Великден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Великден
Великден
Възкресение Христово, икона от XVII в., България
Празнува се от Християни
Тип Християнски
Значение Чества се възкресението на Иисус Христос
Дата 2013 31 март (католически)
5 май (православен)
Дата 2014 20 април (католически и православен)
Дата 2015 5 април (католически)
12 април (православен)
Тържества Религиозни църковни служби, празнични семейни ястия, ловене и подаряване на Великденско яйце
Обичаи Молитва
Свързан с Заговезни, Велик пост, Цветница, Страстна седмица, Велики четвъртък, Разпети петък и Велика събота, Възнесение Господне, Петдесетница

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

През 2014 Великден е на 20 април, а почивни дни са 18, 19, 20, 21 април.

Богослужение[редактиране | edit source]

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки):

Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара "Воскресение Твое Христе Спасе" всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:

Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!

, на което подучено лице отвръща:

Кой є този Цар на славата?

.

Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

Възкресение[редактиране | edit source]

Година Западни Източни
2010 4 април
2011 24 април
2012 8 април 15 април
2013 31 март 5 май
2014 20 април
2015 5 април 12 април
2016 27 март 1 май
2017 16 април
2018 1 април 8 април
2019 21 април 28 април
2020 12 април 19 април

Изчисляване на датата на Великден[редактиране | edit source]

Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква:

Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.

Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например ако пълнолунието е на 1 април, Великден ще се пада в следващата неделя.

Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасхата).

Разлика в датите[редактиране | edit source]

Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден, е, че по отношение на Великден православните спазват "идеализирания" Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар. В този смисъл, когато по Юлианския календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати Луната има различно положение, 13 дни представляват приблизително половин месец. [1]

Съвпадение на датите[редактиране | edit source]

Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено 1 седмица по-късно.[2]


Според Пасхата[редактиране | edit source]

Същевременно Пасхата се изчислява според новолунието и времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха. [3]

Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по Грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва Пасха. Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта[4].

Подвижните празници[редактиране | edit source]

Спрямо Великден се определят и подвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на Григорианския календар.

Страстна седмица[редактиране | edit source]

Защо търсите Живия между мъртвите? Защо оплаквате Нетленния? Той въскръсна както ви беше казал! (Мат 28:6)

Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява "Христос Воскресе" и се отговаря "Воистину воскресе". Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери, и с пеене на Канона на празника — Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия. Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.

Великденски символи[редактиране | edit source]

Великденските символи са главно:

Великденски яйца[редактиране | edit source]

Основна статия: Великденски яйца

Великденските яйца трябва да са разноцветни, но задължително първото трябва да е червено.С първото яйце се прави кръст на челото на първородното дете.

История[редактиране | edit source]

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

Български обичаи[редактиране | edit source]

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Обредни хлябове[редактиране | edit source]

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца.Според излседователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век,когато тук временно пребивават унгарските емигранти ,начело с Лайош Кошут ,след несполучилата национална революция.

Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Други символи[редактиране | edit source]

Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 1960–те год. вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания — и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]