Евро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евро
Страна Европейска общност Европейски съюз:
Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия, Франция

Държави извън ЕС, използващи еврото в резултат на договор с ЕС: Андора, Ватикан, Монако, Сан Марино

Държави извън ЕС, които са приели еврото едностранно: Косово, Черна гора
ISO 4217 EUR
Символ Euro symbol black.svg
Разделение цент (евроцент) 1/100
Банкноти 5; 10; 20; 50; 100; 200; 500
Монети 0,01; 0,02; 0,05; 0,10; 0,20; 0,50; 1; 2
Централна банка Европейска централна банка www.ecb.eu
Курс BGN EUR USD
Списък на парични единици

Евро (банков код: EUR, отличителен знак: , мн.ч. евро) е паричната единица на еврозоната, включваща 18 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския долар.[1][2] Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки американския долар.[3][4][5][6] Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на еврозоната е втори в света след този на Съединените щати.[7][8]

Към януари 2014 г. еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция.[9][10] Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В четири други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.

Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата,[11] която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 г.

История[редактиране | edit source]

Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. и влязла в масова употреба на 1 януари 2002 г. То се явява наследник на друга парична единица - ЕКЮ.

За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието „евро“.

Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксират към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към еврозоната и става дванадесетата страна, в която еврото е официална валута.

На 1 януари 2002 г. първите евромонети и евробанкноти влизат в употреба, с което се прекратява напълно съществуването на националните валути.

Банкноти и монети[редактиране | edit source]

Евробанкноти

Всички евромонети имат една обща и една национална страна. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява стойността на монетата на фона на карта. При монетите от 1, 2 и 5 цента картата е на Европа, като петнадесетте страни от еврозоната при нейното създаване са означени с повдигане спрямо останалата част от картата. При останалите монети първоначално картата показва само петнадесетте страни, но след 2007 година се вече е добавена карта на по-голяма част от Европа, включително страни извън Европейския съюз, като Норвегия.

Обратната страна на монетите е специфична за всяка държава и представя изображение, избрано от страната, която ги емитира. В повечето случаи то е национален символ или стилизиран портрет на управляващия монарх. По този начин евромонетите се отличават по националност, но въпреки това са законно платежно средство във всички страни от еврозоната, независимо в коя страна се емитират. В момента в обращение има монети с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, както и 1 и 2 евро. С цел да се избегне използването на монетите от 1 и 2 цента, във Финландия по закон, а в Нидерландия като възприета практика, цените при плащане в брой са закръглени до 5 цента.[12] Това положение, както и нежеланието на някои магазини да приемат едри банкноти, е критикувано от Европейската комисия.[13]

Освен обичайните монети, периодично се секат и възпоменателни монети[14] с номинал 2 евро, в които е променен дизайнът на обратната страна. Някои от тях се секат във всички страни от еврозоната, като монетата за петдесетгодишнината от подписването на Договора от Рим, а други — само в отделни страни, като гръцките монети, посветени на Олимпийските игри от 2004 г. Възпоменателните монети са законно разплащателно средство в цялата еврозона. Емитират се и колекционерски монети с различни други номинални стойности, но те не са предназначени за общо обращение и са законно платежно средство само в страната, където са емитирани.[15]

Евробанкнотите в употреба са с номинална стойност 5 €, 10 €, 20 €, 50 €, 100 €, 200 € и 500 €, като в някои държави банкноти от 500 € не се емитират, но остават официално платежно средство. Те имат еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи. Характерно за банкнотите е, че всяка има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: от Античността (5 €), през Средновековието (10 €, 20 €), Ренесанса и Барока (50 €, 100 €) до съвременната архитектура (200 €, 500 €).[16]

На лицевата страна на евробанкнотите от първата серия има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост — символ на връзките между хората в съюза, както и с останалия свят. Заедно с това са изписани името на еврото и на Европейската централна банка на всички езици на страните от еврозоната. (EURO и EYPΩ с латински и гръцки букви, както и BCE, ECB, EZB, EKT, EKP — съкращение на ЕЦБ на 11 езика).[17]


