Играчка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Плюшено мече, една от най-популярните и обичани играчки от малките деца

Играчката е предмет, предназначен за игра от дете или домашно животно (предимно котка или куче). При игрите за възрастни също се използват предмети като стикове, хилки, пионки, кегли, карти и други, които обаче нямат общо название и не се наричат играчки на българки език.

Играчките имат познавателна функция и имитират обекти от света на възрастните: животни и растения, хора (кукли), предмети от ежедневието (коли, домакински прибори, дрехи). В зависимост от играчката, тя може да служи за умственото, нравственото, естетическото и физическо израстване на подрастващите, да ги учи на взаимоотношения, комуникация и да изработва различни качества и способности, с други думи да опознаят заобикалящия ги свят. Първостепенната роля на играчката обаче е да доставя удоволствие.

Играчките са използвани още от древни времена. Много често при археологически разкопки са намирани фигури на войници, животни и други. Днес играчките са съобразени с безопасността, учебно-възпитателната работа и възрастовата група. Материалите от които се изработват, са най-разнообразни - дърво, метал, пластмаса, плат, гума, керамика, нови синтетични материали.

Играчки със специално предназначение[редактиране | edit source]

Някои играчки, като например куклите Барби от една страна и фигурки на войници или модели на коли от друга се разглеждат като предимно предназначени за единия или другия пол. Момичета, особено в по-ранна възраст предпочитат да играят с кукли, докато момчетата играят с коли и войници. Някои изследвания показват, че дори на 1-2 годишна възраст децата имат склонност да предпочитат един или друг вид играчки, като този избор се предопределя предимно от стереотипното понятие за момичешка или момчешка играчка.[1]

Понякога когато децата играят с играчки, предопределени за другия пол, това може да предизвика негативни реакции от страна на родителите и подигравки и присмех от страна на приятелите на децата. Въпреки това в последните години много от играчките се правят неутрални по отношение на пола, а от друга страна започва да се приема за нормално момчета да играят с „момичешки“ играчки, а момичетата с „момчешки“.[2]

Видове[редактиране | edit source]

Пъзели[редактиране | edit source]

Куб на Рубик

Пъзелите са особен вид играчка, при която много на брой отделни малки плочки, парченца или думи трябва да бъдат правилно подредени или сглобени, така че да образуват картина или друго изображение с предварително известни и зададени характеристики.

Някои пъзели, представляващи фотография обикновено, се продават в кутии, на чийто капак е дадено целевото изображение, а вътре в кутията са разбърканите парченца за редене, често придружени от пакетче със специално лепило на гранули и щендер за кутията. Някои от тези пъзели могат да бъдат 3-D, най-често известни сгради или замъци.

Друг вид пъзел е например кубът на Рубик, който спада към математическите пъзели. Кубът има в стандартната си форма девет квадратни полета на всяка стена — общо 54 и заема обем от 27 единични кубчета. Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята — по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всички квадратчета на една стена имат един и същ цвят, но различен от другите стени.

Друг вид пъзел е танграма — китайска игра за подреждане. Състои се от седем плочки, наречени тани, които при подходящо нареждане образуват квадрат. Целта на играта е да се редят специфични фигури, зададени само със силуетите си, но при условие, че се използват всичките седем плочки и то така, че да не се застъпват.

Към пъзелите могат да се причислят и анаграмите и кръстословиците.

Спортни играчки[редактиране | edit source]

Спортните играчки са най-популярни сред по-големите деца, които имат вече значителен контрол над моторната си дейност. Този тип играчки ангажират активно децата предимно в упражнения на тялото. Най-често използваните са топки, обръчи, въже за скачане, фризби, аероби, астроджакс и други. Дейностите, свързани с тези играчки позволяват на децата да изградят здрави кости и мускули и да се научат да координират движенията си, да пазят равновесие или да се концентрират.

Една от най-популярните игри с топка е народната топка, която се играе на открито, като всеки играч се опитва да уцели с топката играчи от противниковия отбор, а те от своя страна се опитват да избегнат удара. Има различни варианти на играта, едни от които са голямата и малката народна топка. По-големите деца могат да играят игри, характерни за възрастните със специализирани топки - баскетбол, волейбол, футбол, хандбал и други. Особен вид играчка е плажната топка, която е надуваема и може да се използва за игра както на пясъка, така и във водата.

