Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Тази статия е за държавата. За острова вижте Великобритания (остров). За други значения вижте Великобритания (пояснение).

---

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland(1)
(знаме) (герб)
Девиз: Dieu et mon droit Бог и моето право!
Официален език	де факто — английски(2)
Столица	Лондон 51°30′ с. ш. 0°07′ з. д.51.5° с. ш. 0.116667° з. д. 51.5, -0.116667
Най-голям град	Лондон
Кралица	Елизабет II
Министър-председател	Дейвид Камерън
Площ	на 79-то място
- oбщо	244 820 km²
Население	на 22-ро място
- oбщо	62 041 708
- гъстота	246 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 5-то място 2 772 трлн $ 45 575 $
Валута	британска лира (£) (GBP)
Часова зона - Лятно часово време	GMT (UTC) - BST (UTC+1)
Независимост образувана	1 януари 1801
Национален химн	Бог да пази Кралицата
Интернет домейн	.uk(3)
Телефонен код	44
(1): Тъй като в Обединеното кралство на национално ниво няма официален език, освен на английски названието на страната се изписва още на: уелски: Teyrnas Unedig Prydain Fawr a Gogledd Iwerddon; шотландски келтски: Rìoghachd Aonaichte Bhreatainn Mhòir agus Èireann a Tuath; ирландски: Ríocht Aontaithe na Breataine Móire agus Thuaisceart Éireann; шотландски: Unitit Kinrick o Graet Breetain an Northren Irland; корнуолски: Rywvaneth Unys Breten Veur ha Kledhbarth Iwerdhon. (2): На регионално ниво официално признати са: уелски, шотландски келтски език, корнуолски, шотландски, ирландски, ълстърски шотландски. (3): Съвместно с Европейския съюз ползва .eu Въпреки че по ISO 3166-1 съкращението е GB, домейнът .gb в момента не се използва.

Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, съкр. форма Обединеното кралство или Великобритания (на английски: The United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland; съкр. форма United Kingdom, UK или Britain), е островна държава в Западна Европа. То се състои от четири историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Понякога държавата бива наричана погрешно Англия. Великобритания е името на най-големия от британските острови, на който се намират Англия, Уелс и Шотландия, но без Северна Ирландия. В българския и някои други езици (напр. италиански) името Великобритания може да се използва както за острова, така и за Обединеното кралство като по-кратка форма. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната древна римска провинция.

Обединеното кралство включва и 5100 по-малки острова, т. нар. британски острови, които образуват най-големия архипелаг на континента. Някои от най-големите острови, които са владение на Обединеното кралство, са Ман, Уайт и Енгълси, като юридически остров Ман не е част от Обединеното кралство, но на практика е под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови. На изток от Великобритания се намира Северно море, като в плитчината Догер банк има големи залежи на нефт и природен газ, както и много риба. Западните брегове се мият от Атлантическия океан.

Проливът Ла Манш (на френски: La Manche — „ръкав“) е връзката на Обединеното кралство с континентална Европа. Ширината на този пролив, наричан от британците „Дъ Инглиш Ченъл“ (на английски: The English Channel — „Английският канал“) е 220 км, а в най-тясната си точка „Па дьо Кале“ (от френски Pas de Calais — „стъпка от Кале“, на английски Strait of Dover — „Проливът на Доувер“) е 32 км.

Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в тази държава не е отдалечена на повече от 120 км от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан. Движението на автомобилите е ляво, т. е. обратно на повечето страни в Европа. В близкото минало паричната единица „паунд стърлинг“ се деляла на 20 шилинга, един шилинг — на 12 пени, 1 пени — 4 фартинга, а 1 гвинея била равна на 21 шилинга. До 15 февруари 1971 г. (когато става официалното преминаване към десетична валута, т. нар. „децимализация“) за паричните единици паунд, шилинг и пени се използват съответно съкратените обозначения £, s и d (от латинските имена на паричните единици: £ — libra, s — solidus, d — denarius), а след това е запазен знакът £ и се въвежда p за „новото пени“ (5p = 1s = 12d). Британците използват специфични мерки за течности: един галон е 4,5 литра, един фунт = 408,5 g, а една миля се равнява на 1609 м. Използват се и единиците ярд, който е равен на 3 фута или 36 инча. Един фут е равен на 30,48 сантиметра, а един инч — на 2,54 см.

