Казахстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Казахстан
Қазақстан Республикасы
Знаме на Казахстан
Герб на Казахстан
(знаме) (герб)
Национален химн:
Менің Қазақстаным

Наименование на местния жител: казахстанец
Местоположение на Казахстан
География и население
Площ 2 724 900 km²
(на 9-то място)
Води 1,7%
Граници с Русия, Китай, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан
Климат умерен континентален
Столица Астана
50°10′ с. ш. 71°30′ и. д. / 50.166667° с. ш. 71.5° и. д.
Официален език казахски, руски
Население (оценка, 2010) 16 455 000 [1]
Гъстота на нас. 5,94 д./km²
(на 224-то място)
Управление
Президент Нурсултан Назърбаев
Министър-председател Карим Масимов
Организации ООН
История
Независимост от СССР
обявена 16 декември 1991 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 210 341 млрд.
Валута Тенге (KZT)
Други данни
Часова зона UTC
Интернет домейн .kz
Телефонен код 7

Казахстан (на казахски: Қазақстан) е независима република в централната част на Евразия.

География[редактиране | edit source]

Карта на Казахстан

Почти изцяло е разположена в Азия, а малка северозападна част от страната е в Европа.

Казахстан е сред най-големите държави в света. Граничи с Русия, Китай, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан. Има брегова ивица на Каспийско море и Аралско море.

Климатът е рязкоконтинентален. Средни януарски температури: от -25ºС (на север и в центъра) до -3ºС (на юг); средните юлски температури са съответно от 19 до 30ºС. Валежи - до 300 мм, в пустините - под 100 мм, а в планините - до 1600 мм.

Главни реки: Иртиш, Урал, Ишим, Чу, Или, Сърдаря, Тобол, Нура. Езера: Балхаш, Зайсан и Алакол.

Растителност - пустинна, полупустинна, степна, иглолистни гори и високопланински ливади.

История[редактиране | edit source]

  • 6 век - образувано тюркско ханство;
  • 10 век - основана държавата на Караханидите;
  • 1219-1221 г. - в състава на Златната орда;
  • 16 век - възниква самостоятелно Казахско ханство;
  • 17 век - построени са първите руски градове (Гурев и Яицки);
  • 1731 г. - Западен Казахстан е включен в състава на Русия;
  • 1740 г. - Централен Казахстан става част от Руската империя;
  • 1860 г. - цялата територия е завладяна от Руската империя;
  • 1906-1912 г. - Столипинска аграрна реформа: 500 хил. руснаци се заселват в Казахстан;
  • 1925 г. - образувана Казахска АССР със столица Къзълорда;
  • 1929 г. - Алма Ата става столица;
  • 1936 г. - образувана Казахска ССР като съюзна република;
  • 16 декември 1991 г. - провъзгласена е независимостта на Казахстан.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Казахстан е президентска република. Президентът също така е главнокомандващ на армията и има право на вето върху законите, приети от парламента. Казахстан има двукамарен парламент.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

През 1995 г. в Казахстан с референдум е приета нова конституция, с която се установява президентска форма на управление. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент.

Формирането на партийна система все още е в начална фаза, не съществува силна опозиция. Управлението се характеризира с много широки правомощия на президента. Той еднолично назначава правителството и може да разпуска парламента.

В момента страната е стабилна политически, избраният през 1991 г. президент Назърбаев получи нов 7-годишен мандат на изборите през 1999 г., подобрени са отношенията с Русия, добри са връзките с Китай. Казахстан поддържа активни контакти и със САЩ, които търсят лоби сред бившите съветски републики за участие в стратегическите проекти в Централна Азия. Политическата система проявява признаци на олигархизъм.

