Текстил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Текстил е събирателно название за всички видове платове, произведени чрез плетене, тъкане или пресоване на различни естествени или изкуствени прежди.

Производството на текстил е един от отраслите на леката промишленост. Текстилните стоки са едновременно краен продукт за потребление и материали за други промишлености (напр. шивашка, обувна). Често текстилните изделия също биват наричани текстил.

История на текстила[редактиране | edit source]

Реконструкция на вертикален неолитен стан, Национален музей на текстилната промишленост, Сливен

Производството на текстил е занаят от най-дълбока древност, но скоростта му на развитие и мащабът на производството биват силно повлияни от настъпилата в края на 18 и началото на 19 век индустриална революция и с внедряването на машинни технологии. Производство на текстилни изделия е имало няколко хилядолетия пр.н.е., като обработката на естествени влакна е било ръчна, в малки обеми и за задоволяване на предимно собствени потребности. Почти непроменени до днес остават техниките на сплитане на нишките, повечето от които (лито, кепър, диагонална сплитка и др.) са били измислени още в древността.

Предачната машина „Spinning Jenny“, механизиран чекрък, изиграл важна роля в началото на Индустриалната революция

През втората половина на 18 век в Англия се появяват текстилните манифактури, от които след появата на предачната машина (1768), предачния стан (1786) и парния двигател израстват и първите текстилни фабрики. Модернизацията в текстилната индустрия се изразява в следните няколко направления:

  • изобретяването на машинните технологии за производство на текстил в големи мащаби,
  • създаването и прилагането в производствената практика на нови синтетични прежди,
  • синтезирането на нови бои и химикали за последваща обработка на тъканите.

Промяната в начина и мащабите на производство в текстилната промишленост и свързаните с тях промени в обществото са причина за възникване в Англия на движението на лудитите в началото на 19 век.

Текстилна индустрия в България[редактиране | edit source]

България има своите традиции в производството на прежди и тъкани. През Възраждането то от практика за самозадоволяване се превръща постепенно в занаят и манифактура, а след Освобождението – и в съществен отрасъл на българската лека промишленост. Понастоящем текстилната промишленост е сред отраслите, определящи експортния профил на страната.[1]

Видове текстил според произхода на влакното[редактиране | edit source]

Текстил може да се произвежда от много и различни материали. В миналото, текстилът е бил произвеждан само от естествени влакна, а след индустриализацията в производството навлизат синтетични химически влакна. Четири са видовете текстил по отношение произхода на влакната, използвани за производството му.

Текстил от животински произход
Текстилът от животински произход се произвежда основно от козина и косми на животни. Такъв е:

  • Вълненият текстил – от вълната на домашната коза или овца. Косъмът е покрит с ланолин, който му придава устойчивост на вода и мръсотия.
  • Кашмир – от козината на индийската кашмирска коза,
  • Мохер – от козината на северноафриканската ангорска коза,

Други животни, чиято козина се използва за текстилни нужди, са ламата, викунята, камилата, ангорския заек.

  • Копринен текстил (бубарство) – също с животински произход, тъй като суровината за него – коприната – се добива от пашкула на китайската копринена буба. Копринената нишка е лъскава, гладка и здрава.

Текстил от растителен произход
Растителните култури, които специално се отглеждат за задоволяване на нуждите на текстилната индустрия, са памукът, ленът, ютата. За текстилни нужди също се използват:

  • цели растения – трева (слама), конопени кълчища
  • части от растенията – влакната на американската агава, влакна от кокосов орех (coir), дървесно лико, растителен пух (kapok)
  • водорасли – за производство на водно-разтворимото влакно алгинат.

Текстил от синтетичен произход
Синтетични влакна, ползвани в текстилната индустрия, са: полиестер, найлон, ликра, спандекс, акрил.

Текстил от изкуствен произход
Вискозните влакна се произвеждат от целулоза.

Текстил от минерален произход
Суровина за минералните влакна са стъклото (напр. стъклена вата), металът, азбестът и базалтът.

Обработка[редактиране | edit source]

При производството на текстилни тъкани се прилагат различни видове обработки, чрез които се променят техните физико-химични свойства. Тези обработки са строго специфични при различните видове текстил, например памука най-често се изварява и избелва. Широко разпространени са също различни апретурни техники, с помощта на които на тъканите могат да се придават свойства като водоотблъскване, негоримост и други. Други важни обработки включват процесите на багрене и щамповане.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Експортният потенциал на българската текстилна индустрия остава висок“, Емилия Гигова, money.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]