Характеристика на евробанкноти
Номинал 5 € 10 € 20 € 50 € 100 € 200 € 500 €
Размери 120mm × 62mm 127mm × 67mm 133mm × 72mm 140mm × 77mm 147mm × 82mm 153mm × 82mm 160mm × 82mm
Лицева

страна

EUR 5 obverse (2002 issue).jpg EUR 10 obverse (2002 issue).jpg EUR 20 obverse (2002 issue).jpg EUR 50 obverse (2002 issue).jpg EUR 100 obverse (2002 issue).jpg EUR 200 obverse (2002 issue).jpg EUR 500 obverse (2002 issue).jpg
Обратна

страна

EUR 5 reverse (2002 issue).jpg EUR 10 reverse (2002 issue).jpg EUR 20 reverse (2002 issue).jpg EUR 50 reverse (2002 issue).jpg EUR 100 reverse (2002 issue).jpg EUR 200 reverse (2002 issue).jpg EUR 500 reverse (2002 issue).jpg

Серия „Европа“[редактиране | edit source]

Банкнота от 5 евро от новата серия „Европа“, на която името на паричната единица е изписано с латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но също така и на кирилица (EBPO), в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.

ЕЦБ възнамерява да променя дизайна банкнотите на всеки седем или осем години [18] и нова серия, наречена серия „Европа“[19], е пусната в обращение през май 2013 г. с емитирането на новата банкнота от 5 евро. Новата серия включва леки промени, по-специално включването на портретно изображение на митологичната принцеса Европа като воден знак и в холограмната лента.[20] Дизайнът на новата серия запазва темата „епохи и стилове“ на първата серия и основните цветове са същите, но банкнотите са леко изменени, така че да бъдат включени усъвършенствани защитни елементи. Това улеснява и разграничаването им от първата серия. Новите защитни елементи на евробанкнотите от серия „Европа“[21] включват: портретен воден знак (полутоново изображение с портрет на Европа), портретна холограма (на сребристата ивица се вижда портрет на Европа, изображение на прозорец и номиналната стойност на банкнотата), смарагдовозелено число (при накланяне на банкнотата на блестящото число се вижда ефектът на движещата се нагоре-надолу светлина, а цветът на числото се променя от смарагдовозелен в тъмносин).[22]

Ново производство и техники за борба с фалшифицирането ще бъдат използвани за новите банкноти, но дизайнът ще бъде на същата тема и цветове, които са идентични на сегашната серия — мостове и арки.[18] Новите банкноти все пак ще бъдат разпознаваеми като нова серия.[23]

Новите банкноти ще отразяват разширяването на Европейския съюз – в серия „Европа“ картата на Европа е актуализирана и включва Кипър и Малта.

Това е първият път, когато кирилицата се използва на банкнотите в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. Поради това, новата серия на евробанкноти включва "EBPO", което е българският правопис за ЕВРО, освен съкращението "ЕЦБ" (накратко за "Европейска централна банка" на български).[24][25]

Пълният дизайн на банкнотата от 5 евро е разкрит на 10 януари 2013 г.[26] Новата банкнота влиза в обращение през май 2013 г. Старата серия постепенно ще бъде изтеглена от обращение. ЕЦБ ще обяви своевременно кога старите банкноти ще престанат да бъдат законно платежно средство. Въпреки това, те няма да загубят стойността си и ще бъде възможно да се обменят за нови банкноти в централните банки от Евросистемата за неопределено време.[20]

На новата банкнота от пет евро са изписани инициалите на „Европейската централна банка“ на всеки един от съвременните езици на държавите-членки на ЕС в колона отляво на лицевата страна. Думата „евро“ на латински, гръцки и букви на кирилица е преместена на по-централна позиция.

