15 април е 105-ият ден в годината според григорианския календар (106-и през високосна). Остават 260 дни до края на годината.
- 1715 г. — В Южна Каролина индианците убиват 90 английски заселници, което става повод за започване на войната между англичаните и индианците.
- 1795 г. — Литва е присъединена към Русия.
- 1841 г. — Карл Маркс получава докторска степен по философия.
- 1865 г. — Умира президентът на САЩ Ейбрахъм Линкълн (прострелян предната вечер) и начело на държавата застава вицепрезидентът Андрю Джонсън.
- 1872 г. — Антим I получава своя екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония.
- 1874 г. — Под името Анонимно дружество на художници живописци, скулптури, графици и др. се провежда първата изложба на импресионистите.
- 1912 г. — При първото си пътуване луксозният пасажерски кораб Титаник потъва, два часа и четиридесет минути след сблъсък с айсберг, при което загиват около 1500 души.
- 1914 г. — Учредена е Българска фондова борса - София; правилникът ѝ влиза в сила от 1 юни 1915.
- 1919 г. — С декрет на съветската власт са създадени трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите).
- 1923 г. — Инсулинът става общодостъпен за всички болни от диабет.
- 1923 г. — В „Риалто тиътър“ в Ню Йорк се провежда първата в света комерсиална прожекция на озвучен филм.
- 1938 г. — Частите на генерал Франциско Франко превземат Винарос по време на Испанската гражданска война.
- 1943 г. — Втората световна война: Самолети на Антихитлеристката коалиция извършват масирана бомрардировка на бившия автомобилен завод Минерва (тогава използван за ремонт на германски военни самолети) и град Мортсел (край Антверпен, Белгия), загиват 936 цивилни граждани, в т.ч. 209 деца.
- 1947 г. — В София е създадена Българска народна филхармония, преименувана през 1949 г. на Софийска държавна филхармония.
- 1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост.
- 1949 г. — Основан е състезателният отбор Скуадра Карло Абарт.
- 1951 г. — В Лондон се провежда първият конкурс „Мис Свят“.
Плочата в памет на загиналите на стадиона в Шефилд
- 1452 г. — Леонардо да Винчи, италиански архитект, скулптор и художник († 1519 г.)
- 1469 г. — Нанак, основател на монотеистичната религия сикхизъм († ?)
- 1489 г. — Синан, османски архитект († 1588 г.)
- 1588 г. — Клавдий Салмазий, френски лингвист и учен († 1653 г.)
- 1642 г. — Сюлейман II, султан на Османската империя († 1691 г.)
- 1646 г. — Кристиан V, крал на Дания († 1699 г.)
- 1684 г. — Екатерина I, императрица на Русия († 1727 г.)
- 1707 г. — Леонард Ойлер, швейцарски математик и физик († 1783 г.)
- 1710 г. — Уилям Кулен, шотландски физик († 1790 г.)
- 1777 г. — Хайнрих Маркс, пруски адвокат, баща на Карл Маркс († 1838 г.)
- 1800 г. — Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател († 1862 г.)
- 1832 г. — Вилхелм Буш, германски поет († 1908 г.)
- 1843 г. — Хенри Джеймс, американски писател († 1916 г.)
- 1854 г. — Антон Безеншек, словенски езиковед († 1915 г.)
- 1858 г. — Емил Дюркем, френски социолог († 1917 г.)
- 1860 г. — Еню Димитров, български офицер и революционер († ? г.)
- 1860 г. — Иван Фичев, български военен деец († 1931 г.)
- 1862 г. — Хаджи Филиз Нурулла, световен шампион по свободна борба († 1919 г.)
- 1864 г. — Георги Райков, български революционер († неизв.)
- 1865 г. — Янаки Паскалев, български революционер († 1933 г.)
- 1874 г. — Гоно Янев, български революционер († 1904 г.)
- 1874 г. — Даме Попов, български революционер († 1948 г.)
- 1874 г. — Йоханес Щарк, немски физик, Нобелов лауреат († 1957 г.)
- 1875 г. — Вера Игнатиева, българска артистка († 1972 г.)
- 1875 г. — Георги Евстатиев, български художник († 1923 г.)
- 1875 г. — Димитър Ботков, български революционер († 1943 г.)
- 1875 г. — Тома Иванов, български революционер († ? г.)
- 1877 г. — Георги Бояджиев (революционер), български революционер († ? г.)
- 1879 г. — Петър Чолаков, български революционер († 1935 г.)
- 1880 г. — Макс Вертхаймер, немски психолог († 1943 г.)
- 1885 г. — Франц Бьоме, немски офицер († 1947 г.)
- 1886 г. — Николай Гумильов, руски поет († 1921 г.)
- 1895 г. — Корадо Алваро, италиански писател († 1956 г.)
- 1896 г. — Николай Семьонов, руски физик и химик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1986 г.)
- 1901 г. — Джо Дейвис, английски играч на билярд и снукър († 1978 г.)
- 1903 г. — Г. М. Димитров, български политик († 1972 г.)
- 1903 г. — Ерих Аренд, немски поет и преводач († 1984 г.)
- 1904 г. — Аршил Горки, американски художник с арменски произход († 1948 г.)
- 1905 г. — Славчо Давидов, български учен и стоматолог († 1981 г.)
- 1907 г. — Николас Тинберген, холандски орнитолог, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1988 г.)
- 1910 г. — Мигел Найдорф, полски и аржентински шахматист († 1997 г.)
