Германия
Тази статия е за съвременната държава. За други значения вижте Германия (пояснение).
| Bundesrepublik Deutschland Федерална република Германия |
|||||
|
|||||
| Девиз: Einigkeit und Recht und Freiheit (Единство и справедливост и свобода) |
|||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 357 021 km² (на 61-во място) |
||||
| Столица | Берлин |
||||
| Най-голям град | Берлин | ||||
| Официален език | немски | ||||
| Население (пребр., 2010) | 81 799 600 (на 14-то място) |
||||
| Гъстота на нас. | 231 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| Президент | Йоахим Гаук | ||||
| Федерален канцлер | Ангела Меркел | ||||
| История | |||||
| Независимост
-година |
Обединение на Германия 3 октомври 1990 |
||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2004) | 2 521, 699 млрд $ (на 4-то място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | 30 579 $ | ||||
| Валута | евро (1) (EUR) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | CET (UTC+1) | ||||
| Интернет домейн | .de | ||||
| Телефонен код | 49 | ||||
| (1): Преди 1999 г.: германска марка | |||||
Федера̀лна репу̀блика Герма̀ния (на немски:
Bundesrepublik Deutschland), накратко Герма̀ния, е държава в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население над 82 милиона жители, тя е държавата с най-голямо население в Европейския съюз, втората в Европа след Русия и третата страна в света по брой на чуждите имигранти.[1]
Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 година. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след Френско-пруската война през 1871 година. През 1949 година, след тежкото си поражение във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави, Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 година. През 1951 година Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност — Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 година и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.
През 1999 година страната приема новата валута евро.
Германия е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (на немски: Länder). Федерална столица и най-голям град в страната е Берлин. Член е на множество международни организации, сред които ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР, СТО.
Германия е най-голямата икономика в Европа [2] и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по брутен вътрешен продукт в номинално изражение и пето по паритет на покупателната способност. Страната е най-големият износител и вторият по големина вносител на стоки в света, жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водещата позиция в света.[3]
Съдържание |
История[редактиране]
Доказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70 000 години.
До 6 век земите са населявани от келтски и германски племена.
Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) 2 февруари 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим, и това е началото на Свещената римска империя (известна още като Първи немски райх), която въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.
Между 1815 и 1871 Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).
Вторият райх, известен още като Германска империя, е създаден на 18 януари 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през 19 век. В края на 19 век и в началото на 20 век немската държава колонизира редица територии в Африка, Азия и Океания.
През 19 век и първата половина на 20 век Франция се възприема от германците за най-големия противник на страната. Главната причина за това е че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинции Елзас и Лотарингия което е тежък удар за френската държава и народ. По време на Първата световна война Германия напада Франция през 1914 година. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от Ваймарската република.
Според Версайския мирен договор, Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и Световната икономическа криза, водят до развитието на крайно леви и крайно десни политически сили в страната. През 1932 г. националсоциалистите (известни още като нацисти) печелят мнозинство в парламента, а на 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През 1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх.
Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).
Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от Съветския съюз. След като Съветският съюз и САЩ обявяват война на Германия настъпва обрат и на 8 май 1945 г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.
През 1949 г. са основани две немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократична република (ГДР). Установената на 23 май 1949 г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица Бон. Тя е обявена за „напълно независима“ на 5 май 1955 г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции (Bundesländer), а ГДР от 5 провинции. През 1952 г. провинциите в ГДР са преоразувани в области (Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден се сливат и образуват Баден-Вюртемберг. През 1957 г. Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.
След разпадането на Източния блок, ФРГ и ГДР се обединяват през 1990 г. Германия е водещата сила в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.
Германия е първа икономическа [2] и политическа сила в Европа и четвърта в света след САЩ, Япония и Китай, а по оборот на външната търговия е на първо място (2009).
