Ню Йорк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в САЩ. За щата вижте Ню Йорк (щат). За други значения вижте Ню Йорк (пояснение).

Град
Ню Йорк
New York City
NYC Montage 2011.jpg
Флаг Герб
Флаг
Герб
Държава САЩ
Координати 40°43′00″ с. ш. 73°59′59.99″ з. д. / 40.716667° с. ш. 74° з. д.
Кмет Майкъл Блумбърг
Основаване 1623
Предходни имена Ню Амстердам (New Amsterdam)
Площ 1214.4 km²
Официален език английски
Население 8 336 697 души (2012)
Плътност 10502 д./km²
Агломерация 22 214 083 души
Национален състав американци
Часова зона UTC-5, през лятото UTC-4
Телефонен код 212, 718, 917, 347, 646
Сайт http://www.nyc.gov/

Ню Йорк (САЩ)
Red pog.png
Ню Йорк
Центърът на Манхатън, 2005.

Град Ню Йорк (на английски официално: The City of New York, по-често срещано разговорно New York City) е един от най-големите градове в света с население от 8 244 910 жители (2011), разположен в щата Ню Йорк, САЩ. В метрополиса на Ню Йорк живеят 22 214 083 души. Ню Йорк е разположен на около 1 214,40 km² (468,9 мили²), а метрополиса му е 17 405 km² (6 720 мили²). Агломерацията формирана заедно с околните селища включва части от три щата. Самият град Ню Йорк се състои от пет района: Бруклин, Бронкс, Манхатън, Куинс и Статън Айлънд. Градът е сред най-важните финансови и комуникационни центрове в света. Много от най-богатите американски и световни компании са базирани в него и брутния продукт на метрополитния район е по-голям от този на повечето държави. Освен като двигател на глобалната икономика, Ню Йорк се слави и с космополитна култура, бидейки дом на хора от над 180 страни.

География и климат[редактиране | edit source]

По-голямата част от Ню Йорк е разположена върху архипелаг от острови по Източното крайбрежие на Северна Америка, най-големите от които са Манхатън, Статън Айлънд и Лонг Айлънд. Те оформят отлично пристанище, което е и първоначалната причина за основаването на града и допринася за неговото разрастване като транспортен и търговски център. Река Хъдсън, която се влива като приливен естуар в Нюйоркския залив,[1] отделя Лонг Айлънд и Манхатън от разположения на континента Ню Джърси. Заливът е свързан с Атлантическия океан чрез пролива Статън Айлънд и Бруклин в югозападния край на Лонг Айлънд. Протокът Ийст Ривър отделя Лонг Айлънд от Манхатън и Бронкс, основната част от Ню Йорк, разположена на континента, която от своя страна е отделена от Манхатън с протока Харлем Ривър.

Територията на град Ню Йорк е 1214 km², от които 789 km² са суша. Най-високата точка е Тод Хил на Статън Айлънд с надморска височина 125 m.[2] Разположението на града върху острови води до постоянен недостиг на земя и до характерната за него гъста и висока застройка. Голяма част от терена в Ню Йорк е изкуствено променена, като много от хълмовете за изравнени[3] и нови площи са отвоювани от морето. Този процес е най-интензивен в Южен Манхатън.[4]

Климатът на Ню Йорк е субтропичен океански. Лятото е горещо и влажно със средни максимални температури 26-29°C, като в отделни дни температурите могат да надхвърлят 38°C.[5] Зимата е студена, като преобладаващите ветрове от континента намаляват омекотяващото времето влияние на океана. Въпреки това температурите са по-високи, отколкото във вътрешността, със средна минимална стойност за най-студения месец януари около 0°C и най-ниски стойности в отделни дни до -12°C.[6] През пролетта и есента времето е много променливо, но обикновено е меко и с ниска влажност. Годишното количество на валежите е 1260 mm, относително равномерно разпределено през сезоните. Ураганите и тропическите бури са редки, но не и невъзможни.

