Оливър Кромуел
|
||||||||
Оливър Кромуел (на английски: Oliver Cromwell) е водач на Английската революция, виден английски военачалник, генерал, антироялист и държавник.
От 1653 до 1658 година е Лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е в Хънтингдън, близо до Кеймбридж, на 25 април 1599 г. Учи в колежа, „Сидней Съсекс“, Кембридж, който е основан скоро преди това, и е известен със силния си пуритански дух. Скоро след като започва обучението си, Кромуел го напуска, като така и не получава научна степен, възможно, и заради смъртта на неговият баща Робърт Кромуел (1560—1617).
До войната Кромуел e обикновен земевладелец. Прадедите му забогатяват по време на управлението на крал Хенри VIII, когато са конфискувани манастирските и църковни земи.
Кромуел е ревностен протестант и пуритан. Крилата фраза стават думите на Кромуел, които прави в обръщение към войниците, при преминаване на река: „Уповавайте се на Бога, но барута пазете сух!“.
[редактиране] Гражданска война в Англия
В началото на Английската гражданска война Кромуел започва своята военна кариера, командвайки кавалерийски отряд от 60 конници, и в качеството си на капитан, води известния като „Желязната кавалерия“, която по-късно става негова основна армия на Новия модел.
Лидерството на Кромуел изпъква осезаемо в битката при Марстън Мур (1644), с която той си завоюва голямо влияние в цяла Англия. Кромуел се оказва талантлив пълководец. Неговата войска, която включва членове предимно от кръглоглави (на английски - roundheads, привърженици на парламента), удържа победа над един от привържениците на крал Чарлз I, а по-късно именно тази армия разбива Чарлз I, в решаващото сражение при Нейзби, на 14 юни 1645 г.
[редактиране] Битка при Нейзби
В битката при Нейзби, проведена на 16 юни 1645 г., край Нейзби, близо до Нортхамптън, се сблъсъкват войските на крал Чарлз I, и силите подкрепящи парламента, наречени „кръглоглави“, водени от генерал Оливър Кромуел.
Чарлз I иска да избегне битката, поради явното преимущество на армията на Кромуел в численост.
Много от командирите обаче искат да се сражават, като най-настоятелен е един от командващите на армията на „роялистите“ - принц Рупърт, който настоява за битка, с аргумента че по-голямата част от „кръглоглавите“ са просто въоръжени селяни без войнски опит.
[редактиране] Екзекуция на крал Чарлз I
Като лидер на парламентарната коалиция и командващ на армията на Новия модел (Кръглоглавите), Кромуел побеждава крал Чарлз I, слага край на управлението на монарха и на неговата абсолютна власт.
Оливър Кромуел, получава определени пълномощия, опразва палата на парламента и назначава съвет от свои бойни съратници-протестанти. При новия лидер - Оливър Кромуел, са приети следните поправки: забранени са дуелите в армията, разрешен е гражданският брак, цялото кралско имущество се предава на държавната хазна. Кромуел получава титлата генералисимус.
Вече, взел властта в свои ръце (получава новата титла „лорд-протектор“), Кромуел започва да въвежда строг порядък, започнал с устанавяването на своя диктатура. Той жестоко потушава въстанията в Ирландия и Шотландия, разделя страната на 12 военни губернаторства, начело на които са подотчетни на него генерал-майори, въвежда охрана на главните пътища, налага система за събиране на данъци.
[редактиране] Управление на страната
По време на своето управление Оливър Кромуел сключва мир с Дания, Швеция, Холандия, Франция и Португалия. Продължава да воюва със старите врагове на Англия - Испания. Последователността и твърдостта на Кромуел прави така, че цяла Европа започва да уважава и Англия и нейния лидер — „лорд-протектора“. Малко по-късно, когато в страната е установен порядък, Кромуел разрешава да бъде избран парламент. Оливър Кромуел благородно отказва да приеме короната. До неговата смърт, Англия остава република, а след кончината му лорд-протектор става неговият син Ричард Кромуел.
[редактиране] Смърт, погребение с почести, есхумация и гавра с тялото
Счита се, че смъртта на Кромуел, настъпва като следствие от заболяване от малария или от отравяне. Тялото му е погребано в Уестминстърското абатство, с най-високи почести, до телата на кралете на Англия.
След смъртта му в Англия настава хаос. Парламентът изпада в паника, а неговият син не успява да се справи с положението. При това положение парламентът набързо решава да издигне на трона сина на Чарлз I - Чарлз II.
Две години след смъртта на Кромуел, тялото му е изровено от гроба, обесено на „бесилката на позора“ в Тайбърн, обезглавено и захвърлено в общ гроб, което по това време е традиционно наказание, за изменниците на Англия.
Главата му е набучена на кол и занесена в Лондон, като е поставена в близост до залата в която бил осъден крал Чарлз I. По-късно главата изчезва. През XVIII век, на панаири из цяла Англия, е показван череп, за който се твърдяло, че е на Оливър Кромуел, като желаещите можели да го зърнат срещу заплащане.
[редактиране] Семейство
Когато Кромуел напуска Юридическия факултет на Кембриджския университет, се жени за дъщерята на не много заможен лондонски търговец - Елизабет (на английски - Elizabeth Bourchier 1598–1665). Двамата имат 9 деца:
- Робърт (1621-1639), умира скоро след като завършва училище.
- Оливър (1622-1644), умира от коремен тиф и треска, докато служи като Парламентарен офицер.
- Бриджет (1624-1681), омъжва се два пъти, първо за Хенри Айретън, по-късно за Чарлз Флейтууд.
- Ричард (1626-1712), приемник на баща си на длъжността Лорд-протектор.
- Хенри (1628-1674), по-късно Лорд, представител на Ирландия.
- Елизабет (1629-1658), омъжва се за Джон Клайпул.
- Джеймс (род и поч. 1632), умира скоро след раждането.
- Мери (1637-1713), омъжва се за Томас Белайсис.
- Франсис (1638-1720), омъжва се за Робърт Рич, по-късно сключва втори брак за сър Джон Ръсел, 4-ти Баронет.
След сватбата, за кратко, Кромуел се занимава предимно със стопанство в своето имение.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни връзки
- Асоциация "Кромуел"
- Музей Кромуел, Хънтингдън
- Chronology of Oliver Cromwell-База данни
- Биография и статия за Английската гражданска война.
| Чарлз I | → | лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия (1653 – 1658) | → | Ричард Кромуел |