География[редактиране]
Географско разположение[редактиране]
Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15 и 55°03'33 северна ширина и 5°52'01 и 15°02'37 източна дължина. На север граничи с Дания (дължина на границата 68 км), на североизток с Полша (449 км), на изток с Чехия (812 км), на югоизток с Австрия (817 км; без границата в Боденското езеро), на юг с Швейцария (316 км; без границите на ексклавa Бюзинген (Büsingen) и по Боденското езеро), на югозапад с Франция (455 км), на запад с Люксембург (136 км) и Белгия (157 км) и на северозапад с Холандия (576 км). Дължината на границите възлиза общо на 3 786 км. Докато на северозапад бреговете на Северно море, а на североизток — на Балтийско море образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на Алпите. [4]
Географският център на държавата се намира, според Немския статистически годишник от 2000 г., в малката област Нийдердорла (Niederdorla), в западната погранична част на провинция Тюрингия (Thüringen), на средата на отсечката между столицата на провинцията Ерфурт (Erfurt) и град Гьотинген (Göttingen), в провинция Долна Саксония и по-точно — на 51°09'54 северна ширина и 10°27'19 източна дължина.
Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген (Ellenbogen) на Зюлт (Sylt), а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) на Рикелсбюлер Коог (Rickelsbüller Koog). Най-южната точка образува Халденвангер Ек (Haldenwanger Eck) южно от Оберстдорф (Бавария) (Oberstdorf, Bayern) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 876 км. [5]
Най-западната точка в Германия се намира в Северен Рейн-Вестфалия (Nordrhein-Westfalen), недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната) (Isenbruch), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) (Neißeaue-Deschka) и Найсеауе-Центендорф (Neißeaue-Zentendorf) в завоя на реката Лаузитцер Найсе (Lausitzer Neiße). От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 640 км. [5]
Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, Северонемската низина (Norddeutsche Tiefebene), към която на юг се присъединяват гористите Средни планини (Mittelgebirge) в центъра и южните части на страната, е формирана основно през ледниковия период. В Баден-Вюртемберг, а и особено в Байерн, тези области преминават в сравнително високо разположеното северно алпийско подножие (Nördliches Alpenvorland), а то от своя страна в Алпите.
Ексклави и анклави[редактиране]
Единственият ексклав на Германия е разположеният на горен Рейн Бюзинген (Büsingen), който спада към област Констанц (Konstanz) в Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg). Той е с размер 7, 62 км2 и гранично обграден от 3 швейцарски кантона — Шафхаузен (Schaffhausen), Тургау (Thurgau) и Цюрих Така наречният функционален анклав Клайнвалзертал (Kleinwalsertal), който е част от Австрия, може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия.
Климат[редактиране]
Времето в Германия е непостоянно. Характерни са ветрове от запад, които целогодишно носят въздушни маси от Атлантическия океан. В следствие на това в страната има валежи през всички сезони. В Северногерманската низина (Norddeutsches Tiefland) годишните валежи са от 500–700 mm, в Средните планини (Mittelgebirge) – 700–1500 mm, а в Алпите – над 2000 mm. [6]
От северозапад на изток и югоизток климатът се променя от океански към континентален. В повечето години зимите са относително меки, а летата не са твърде топли, но зимите могат да бъдат много студени, а летата – горещи и сухи. [6]
Най-студеният месец е януари. Тогава температурите са между -0,6 и +1,5°C в Северногерманската низина, а в планините падат до -6°C. Средните юлски температури в Северногерманската низина са от +17 до +18°C, а в долината на горен Рейн (Oberrheintalgraben) достигат 20°C. Средногодишната температура за цялата страна е +9°C. [6]
През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като суша, торнадо, бури, много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.
През 2011 г. най-много часове слънцегреене има в Хоенпайсенберг, Бавария (2180 часа), а най-малко – в Золтау, Долна Саксония (1578 часа). [6]
| температура | януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| минимална | -1° C | -1° C | 2° C | 5° C | 10° C | 13° C | 15° C | 14° C | 11° C | 7° C | 3° C | 0° C |
| максимална | 3° C | 4° C | 8° C | 14° C | 19° C | 22° C | 24° C | 24° C | 19° C | 14° C | 7° C | 3° C |
Води[редактиране]
През Германия минават някои от основните европейски реки като Рейн, Дунав, Елба, Везер, Майн.
Най-голямото езеро е Боденското езеро с площ 535,9 км², намиращо се на границата между провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг с Австрия и Швейцария, следвано от езерото Мюриц в Мекленбург-Предна Померания (109,8 км²) и Кимзее в Бавария (79,9 км²). В страната има общо 29 езера с площ над 6 км². [7]
С провинциите Долна Саксония (Niedersachsen) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) Германия граничи на Северно море. То е гранично море с Атлантическия океан. Заедно с Ла Манша южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята.