История[редактиране | edit source]

През 1524 година Джовани да Верацано, италианец на френска служба, става първият европеец, който достигна мястото на днешния град Ню Йорк и го нарича Нувел Ангулем, по името на френския град Ангулем.[7] По това време там живеят около 5 хиляди индианци от племето ленапи.[8] Европейското заселване в района започва с основаването през 1614 година на нидерландска колония за търговия с кожи в южната част на Манхатън, която по-късно е наречена Нови Амстердам. През 1626 година управителят на Нова Нидерландия Петер Минойт закупува остров Манхатън от племето ленапи за 60 гулдена (около 1000 американски долара от 2006 година).[9] Според отхвърлена днес легенда, Манхатън е закупен срещу стъклени мъниста на стойност 24 долара.[10]

През 1664 година Нови Амстердам е завладян от Англия и получава сегашното си име в чест на херцога на Йорк, бъдещият крал Джеймс II.[11] Въпреки че Втората англо-нидерландска война завършва година по-късно с успех за нидерландците, те оставят Нови Амстердам на Англия в замяна на стратегически важния остров Рьон в Малайския архипелаг. По същото време междуособни войни и епидемиите, пренесени от европейците, силно намаляват броя на живеещите в района ленапи.[12] Към 1700 година от тях са останали едва около 200 души.[13] През 1702 година градът губи 10% от жителите си при вълна от жълта треска,[14] като до края на века там протичат поне седем тежки епидемии на тази болест.[15]

По време на британското управление значението на Ню Йорк като търговско пристанище постоянно нараства. През 1735 година в града се провежда съдебно дело срещу Джон Питър Зенгър, ключово за установяването на свободата на печата в британска Северна Америка. През 1754 година с харта на крал Джордж II е основан Кингс Колидж, днес Колумбийски университет.[16] Ню Йорк е и сред средищата на политическите вълнения в британските колонии, предшествали Американската революция, като от средата на 1760-те години организацията Синове на свободата влиза в непрекъснати сблъсъци с местния британски гарнизон.

След американската революция Ню Йорк служи за столица за кратко. През следващия 19-ти век градът се разширява значително след вълни от имигранти. Тогава е планирана и правоъгълната мрежа от улици и авенюта, а през 50-те години на века се заражда идеята за първия по рода си на континента Сентрал Парк, който става един от символите на града. От 1886 милионите търсещи нов живот са посрещани и от Статуята на свободата. До началото на 20-ти век постепенно управите на общината Ню Йорк се обединяват с части от съседните Уестчестър (Бронкс), Кингс (Бруклин), Куинс и Ричмънд (Стейтън Айлънд). През 1883 е завършен Бруклинският мост, свързващ Манхатън с тогава самостоятелния град Бруклин.

През първата четвърт на 20 век Ню Йорк се превръща в световен търговски и индустриален център и задминава Лондон по население. След Голямата депресия в Ню Йорк са построени едни от най-високите небостъргачи в света като Емпайър Стейт Билдинг, които и досега са архитектурни шедьоври. От 1951 Ню Йорк е и седалище на Организацията на обединените нации. 1960-те и 1970-те години са тежък период, в който градът губи финансовата си стабилност и става център на ширеща се престъпност. През 1980-те, Уолстрийт се възражда и градът отново печели водеща позиция в световната икономика. 1990-те водят до бум на пришълци не само от света, но и от други части на САЩ. Цените на недвижимото имущество скачат неимоверно, престъпността е овладяна и градът става един от най-безопасните сред големите градове в САЩ. На 11 септември 2001, градът става жертва на терористичен акт, при който близо 3000 души загиват при ударите над Световния търговски център. Настоящето десетилетие очаква нова вълна на строителство, която ще промени облика на Ню Йорк начело с Фрийдъм Тауър, която ще заеме мястото на разрушените кули близнаци.

Управление и райони[редактиране | edit source]

Нощен изглед

Остров Манхатън е най-активната част на Ню Йорк и бива наричан „градът“, „ситито“ (the City), докато останалите райони са външните градчета (the Outer Boroughs). Въпреки това трудно е всеки от петте района да се опише специфично, тъй като те се разделят на стотици по-малки квартали, всеки със свой характер. Манхатън е бизнес-центърът и е най-силно урбанизиран, най-гъсто населен и там са повечето небостъргачи. Бронкс е единственият, който се намира на континента, а не на остров. Той претендира да е родното място на хип-хоп културата. Бруклин и Куинс се намират на Лонг Айлънд и са съответно с най-малко население и площ. Стейтън Айлънд е сравнително изолиран от останалите части и най-видимо напомнящ предградие.

Макар и подвластен на щата Ню Йорк, градът има значителна автономност в изпълнителната и законодателната власт. Изпълнителната власт се оглавява от кмета, избиран с преки избори. Той назначава свои заместници които управляват главните служби и са му директно отговорни. Законодателната власт е в градската управа която се състои от 51 члена, избирани на 4 години, всеки представящ участък с около 157 000 жители. Като повечето законодателни органи, тя се разделя на отделни комисии, занимаващи се с различни функции. Законопроектите приети с просто мнозинство, подлежат на одобрение от кмета, а за преодоляване на вето са необходими 2/3. Има единен Граждански съд за целия град и отделен Криминален съд за всяка от петте общини.

