Азбест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за материала. За града в Русия вижте Асбест.

Азбест е общо наименование на група влакнести минерали, повечето от които са магнезиеви силикати.

През 2005 г. са изкопани 2,2 млн. тона азбест в световен мащаб. Русия има най-голям дял от добива на минерала, който възлиза на 40% от общото количество, след нея са Китай и Казахстан.[1]

Град в Русия, Свердловска област, е наречен Асбѐст поради голямото Баженовско находище на материала азбест. В града действат 6 азбестови фабрики, както и други свързани производства.

Азбест
Азбестови влакна

Употреба[редактиране | edit source]

Те са негорими и са използвани за производство на тъкани още в Древен Египет. В по-ново време са използвани за изготвянето на негорими тъкани, материали и пожароустойчиви строителни плоскости.

Използването на азбеста в произвеждането на различни видове материали е доста разпространено от 1960 до 1980 година. Азбестът се употребява най-вече в обработването на цимент (90% от неговата употреба) и съответно е разпространен най-вече в строителството.

Азбестоцимент[редактиране | edit source]

Смес от средновлакнест азбест, цимент и вода, от която чрез пресоване се получават тръби, покривни плочи и др. Материалът е огнеупорен, водонепропусклив, с голяма якост, но крехък. Нарича се още етернит.

Вредност и защита[редактиране | edit source]

Тъй като вдишването на някои видове азбестови влакна може да предизвика тежки заболявания, включително рак[2], в много страни употребата на азбест е забранена.

В днешно време много фирми в Европа се занимават със заместването на азбеста в различните сгради, построени през периода 1960 - 1980 година.

При заместването на този материал трябва да бъдат взети много предпазни мерки . Първо, около сградата се създава зона, в която само работещите имат право да влизат. Изгражда се специално помещение, в което те се преобличат. Това помещение е свързано с филтър за въздуха, защото праховидните влакна, които се отделят от материалите, съдържащи азбест, са опасни за околната среда. Работниците, които премахват азбеста, носят специални костюми и въздухът, който поемат през скафандъра си, е пречистен, за да се избегне вдишването на влакната.

След приключване работниците минават през три процедури, преди да свалят костюма. Първо, влакната се премахват с уред, подобен на прахосмукачка. Следва душ за дезинфектиране с костюма. Накрая работниците свалят костюма и всички дрехи, които носят отдолу, и минават през втори душ за дезинфектиране. Едва тогава те могат да се преоблекат и да напуснат зоната

Тези предпазни мерки са много важни, защото болестите, свързани с вдишването на азбеста, могат да се появят пет години след първото излагане на прах от азбест.

Азбест е използван и при построяването на първите 40 етажа на Световният търговски център. При атентатите от 11 септември 2001 година въздухът над Манхатън е силно замърсен поради тази причина.[3]

Важното е да се отбележи, че около 125 милиона души в света са изложени на контакт с азбеста в професионалния им живот и 90 000 умират всяка година.

Източници[редактиране | edit source]

  1. World Mineral Production 2001-2005. // British Geological Survey. Посетен на 8 април 2008.
  2. American Cancer Society.
  3. The Junkman's Answer to Terrorism: Use More Asbestos, посетен на 8 април, 2008 г.