География

Разположение и площ

Обединеното кралство има площ около 243 610 km² и заема основната част от Британските острови, архипелаг, разположен на северозапад от континента Европа. То включва остров Великобритания, североизточната част на остров Ирландия и множество по-малки острови, сред които Хебридските, Оркнейските и Шетландските острови.

Обединеното кралство граничи по суша само с Република Ирландия (дължина на границата — 360 km), която заема останалата част от остров Ирландия. На север страната има излаз към северната част на Атлантическия океан, а на изток — към свързаното с него Северно море. Южно от нея е протокът Ла Манш, който я отделя от континента и в най-тясната си част има ширина 35 km. На югозапад граничи с Келтско море, а между островите Великобритания и Ирландия се намира Ирландско море.

Релеф и води

Релефът на Югоизточна Англия е равнинен — там се намира обширният Лондонски басейн. Заедно с Централна Англия това са най-плодородните и най-гъсто населените области на страната — от Мидлънд до Фьондлънд край залива Фош. Пейзажът тук много прилича на този на Северна Франция, Белгия и на места дори Холандия.

Пенинските планини са гръбнакът на Великобритания. Чевиотските планини са ниски, но богати на полезни изкопаеми. Къмберландският масив се намира на северозапад от Пенинските планини и понякога е наричан Английска Швейцария.

Шотландия е най-високата част на страната — в Грампиенските планини се намира най-високата точка на Обединеното кралство, връх Бен Невис (1343 m). Грампиенските планини се смятат за продължение на Норвежките планини. Бреговата линия на Шотландия е нарязана от фиорди, като най-внушителни са Фърт ъф Клайд и Фърт ъф Форт.

Реките в страната, макар и къси, са пълноводни, по-големите от тях — плавателни. Най-известната река е Темза. По нея може да се плава с кораб от море до море, защото е свързана с канали. Големите приливи правят реките достъпни и за океански кораби. Приливната вълна на р. Темза е 6 м, на р. Мърси е 8,5 м, при пристанище Кардиф е 10 м, при Бристол — 12 м. На естуарите на Темза, Северн, Мърси, Клайд, Хъмбър и Тайн са възникнали големи речно-морски пристанища като Лондон, Ливърпул, Хъл, Нюкасъл, Глазгоу. На шотландските реки, които имат голям пад, са построени водни електроцентрали.

Югоизточна Англия е била подлагана на големи морски наводнения през 1926, 1938 и особено през 1953 г.

Най-големите езера са Лох Ней, Лох Ломенд и Лох Нес, като последното е свързано с легендарното чудовище Неси — предполагаем реликт от по-стари геоложки времена.

Климат

Лондон
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д     52   8 2     34   8 2     42   11 4     45   14 5     47   17 8     53   20 11     38   23 14     47   23 13     57   20 11     62   15 8     52   11 5     54   9 3 средни макс. и мин. температури, °C валежи, mm източник: [1]

Климатът на Обединеното кралство е океански (Cfb по Кьопен) — влажен и мек, с малки температурни изменения. На тази географска ширина той би трябвало да е студен и суров, но морското обкръжение и особено влиянието на топлото течение Гълфстрийм правят зимата мека, влажна, мъглива и почти безснежна. Снегът се задържа главно в Шотландия. През лятото, както и през преходните сезони, падат много дъждове. Характерното за времето през цялата година е, че е много непостоянно.

Зимата е мека, а лятото е прохладно, като в Лондон средната минимална температура през най-студения месец февруари е 2,2°C, а средната максимална температура през най-топлия месец юли — 22,8°C. Западната част на страната, под въздействието на западните океански въздушни маси, е по-влажна с годишно количество на валежите до 3000 mm, а източната и особено равнинната югоизточна част на Англия се отличават с по-сух климат и годишно количество на валежите около 600 mm.

Флора и фауна

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

История

Предистория и Античност

Мегалитният паметник Стоунхендж

Останки от Адриановата стена, северната граница на римските владения във Великобритания

Най-ранните сведения за обитаване на днешната територия на Обединеното кралство от хора са отпреди 230 хиляди години. Това са неандерталци с раннопалеолитна култура. С последвалите заледявания изглежда хората изчезват от Британските острови, за да се заселят отново трайно около 10 хилядолетие пр.н.е., пренасяйки от континента мезолитната култура.