- 1912 г. — Ким Ир Сен, президент на Северна Корея († 1994 г.)
- 1920 г. — Магда Пушкарова, българска народна певица († 2006 г.)
- 1920 г. — Рихард фон Вайцзекер, 6-ти Бундеспрезидент на Германия
- 1920 г. — Томас Шаш, психиатър и академик
- 1922 г. — Лиляна Барева, българска оперна певица
- 1922 г. — Стенли Шахтер, американски психолог († 1997 г.)
- 1924 г. — Невил Маринър, британски диригент
- 1927 г. — Тодор Бечиров, български футболист и съдия
- 1928 г. — Емил Камиларов, български цигулар († 2007 г.)
- 1930 г. — Вигдис Финпогадоухтир, четвъртият президент на Исландия
- 1933 г. — Борис Стругацки, руски писател
- 1938 г. — Борис Парашкевов, български учен и преводач
- 1938 г. — Клаудия Кардинале, италианска актриса
- 1949 г. — Алла Пугачова, руска поп-певица
- 1949 г. — Кадир Инанър, турски киноартист
- 1951 г. — Павел Васев, български актьор и режисьор
- 1953 г. — Ирина Войнова, българска поетеса
- 1953 г. — Румен Бояджиев, българска музикант
- 1954 г. — Гинка Гюрова, българска гребкиня
- 1955 г. — Доди ал Файед, египетски бизнесмен († 1997 г.)
- 1959 г. — Ема Томпсън, британска актриса
- 1959 г. — Роберто Фиоре, италиански неофашист
- 1960 г. — Тони Джоунс, английски играч на снукър
- 1966 г. — Саманта Фокс, британска поп-певица
- 1968 г. — Ед О'Брайън, британски китарист
- 1971 г. — Камен Донев, български артист
- 1972 г. — Алексей Макаров, руски кино и театрален актьор
- 1973 г. — Дамян Савов, български артист и шоумен
- 1975 г. — Пол Дана, американски автомобилен състезател († 2006 г.)
- 1981 г. — Иво Максимов, български футболист
- 1982 г. — Алберт Риера, испански футболист
- 1983 г. — Стоян Самунев, български волейболист
- 1988 г. — Галин Иванов, български футболист
- 1990 г. — Ема Уотсън, английска актриса
- 1446 г. — Филипо Брунелески, италиански архитект (* 1377 г.)
- 1641 г. — Доменикино, италиански художник (* 1581 г.)
- 1659 г. — Зимон Дах, немски поет (* 1605 г.)
- 1754 г. — Якопо Рикати, италиански математик (* 1676 г.)
- 1764 г. — Мадам дьо Помпадур, любовница на Луи XV (* 1721 г.)
- 1765 г. — Михаил Ломоносов, руски учен (* 1711 г.)
- 1788 г. — Джузепе Боно, австрийски композитор (* 1711 г.)
- 1865 г. — Ейбрахам Линкълн, 16-ти президент на САЩ (* 1809 г.)
- 1888 г. — Матю Арнолд, британски поет (* 1822 г.)
- 1896 г. — Август Александър Ярнефелт, руски офицер (* 1833 г.)
- 1899 г. — Карл Калбаум, немски психиатър (* 1828 г.)
- 1906 г. — Анастас Янков, български революционер (* 1857 г.)
- 1912 г. — Едуард Джон Смит, английски капитан (Титаник) (* 1850 г.)
- 1912 г. — Томас Андрюс, североирландски бизнесмен (* 1873 г.)
- 1919 г. — Кръстьо Кръстев, български писател (* 1866 г.)
- 1922 г. — Иван Николов, български революционер (* 1852 г.)
- 1925 г. — Август Ендел, немски архитект (* 1871 г.)
- 1927 г. — Гастон Льору, френски журналист (* 1868 г.)
- 1931 г. — Дончо Щипянчето, български революционер (* 1867 г.)
- 1938 г. — Сесар Вайехо, перуански поет (* 1892 г.)
- 1942 г. — Роберт Музил, австрийски писател (* 1880 г.)
- 1957 г. — Надежда Станчова, български дипломат (* 1894 г.)
- 1967 г. — Тото, италиански комик (* 1898 г.)
- 1977 г. — Георги Герасимов, български художник (* 1905 г.)
- 1980 г. — Жан-Пол Сартър, френски философ, отказва Нобеловата награда за литература през 1964 г. (* 1905 г.)
- 1982 г. — Артър Лав, британски актьор (* 1915 г.)
- 1986 г. — Жан Жене, френски писател (* 1910 г.)
- 1987 г. — Масатоши Накаяма, японски каратист (* 1913 г.)
- 1989 г. — Ху Яобан, партиен лидер на Китай (* 1915 г.)
- 1990 г. — Грета Гарбо, шведска киноактриса (* 1905 г.)
- 1992 г. — Александър Матковски, историк от Република Македония (* 1922 г.)
- 1996 г. — Александър Танев, български композитор (* 1928 г.)
- 1998 г. — Пол Пот, камбоджански диктатор (* 1925 г.)
- 1999 г. — Харви Постълуайт, британски инженер (* 1944 г.)
- 2002 г. — Деймън Найт, американски писател (* 1922 г.)
- 2002 г. — Богомил Нонев, български писател (* 1920 г.)
- 2005 г. — Йоаким Хербут, скопски католически епископ (* 1928 г.)
- 2006 г. — Иван Митев, български лекар (* 1924 г.)
