Оливър Кромуел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оливър Кромуел
лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия
Оливър Кромуел 
Роден: 25 април 1599
Хънтингдън, Англия
Починал: 3 септември 1658
Лондон, Англия

Оливър Кромуел (на английски: Oliver Cromwell) е водач на Английската революция, виден английски военачалник, генерал, антироялист и държавник.

От 1653 до 1658 година е лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.

Биография[редактиране | edit source]

Къщата в която е живял Кромуел, около 1636-1640 година.

Роден е в Хънтингдън, близо до Кеймбридж, на 25 април 1599 г. Учи в колежа, „Сидней Съсекс“, Кембридж, който е основан скоро преди това, и е известен със силния си пуритански дух. Скоро след като започва обучението си, Кромуел го напуска, като така и не получава научна степен, вероятно заради смъртта на баща си, Робърт Кромуел (15601617).

До войната Кромуел e обикновен земевладелец. Прадедите му забогатяват по време на управлението на крал Хенри VIII, когато са конфискувани манастирските и църковни земи.

Кромуел е ревностен протестант и пуритан от крайното течение на индепендентите. Крилата фраза стават думите на Кромуел, с които се обръща към войниците, когато преминават река: „Уповавайте се на Бога, но барута пазете сух!“.

Гражданска война в Англия[редактиране | edit source]

„Кромуел и тялото Чарлз I“, картина от френския художник Пол Де ла Рош, 1831 година.

В началото на Английската гражданска война Кромуел започва своята военна кариера, командвайки кавалерийски отряд от 60 конници, и в качеството си на капитан, води известния като „Желязната кавалерия“, която по-късно става негова основна армия на Новия модел.

Лидерството на Кромуел изпъква осезаемо в битката при Марстън Мур (1644), с която той си завоюва голямо влияние в цяла Англия. Кромуел се оказва талантлив пълководец. Неговата войска, която включва членове предимно от кръглоглави (на английски - roundheads, привърженици на парламента), удържа победа над един от привържениците на крал Чарлз I, а по-късно именно тази армия разбива Чарлз I, в решаващото сражение при Нейзби, на 14 юни 1645 г.

Битка при Нейзби[редактиране | edit source]

Въстановка на битката при Нейзби.

В битката при Нейзби, проведена на 16 юни 1645 г., край Нейзби, близо до Нортхамптън, се сблъсъкват войските на крал Чарлз I, и силите подкрепящи парламента, наречени „кръглоглави“, водени от генерал Оливър Кромуел.

Чарлз I иска да избегне битката, поради явното преимущество на армията на Кромуел в численост.

Много от командирите обаче искат да се сражават, като най-настоятелен е един от командващите на армията на „роялистите“ - принц Рупърт, който настоява за битка, с аргумента че по-голямата част от „кръглоглавите“ са просто въоръжени селяни без войнски опит.

Екзекуция на крал Чарлз I[редактиране | edit source]

Като лидер на парламентарната коалиция и командващ на армията на Новия модел (Кръглоглавите), Кромуел побеждава крал Чарлз I, слага край на управлението на монарха и на неговата абсолютна власт.

Оливър Кромуел, получава определени пълномощия, опразва палата на парламента и назначава съвет от свои бойни съратници-протестанти. При новия лидер — Оливър Кромуел, са приети следните поправки: забранени са дуелите в армията, разрешен е гражданският брак, цялото кралско имущество се предава на държавната хазна. Кромуел получава титлата генералисимус.

Вече, взел властта в свои ръце (получава новата титла „лорд-протектор“), Кромуел започва да въвежда строг порядък, започнал с устанавяването на своя диктатура. Той жестоко потушава въстанията в Ирландия и Шотландия, разделя страната на 12 военни губернаторства, начело на които са подотчетни на него генерал-майори, въвежда охрана на главните пътища, налага система за събиране на данъци.

Управление на страната[редактиране | edit source]

Оливър Кромуел пред вратата на килията, в която е затворен крал Чарлз I. До него е охраната от „Кръглоглави“.

По време на своето управление Оливър Кромуел сключва мир с Дания, Швеция, Холандия, Франция и Португалия. Продължава да воюва със старите врагове на Англия — Испания. Последователността и твърдостта на Кромуел прави така, че цяла Европа започва да уважава и Англия и нейния лидер — Лорд-протектора. Малко по-късно, когато в страната е установен ред, Кромуел разрешава да бъде избран парламент. Кромуел обаче не постига разбирателство и с новия парламент, защото контролът остава в ръцете на армията. От 1654 г. в страната настъпва истинска военна диктатура, като страната е разделена на 11 военно-административни окръга, оглавявани от генерал-майори. Те имат почти неограничена власт — управляват областите, ръководят събирането на данъците, следят за нравствеността и строго наказват проявите на недоволство. При военната диктатура възтържествуват пуританските принципи, като са забранени всички прояви на веселие и жизнерадост и театралните представления, включително драмите на Шекспир[1]

Оливър Кромуел отказва да приеме короната, защото се страхува да не загуби доверието на армията, сред която царят републикански настроения. През 1657 г. той склонява да възстанови Камарата на лордовете и определя сина си Ричард за свой наследник. До неговата смърт Англия остава република, а след кончината му лорд-протектор става неговият син Ричард Кромуел. Той няма способностите на баща си и изпълнителната власт преминава фактически у командирите на армията.

Смърт, погребение с почести, есхумация и гавра с тялото[редактиране | edit source]

Бесилката в Тайбърн

Счита се, че смъртта на Кромуел, настъпва като следствие от заболяване от малария или от отравяне. Тялото му е погребано в Уестминстърското абатство, с най-високи почести, до телата на кралете на Англия.

След смъртта му в Англия настава хаос. Парламентът изпада в паника, а неговият син не успява да се справи с положението. При това положение парламентът набързо решава да издигне на трона сина на Чарлз I - Чарлз II.

Две години след смъртта на Кромуел, тялото му е изровено от гроба, обесено на „бесилката на позора“ в Тайбърн, обезглавено и захвърлено в общ гроб, което по това време е традиционно наказание, за изменниците на Англия.

Главата му е набучена на кол и занесена в Лондон, като е поставена в близост до залата, в която бил осъден крал Чарлз I. По-късно главата изчезва. През XVIII век, на панаири из цяла Англия, е показван череп, за който се твърдяло, че е на Оливър Кромуел, като желаещите можели да го зърнат срещу заплащане.

Семейство[редактиране | edit source]

Когато Кромуел напуска Юридическия факултет на Кембриджкия университет, се жени за дъщерята на немного заможен лондонски търговец - Елизабет (на английски - Elizabeth Bourchier 15981665). Двамата имат 9 деца:

След сватбата, за кратко, Кромуел се занимава предимно със стопанство в своето имение.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р. История на модерния свят. Абагар, 2010. ISBN 978-954-427-901-1. с. 229.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Чарлз I лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия (1653 – 1658) Ричард Кромуел