Неолитът на Британските острови настъпва през първата половина на 4 хилядолетие пр.н.е., първоначално в южните области, а след това и на север. От този период са запазени множество мегалитни паметници, сред които е известният Стоунхендж. Металите започват да се използват в средата на 3 хилядолетие пр.н.е., но издигането на мегалити продължава и през бронзовата епоха. Началото на желязната епоха в средата на 8 век пр.н.е. се свързва с разпространението на архипелага на културата на келтите.

Най-старите запазени писмени сведения за Британските острови са оставени от масалилийския пътешественик Питей през 4 век пр.н.е. През следващите столетия регионът поддържа търговски връзки със Средиземноморието, най-вече като доставчик на калай. Римляните достигат до Великобритания през 55 година пр.н.е., когато Юлий Цезар дори се прехвърля с войските си на острова, но скоро се изтегля. По това време южните райони са населени от брити и белги, близки помежду си келтски народности.

През 43 година римляните започват кампания по завоюване на Великобритания и през следващия половин век установяват контрол над днешните Англия и Уелс. Оттам те извършват периодични нападения срещу южните части на Шотландия, но шотландските планини и Ирландия остават слабо засегнати от римското присъствие. В териториите под римска власт протича романизация на местното келтско население, като са пренесени обичайните за Римската империя модели в организацията на градовете, армията и земеползването. Останалите извън Империята области са населявани от келтските народности брити, пикти и скоти.

Притисната от проблемите си на континента, в началото на 5 век Западната Римска империя решава да изостави Британските острови и изтегля своите войски и служители оттам.

Средновековие

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Образуване на Британската империя

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Докато до XV век Великобритания е в периферията на тогавашния познат свят, в епохата на Великите географски открития тя става техен изходен пункт. Буржоазната революция я превръща в първата капиталистическа и индустриална държава, като тя става първа по мощ в света и има най-голям флот, въпреки близостта си с такива сили като Франция, Германия, Португалия, Холандия и Испания. След нормандското нашествие от 1066 г. нито един международен военен конфликт не се води на територията ѝ.

Образуване на Кралство Великобритания

Обединено Кралство Великобритания се образува чрез обединяването на Кралство Шотландия и Кралство Англия и съществува от 1707 до 1801 г. Създадено е едно кралство, което заема цялата територия на остров Великобритания и останалите по-малки острови, с изключение на Ирландия. Един единствен парламент и правителство управляват новото кралство. Двете кралства имат един и същ монарх откакто Джеймс VI, Крал на Шотландия става крал на Англия през 1603 след смъртта на кралица Елизабет I.

Наполеонови войни

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Викторианска епоха

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Пощенска марка от Британска Източна Африка с лика на кралица Виктория, 1896

Първата половина на 20 век

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

След Втората световна война

Наред с Франция, СССР и САЩ, Великобритания е една от основните сили, довели до победа на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Основна заслуга за това има и Уинстън Чърчил (1940-1945). На проведените през 1945 парламентарни избори Консервативната партия залага основно на неговия голям авторитет, за да си осигури победата. Изненадващо за всички, обаче, победител е Лейбъристката партия, която съставя едноцветно правителство начело с Клемент Атли. В програмата на правителството се включва широка национализация на основните отрасли на английското стопанство — на Националната банка, на въгледобива и т. н. Освен това са декларирани и редица реформи в здравеопазването и социалното осигуряване — безплатна медицинска помощ, безплатни лекарства и др. Реформите на Атли в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление, защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността от т. нар. структуроопределящи отрасли, докато 80 на сто остават частна собственост.

През 1947 г. лейбъристкото правителство е принудено да приложи т. нар. политика на „затягане на коланите“, която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи. Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка, в резултат на която са затворени всички национални пристанища. Обявено е извънредно положение и в крайна сметка правителството е принудено да се съгласи с исканията на стачкуващите.

Известно разведряване в икономиката носи и финансовата помощ от страна на САЩ по плана „Маршал“ на стойност над 1,5 млрд. долара. Това обаче не се оказва достатъчно, за да се избегнат непрестанните финансови трусове и така през 1949 г. се стига до девалвация на британската лира и до остри критики от страна на консерваторите.