Новата банкнота от 10 евро е представена на 13 януари 2014 г. от Ив Мерш, член на Изпърнителния съвет на ЕЦБ. Тя влезе в обращение на 23 септември 2014 г.[27] Новата банкнота от 10 евро е подобна на първата, емитирана през 2002 г., но нейният дизайн е обновен и са включени някои нови и усъвършенствани защитни елементи. Така например, подобно на новата банкнота от 5 евро, тя съдържа портрет на Европа – героиня от гръцката митология, на чието име е наречен нашият континент – в холограмата и водния знак.[28] Подобно на всички други евробанкноти новата банкнота от 10 евро ще може лесно да се проверява посредством метода „пипни, разгледай и наклони".[29]

Графичен знак[редактиране | edit source]

Геометрия на знака на еврото

При въвеждането на еврото е създаден специален графичен знак (€). След проведена публична анкета първоначалните десет предложения са сведени до две, от които Европейската комисия избира окончателния вариант — буквата „E“ с удвоена средна хоризонтална линия. Комисията мотивира избора си така: „Вдъхновението за самия символ € идва от гръцкия епсилон (Є) - указание за люлката на европейската цивилизация — и от първата буква в думата Европа, пресечена от две успоредни линии, "доказващи" стабилността на еврото.“[30]

Авторството на дизайна е спорно, като според Артур Ейзенменгер, бивш главен дизайнер на Европейската икономическа общност, знакът не е създаден специално за конкурса, а от самия него години по-рано като общ символ на Европа.[31]

Европейската комисия утвърждава и емблема на еврото с точни геометрични пропорции и цветове.[32] Намерението на Комисията е формата на логото да се използва и при изписването на знака на еврото в текст, но то не е възприето от дизайнерите на шрифтове, които разработват собствени варианти, вписващи се в концепцията на съответния шрифт.[33] Знакът на еврото се представя в Уникод под името EURO SIGN на позиция U+20AC (десетичен 8364). В HTML може да се използва и "€", но не всички уеб браузъри подържат този знак, тъй като той е въведен сравнително скоро.

Разположението на знака спрямо числената стойност е различно в отделните страни. На български е прието знакът, както и кодът EUR, да се изписва след числената стойност, отделен от нея с неделим интервал.[34]

В международен план[редактиране | edit source]

Страните от ЕС[редактиране | edit source]

Бивша валута Код Фиксиран курс за 1 евро (€) Дата на фиксиране Дата на замяната с евро (€)
Австрийски шилинг ATS 13.7603 31.12.1998 01.01.2002
Белгийски франк BEF 40.3399 31.12.1998 01.01.2002
Германска марка DEM 1.95583 31.12.1998 01.01.2002
Гръцка драхма GRD 340.750 19.06.2000 01.01.2002
Ирландски паунд IEP 0.787564 31.12.1998 01.01.2002
Испанска песета ESP 166.386 31.12.1998 01.01.2002
Италианска лира ITL 1936.27 31.12.1998 01.01.2002
Люксембургски франк LUF 40.3399 31.12.1998 01.01.2002
Нидерландски гулден NLG 2.20371 31.12.1998 01.01.2002
Португалско ескудо PTE 200.482 31.12.1998 01.01.2002
Финландска марка FIM 5.94573 31.12.1998 01.01.2002
Френски франк FRF 6.55957 31.12.1998 01.01.2002
Словенски толар SIT 239.640 11.07.2006 01.01.2007
Кипърска лира CYP 0.585274 10.07.2007 01.01.2008
Малтийска лира MTL 0.429300 10.07.2007 01.01.2008
Словашка крона SKK 30.1260 08.07.2008 01.01.2009
Естонска крона EEK 15.6466 13.07.2010 01.01.2011
Латвийски лат LVL 0.702804 09.07.2013 01.01.2014

Всяка страна от ЕС, за да стане членка на общия валутен съюз, трябва да изпълнява определени икономически критерии, наречени Маастрихтски критерии. На 1 януари 1999 г. 11 от общо 15-те тогава страни от ЕС изпълняват тези критерии и приемат еврото, като изоставят националните си валути. Обменните курсове на тези валути се фиксират от Европейския съвет на стойности, определени въз основа на пазарните курсове от 31 декември 1998 г. и са посочени в таблицата:

Единствено Гърция се присъединява към еврозоната по-късно (1 януари 2001) и курсът на гръцката драхма се определя въз основа на нейната стойност спрямо еврото на 19 юни 2000 г.

