Финландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Suomen Tasavalta
Republiken Finland
Знаме на Финландия
Герб на Финландия
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
Местоположение на Финландия
География и население
Площ 338 145 km²
(на 64-то място)
Столица Хелзинки
Най-голям град Хелзинки
Официален език фински и шведски език
Население (пребр., 2009) 5 250 275
(на 112-то място)
Гъстота на нас. 17 д./km²
Управление
Президент Саули Нийнистьо
Министър-председател Юрки Катайнен
История
Независимост
 -обявена
от Русия
6 декември 1917
Икономика
БВП (ППС, 2009) $ 182,6 млрд.
(на 55-то място)
БВП на човек (ППС) $ 34 900
Валута евро (EUR)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн .fi
Телефонен код 358

Финла̀ндия, официално Репу̀блика Финла̀ндия е държава, разположена в североизточна Европа. Граничи с Балтийско море на югозапад и с Финския залив на югоизток. Съседните ѝ страни са Швеция, Норвегия и Русия.

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Според наличните археологически сведения, хората се заселват на територията на днешна Финландия в средата на 9 хилядолетие пр.н.е. Културата им е мезолитна, като керамика се появява около 5300 година пр.н.е. Културата на бойните брадви се разпространява по южното крайбрежие около 3200 година пр.н.е. Възможно е с нея да се появява и земеделието, но първите сигурни данни за това са от края на хилядолетието. Дори и след въвеждането на земеделието, ловът и риболовът продължават да имат голямо значение за икономиката дори в ново време, особено в северните и източни части на страната. Бронзовата епоха в днешна Финландия започва в средата на 2 хилядолетие пр.н.е., а желязната - в началото на 5 век пр.н.е. Спорен е въпросът дали в региона се заселват първи индоевропейски или фински племена.

Шведско управление[редактиране | edit source]

Abckiria на Микаел Агрикола, първата книга на финландски език

След няколко кръстоносни похода, през 13 век Швеция завладява територията на днешна Финландия. Шведски и немски благородници и търговци се заселват в страната, а шведският става преобладаващият език на аристокрацията, администрацията и образованието. Главен град на областта през този период е Обу (Турку), където е седалището на католическия епископ, най-високопоставената длъжност във Финландия.

След началото на Реформацията шведският крал въвежда в страната лутеранството, като във Финландия процесът преминава без вътрешна съпротива. През 16 век Микаел Агрикола публикува първите книги на фински език, а през 1640 година в Обу (Турку) е основан първият университет в страната. През 18 век войните между Швеция и Русия довеждат до двукратна окупация на Финландия от руски войски и значителни грабежи и опустошения от тяхна страна.

Велико княжество Финландия[редактиране | edit source]

По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 година е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 година е публикуван националният епос „Калевала“, а през 1892 година финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите.

През 1866-1868 година Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали.

През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия - разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 година е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители.

Независима Финландия[редактиране | edit source]

Между световните войни[редактиране | edit source]

Финландски ски-войски, 1940

На 6 декември 1917 година, малко след Октомврийската революция в Русия, Финландия обявява своята независимост, която е призната от руското комунистическо правителство. Малко по късно започва Финландската гражданска война между поддържащата правителството Бяла гвардия и крайнолявата Червена гвардия. Правителството успява да надделее само за няколко месеца, но войната е свързана с много насилие от двете страни, което създава продължило няколко десетилетия разделение във финландското общество. С Договора от Тарту от 1920 година е установена съветско-финландската граница, като освен територията на Великото княжество, към Финландия е присъединен и град Печенга на Баренцово море.

По време на Втората световна война[редактиране | edit source]

Според Пакта Рибентроп-Молотов Финландия попада в съветската сфера на влияние и през ноември 1939 година Съветския съюз напада Финландия. В последвалата Зимна война, въпреки многократното си числено превъзходство, съветските войски понасят много жертви и успяват да напреднат на финландска територия едва в началото на следващата година, когато Финландия е принудена да отстъпи Печенга и части от Карелия с град Виборг. След съветски бомбардировки през юни 1941 година войната между двете страни е подновена и продължава до ново примирие през 1944 година. През следващите месеци финландските войски водят Лапландската война срещу германските части, разположени в северната част на страната.