Мекленбург-Предна Померания (Mecklenburg-Vorpommern) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) граничат с Балтийско море, вътрешноконтинентално море, което е свързано със Северно море посредством протока Скагеррак (Skagerrak). Височината на приливите и отливите на Балтийско море е съществено по малка от тази на Северно море.
Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосточни области заемат почти цялата площ. Това са Рейн (Rhein), Дунав (Donau), Елба (Elbe), Одер (Oder), Везер (Weser) и Емс (Ems). Най-дълга от тези реки е Дунав; тя е с 2,845 км от сливането си с реките Бригах, Брег и Донауквеле (Donauquelle) в града Донауешинген (Donaueschingen) или с 2,888 км от планинския си извор склоновете на Шварцвалд (Schwarzwald) втората по големина на потока след Волга река в Европа. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на реката (647км). Дунав се влива в Черно море.
Флора[редактиране]
Германия се простира от Алпите (най-висока точка: връх Цугшпитце на 2962 м.) на юг до бреговете на Северно и Балтийско море на север в зоната на умерения климатичен пояс затова за нея са характерни широколисни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през Ледниковия период (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 м.), сред които е световно известното Люнебургско поле (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолисти буки.
Фауна[редактиране]
Повечето предствители на местни видове са характерни за умерения климатичен пояс и живеят в широколистните гори. В горите сред много други видове живеят и различни видове златки, елен рогач и благороден елен, сърни, глигани и лисици. Бобрите и видрите се срещат все по-рядко по поречията на реките.
Държавно устройство[редактиране]
Административно деление[редактиране]
Германия представлява федерация на шестнадесет федерални провинции (Bundesländer). Две от провинциите (Хамбург и Бремен) представляват свободни градове, а градът провинция Берлин има статут на федерална столица.
Останалите провинции се разделят на 439 окръга (Kreise) и невключени в окръзи градове (kreisfreie Städte). Пет от провинциите се делят и на общо 22 административни области (Regierungsbezirk), обединяващи по няколко окръга.
| Провинция | Главен град | На немски език | ||
|---|---|---|---|---|
| Бавария | Мюнхен | Bayern | München | |
| Баден-Вюртемберг | Щутгарт | Baden-Württemberg | Stuttgart | |
| Берлин | Берлин | Berlin | Berlin | |
| Бранденбург | Потсдам | Brandenburg | Potsdam | |
| Бремен | Бремен | Bremen | Bremen | |
| Долна Саксония | Хановер | Niedersachsen | Hannover | |
| Мекленбург-Предна Померания | Шверин | Mecklenburg-Vorpommern | Schwerin | |
| Рейнланд-Пфалц | Майнц | Rheinland-Pfalz | Mainz | |
| Саарланд | Саарбрюкен | Saarland | Saarbrücken | |
| Саксония | Дрезден | Sachsen | Dresden | |
| Саксония-Анхалт | Магдебург | Sachsen-Anhalt | Magdeburg | |
| Северен Рейн-Вестфалия | Дюселдорф | Nordrhein-Westfalen | Düsseldorf | |
| Тюрингия | Ерфурт | Thüringen | Erfurt | |
| Хамбург | Хамбург | Hamburg | Hamburg | |
| Хесен | Висбаден | Hessen | Wiesbaden | |
| Шлезвиг-Холщайн | Кил | Schleswig-Holstein | Kiel | |
Партии[редактиране]
Население[редактиране]
Петте най-големи града в Германия са (по официални данни от декември 2005 г.):
- Берлин (Berlin), с 3 392 425 жители;
- Хамбург (Hamburg), с 1 738 483 жители;
- Мюнхен (München), с 1 288 307 жители;
- Кьолн (Köln), с 975 907 жители;
- Франкфурт на Майн (Frankfurt am Main), с 651 087 жители.
Виж също: Списък на градовете в Германия по население.
Петте най-големи метрополиса са (по официални данни от 1 януари 2005 г.):
- Рейн-Рур (Rhein-Ruhr), с 11 785 196 жители;
- Рейн-Майн (Rhein-Main), с 5 822 383 жители;
- Берлин (Berlin), с 4 262 480 жители;
- Хамбург (Hamburg), с 3 278 635 жители;
- Щутгарт (Stuttgart), с 2 344 989 жители.
Етнически групи[редактиране]
Етническият състав на населението на Германия е: немци - 93,4%, стари местни малцинства - 0,3%, имигранти след Втората световна война - 6,2%.
