Вторник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вторник е вторият ден от седмицата (между понеделник и сряда). Правилният правопис на наименованието в българския книжовен език е с малки букви (т.е. „вторник“, същото се отнася и за останалите дни от седмицата), освен ако не е първа дума в изречението (за разлика от английския език, където имената на дните от седмицата винаги се изписват с начална главна буква).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата „вторник“ произлиза от числителното редно „втори“ и присъства с днешното си значение още в старобългарския език.[1]

Денят в историята[редактиране | редактиране на кода]

Празници, празнувани във вторник[редактиране | редактиране на кода]

В християнската религия Сирни вторник е денят преди Големите (великденски) пости.

Важни събития, случили се или случващи се във вторник[редактиране | редактиране на кода]

Вторник е обичайният ден за провеждане на избори в САЩ. Федералните избори там са във вторника след първия понеделник на ноември. Датата е установена със закон от 1845 г. за президентски избори, а по късно — от 1875 г. и за избори за Долната камара на Конгреса (House of Representatives, Камарата на представителите), както и за Сенат от 1914 г.

Черният вторник (Black Tuesday) в САЩ се отнася за 29 октомври 1929 г., когато се срива Нюйоркската фондова борса и започва световната икономическа криза 1929–1933 г.

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Този ден от седмицата има и символично значение при много нации. Например вторник се смята за ден без късмет при гърците (във вторник е паднал Константинопол). Същото се отнася и за испаноговорящите, които имат следната поговорка: En martes, ni te cases ni te embarques („Във вторник нито се жени, нито се тръгва на път“).

В исторически план в Римската империя „вторник“ е бил посветен на бога Марс"Martis dies".

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg)) Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I. А-З. София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 197.