Великден
| Великден | |
 Възкръсналия Исус и Мария Магдалина от Антонио да Кореджо, 1543 г. |
|
| Празнува се от | Християни |
|---|---|
| Тип | Християнски |
| Значение | Чества се възкресението на Исус |
| Дата 2011 | April 24 (both Western and Eastern) |
| Дата 2012 | April 8
(Western)(Eastern) |
| Дата 2013 | March 31
(Western)(Eastern) |
| Тържества | Религиозни църковни служби, празнични семейни ястия, ловене и подаряване на Великденско яйце |
| Обичаи | Молитва |
| Свързан с | Заговезни, Велик пост, Цветница, Страстна седмица, Велики четвъртък, Разпети петък и Велика събота, Възнесение Господне, Петдесетница |
| Основни събития в живота на Исус Христос по Евангелията |
|---|
|
|
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) "Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих". Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара "Воскресение Твое Христе Спасе" всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма, при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, се пее празничния тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите "Отворете се адови врата да влезе Царят на Славата" на което подучено лице отвръща "Кой е този Цар Слави?". Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
Съдържание |
[редактиране] Възкресение
| Година | Западни | Източни |
|---|---|---|
| 2000 | 23 април | 30 април |
| 2001 | 16 април | |
| 2002 | 31 март | 5 май |
| 2003 | 20 април | 27 април |
| 2004 | 11 април | |
| 2005 | 27 март | 1 май |
| 2006 | 16 април | 23 април |
| 2007 | 8 април | |
| 2008 | 23 март | 27 април |
| 2009 | 12 април | 19 април |
| 2010 | 4 април | |
| 2011 | 24 април | |
| 2012 | 8 април | 15 април |
| 2013 | 31 март | 5 май |
| 2014 | 20 април | |
| 2015 | 5 април | 12 април |
| 2016 | 27 март | 1 май |
| 2017 | 16 април | |
| 2018 | 1 април | 8 април |
| 2019 | 21 април | 28 април |
| 2020 | 12 април | 19 април |
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
[редактиране] Изчисляване на датата на Великден
Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква:
- Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а
- Великден е в неделния ден на страстната седмица.
Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например ако пълнолунието е на 21 март, Великден ще се пада в следващата неделя. Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасхата). Така Великден се пада в някой от неделните дни между 22 март и 25 април включително като има 19 варианта през различните години.
[редактиране] Разликата в датите
Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден е, че по отношение на Великден православните спазват "идеализирания" Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар. В този смисъл, когато по Юлиянския календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати луната има различно положение, тринадесет дни представляват приблизително половин месец.
[редактиране] Съвпадение на датите
Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено една седмица по-късно.
[редактиране] Според Пасхата
Същевременно Пасхата се изчислява според новолунието и времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха. Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва Пасха. Освен това с историческия ход на събитията, би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта[1].
[редактиране] Подвижните празници
Спрямо Великден се определят и подвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на григорианския календар.
[редактиране] Страстна седмица
Основна статия: 
Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява "Христос Воскресе" и се отговаря "Во истина воскресе". Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос който отворил портите адови и с пеене на Канона на празника - Воскресения Ден, се влиза в храма за света литургия.
[редактиране] Великденски символи
Великденските символи са:
- боядисването на яйцe
- месенето на козунак
[редактиране] Великденски яйца
Великденските яйца трябва да са разноцветни ,но задължително първото трябва да е червено вижте още: Писанки (полски)
[редактиране] История
Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
[редактиране] Български обичаи
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (пиливан), ще е най-здрав през годината.
[редактиране] Обредни хлябове
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца.
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.
[редактиране] Други
Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60–те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания— и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
[редактиране] Бележки