Административно деление[редактиране | edit source]

В административно-териториално отношение Република Казахстан е разделена на 14 области и 3 града от републиканско значение:

Административна карта на Казахстан

Областите са следните:

Област Админ. център площ население
1 Карагандинска област Караганда 428 000 км² 1 411 700
2 Източноказахстанска област Уст Каменогорск 283 300 км² 1 530 800
3 Алматинска област Талдъкорган 224 000 км² 1 589 200
4 Жамбилска област Тараз 144 000 км² 983 900
5 Южноказахстанска област Шимкент 118 600 км² 1 976 700
6 Къзълординска област Къзълорда 226 000 км² 596 300
7 Актобенска област Актобе 300 600 км² 661 000
8 Кустанайска област Кустанай 196 000 км² 1 019 600
9 Североказахстанска област Петропавловск 123 200 км² 725 900
10 Акмолинска област Кокшетау 121 400 км² 835 700
11 Павлодарска област Павлодар 124 800 км² 743 800
12 Западноказахстанска област Уралск 151 300 км² 609 100
13 Атърауска област Атърау 118 600 км² 439 900
14 Мангистауска област Актау 118 600 км² 316 847

Население[редактиране | edit source]

Казахстан е една от най-големите държави в света, но е сравнително рядко населена. Столицата ѝ е град Астана.

Жени в национални носии на Казахстан

Населението е предимно казахско (63%) и руско (23%), останалата част са украинци, немци, татари, узбеки, евреи и др. Преди 1991 г. 1 млн. волжки немци са живели в Казахстан, повечето от които емигрират в Германия след разпадането на Съветския сьюз. Извън страната живеят около 2 млн. казахи, главно в Русия, Узбекистан и Китай.

В Източен и Централен Казахстан живеят 15-20 хил. българи, преселени насилствено от Крим, Бесарабия и Таврия след Втората световна война. Заедно с тях са преселвани и гагаузи от Бесарабия, които тук се самоопределят като българи.

Градско население - 62 %.

Казахстан е двуезична страна: казахският език, който се използва от 64,4% от населението, е обявен за държавен и предимно говорим език, докато руският език е приет за официален в деловите среди.

Основните религии са ислямът (главно сунизъм) и християнството ( предимно православие):

Стопанство[редактиране | edit source]

Преходът на Казахстан към пазарна икономика бе съпроводен със значително съкращаване на БВП и висока инфлация (до 1600%). През 1997-1998 г. се наблюдава известен ръст на производството и инфлация в рамките на 10%. Страната заема водещо място в ОНД по промишлено развитие. БВП на човек от населението достига 13600 USD. Делът на промишлеността в БВП е 40%, на селското стопанство - 38%, а на търговията и услугите - 22%. По официални данни частният сектор произвежда над 30% от БВП.

Съгласно данните на Световната банка за икономическото състояние на Казахстан след спада през 1998 г. в резултат на руската криза, през 1999 г. БВП отново е нараснал с 1,7%. За 2000 г. икономическите показатели на страната са най-добрите от началото на реформите през 1991 г. Ръстът на БВП е 9,6% - 3 пъти над планираното в началото на годината, а очакваният ръст за 2001 г. е 5,5%. Инфлацията през 2000 г. е удържана на ниво 9,8%, за 2001 г. прогнозата е 8%. Външният дълг е 12,3 млрд. щ.д.

По данни на Агенцията за статистика на Казахстан значителното оживление в икономиката на страната, започнало от края на 1999 г., се дължи главно на благоприятната конюнктура на международните пазари за нефт и цветни метали. Значителният ръст на промишленото производство е постигнат основно благодарение на миннодобивната и преработващата индустрия. С най-високи темпове е нараствал добивът на суров нефт и природен газ, както и на цветни метали. Устойчивият ръст на добива на енергоносители, които са ключови за експорта на Казахстан, е свързан най-вече с ръста на световните цени на петрола, които стимулират нефтодобивните предприятия на страната да се ориентират към износ. Обемът на експорта на нефт е нараснал за една година с 16%, а на добива – с 12%.

През 1999 г. средната месечна заплата е нараснала с 13,4% спрямо 1998 г. и е била около 92 щ.д. (най-високата в ОНД), като максимални са заплатите във финансовата сфера (215 щ.д.), а най-ниски – в селското стопанство (35 щ.д.). За 2000 г. този показател е 110 щ.д. Безработицата в края на 1999 г. е била около 4% и е запазила нивото си през 2000 г. .