Настоящ кмет на Ню Йорк е Майкъл Блумбърг.

Население и престъпност[редактиране | edit source]

По оценки за 2011 година населението на Ню Йорк е 22 214 083 жители. Неговата гъстота е над 10 482 души/кв.км., което го прави най-гъсто населеният град в САЩ (вторият по гъстота е Сан Франциско). Разпределението по раси е около 45% бели, 27% афроамериканци, 10% азиатци и други. Хората с испански/латино произход са една четвърт. Разнообразието е естествено като се има предвид, че над 1/3 от жителите на града са чужденци по рождение (най-много от Латинска Америка, следват Азия и Европа). От етническите групи най-силно представени са пуерториканци, италианци, ирландци, доминиканци и китайци. Освен това, Ню Йорк е дом на най-голямата еврейска общност в САЩ, наброяваща близо милион. Средната възраст е 34 години, по около 1/3 са в групите до 24, 25-44 и над 45 години. На 100 жени се падат около 90 мъже. Безработицата е малко над 3%.

От 1991 насам в Ню Йорк се наблюдава постоянна тендеция към спад на престъпността и в момента той е най-безопасният голям град в САЩ. Индексът за 2004 е 2802 на 100 000 в сравнение с примерно Лос Анджелис - 4376, Детройт - 7903. Много от кварталите считани за опасни в миналото в момента са в разцвет. Все пак градът носи славата си и с криминална дейност. Организираната престъпност се свързва с града отдавна, но Петте фамилии на Мафията са по-известни с процесите срещу тях отколкото с активността си.

Икономика[редактиране | edit source]

Исторически градът се развива благодарение на едно от най-добрите естествени пристанища. Важността му се увеличава с откриването на канала Ери свързващ Големите езера с река Хъдсън и по този начин с Атлантика. Старите пристанищни съоръжения са при порта Саут Стрийт в Манхатън, но днес основната дейност се извършва в терминала на Нюарк в Ню Джърси. Въпреки промените в точната дестинация, търговията винаги е била двигател на икономиката на Ню Йорк. Производството добива значение в средата на 19ти век с идването на индустриализацията и железницата. До края на миналия век, то постепенно намалява поради растящите цени на гъстонаселената земя. Някой от кварталите на града претърпяват коренни трансформации от индустриални към жилищни зони.

В момента Ню Йорк е световен финансов център базиран основно в Мидтаун (Централен Манхатън) и в района около Уолстрийт в долната част на Манхатън. Не само стоковите борси, но и много корпорации разполагат главните си щабове в Ню Йорк. Броят на компаниите сред най-богатите 500 в САЩ установени в града е най-голям в сравнение с където и да било другаде (Алтрия Груп, Тайм Уорнър, AIG, Пфайзър, Бристол-Майерс Скуиб, Сони Мюзик и мн.др.). Градът е и най-важният американски издателски и масмедиен център. Медисън авеню е символ на рекламната индустрия, а Седмо авеню е център на модата. В Ню Йорк се намират и най-значимите театрални и музикални сцени. Туризмът също е от огромно значение за града. Приблизителният брутен продукт на метрополиса е от порядъка на 500 милиарда долара и надминава този на държави като Полша.

Туризъм и развлечения[редактиране | edit source]

Туризмът е значителна индустрия за града, забележителностите които привличат милиони са разнообразни. Сред най-емблематичните обекти са Емпайър Стейт Билдинг, Таймс Скуеър, Статуята на свободата, Уолстрийт, централата на ООН, катедралата Свети Патрик, Природонаучният музей, Бруклинския мост. В Ню Йорк се разполагат многбройни паркове и спортни площадки, като най-известният сред тях е Сентрал Парк, който заема централно място в отдиха както на нюйоркчани, така и на туристи. Бреговата линия може да се похвали с 20км плажове и музей върху самолетоносач от Втората световна война. Пазаруването също е цел на много посетители като Пето авеню е най-луксозната артерия. Най-големият универсален магазин Мейси'с посреща по-умерено насочените. В южната част на Манхатън квартали като Гринуич Вилидж, Сохо, Челси са специализирани всеки в отделни направления като музика и книги, бутикови стоки, предмети на изкуството. Много ежегодни събития събират намиращите се в града — парад по случая Деня на благодарността, новогодишни тържества, фойерверки на 4 юли. След терористичните атаки над Световния търговски център градът губи много от туристите си, но няколко години по-късно те се завръщат като се увеличава броят на американците сред тях. Разбира се Манхатън е най-привлекателният район, но и останалите имат какво да предложат. Кони Айлънд в Бруклин е развлекателен център с плаж и увеселителни паркове, зоопаркът в Бронкс е от световен мащаб, а в Куинс се намира мястото на Световното изложение от 1964 със земното кълбо паметник на началото на космическата ера. Гледката от безплатния ферибот до Стейтън Айлънд също не е за изпускане.