Въпреки че не успяват да си върнат Карелия и Виброг и Съветския съюз им налага тежки репарации, финландците успяват да предотвратят съветска окупация на страната. Изплащането на репарациите засилва индустриализацията в следвоенните години, като и след окончателното изплащане на репарациите търговските връзки със Съветския съюз остават важни за финландската икономика. По време на Студената война, макар формално Финландия да е неутрална, съветското влияние в страната е силно, стотици книги и филми са забранявани от цензурата, а близкият до съветското правителство политик Урхо Кеконен е президент в продължение на 26 години.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

Многопартийната система и пазарната икономика са запазени след войната. Стабилната икономика и валута подпомагат запазването на суверенитета на Финландия. В годините до 1989-та стандартът на живот постепенно нараства и почти се изравнява с този на съседна Швеция. [1]

След Втората световна война Финландия не принадлежи нито към Източния блок, нито към Западна Европа. През 1986 г. страната започва да се доближава към западноевропейските страни. Началото на сближаването е поставено с участието в научния проект „Еврика“. Малко след това Финландия става член на Европейската космическа агенция и на Европейската асоциация за свободна търговия. От 5 май 1989 г. страната е пълен член на Съвета на Европа. Своевременно финландците работят и в ЦЕРН. Всичко това води до промяна на възприятието на страната в западноевропейските страни – Финландия бива възприета като пълноправен партньор. [1]

Сривът на съветската икономика в началото на 90-те години предизвиква тежка икономическа криза във Финландия, но с помощта на започналите в края на 80-те либерални реформи тя е преодоляна сравнително бързо. През 1995 година Финландия става член на Европейския съюз. Тя реорганизира армията си според стандартите на НАТО, но няма намерение да се присъединява към тази военна организация.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Държавното устройство на Финландия е република. Държавен глава е президентът, избиран чрез преки и тайни избори за срок от 6 г. Законодателен орган е президентът и еднокамарен парламент. Изпълнителен орган е Държавният съвет, назначаван от президента.

Административно деление[редактиране | edit source]

Република Финландия е разделена на 6 провинции (ляни). Те се управляват от провинциално правителство начело с губернатор, назначен от президента на страната.

По-низшата административно териториална единица след провинцията е общината (кунта на фински: kunta). Към 2005 година в страната има 444 общини, като от 1995 година законът не прави разлика между градски и селски общини и всяка от тях може да вземе самостоятелно решение как да се самоопределя - градска или селска община. С цел по-добро управление и развитие на общините те са обединени в 20 области (маакунта на фински: maakunta), които се управляват от областни съвети.

N Провинция Главен град Карта на Република Финландия
1 Южна Финландия Хяменлина
Губернии в Република Финландия
2 Западна Финландия Турку
3 Източна Финландия Микели
4 Оулу Оулу
5 Лапландия Рованиеми
6 Оланд Мариехамн

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Основаните през 1918 година Финландски Отбранителни Сили (puolustusvoimat, ФОС) са наборна сила, наброяваща 34 700 души редовен персонал, допълнен от 357 000 души резервисти. Наборната служба при мъжете трае 6, 9 или 12 месеца. ФОС имат четири клона — Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Гранични войски. Финландия не е член на НАТО и поради тази причина използва и произвежда много по-разнообразна военна техника от страните-членки на тази организация. Почти 80% от населението е подготвено за териториална отбрана на страната.[2]

Военният бюджет на Финландия възлиза на 2,8 милиарда евро.

Природа[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на Финландия през зимата

По своите природни особености Финландия значително се различава от останалите Скандинавски страни. Това е най-северната страна на европейския континент, тъй като на практика цялата ѝ територия се намира на север от 60-градусовия паралел, а 1/3 от нея е на север от полярния кръг. Бреговата линия има дължина от 1126 километра, изкл. тази на островите. Финландия граничи със следните страни:

  • Флаг на Русия Русия на изток — 1313 км държавна граница;
  • Флаг на Швеция Швеция на северозапад — 586 км държавна граница;
  • Флаг на Норвегия Норвегия на север — 729 км държавна граница.

Границите на Швеция, Норвегия и Финландия се срещат в една точка — Трериксрьосет, която е най-северната точка на Швеция и най-западната такава на континентална Финландия.

Релеф, геология и полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

Финландия се характеризира с почти пълното отсъствие на високи планини. За сметка на това от геологическа гледна точка земната площ се надига сравнително бързо след края на ледниковия период — с около 25 сантиметра на век в южните части на страната, а в северните — с до един метър на век. В следствие на този процес територията на Финландия нараства с около 7 квадратни километра на година.

В северната част са разположени фели или тунтури — вид ниски планини, характерни за Скандинавия и британските острови. Най-високият фел е Саана, чийто връх Халти (1324 м) е най-високата точка в страната.

Като цяло Финландия е бедна на полезни изкопаеми. Налице са незначителни запаси от желязна руда, мед, олово и цинк, които са от слабо значение за промишлеността. По-голямата част от суровините за производство се внасят от съседните на Финландия държави.

