City Department of Correction. Посетен на October 26 октомври 2011.
  15. Endangered Language Alliance. // 7 септември 2013. Посетен на 2012.
  16. Linguistics- Say what?. // The Economist, 10 септември 2011. Посетен на 24 октомври 2013.
  17. Roberts, Sam. Listening to (and Saving) the World's Languages. // The New York Times. 28 април 2010. Посетен на 29 април 2010.
  18. The 10 Largest Metro Areas on July 1, 2013. // U.S. Census Bureau. Посетен на 27 март 2014.
  19. ACS DEMOGRAPHIC AND HOUSING ESTIMATES Geographies – 2012 American Community Survey 1-Year Estimates New York-Newark-Bridgeport, NY-NJ-CT-PA CSA. // U.S. Census Bureau, 27 октомври 2013.
  20. а б United States History – History of New York City, New York. // Посетен на 9 септември 2012.
  21. KINGSTON Discover 300 Years of New York History DUTCH COLONIES. // National Park Service, U.S. Department of the Interior. Посетен на 10 май 2010.
  22. The Nine Capitals of the United States. // United States Senate. Посетен на 7 септември 2008.
  23. Rank by Population of the 100 Largest Urban Places, Listed Alphabetically by State: 1790–1990. // U.S. Census Bureau, 15 юни 1998. Посетен на 8 февруари 2009.
  24. Statue of Liberty. // Посетен на 21 май 2011.
  25. Statue of Liberty. // World Heritage. UNESCO World Heritage Centre 1992–2011. Посетен на 23 октомври 2011.
  26. Michael Howard Saul. New York City Sees Record High Tourism in 2013. // The Wall Street Journal, 10 декември 2013. Посетен на 23 януари 2014.
  27. Google Maps Out the Most Photographed Places in the World. // PetaPixel, 27 декември 2013. Посетен на 17 януари 2014.
  28. Most Instagrammed Locations and Cities of 2013 Revealed, as Well as Most-Liked Photo. // PetaPixel, 13 декември 2013. Посетен на 17 януари 2014.
  29. O'Neill, Sean. The 25 most photographed places on Earth. // NBCNews.com, 12 юни 2011. Посетен на 17 януари 2014.
  30. Big Apple History Arts and Entertainment The Crossroads of the World. // Thirteen/WNET New York 2005 Educational Broadcasting Corporation. Посетен на 26 април 2011.
  31. Times Square. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 10 май 2011.
  32. Pramis, Joshua. World's Most-Visited Tourist Attractions No. 1: Times Square, New York City. // American Express Publishing Corporation, октомври 2011. Посетен на 29 март 2012.
  33. The Most Jivin' Streetscapes in the World. // Luigi Di Serio, 2010. Посетен на 10 май 2011.
  34. New York Architecture Images- Midtown Times Square. // 2011 nyc-architecture. Посетен на 10 май 2011.
  35. Buildings in New York City. // Council on Tall Buildings and Urban Habitat. Посетен на 8 юни 2011.
  36. UBS may move US investment bank to NYC. // Eighteen.com Ltd, 10 юни 2011. Посетен на 4 февруари 2013.
  37. Florida, Richard. What Is the World's Most Economically Powerful City?. // The Atlantic Monthly Group, 8 май 2012. Посетен на 5 февруари 2013.
  38. Table 1 GFCI 15 Ranks and Ratings – Page 7. // Qatar Financial Centre Authority and Z/Yen Group, март 2014. Посетен на 26 март 2014.
  39. Market Highlights for First Half-year 2010. // World Federation of Exchanges. Посетен на 13 април 2011.
  40. Brennan, Morgan. The World's Most Expensive Billionaire Cities. // Forbes, 22 март 2013. Посетен на 6 юли 2013.
  41. Waxman, Sarah. The History of New York's Chinatown. // Mediabridge Infosystems, Inc.. Посетен на 5 март 2011.
  42. Chinatown New York City Fact Sheet. // explorechinatown.com. Посетен на 18 декември 2011.
  43. Hesser, Amanda. A Hungry Explorer in New York's 3 Chinatowns. // New York Times. New York, 2 май 2001. Посетен на 21 април 2014.
  44. Kadet, Anne. Metro Money: Comparing Three of New York City's Chinatowns. // Wall Street Journal. 18 април 2014. Посетен на 21 април 2014.
  45. With Terrorism Concerns in Mind, Police Prepare to Guard a Shuttered System. // The New York Times. 20 декември 2005. Посетен на 17 февруари 2012.
  46. How to Ride the Subway. // mta.info. Посетен на 21 април 2014.
  47. 25 Most Extensive Metro Systems in the World. // list25.com, 21 април 2014.
  48. NYC Subway 101. // Walks of New York. Посетен на 21 април 2014.
  49. World's best Metro Rail Systems. // Aarnav. Посетен на 21 април 2014.
  50. NYC Colleges and Universities. // Mediabridge Infosystems, Inc.. Посетен на 13 октомври 2011.
  51. Academic Ranking of World Universities 2013. // ShanghaiRanking Consultancy. Посетен на 10 септември 2013.
  52. Information about the Hudson River estuary. //
  53. Lundrigan, Margaret. Staten Island: Isle of the Bay, NY. Arcadia Publishing, 2004. ISBN 0738524433. с. 10.
  54. Lopate , Phillip. Waterfront: A Walk Around Manhattan. Anchor Press, 2004. ISBN 0385497148.
  55. Gillespie, Angus K.. Twin Towers: The Life of New York City's World Trade Center. Rutgers University Press, 1999. с. 71.
  56. Weatherbase. // New York State Climate Office. Посетен на 2008-11-11.
  57. The Climate of New York. // New York State Climate Office. Посетен на 2008-09-01.
  58. Pritchard 2002, с. 27.
  59. Rodgers, Rankin 1948.
  60. Writer's Project Wpa Writer's Project 2004, с. 246.
  61. Roberts, Sam. Honoring a Very Early New Yorker. // New York Times, 2 октомври 2012.
  62. Juan Rodriguez monograph. Ccny.cuny.edu. Retrieved 12 юли 2013.
  63. Value of the Guilder / Euro. // International Institute of Social History. Посетен на 2008-08-19.
  64. Miller, Christopher L., George R. Hamell. A New Perspective on Indian-White Contact: Cultural Symbols and Colonial Trade. // The Journal of American History 73 (2). September 1986. DOI:10.2307/1908224. с. 311.
  65. Homberger, Eric. The Historical Atlas of New York City: A Visual Celebration of 400 Years of New York City's History. Owl Books, 2005. ISBN 0805078428. с. 34.
  66. Native Americans“. Penn Treaty Museum.
  67. „Gotham Center for New York City History“ Timeline 1700-1800
  68. Timeline of Yellow Fever in America“. Public Broadcasting Service (PBS).
  69. The Early History of Yellow Fever“ (PDF). Pedro Nogueira, Thomas Jefferson University. 2009.
  70. Moore, Nathaniel Fish. An Historical Sketch of Columbia College, in the City of New York, 1754-1876. Columbia College, 1876. с. 8.
  71. http://www.nyc.gov/html/unccp/scp/html/sc/main.shtml
  72. http://www.sister-cities.org/icrc/directory/usa/NY

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]