Професионалният спорт е с голямата популярност сред нюйоркчани. За разлика от по-голямата част на САЩ, в Ню Йорк бейзболът измества по популярност традиционния американски футбол. Участието на местните отбори във финалната серия на шампионата (скромно наречена "World Series") се счита за събитие от световна величина. Сериозно е съперничеството между Ню Йорк Янкис и Ню Йорк Метс, но кръвният враг е Бостън Редсокс. В Медисън Скуеър Гардън пък може да се види отбора от НБА Ню Йорк Никс. Футболът и хокеят също са сериозно представени.Там играе футболния отбор Ню Йорк Ред Булс,който се съзтезава МЛС Понастоящем планът за строеж на стадион в центъра на Манхатън е обект на сериозни протоворечия и може би фактор за неуспешната кандидатура на Ню Йорк за домакин на Олимпийските игри през 2012.

Медиите също заемат важна част от живота в мегаполиса. Вестниците Уолстрийт Джърнъл и Ню Йорк Таймс са с милионен тираж, но освен тях има и десетки други ежедневници. Няколко от най-значителните телевизии са базирани в града, а филмовата индустрия отстъпва само на Холивуд. Музиката също има традиции в града, особено джазът и хип-хопът.

Култура и местни нрави[редактиране | edit source]

Ню Йорк има богата колекция от музеи, сред които най-значимите са Музеят на изкуствата "Метрополитън", Музеят на модерното изкуство (MoMA) и Музеят за съвременно изкуство "Гугенхайм". Природонаучният музей също е мащабен, има и много по-малки специализирани музеи. Най-големите обществени библиотеки са Нюйоркската обществена библиотека, Бруклинската обществена библиотека и Районната обществена библиотека на Куинс.

Местата за представления като опера, симфонична музика и танци са разнообразни. Най-голямото от тях е комплексът Линкълн Сентър, който включва 12 отделни компании, сред които Нюйоркската филхармония, Метрополитън опера, Нюйоркската градска опера, Нюйоркският градски балет. Други известни зали са Карнеги Хол и Рейдио Сити Мюзик Хол. Театърът е основна атракция и името Бродуей е показателно. В действителност думата вече е нарицателно и не всички такива театри се намират на едноименната улица. Все пак районът около Таймс Скуеър е с най-голямо влияние.

Образованието е с богата основа в града, който може да се похвали с елитни висши заведения като Колумбия, Фордам, Нюйоркски университет. Държавният Градски Университет пък е най-големият в САЩ и има 5 отделни клона в различни части на града. Ню Йорк е голям център за академична медицина като включва институции от световна научна величина. Интересът се насърчава отрано и някои специализирани гимназии са силно селективни.

Разнообразието е най-видимо в пъстротата на етносите и успешното им съжителство. Разбира се освен като нюйоркчани, много от жителите могат да се приобщят и към даден квартал. С конкретна идентичност са примерно Харлем, Малката Италия, Китайският град, Вашингтонските възвишения. Историческите изменения в отделните части на града са значителни и някои процеси предизвикват недоволството на местните общности. Облагородяването на града е видимо на много места, срещат се все повече млади професионалисти и хора на изкуството; бизнесът навлиза и това довежда до повишаване стандарта на живот, но понякога прогонва много от предишните обитатели. Разбира се, сблъсъкът е най-сериозен в Манхатън, където гъстотата е най-голяма и демографските промени са най-динамични.

Транспорт[редактиране | edit source]

Пристигащ и заминаващ влак на гара Джамайка в Ню Йорк

Общественият транспорт е с широка употреба и се ползва от 60% от жителите, включително и голяма част от работещата средна класа. По този начин "пешеходната култура" на нюйоркчани съществено се отличава от преобладаващата в САЩ употреба на автомобили. Нюйоркското метро е с широко покритие и по обща дължина на линиите е най-голямата в света. Броят на пътниците за 2004 е 2,4 милиарда, което я нарежда на пето място в света. Метрото обслужва всички райони без Стейтън Айлънд, който има собствена железница свързана с градската мрежа посредством безплатния ферибот. Отделна мрежа пък свързва Манхатън с Ню Джърси от другата страна на река Хъдсън. Освен това в града оперират и стотици автобусни линии. Поради обширната система за масов превоз много нюйоркчани не притежават лични автомобили (огромната цена на застраховките може би е друга причина), нито пък свидетелства за правоуправление. Познатите жълти таксита също са често използвани.

