Евро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Евро | |
|---|---|
.png) |
|
| Страна | Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия, Франция, Андора, Ватикан, Косово, Монако, Сан Марино, Черна гора |
| код по ISO | EUR (цифр. код 978) |
| Разделение | цент (евроцент) 1/100 |
| Банкноти | 5; 10; 20; 50; 100; 200; 500 |
| Монети | 0,01; 0,02; 0,05; 0,10; 0,20; 0,50; 1; 2 |
| Централна банка | Европейска централна банка www.ecb.eu |
| Курс | (цифр. код 978) актуален курс |
| Списък на парични единици по страни | |
Еврото (банков код: EUR, валутен знак: €, мн.ч. евро) е валута на 16 държави от Европейския съюз: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция, известни още като Еврозона.
Използва се като официална валута и в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни са лицензирани от Европейската централна банка да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. Други държави като Андора, Черна гора и Косово, които също не са част от Евросъюза и Еврозоната, използват еврото като разплащателно средство.
Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата[1], която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от Еврозоната. То е резултат от най-значителната парична реформа в Европа от времето на Римската империя. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска политическа интеграция.
Съдържание |
[редактиране] История
Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. и влязла в масова употреба на 1 януари 2002 г. То се явява наследник на друга парична единица - екю.
За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието „евро“.
Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксират към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към Еврозоната и става дванадесетата страна, в която еврото е официална валута.
На 1 януари 2002 г. първите евро монети и банкноти влизат в употреба, с което се прекратява напълно съществуването на националните валути.
[редактиране] Банкноти и монети
Всички евро монети имат една обща страна и една национална. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява страните от Еврозоната заедно със стойността на монетата. Обратната страна е специфична за всяка държава и представя изображение избрано от страната, която го издава. В повечето случаи то е национален символ или стилизиран портрет на управляващия монарх. По този начин евро монетите се отличават по националност, но въпреки това са легално платежно средство във всички страни от Еврозоната, независимо в коя страна се издават. В момента в обращение има монети с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента, както и 1 и 2 евро. Монетите от 1 и 2 цента не се използват във Финландия и Нидерландия.
Евро банкнотите в употреба са с номинална стойност €5, €10, €20, €50, €100, €200 и €500, като в някои държави банкноти от €500 не се издават, но остават официално платежно средство. Те имат еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи. На лицевата страна на банкнотите има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост - символ на връзките между хората в съюза, както и с останалия свят. Заедно с това са изписани името на еврото и на Европейската централна банка на всички езици на страните от Еврозоната. (EURO и EYPΩ с латински и гръцки букви, както и BCE, ECB, EZB, EKT, EKP - съкращение на ЕЦБ на 11 езика). Характерно за бакнотите е, че архитектурният стил на монументите, изобразени върху тях, се променя с нарастване на номиналната стойност: от класическата епоха (€5), през средновековието (€10, €20), ренесанса и барока (€50, €100) до съвременната архитектура (€200, €500).
През 2010 г. се предвижда издаване на нова серия монети и банкноти с цел да се отрази разширяването на Европейския съюз. Възможно е в тази серия да бъде включено и изписването на евро на кирилица поради приемането на България в съюза.
[редактиране] Официален знак
Официалният знак на еврото представлява буквата E с 2 хоризонтални успоредни линии през нея.
Според Европейската комисия знакът представлява комбинация от първата буква от “Европа” и гръцката буква епсилон - символ на люлката на европейската цивилизация, а двете паралелни линии символизират стабилността на еврото. Този знак е избран след конкурс, организиран от Европейската комисия, на който е имало 10 предложения, и е спечелен от група от 4 дизайнери, които не са назовани офицално. Тази история обаче е оспорвана от бившия главен дизайнер на ЕК Артур Айзенменгер[1], който твърди, че е създал символа повече от четвърт век преди това.
Знакът на еврото се представя в Уникод под името EURO SIGN на позиция U+20AC (десетичен 8364). В HTML може да се използва и "€", но не всички браузъри подържат този знак, тъй като той е въведен сравнително скоро. За въвеждане на знака за евро в Word въведете клавишната комбинация Alt+0128 при EN език. За международен валутен код се използва съкращението EUR.