Според договорите им за присъединяване към ЕС, Великобритания и Дания не са задължени да приемат общата европейска валута, въпреки че изпълняват критериите за членство във валутния съюз. Проведеното на 11-12 декември 2008 г. социологическо проучване във Великобритания показва, е 59% от хората са против въвеждане на еврото.[35] През 2010 г. в Дания ще се проведе референдум "за" или "против" смяната на датската крона с евро. Ако резултатът от него е положителен ще бъде определена дата за влизане в еврозоната.

Швеция не се присъединява към еврозоната, тъй като не изпълнява икономическите критерии за членство, но за момента не планира да го направи, защото тази възможност е отхвърлена с референдум през септември 2003 г. Присъединителният ѝ договор към Европейския съюз обаче я задължава да приеме еврото.

Словения влиза в еврозоната на 1 януари 2007 г. Кипър и Малта на 1 януари 2008 г., Словакия на 1 януари 2009 г., Естония на 1 януари 2011 г., а Латвия на 1 януари 2014 г.[36] Останалите страни от предпоследната и последната вълна на разширяване на Европейския съюз също трябва да се присъединят, тъй като приемането на еврото е част от присъединителните им договори.

Останалите валути в Европейския съюз и най-вероятните дати на замяната им с евро:

Валута Код Фиксиран курс

за 1 евро (€)

Планирана дата за
присъеднияване към
еврозоната
Датска крона DKK 7.46038 - [37]
Български лев BGN 1.95583 -
Унгарски форинт HUF -
Румънска лея RON -
Литовски литас LTL 3.45280 01.01.2015[38]
Полска злота PLN 01.01.2015[39]
Чешка крона CZK 01.01.2015[40]
Шведска крона SEK -
Британска лира GBP -

Някои от владенията на страните-членки имат специален статут по прилагането на правните норми на ЕС: някои изполват еврото, други не. Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.

България[редактиране | edit source]

Вижте: България и еврото

5 евро банкнота от новата серия Европа, написана на латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но също така и на кирилица (EBPO), в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.

Един от основните ангажименти на България, произтичащи от договора за членство в ЕС, е влизането на страната в еврозоната. За да приеме общата европейска валута, страната ни трябва да изпълни критериите за присъединяване от Маастрихт, като постигне висока степен на стабилна икономическа свързаност и да членува най-малко 2 години във Европейския валутен механизъм II. Подобно на Естония и Литва, България ще влезе във Валутен механизъм II, запазвайки паричния съвет. [41]. В момента няма точно определена дата за кандидатстване на България във Валутен механизъм II. Според финансовия министър Симеон Дянков е напълно възможно България да кандидатства официално за влизане в чакалнята за еврозоната до януари 2011 г. [42]

Според икономическите анализи, с приемането на европейската валута, България ще спести разходите по транзакции на домакинствата и фирмите, ще премахне валутния риск, ще намали номиналните лихвени проценти, ще осигури по-голяма гъвкавост на фискалната политика и допълнително ще се стимулира търговията със страните–членки на паричния съюз. Съществуват обаче опасения, че преминаването към еврото ще доведе до общо повишение на цените, което засега теоретически се отхвърля от много икономисти.

Румъния[редактиране | edit source]

За разлика от България Румъния запазва независимостта на своята валута по време на икономическите кризи през 1990-те години и там не действа режим на валутен съвет. Затова покриването на критериите за приемане на страната в Европейския паричен съвет ще отнеме повече време и страната се очаква да се присъедини към еврозоната в периода 2012-2014 г.