Към средата на 1951 г. става ясно, че Лейбъристката партия едва ли ще стигне до втори мандат. За това благоприятства и въведената през 1947 г. купонна система, която все още е в сила, а и отношенията със САЩ се влошават и те спират финансовата помощ.

В проведените нови парламентарни избори (1951 г.), Чърчил получава възможност не само за реванш за загубата си от 1945 г., но и поставя началото на т. нар. „Ера на консерваторите“, продължила тринадесет години. Първите му действия са реприватизация на металургичната промишленост и транспорта, както и продължаването на социалните реформи на лейбъристите.

До оттеглянето на Чърчил от власт през 1955 г. поради здравословни проблеми, са налице три основни промени — Англия открива ядреното оръжие и Островът се превръща в една от трите световни сили. Това е и причината за „затопляне“ на отношенията между нея и САЩ, което пък води и до принципно споразумение за разполагането на американски военни части на британска територия. Премахната е и купонната система.

Премиерският пост след Чърчил е зает от дотогавашния министър на външните работи А. Идън, който обаче скоро подава оставка заради заетата от него позиция и предприетите действия през 1956 г., когато Египет национализира Суецкия канал. Това, според Идън, е в разрез с английските интереси в Близкия Изток и изисква намеса.

Население

Численост и движение

Според последното преброяване, проведено през 2001 година, населението на Обединеното кралство е 58 789 194 души, третото по численост в Европейския съюз и двадесет и първото в света. Според оценки от средата на 2008 година то е нараснало до 61 383 000 души. Средният прираст на населението за периода 2001-2008 година е 0,5%, като през 2008 година за пръв път след 1998 година естественият прираст е по-висок от механичния.

Населението е разпределено неравномерно, като най-слабо населена е Шотландия, а най-силно — Англия, особено нейните югоизточни части. С гъстота на населението 383 души/km² в средата на 2003 година, Англия е една от най-гъсто населените страни в света. Средната гъстота на населението в Уелс е 142 души/km², в Северна Ирландия — 125 души/km², а в Шотландия — едва 65 души/km².

При преброяването от 2001 година 4,9 милиона от жителите на страната или 8,3% от населението са родени в чужбина. Сред тях най-голям е броят на родените в Република Ирландия (534 хиляди души), Индия (468 хиляди души), Пакистан (321 хиляди души), Германия (266 хиляди души), Съединените щати (158 хиляди души). В същото време около 5,5 милиона британци живеят в чужбина, главно в Австралия, Испания, Съединените щати и Канада.

Етнически групи и езици

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Най-вече се говори на английски, като другите езици, които се използват, са уелски, келтски („гелик“ — gaelic), ирландски и множество шотландски диалекти. Някои новодошли емигранти от други части на Британската общност говорят други езици, като например урду.

Религиозни групи

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

• англикани (57 %)
• протестанти (15 %)
• католици (13 %)

Държавно устройство

Парламентът на Обединеното кралство е символ на британската държавност

Обединеното кралство е конституционна монархия — парламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принц или принцеса. От 1952 г. на трона е Кралица Елизабет II. Неин наследник е уелският принц Чарлз. Официалният титул на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.“

Парламентът се състои от две камари — на лордовете и на общините. Главна политическа фигура е министър-председателят. Британският парламент, който води началото си от средата на 13 век, е едно от най-старите представителни събрания в света. Още от 14 век парламентарното управление на страната се осъществява от двукамарна палата. Камарата на лордовете (горната) и Камарата на общините (долната) заседават отделно и са конституирани на напълно различни принципи. Камара на лордовете се състои от 500 пожизнени перове, 92 техни наследници и 26 висши духовници. Камарата на общините има 659 места. Членовете на долната камара се избират на избори и имат пет годишен мандат, освен ако парламентът не се разпусне предсрочно. Когато се говори за парламента като за законодателен орган, се имат предвид както двете камари, така и монархът, защото само тяхното единство образува в правов смисъл онова, което се нарича парламент. Правителството се отчита само пред Камарата на общините, която осъществява и парламентарния контрол над държавните финанси. Особеността на британския парламент е, че функционира в уникалните условия на липсата на писана конституция. Някои от правилата от организирането и функционирането му се съдържат в „обичайните“ закони на страната (те са много малко), други — в неписаните норми (актове) на конституцията, конвенционалните съглашения. Реалното функциониране на целия британски парламент се основата на двупартийната система в кралството. Тя определя цялата организация на избирателния процес — от издигането на кандидатите и делението на страната на избирателни окръзи до начина на пресмятане на гласовете на избирателите.