Националната парична единица е тенге (въведена на 15 ноември 1993 г), свободно конвертируема и стабилна през последните години. Обменният курс в момента е около 146 тенге за 1 USD.

Съществена роля за икономическия потенциал на Казахстан играят природните ресурси - страната е богата на въглища, нефт, природен газ, редица черни и цветни метали, злато, уран, боксит. Значителните запаси от полезни изкопаеми привличат интереса на крупни чуждестранни компании. Държавата също полага големи усилия за привличане на чужди капитали в най-важните отрасли на икономиката. Насърчаването и защитата на чуждестранния капитал се регулира с над 20 законодателни и нормативни акта. През 2000 г. обемът на преките чужди инвестиции е бил над 1 млрд. щ.д., което се сочи като най-добър резултат в ОНД.

По обобщени данни за 1999 г. Казахстан със своите 5,7 млрд. щ.д. заема второ място сред страните от ОНД по инвестиции след Русия (9,2 млрд. щ.д.) и преди Азербайджан (3,2 млрд.), Украйна (2,7 млрд.), Туркменистан (762 млн.), Грузия (512 млн.), Узбекистан (423 млн.), Беларус (346 млн.), Молдова (342 млн.), Киргизстан (309 млн.), Армения (265 млн.), Таджикистан (87 млн.). Общият брой на регистрираните предприятия с чуждестранно участие е 1400. Законът позволява репатриране на печалбата на чуждите и смесени компании. В страната работят фирми като Chevron, British Gas, Agip. В Казахстан инвестират Philip Morris, Daewoo, Rjr Nabisco. От преките чуждестранни инвестиции най-съществени са в нефтената и газовата промишленост – 81%. Големите находища на нефт и природен газ дават основание на специалистите да сравняват Казахстан с богатите петролни държави от Близкия Изток. Казахстан е вторият след Русия производител на нефт в ОНД, но липсата на пристанища и петролопроводи затруднява развитието на отрасъла.

Повечето нови предприятия в Казахстан са създадени от руски, турски, германски и американски компании. Основни инвеститори са САЩ – 73% от общата сума на преките инвестиции, Великобритания – 4,7%, Китай – 4%, Турция – 3,7%, Германия – 2%. Международните финансови институции отреждат на Казахстан водещо място в привличането на преки инвестиции сред страните в преход въобще. Според анкета на сп. “Институционален инвеститор” страната се нарежда в първата петица по темпове на подобряване на инвестиционния имидж от март 1997 до март 1998 г. В различни отрасли на икономиката инвестират и успешно работят редица крупни транснационални компании. “Филипс Петролеум” и японската “Инпекс” са заплатили авансово на Казахстан като премия 500 млн. щ.д. за 1/7 от дяловото участие в находището Кашаган, което може да се окаже най-богатото от всички досега проучени каспийски нефтени находища. Китайската национална компания за нефт и газ участва в 3 проекта с общи инвестиции почти 9,5 млрд. щ.д. Подписани са и други споразумения за разработване на нефтени находища на обща стойност 2 млрд. щ.д.

Казахстан поддържа и оперира космодрума Байконур съвместно с Русия

До започването на приватизацията през 1991 г. държавната собственост е била над 90%. В момента нейният дял е все още сравнително висок, но частните предприятия са вече 80% и произвеждат 50% от БВП. Малката приватизация е изцяло завършена през 1997 г. Държавата възнамерява да запази присъствието си в някои стратегически отрасли – добив и пренос на нефт, железопътен и въздушен транспорт, пренос на електроенергия, уранодобив.

От инфраструктурните проекти се работи основно по стратегическите връзки между Югоизточна Азия и Европа. Най-голямо развитие е получил проектът за т.нар. Трансазиатска ж.п. магистрала, която преминава през териториите на Туркменистан, Иран и Турция към Европа. Тя ще води началото си в Китай, а ще завършва в Истанбул. Друг важен проект е транспортният коридор ТРАСЕКА, свързващ Европа с Кавказ и Средна Азия и достигащ Китай и Монголия. Проектът предвижда построяване на скоростна магистрала между Алмати и Бишкек. Планирани са строителство и реконструкция на 5 стратегически летища, в това число в Алмати и Астана. Съвместно с компаниите “Шел”, “Мобил” и “Шеврон” се разработват проектите за транскаспийската система тръбопроводи.