[редактиране] В международен план
[редактиране] Страните от ЕС
| Бивша валута | Код | Фиксиран курс за 1 евро (€) | Дата на фиксиране | Дата на замяната с евро (€) |
|---|---|---|---|---|
| Австрийски шилинг | ATS | 13.7603 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Белгийски франк | BEF | 40.3399 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Германска марка | DEM | 1.95583 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Гръцка драхма | GRD | 340.750 | 19.06.2000 | 01.01.2002 |
| Ирландски паунд | IEP | 0.787564 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Испанска песета | ESP | 166.386 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Италианска лира | ITL | 1936.27 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Люксембургски франк | LUF | 40.3399 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Нидерландски гулден | NLG | 2.20371 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Португалско ескудо | PTE | 200.482 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Финландска марка | FIM | 5.94573 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Френски франк | FRF | 6.55957 | 31.12.1998 | 01.01.2002 |
| Словенски толар | SIT | 239.640 | 11.07.2006 | 01.01.2007 |
| Кипърска лира | CYP | 0.585274 | 10.07.2007 | 01.01.2008 |
| Малтийска лира | MTL | 0.429300 | 10.07.2007 | 01.01.2008 |
| Словашка крона | SKK | 30.1260 | 08.07.2008 | 01.01.2009 |
Всяка страна от ЕС, за да стане членка на общия валутен съюз, трябва да изпълнява определени икономически критерии, наречени Маастрихтски критерии. На 1 януари 1999 г. 11 от общо 15-те тогава страни от ЕС изпълняват тези критерии и приемат еврото, като изоставят националните си валути. Обменните курсове на тези валути се фиксират от Европейския съвет на стойности, определени въз основа на пазарните курсове от 31 декември 1998 г. и са посочени в таблицата:
Единствено Гърция се присъединява към Еврозоната по-късно (1 януари 2001) и курсът на гръцката драхма се определя въз основа на нейната стойност спрямо еврото на 19 юни 2000 г.
Според договорите им за присъединяване към ЕС, Великобритания и Дания не са задължени да приемат общата европейска валута, въпреки че изпълняват критериите за членство във валутния съюз. Проведеното на 11-12 декември 2008 г. социологическо проучване във Великобритания показва, е 59% от хората са против въвеждане на еврото.[2] През 2010 г. в Дания ще се проведе референдум "за" или "против" смяната на датската крона с евро. Ако резултатът от него е положителен ще бъде определена дата за влизане в Еврозоната.
Швеция не се присъединява към Еврозоната, тъй като не изпълнява икономическите критерии за членство, но за момента не планира да го направи, защото тази възможност е отхвърлена с референдум през септември 2003 г. Присъединителният й договор към Европейския съюз обаче я задължава да приеме еврото.
Словения влиза в Еврозоната на 1 януари 2007 г. Кипър и Малта на 1 януари 2008 г. И Словакия на 1 януари 2009 г. Останалите страни от предпоследната и последната вълна на разширяване на Европейския съюз също трябва да се присъединят, тъй като приемането на еврото е част от присъединителните им договори.
Останалите валути в Европейския съюз и най-вероятните дати на замяната им с евро:
| Валута | Код | Фиксиран курс
за 1 евро (€) |
Планирана дата за присъеднияване към еврозоната |
|---|---|---|---|
| Естонска крона | EEK | 15.6466 | 01.01.2011 |
| Латвийски лат | LVL | 0.702804 | 01.01.2012 |
| Полска злота | PLN | — | 01.01.2012 [3] [4] |
| Литовски литас | LTL | 3.45280 | 01.01.2013 [5] |
| Унгарски форинт | HUF | — | 01.01.2013 |
| Румънска лея | RON | — | 01.01.2014 |
| Български лев | BGN | 1.95583 | 01.01.2015 [6] |
| Чешка крона | CZK | — | 01.01.2015 [7] |
| Датска крона | DKK | 7.46038 | - [8] |
| Шведска крона | SEK | — | - |
| Британска лира | GBP | — | - |
Някои от владенията на страните-членки имат специален статут по прилагането на правните норми на ЕС: някои изполват еврото, други не. Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.
