1632
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| < 16 век | 17 век | 18 век > | |||||||
| 01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
| 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
| 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
| 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
| 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
| 61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
| 71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
| 81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
| 91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
Събития [редактиране]
- Рембранд ван Рейн рисува картините - "Якоб де Гейн III", "Урок по анатомия на д-р Николаес Тьолп", "Свалянето на кръста", "Продавач на отрова за плъхове", "Портрет на ориенталски мъж", "Отвличането на Европа", "Философ по време на медитация" и др.
- Започва строителството на Тадж Махал в град Агра, Индия.
- Хенри Казимир I става управител на Фризия, Гронинген и Дренте.
- Създаден е Националният университет „Киево-Могилянска академия“ - най-старото висше учебно заведение в Украйна.
- Осветена е църквата Капуцинеркирхе във Виена, в близост до двореца Хофбург.
- Мурад IV поема изцяло управлението на Османската империя на 20-годишна възраст.
- Започва Втората руско-полскa война.
- Основани са Йезуитските мисии Нуестра Сеньора де Лорето, Сао Мигел дас Мисойнс, Сан Игнасио Мини, на територията на днешни Аржентина, Парагвай и Бразилия.
- Основан е град Уилямсбърг във Вирджиния, Съединени американски щати.
- Построен е Катедралният храм Св. Троица в град Русе.
- Френският крал Луи XIII получава Версайският дворец от фамилията Гонди и започва разширяването му.
- Папа Урбан VIII нарежда възстановяването на базиликата Храм на Ромул.
- Отпечатана е първата книга на италианския математик Бонавентура Кавалиери.
- Създадено е село Рибница, Смолян.
- Френският принц Гастон Орлеански се жени за Маргьорит Лотарингска.
- Основа е столицата на Антигуа и Барбуда Сейнт Джонс.
- 8 януари — Основан е Амстердамският университет.
- 22 февруари — Публикуван е "Диалог за двете главни световни системи" на Галилео Галилей, вследствие на който е осъден на затвор от съда на Инквизицията и поставен под домашен арест в Сиена.
- март — Бавария е нападната от Густав II Адолф.
- 29 март — Подписан е Договорът от Сен-Жермен-ан-Ле между Франция и Англия, при който град Квебек е отново под френски контрол.
- 15 април — Състои се Битката при Рейн ам Лех.
- май — Мюнхен пада под контрола на шведския крал Густав II Адолф.
- 20 април — Превзет е германският град Аугсбург от шведския крал Густав II Адолф.
- юли — Матей I Басараб става княз на Влахия.
- юли — Антонис ван Дайк получава рицарско звание.
- 16 август — Състои се Битката при Вислох.
- 9 септември — Състои се Битката при Алте Весте.
- 20 септември — Състои се Битката Клузер Хандел в Балстал.
- 25 септември — Основан е град Якутск, Русия.
- 27 септември — Хендрик Браувър става 8-ми генерал-губернатор на Холандска Индия.
- 16 октомври — Публикувана е първата карта на целия архиплаг Северна земя.
- 8 ноември — Владислав IV Ваза става Крал на Полша.
- 16 ноември — Кристина става кралица на Швеция.
- 16 ноември — Състои се Битката при Лютцен между католическата имперска армия на Албрехт фон Валенщайн и протестантската армия от шведи и германци, командвана от шведския крал Густав II Адолф в хода на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.).
Родени [редактиране]
- ? — Гийом-Габриел Нивер, френски музикант
- 8 януари — Самуел фон Пуфендорф, германски юрист
- 14 януари — Густав Адолф, немски аристократ, син на Фридрих V
- 6 април — Мария Леополдина Австрийска, австрийска ерцхерцогиня
- 8 май — Хайно Хайнрих Граф фон Флеминг, фелдмаршал на Прусия
- 31 май — Феодосия Морозова, велика руска болярка
- 29 август — Джон Лок, английски философ
- 29 септември — Жан-Батист Люли, френски бароков композитор
- 14 октомври — Франсоа II, херцог на Лотарингия
- 20 октомври — Кристофър Рен, английски архитект
- 20 октомври — Педро Антонио Фернандес де Кастро, испански аристократ
- 24 октомври — Антони ван Льовенхук, холандски учен
- 31 октомври — Йоханес Вермер, нидерландски художник
- 23 ноември — Жан Мабийон, френски учен
- 24 ноември — Барух Спиноза, холандски философ
- 17 декември — Антъни Ууд, английски антиквар
Починали [редактиране]
- 10 февруари — Филибели Хафиз Ахмед паша, велик турски везир
- 26 февруари — Чезаре II Гонзага, херцог на Гонзага
- 30 април — Сигизмунд III Ваза, Крал на Жечпосполита и Швеция
- 30 април — Йохан Церкалес граф фон Тили, фламандски пълководец
- 18 май — Топал Реджеб паша, велик турски везир
- 25 май — Адам Танер, австрийски математик
- 2 юни — Ърнест Казимир I, граф на Насау Дитц
- 9 август — Мария Кристина Медичи, италианска аристократка
- 13 септември — Леополд V, император на Австрия
- 16 ноември — Густав II Адолф, крал на Швеция
- 29 ноември — Фридрих V, курфюрст на Пфалц