Гумени играчки[редактиране | edit source]

Гумено пате в естествената си среда

Въпреки че съществува голямо разнообразие на играчки, изработени от гума, най-популярна остава гуменото пате — тази детска играчка е с формата на пате, предназначена за игра в банята, най-вече защото се задържа над водата и не потъва. Някои гумени патета са снабдени с пискун и при стискане издават характерен звук. Те също така могат да се пълнят с вода и след това да се изстискват, поради което доставят удоволствие и забавление за малките деца, особено за тези, които по принцип не обичат банята. Най-често срещани са жълтите на цвят, но могат да се срещнат и в други цветове, в разнообразни размери и пропорции на тялото.

Не е известен произходът на гуменото пате, но историята му е неразривно свързана с появата и развитието на производството на изделия от гума в края на XIX век. Жълтото гумено пате е добило иконичен статут в американската поп култура и често е асоциирано с бебетата, ваните и сапунените мехури. В САЩ образът му е популяризиран през 1970-те от Джим Хенсън, в ролята на Ърни, герой от известното мъпет шоу „Улица Сезам“.

Гумените патета получават неочаквано приложение и в океанографските изследвания, след като тихоокеанска буря на 10 януари 1992 г. обръща във водата превозвани на кораб три контейнера с общо 30,000 пластмасови играчки за баня „Friendly Floatees“, произведени в китайска фабрика. Сред играчките има модели на различни животни, включително гумени патета. Две трети от тях поемат на юг и след три месеца достигат бреговете на Индонезия, Австралия и Южна Америка. Останалите 10 000 играчки поемат на север към Аляска и подети от Северното тихоокеанско течение правят почти пълен кръг, за да достигнат близо до Япония. Част от патетата навлизат Беринговия проток между Аляска и Русия и заклещени от арктическия лед се движат със скорост около 1 миля на ден. През 2000 година са забелязани в северния Атлантически океан. Движението на играчките се проследява от американския океанограф Къртис Ебесмайер.[3]

Кукли[редактиране | edit source]

Куклата е фигура с човешка форма, най-често тази на момиченце или бебе, но се среща и кули на мъже или момчета. Може да бъде парцалена, порцеланова, дървена (марионетка, матрьошка и други), пластмасова, стъклена, от папиемаше или друг материал. Основното предназначение на куклите е като детска играчка. Въпреки това някои редки или старинни екземпляри се събират от колектори и се използват за декорация или са изложени в музеи. Куклите марионетки се използват в куклените театри, докато други — за специални ефекти в киното или телевизията. В по-общ смисъл „кукли“ се наричат и играчките с животински форми: плюшени мечета, люлеещи се кончета, патенца на колела и други подобни.

Днес куклите имат много реалистични изображения, очите им обикновено могат да се затварят, някои от тях имат определена миризма, могат да издават звуци (най-често плач) или да извършват определени движения. Куклите са известни още от древността. В миналото са били използвани преди всичко при правене на магии или в религиозни ритуали. В началото на масовото им производство (индустриалната ера) куклите представляват предимно бели възрастни хора, но днес могат да се намерят представители на всички раси и всички възрасти.

С кукли играят преди всичко момичетата, те ги хранят, преобличат, слагат да спят и се грижат за тях имитирайки дейностите на своята майка. За целта много полезни са къщите за кукли, които са типичен макет на истинска къща с отделни стаи, мебели, прибори за хранене и т.н. Къщите за кукли се появяват през XVII век и тогава са изработвани изцяло на ръка.

Днес, в компютърната ера, съществуват виртуални и онлайн кукли, с които децата могат да играят.