[редактиране] България
Вижте: България и еврото
[редактиране] Румъния
За разлика от България Румъния запазва независимостта на своята валута по време на икономическите кризи през 1990-те години и там не действа режим на валутен съвет. Затова покриването на критериите за приемане на страната в Европейския паричен съвет ще отнеме повече време и страната се очаква да се присъедини към Еврозоната в периода 2012-2014 г.
[редактиране] Останалите страни
Еврото се използва като официална валута и в Монако, Сан Марино и Ватикана, въпреки че тези страни не са членове на Европейския съюз. Преди въвеждането на европейската валута тези държави са използвали френския франк или италианската лира, но след тяхното изчезване те приемат еврото като национална валута. Трите страни са лицензирани от Европейската централна банка да издават евро монети със собствен дизайн и в ограничен тираж. (Този тираж е толкова ограничен, че в случая на Ватикана монетите имат по-скоро нумизматична стойност, отколкото реална употреба.)
Майот и Сен Пиер и Микелон също използват еврото по споразумение с Европейския съюз, без право да секат монети.
Акротири и Декелия, Андора, Косово и Черна гора, които са страни извън Европейския съюз, използват еврото като основно разплащателно средство без споразумение с ЕС.
Босненската марка, първоначално обвързана с германската марка, в момента има фиксиран курс към еврото от 1 BAM = 1,95583 EUR.
[редактиране] Евро и долар
След въвеждането на еврото курсът му спрямо долара се променя многократно. На 1 януари 1999 г. едно евро се разменя за 1,18 USD, но още от въвеждането на еврото цената му започва да спада. Някои евро-скептици виждат в този спад знак за провал на общата европейска валута и го приемат като доказателство за погрешната парична политика на Европейския съюз. На 26 октомври 2000 г. цената на еврото достига най-ниската си стойност и се разменя за 0,8252 USD. След тази дата курсът на еврото започва да се повишава, което е прието като признак на възстановяване. В началото на 2001 г. достига до цена 0,96 USD. След няколко колебания курсът на еврото започва възход спрямо долара и на 15 юли 2002 г. 1 евро се разменя за 1 долар. На 23 май 2003 г. европейската валута преминава стойността си от въвеждането ѝ.
Трайното повишаване на цената на еврото започва скоро след появата на евро банкноти и монети на пазара. Ниският курс на еврото в периода между 1999 и 2002 г. се дължи на недоверието в парична единица, която не съществува в "реална" форма, и на страха, че проектът за обща валута може да се провали, още преди да се е появил. Друг фактор за спада на еврото в този период е фактът, че много централни банки продават голяма част от резервите си в европейски национални валути, след като са фиксирани курсовете между тях, тъй като тези валути стават взаимно зависими и при поевтиняване на едната другите губят стойността си автоматично.
[редактиране] Външни препратки
- Приемане на еврото в България (сайт на БНБ) (на български)
- Сайт на Европейската комисия, посветен на еврото(на английски)
- Еврото в аудиовизуалната библиотека на Европейската комисия(на английски)
- Как се пише знакът € (евро) с клавиатурата и евро-калкулатор (на български)
[редактиране] Източници
- ↑ „The mission of the Eurosystem“. Европейска централна банка. Посетен на 2008-02-26
- ↑ http://www.yougov.com/uk/archives/pdf/ST-12-Dec_topline.pdf
- ↑ „Poland may hold euro referendum in 2010-Deputy PM“. Forbes. Посетен на 2008-09-19
- ↑ „Poland may push back euro rollout to 2012“. BizPoland. Посетен на 2008-09-19
- ↑ „SEB: no euro for Lithuania before 2013“. The Baltic Course. Посетен на 22 December 2008
- ↑ „Bulgaria’s Eurozone accession drifts away“. Посетен на 2008-11-25
- ↑ „Euros in the wallets of the Slovaks, but who will be next?“. Erste Group Bank AG. Посетен на 22 December 2008
- ↑ Референдум през 2010. Ако резултатът от него е положителен ще бъде определена дата за въвеждане на еврото.
[редактиране] Вижте също