Българи в Германия[редактиране]
По официални данни от 2011 година българите в Германия са 63 581 души.
Език[редактиране]
Официалният език във ФРГ е немският. Той принадлежи към германската езикова група. Официален език е на ЕС и ЮНЕСКО и освен това е един от най-говорените езици в света.
Икономика[редактиране]
Икономиката на Германия е най-голямата в Европа. [2] Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия възлиза на USD 1 936$ млрд. (щатски долара) (към 2000 г.). Селското стопанство заема 1,2% от икономиката, промишлеността — 30,4 %, а секторът на услугите — 68,4 %. Стопанството е високоразвито. Добиват се въглища, нефт, природен газ, готварска сол, калиеви соли. Развита е и черната и цветна металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се пшеница, ечемик, овес, ръж, картофи, захарно цвекло. В Германия са построени 40 826 km жп линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот и 613 летища (по данни за 2000 г.).
Главни морски пристанища са Хамбург, Кил, Любек, Росток, Бремен; главни речни пристанища са Дуисбург, Карлсруе, Кьолн, Манхайм, Берлин, Бон, Дрезден.
- Износ: 578 млрд. USD (2000 г.) — машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил (Франция, Великобритания, Италия, Нидерландия, Бенелюкс, САЩ, Япония).
- Внос: 505 млрд. USD (2000 г.) — машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (от Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенелюкс, САЩ, Япония).
Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро. [2]
Данък добавена стойност[редактиране]
Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16% на 19% от 1.01.2007 г. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС-то възлиза на 7%.
От 2005 година правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребностите от първа необходимост.
Култура[редактиране]
Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетовен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоекспресионистът Георг Базелиц.
В миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английския и френския. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник.
След 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си опери.
Празници[редактиране]
В Германия има 9 общоприети празника. Повечето от тях имат християнска основа: Разпети Петък, Велики Понеделник, Възнесение Христово, Петдесетница и Коледа. Празници без религиозна връзка са: Нова година, Денят на труда и Денят на Обединението.
Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестански провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции — Тяло Господне и Вси Светии (Хелоун) (1 ноември).
Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“).
Общество[редактиране]
Образование[редактиране]
Германия има богата история в образованието. През 1386 година в град Хайделберг е създаден Хайделбергският университет, който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Но славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители на Нобелова награда. Университетът има също дълга българска история, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като Петър Берон, Васил Радославов и Константин Стоилов.
Хайделбергският университет е основан от Рупрехт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински Ruperto-Carola-Universität — университет „Руперто-Карола“.
Висше образование[редактиране]
През 2010 г. в Германия има 421 висши училища от които 108 университети. В тях учат 2 377 034 студенти от които 1 542 226 в университети. 47,3% от студентите са жени (52,7% мъже). 2 113 186 от студентите са германци (47% жени, 53% мъже), а 263 848 от тях са чужденци (49,8% жени, 51,2% мъже). Сред германските студенти, следващи в чужбина, най-много – 2,4% от учащите германски студенти следват в Австрия, следвани от 2,1% в Холандия, 1,4% във Великобритания, 1,2% в Швейцария и 1% в САЩ. Сред чуждестранните студенти, следващи в Германия най-много са китайските студенти (2,3% от учащите в Германия), следвани от руските (1%), полските и българските (по 0,8%) и турските (0,7%). [8]
През 2010 г. 29% от населението има висше образование (31,5% от мъжете и 26,5% от жените). Сред населението с миграционно минало (в тази дефиниция са включени чужденци, родени в и извън Германия, и хора, заселили се на днешната територия на Германия след 1949 г. независимо от националността им) процентът на хора с висше образование е 34,3 (32,4% от мъжете и 36,2% от жените). [9]
През 2010 г. сред 25- до 35-годишните 45% от хората без миграционно минало и 38% от хората с миграционно минало имат висше образование. При 45- до 55-годишните и в двете групи по 28% от хората имат висше образование. [9]
През 2010 г. във висшите училища са заети 210 549 души (35,8% жени). Сред тях има 41 462 професори (19,2% жени). [10]
Спорт[редактиране]
Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини, тук спорта като цяло има високо обществено значение. През 2006 година около 27. милиона германци са били организирани в над 89.000 спортни клуба. Германия е на трето място във вечния списък на спечелелите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени в Германския олимпийски спортен клуб (на немски Deutscher Olympischer Sportbund).