Останалите страни[редактиране | edit source]

Еврото се използва като официална валута и в Монако, Сан Марино и Ватикана, въпреки че тези страни не са членове на Европейския съюз. Преди въвеждането на европейската валута тези държави са използвали френския франк или италианската лира, но след тяхното изчезване те приемат еврото като национална валута. Трите страни са лицензирани от Европейската централна банка да емитират евромонети със собствен дизайн и в ограничен тираж. (Този тираж е толкова ограничен, че в случая на Ватикана монетите имат по-скоро нумизматична стойност, отколкото реална употреба.)

Акротири и Декелия, Андора, Косово и Черна гора, които са страни извън Европейския съюз, използват еврото като основно разплащателно средство без споразумение с ЕС.

Босненската марка, първоначално обвързана с германската марка, в момента има фиксиран курс към еврото от 1 BAM = 1,95583 EUR.

Евро и долар[редактиране | edit source]

Курс на долара спрямо еврото след 1999 г.

След въвеждането на еврото курсът му спрямо долара се променя многократно. На 1 януари 1999 г. едно евро се разменя за 1,18 USD, но още от въвеждането на еврото цената му започва да спада. Някои евро-скептици виждат в този спад знак за провал на общата европейска валута и го приемат като доказателство за погрешната парична политика на Европейския съюз. На 26 октомври 2000 г. цената на еврото достига най-ниската си стойност и се разменя за 0,8252 USD. След тази дата курсът на еврото започва да се повишава, което е прието като признак на възстановяване. В началото на 2001 г. достига до цена 0,96 USD. След няколко колебания курсът на еврото започва възход спрямо долара и на 15 юли 2002 г. 1 евро се разменя за 1 долар. На 23 май 2003 г. европейската валута преминава стойността си от въвеждането ѝ. Най-високата стойност на еврото спрямо долара е регистрирана на 15 юли 2008 г., когато едно евро се разменя за 1.5990 USD. В края на 2008 г. се наблюдава рязък спад в стойността на европейската валута заради икономическата криза, но то възстановява стойностите си спряма долара през октомври 2009. В началото на 2010 г., поради икономическата криза в Гърция, еврото губи от стойността си и се разменя за около 1.20 USD.