Административно деление

Обединеното кралство се дели на четири историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Англия и Уелс образуват Англия и Уелс по юридически причини.

Стопанство

Изглед от Лондон

Хлебарница

Английската буржоазна революция (1642–1649 г.) допринася за ранното развитие на капитализма. Великобритания е родина на капиталистическия строй и дълго време е най-голямата колониална, търговска, морска, финансова, индустриална и военна сила в света.

Днес Великобритания е между седемте най-развити капиталистически страни в света. Докато през 1970 г. е давала 7,1% от промишленото производство на капиталистическия свят, през 1998 г. този дял е спаднал под 6%. През периода 1966–1970 промишленото производство на Великобритания нараства едва с 9%. В застой са много от отраслите — стоманолеярната, корабостроителната, текстилната, автомобилната промишленост. Съкратени са 25% от работниците. Безработните са над 3 млн. души (13% от трудоспособното население).

Между старите промишлени отрасли са каменовъглената, корабостроителната промишленост, металургията, машиностроенето и металообработването. Нови отрасли са автомобилната промишленост, самолетостроенето, електрониката, електротехниката. Дълго време въглищата са главен енергетичен и топлинен източник в страната. До 1910 г. Обединеното кралство господства на световния пазар с износ на въглища. Над 60% от електроенергията се произвежда в ТЕЦ, разположени във въгледобивните и потребителските райони. Делът на ВЕЦ е ограничен. Изградени са 30 атомни енергоблока, произвеждащи над 15% от електроенергията на страната. АЕЦ „Уилф“ е една от най-големите в света. През 1996 г. са произведени 330 млрд. кВтч електроенергия.

По време на Втората световна война, когато Обединеното кралство е блокирано от немските подводници и трябва да се самозадоволява с продоволствие, започва да се обръща по-голямо внимание на селското стопанство, макар че Дания и Холандия продължават да бъдат „селските ферми на островното кралство“.

Модерна газова ТЕЦ

Селското стопанство, в което е заето 1,6% от трудоспособното население, осигурява 3/4 от потребностите на страната от селскостопанска продукция.

Главен подотрасъл е животновъдството, на което се падат 70% от обема на селскостопанското производство. За неговото развитие съществуват много благоприятни условия — естествени пасища и ливади, фуражни култури и пр.

Брутният национален продукт на страната през 2008 г. възлиза на 2674 млн. долара (по $43 785 на глава), като така се нарежда на трето място в Европейския съюз след Германия и Франция.

Източници

• United Kingdom. // The World Factbook. CIA, 2010. Посетен на 1 май 2010.
• Khan, Urmee. England is most crowded country in Europe. // Daily Telegraph, 2008. Посетен на 5 септември 2009.
• Country-of-birth database. // OECD. Посетен на 21 септември 2008.
• Population: UK population grows to 59.6 million. // Office for National Statistics, 2005. Посетен на 20 август 2008.
• Population Estimates: August 2009 (PDF). // Office for National Statistics, 2009. Посетен на 28 август 2009.
• Sriskandarajah, Dhananjayan и др. Brits Abroad: Mapping the scale and nature of British emigration. // Institute for Public Policy Research, 2006. Посетен на 20 януари 2007.

Вижте също

• Външни отношения на Обединеното кралство
• Комуникации в Обединеното кралство
• Транспорт в Обединеното кралство
• Въоръжени сили на Обединеното кралство

Външни връзки

• Иде.ли? — Великобритания
• Официален сайт на парламента
• Даунинг Стрийт 10
• Британската монархия
• BBC
• Обединеното кралство карта
• Онлайн карти и въздушни снимки на Обединеното кралство
• Подробна информация за различни места в Обединеното кралство
• Световен справочник на ЦРУ: Обединено кралство
• Форум за дискусии за българите във Великобритания