Най-популярният спорт в Германия е Футбола. Над 6. милиона членове са организирани в над 170. 000 футболни клубове под патронажа на Германския футболен съюз. Страната е била домакин на две световни първенства; през 1974 и през 2006 година. Германия е досега единствения отбор които има европеийски и световни отличия, както при мъжките така и при женските състави.
Големите футболни имена като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, или в по-ново време Лотар Матеус, Андреас Бреме и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. Ото Рехагел, станал с Гърция 2004 Европейски шампион по футбол).
Германската Хандбална Лига се счита за най-добрата в света. Отбори като ФФЛ Гумерсбах, ТХВ Киел, ХСФ Хамбург, СК Магдебург Гладиаторес са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 година печелаят всички интернационални европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, които 2007 година стана за трети път световен шампион.
В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред тенис-борбите се нареждат и турнирите за жени в Берлин, Щутгарт и Хамбург. Сред най-добрите тенесисти от близкото минало са Щефи Граф, Борис Бекер и Михаел Щих.
В Спортната дисциплина Хокей на трева мъжкия отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женския отбор олимпийски шампион от 2004 година.
При моторни спортове, особено във Формула 1 германците играят водеща роля. Братята Ралф и Михаел Шумахер, последния седемкратен шампион, Хайнц-Харалд Френцен; както и малдоците Себастиан Фетел-най-проспериращият пилот във Формула 1, Ник Хайдфелд, Нико Росберг, или Тимо Глок са сред по-новите имена, които трябва да бъдат споменати.
В Бокса още днес се разказват легендерните битки на Макс Шмелинг или Хенри Маске.
Тимо Бол, играч по тенис на маса, е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този от китайци и корейци доминиран спорт.
Големи успехи и титли са носели и спортисти и от други видове спорт, като Фехтовка, Кану Каяк, Конен Спорт, Академично гребане, Лека атлетика или Плуване.
При зимните спортове Германия е също една от ведещите нации. При дисциплините Биатлон, Бобслей, Пързаляне с едноместна шейна, Пързаляне с кънки, Ски бягане и други, немските спортистите носят медали на Германия. Сред попурярните зиммни спортове е Ски скока, като успешните спортисти като Свен Ханавалд или Йенс Вайсголд имат подобен статус като на попзвезда. При ски алпииските дисциплини дамите са по-успешни от мъжете.
Бележки[редактиране]
- ↑ Germany: Inflow of foreign population by country of nationality, 1994 to 2003. // Migrationinformation.org. Посетен на 2010-01-04.
- ↑ а б в г Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
- ↑ Confidently into the Future with Reliable Technology www.innovations-report.de. May 7, 2008. Retrieved 2008-04-04.
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 13-14. Посетен на 15 януари 2013.
- ↑ а б Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 13. Посетен на 15 януари 2013.
- ↑ а б в г Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 18. Посетен на 17 януари 2013.
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 16. Посетен на 18 януари 2013.
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 90-91. Посетен на 10 февруари 2013.
- ↑ а б Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 78. Посетен на 10 февруари 2013.
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 94. Посетен на 10 февруари 2013.
Виж още[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
Институции
- Бундеспрезидент — официален уебсайт на немския президент.
- Бундестаг — официален сайт на немския парламент.
- Официален сайт на немското федерално правителство.
- Централен статистически институт на Германия.
- Statistikportal.de — официални статистически данни за Германия.
Повече информация
- ((bg)) Туристическа информация за Германия.
- ((de)) Факти за Германия.
- ((de)) Наръчник за Германия — как функционира Германия.
- ((de)) Deutschland.de — официален портал на ФРГ.
- „История на Германия“, Дитер Раф (изд. „Кама“, 2000 г.).
Снимки/фотографии
- ((de)) Stadtpanoramen.de — панорами от множество немски градове.
- ((de)) Панорами на множество немски забележителности.
- ((de)) Ръководство за пътуване в Германия — туристическа информация.
- Аксел Болт, Субективно сравнение между Германия и САЩ.
- Снимки на Германия от Eutropia.com.
- Карта на Германия.
Други
- Заедно.de — уебсайт-портал за българското общество в Германия.
|
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||
|
|||||||
|
||||||||
|
||||||||||