Трайното повишаване на цената на еврото започва скоро след появата на евробанкноти и монети на пазара. Ниският курс на еврото в периода между 1999 и 2002 г. се дължи на недоверието в парична единица, която не съществува в "реална" форма, и на страха, че проектът за обща валута може да се провали, още преди да се е появил. Друг фактор за спада на еврото в този период е фактът, че много централни банки продават голяма част от резервите си в европейски национални валути, след като са фиксирани курсовете между тях, тъй като тези валути стават взаимно зависими и при поевтиняване на едната другите губят стойността си автоматично.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Triennial Central Bank Survey 2007 – BIS – December 2007. // BIS, 2007-12-19. Посетен на 25 юли 2009.
  2. Aristovnik, Aleksander и др. Compositional Analysis Of Foreign Currency Reserves In The 1999-2007 Period. The Euro Vs. The Dollar As Leading Reserve Currency. // Journal for Economic Forecasting 13 (1). 2010. с. 165-181.
  3. Table 2: Euro banknotes, values (EUR billions, unless otherwise indicated, not seasonally adjusted) (PDF). // ECB. Посетен на 13 декември 2009.
  4. Table 4: Euro coins, values (EUR millions, unless otherwise indicated, not seasonally adjusted) (PDF). // ECB. Посетен на 13 декември 2009.
  5. Money Stock Measures. // Federal Reserve Statistical Release. Board of Governors of the Federal Reserve System. Посетен на 13 декември 2009.
  6. Euro foreign exchange reference rates. // ECB. Посетен на 13 декември 2009.
  7. Report for Selected Country Groups and Subjects. // Imf.org, 2006-09-14. Посетен на 5 януари 2009.
  8. Report for Selected Countries and Subjects. // Imf.org, 2006-09-14. Посетен на 5 януари 2009.
  9. Rosenberg, Matt. Euro Countries: 22 Countries use the Euro as their Official Currency. // About.com, 2009. Посетен на 12 септември 2009.
  10. ((bg))  Латвия става осемнайсетата държава — членка на еврозоната. // в. „Дневник“, 01.01.2014. Посетен на 01.01.2014.
  11. The mission of the Eurosystem. // ECB. Посетен на 26 февруари 2008.
  12. Euro cash: five and familiar. // Europa, January 2007. Посетен на 26 януари 2009.
  13. Pop, Valentina. Commission frowns on shop signs that say: '€500 notes not accepted'. // EU Observer, 2010. Посетен на 29 август 2010.
  14. Уебсайт на ЕЦБ, http://www.ecb.europa.eu/euro/coins/comm/html/index.bg.html
  15. Commission communication: The introduction of euro banknotes and coins one year after COM(2002) 747. // Europa, 15 февруари 2003. Посетен на 26 януари 2009.
  16. Уебсайт на ЕЦБ, http://www.ecb.europa.eu/euro/banknotes/html/index.bg.html
  17. Банкноти. // ЕЦБ. Посетен на 29 август 2010.
  18. а б Euro-Serie 2.0 in den Startlöchern — Banknotendruck erwies sich tatsächlich als krisensicher — Maschinenbauer Koenig & Bauer sah "kaum Einbruch" - Wiener Zeitung Online. // Wienerzeitung.at. Посетен на 2012-03-13.
  19. Уебсайт „Новите евробанкноти“, http://www.novite-evrobanknoti.eu/
  20. а б ECB to launch new euro banknotes in May, AFP 9 November 2012
  21. Видео за новата банкнота от 5 евро: http://www.youtube.com/watch?v=Q8epzqoDYa0&autoplay=1
  22. Уебсайт на ЕЦБ, http://www.ecb.europa.eu/euro/banknotes/europa/html/index.bg.html
  23. The life cycle of a banknote, De Nederlandsche Bank. Accessed 2007-08-17.
  24. EURO BANKNOTES - COMPARE BOTH €5 BANKNOTES
  25. A new series of banknotes
  26. The New 5 New Banknotes ECB
  27. Запознайте се с новата банкнота от 10 евро Видео за новата банкнота от 10 евро, ЕЦБ
  28. Представяне на новата банкнота от 10 € днес във Франкфурт Прессъобщение
  29. Представяне на серия „Европа" - Запознайте се с новата банкнота от 10 евро Видео за новата банкнота от 10 евро, ЕЦБ
  30. European Commission – Economic and Financial Affairs – How to use the euro name and symbol. // Ec.europa.eu. Посетен на 7 април 2010.
  31. Connolly, Kate. Inventor who coined euro sign fights for recognition. // The Observer, 2001-12-23.
  32. The €uro: Our Currency. // europa.eu. Архив на оригинала от 2007-10-11. Посетен на 25 октомври 2007.
  33. Siebert, Jürgen. The Euro: From Logo to Letter. // Font Magazine (2). 2002.
  34. 7.3.3. Правила за изписване на паричните единици. Място на ISO кода или графичния символ на еврото в суми. // Междуинституционални указания за оформяне на актовете. Служба за публикации на Европейския съюз, 2009. Посетен на 29 август 2010.
  35. http://www.yougov.com/uk/archives/pdf/ST-12-Dec_topline.pdf
  36. ((bg))  Латвия се присъединява към еврозоната. // Уебсайт на ЕЦБ.
  37. ((en)) Pop, Valentina. Denmark eyeing referendum on euro. // EUobserver.com. EUobserver.com, 2011. Посетен на 31 юли 2011.
  38. Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име interfax
  39. ((ru))  Польша не сможет присоединиться к зоне евро ранее 2014-2015 гг – Wall Street Journal Europe. // prime-tass.ru. Прайм, 2009. Посетен на 31 юли 2011.
  40. Euros in the wallets of the Slovaks, but who will be next?. // Erste Group Bank AG. Посетен на 22 December 2008.
  41. Конвергентна програма (2009-2012 г.) - Министерство на Финансите http://www.minfin.bg/document/8166:1
  42. http://bnr.bg/sites/horizont/News/Bulgaria/Pages/0411dqnkov.aspx

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]