В момента в Казахстан действат 71 банки, от които 1 държавна, 1 международна и 23 с чуждестранно участие. Общият брой на филиалите е 526. Едва 3% от банковите активи са държавни. Работят 2 фондови и 9 стокови борси. Застрахователните компании са 73, лизинговите – 79. През последните години най-значително оживление се наблюдава в черната металургия, добива на природен газ и нефт, цветната металургия. Традиционно силната добивна промишленост е предпоставка за водещата роля на свързаните с нея отрасли като черната и цветната металургия и машиностроенето (трактори и други селскостопански машини, електродвигатели). В добива на метали участват канадски, японски и британски компании. Както тежката, така и хранително-вкусовата и леката промишленост се развиват почти изцяло на базата на местни суровини.

Либерализирането на външната търговия е обявено с декрет през 1995 г., като то се изразява преди всичко в премахване на експортните квоти и на експортните и импортните лицензи. Външнотърговският обмен на страната нараства бързо. Данните за обема му, както и за знака на платежния баланс, са противоречиви. Според някои оценки износът през 2000 г. е на стойност 5,59 млрд. щ.д., а вносът - 3,68 млрд. Към 60% от износа се пада на суровините - нефт и нефтопродукти, черни и цветни метали, минерални продукти. Изнасят се и различни метални изделия, машини, химикали (главно продукти на неорганичната химия), текстилни изделия, селскостопански стоки (предимно зърно, по-малко месо и вълна). Вносът се състои най-вече от машини и съоръжения (30-40%), химикали (10%), електрооборудване, транспортни средства, текстил, хранителни стоки, напитки, тютюн и цигари. Основен търговски партньор е Русия (43% от износа и 48% от вноса). Останалите страни от ОНД формират 12% от износа и 20% от вноса. В последно време относителният дял на търговията с ОНД намалява. Други по-важни търговски партньори са Китай, Южна Корея, Турция, Германия, САЩ, Швейцария и Нидерландия. Казахстан участва в митнически съюз с Русия и Беларус, за който действат нулеви митнически ставки при взаимния стокообмен. Подобно споразумение има и с Киргизстан. Средното равнище на митата за внос на стоки е 15%.

Транспорт[редактиране | edit source]

Дължина: шосета - 104,6 хил. км (от тях 76,1 хил. км с твърда настилка), ж.п. линии - 14,3 хил. км.

Корабоплаването е развито по Каспийско и Аралско море, езерото Балхаш и река Иртиш.

Екологични проблеми[редактиране | edit source]

Аралско море - солена земя и скелети от кораби, Казахстан, 2003

Казахстан е на трето място по уранови залежи в света. Затова комунистическото ръководство на СССР избира този регион да бъде ядрен полигон. В североизточната част на Казахстан в близост до град Семей (Семипалатинск), Съветският съюз провежда общо 467 ядрени опита, от които 120 са на повърхността на земята. Според проучвания от 1996 година на територията на страната има 179 000 000 тона радиоактивни отпадъци, които в момента са основният екологичен проблем на Казахстан. Броят на загиналите и на болните в резултат на радиацията е неизвестен, но в Северозападен Казахстан замърсената земя няма да се използва поколения напред.

От времето на Сталинските съветски петилетки, на реките Сърдаря и Амударя са построени съоръжения и водите им се използват за напояване на памукови и житни култури в южните републики Узбекистан и Казахстан. Отклоняването на теченията на реките е екологична катастрофа за Югозападен Казахстан. Безотточното Аралско море, което е четвърто по големина в света, без приход на прясна вода се смалява драстично и площта му намалява с 40%, а нивото на водите със 70%. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Об уточненной численности населения Республики Казахстан на начало 2011 года. // Агентство Республики Казахстан по статистике.
  2. Атлас светът във Вашите ръце, ст. Казахстан, стр. 2, Издателска компания: Де Агостини Хелас ООД, София, 2009

Външни препратки[редактиране | edit source]