Връзките на града с останалия свят също са добре развити. Няколко големи магистрали обслужват метрополния район. Железопътни линии по които ежедневно пътуват работещи в града го свързват директно с Лонг Айлънд, други части от щата Ню Йорк на север от града, както и Кънектикът. Разбира се, оперират и по далечни линии. Четири големи летища са в района на Ню Йорк. JFK и Лагуардиа се намират съответно в Ямайка и Флъшинг (квартали на Ню Йорк), а Нюарк и Тетерборо са в едноименните градове на Ню Джърси. JFK обслужва предимно международния трафик, Лагуардия националния. Нюарк се занимава и с двете, а Тетерборо е основното летище за частни и товарни полети. JFK и Нюарк имат връзка с градската транспортна мрежа посредством специален влак. През всяко от тях преминават по над 30 милиона пътници годишно което ги нарежда сред 30те най-натоварени.

Също така от 2005 година се използват хибридите Ford Escape Hybrid за таксита.

Ford Escape Hybrid като такси в Ню Йорк

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Ню Йорк има 10 побратимени градове,[17] като 9 от тях членуват в Международна организация за побратимяване на градове(МОПГ)[18] Секцията за дата показва коя година някой град е бил побратимен с Ню Йорк.

Страна Град Държава / Област/ Регион / Щат Дата
Flag of the People's Republic of China.svg Китай Пекин Пекин 1980
Flag of the Dominican Republic.svg Доминиканска република Санто Доминго Дистрито Насионал 1983
Flag of Egypt.svg Египет Кайро Кайро 1982
Flag of Hungary.svg Унгария Будапеща Будапеща 1992*
Flag of Israel.svg Израел Йерусалим Йерусалим 1993
Flag of Italy.svg Италия Рим Лацио 1992
Flag of Japan.svg Япония Токио Токио Префектура 1960
Flag of Spain.svg Испания Мадрид Мадрид 1982
Flag of South Africa.svg РЮА Йоханесбург Гаутенг 2003
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания Лондон Голям Лондон 2001

* Не е в МОПГ

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Information about the Hudson River estuary. //
  2. Lundrigan, Margaret. Staten Island: Isle of the Bay, NY. Arcadia Publishing, 2004. ISBN 0738524433. с. 10.
  3. Lopate , Phillip. Waterfront: A Walk Around Manhattan. Anchor Press, 2004. ISBN 0385497148.
  4. Gillespie, Angus K.. Twin Towers: The Life of New York City's World Trade Center. Rutgers University Press, 1999. с. 71.
  5. Weatherbase. // New York State Climate Office. Посетен на 2008-11-11.
  6. The Climate of New York. // New York State Climate Office. Посетен на 2008-09-01.
  7. Rankin, Rebecca B., Cleveland Rodgers. New York: the World's Capital City, Its Development and Contributions to Progress. Harper, 1948.
  8. "Gotham Center for New York City History" Timeline 1500 - 1700
  9. Value of the Guilder / Euro. // International Institute of Social History. Посетен на 2008-08-19.
  10. Miller, Christopher L., George R. Hamell. A New Perspective on Indian-White Contact: Cultural Symbols and Colonial Trade. // The Journal of American History 73 (2). September 1986. DOI:10.2307/1908224. с. 311.
  11. Homberger, Eric. The Historical Atlas of New York City: A Visual Celebration of 400 Years of New York City's History. Owl Books, 2005. ISBN 0805078428. с. 34.
  12. "Native Americans". Penn Treaty Museum.
  13. "Gotham Center for New York City History" Timeline 1700-1800
  14. "Timeline of Yellow Fever in America". Public Broadcasting Service (PBS).
  15. "The Early History of Yellow Fever" (PDF). Pedro Nogueira, Thomas Jefferson University. 2009.
  16. Moore, Nathaniel Fish. An Historical Sketch of Columbia College, in the City of New York, 1754-1876. Columbia College, 1876. с. 8.
  17. http://www.nyc.gov/html/unccp/scp/html/sc/main.shtml
  18. http://www.sister-cities.org/icrc/directory/usa/NY

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]