Парцалени кукли[редактиране | edit source]

Парцалените кукли са специален вид кукли, които са изработени от плат. Традиционно се изработват в дома, като се използват остатъци от плат, малки парчета, които се съшиват и натъпкват с някаква плънка. Това е най-старият вид кукла. Британският музей има запазена древноримска парцалена кукла, датираща от 3-ти век пр.н.е.[4] В миналото в България в бедните райони децата са играели само с парцалени кукли и парцалени топки. Лицето на този вид кукли може да се нарисува, избродира или да се използват различни предмети за очи (например копчета) и други части. За коса се използва прежда. В Америка много популярни са парцалената Ани и нейният брат парцаленият Анди, измислени герои от поредицата книги на Джони Грюел. Те и двамата имат червена коса и триъгълник за нос и излизат на бял свят около 1920 година. Днес те продължават да са популярни и се изработват комерсиално от меки платове и дрехи в разноцветни кръпки.

Плюшени играчки[редактиране | edit source]

Плюшената играчка или понякога наричана мека играчка е общо название на играчки, ушити от плат, плюш или друг текстил, и натъпкани със слама, бобови зърна, пластмасови топчета, памук, синтетични влакна или друг подобен материал. Изработват се във формата на животни, легендарни същества, анимационни герои или неодушевени предмети. Една от най-известните плюшени играчки е мечето Теди, носеща името на американския президент от началото на XX век Теодор Рузвелт.

Превозни средства[редактиране | edit source]

Влак играчка
реалистичен модел на влакова композиция

Децата често играят с миниатюрни модели на моторни превозни средства. Дори в древността могат да се намерят колички на две колела, изобразени на вази от Древна Гърция. По-късно се появяват навиваемите играчки (с ключ за пренавиване), които позволяват на превозното средство да се движи само. Днес модерните играчки имат мотори и дори могат да се управляват дистанционно. Те могат да се движат напред-назад, да правят завои, а някои дори да летят. Най-известните производители на такива играчки са Matchbox и Hot Wheels. Разбира се най-популярни от моторните превозни средства са колите, като предпочитанията са към спортни коли, линейки, полицейски коли и пожарникарски коли. Освен автомобили, съществуват миниатюрни модели на хеликоптери, самолети и лодки. Големината на такива модели може да варира от няколко сантиметра до няколко метра. Съществуват и автомобили, в които децата могат да сядат и да ги карат. Те обикновено са с ръчни педали за безопасност. Детските велосипеди също са предпочитано средство за спорт и развлечение.

Едни от най-любимите играчки на децата, особено по Коледа, са моделите на влакове, някои от които могат да са твърде реалистични. Те представляват системи за железопътен транспорт в умален вид с различен мащаб. Моделите могат да включват както подвижния състав (локомотиви, вагони, автомобили), така и трасето, сигнализацията, сгради, улици, зеленина и т.н. Най-ранните играчки от този тип са се появили през 1840 г.

Конструктори[редактиране | edit source]

Още Платон пише, че бъдещите архитекти трябва да се учат да градят модели на къщи като деца.[5] Днес конструкторите са използвани за построяване не само на къщи, но и на мостове, коли, кораби и други. Най-старите конструктори представляват обикновени дървени блокчета.

Лего[редактиране | edit source]

Лего е една от най-популярните в последните десетилетия конструкторска играчка, в чиято основа са малки многоцветни пластмасови елементи (наричани тухлички), излети по оригинален калъп, осигуряващ идеалното им пасване и закрепване един за друг. С тяхна помощ могат да се построят животни, автомобили, самолети, замъци, космически кораби и много други. Въпреки многото нововъведения, градивните принципи на играта остават непроменени вече повече от 50 години. Така например, елементи произведени през 1958 година могат спокойно да паснат с такива, изработени през 2010 година. Този тип играчки спомагат за развиване на въображението на децата. Лего обикновено са предназначени за по-големи деца, както и за възрастни.

История[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Caldera, Yvonne M. и др. Social Interactions and Play Patterns of Parents and Toddlers with Feminine, Masculine, and Neutral Toys. // Child Development 60 (1). February 1989. DOI:10.2307/1131072. с. 70–76.
  2. Toys for Girls and Boys - The Canadian Toy Testing Council
  3. ((en)) Thousands of rubber ducks to land on British shores after 15 year journey, dailymail.co.uk
  4. British museum exhibit
  5. Karl Hils, The Toy - Its Value, Construction and Use, Edmund Ward Ltd., London, 1959.