Води[редактиране | edit source]

Река Хиитола в източна Финландия

Тъй като няма точна характеристика, определяща даден воден басейн като езеро, броят на езерата във Финландия остава неопределен. В страната има над 55 000 водни басейни с дължина над 200 метра. Най-голямото от тях е Саимаа, което е петото най-голямо в Европа с площта си от 4400 квадратни километра. Всички езера на Финландия са образувани в следствие на топенето на ледовете след края на Ледниковия период преди около 10 000 години, като по-голямата част от тях се намират в южните региони. Обширните равнинни местности, осеяни с езера, се простират и в Русия, и така между двете страни няма точно определена географска граница.

Северен елен от региона Инари

Кемийоки е реката с най-голяма дължина (550 км) и най-голям водосборен басейн във Финландия. Друга голяма река е Оулуйоки, с дължина от 107 километра.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Около 3/4 от страната са гори. В южната и средната част на Финландия има предимно борове, смърчове и крушови дръвчета. На юг има също така дъбове, явори и други растения. Растителността на север в Лапландия е видимо по-оскъдна. Една трета от площта е заета от богати на дребни организми тресавища. В най-северните тундрови райони растат различни видове лишеи.

Характерно за Финландия животно е северният елен, който лапландците използват в бита си. Полярните мечки също обитават северните части на страната, макар и да се срещат много рядко. Съществуват значителни популации от видри, бобри и хермелини.

Стопанство[редактиране | edit source]

Централата на Нокиа в Еспоо

Финландия има силна пазарна икономика от промишлено-аграрен тип. Въпреки малкото си население от около 6 милиона души, страната има БВП на глава от населението $ 34 900 (2009), по-висок от средния за Европейския съюз. Стопанската дейност е доминирана от сектора на услугите (65,7%), следван от промишлеността (31,4%) и селското стопанство (2,9%).[3] Финландия е значим производител на електроника, машини, автомобили, дървен материал и химикали в световен мащаб въпреки отсъствието на големи запаси от полезни изкопаеми.[4] Финландия е на второ място в ЕС по вложения във високи технологии и услуги,[5] а външната търговия генерира 1/3 от общия ѝ БВП.

ТЕЦ в Хаапавеси. Над 1/3 от електроенергията във Финландия се произвежда от ТЕЦ.

Промишленост и енергетика[редактиране | edit source]

През 1990-те години промишлената дейност, дотогава почти изцяло доминирана от дърводобива и преработването, се пренасочва към производството на електроника и високи технологии, предназначени главно за износ. Тази промяна е наложена от глобализацията и интегрирането на финландската икономика в тази на Европейския съюз.[6] Над 70% от територията на страната са покрити от гъсти гори, което прави страната най-залесената в ЕС, а дърводобивът генерира 4% от националния БВП и инвестициите в областта се оценяват на 2,8 млрд. евро за 2005 година.[7][8] Далеч по-обхватните машиностроителна и електронна промишленост произвеждат стоки предимно за износ. Нокиа е световен лидер в производството на комуникационни технологии, а компании като Инстру и Вайсала произвеждат и изнасят медицинско и лабораторно оборудване. Финландия е и значителен производител на стомана, суровините за която се внасят от други държави (най-вече Швеция и Русия).

Пасище за крави край Тампере

Финландия произвежда голяма част от необходимата електроенергия (26%) чрез ядрени електроцентрали и ТЕЦ (37%).[9]

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Студеният климат възпрепятства мащабното поливно земеделие. Основните земеделски култури, които се произвеждат, са ечемик и пшеница (използвани като суровина за алкохолни напитки), както и картофите. Животновъдството е почти изцяло съсредоточено върху отглеждането на крави. Риболовът е добре застъпен.

Население[редактиране | edit source]

Динамика на населението (1961 - 2003)
Възрастова структура (2005)

Финландия има население от 5,25 милиона души, което я прави най-рядко населената страна в Европа след Норвегия и Исландия. Населението е разпределено изключително не равномерно по територията на страната. Докато в северната част на Финландия —- в Лапландия, гъстотата на населението е средно 1,9 човека на км², то в южна Финландия гъстотата възлиза на 62,6 души на км². Средно тя е около 17 км² за цялата страна.

В годините след Втората световна война близо половин милион финландци напускат страната и се преселват в чужбина, най-вече в Швеция. Усилената индустриализация на Финландия води до загубата на работа за много селскостопански работници. Тази тенденция достига своя връх през 1970 г. Официално Финландия е двуезична страна. Около 5,5% от финландските граждани посочват за свой майчин език шведския език, а 91,7% финския език. Шведското малцинство е концентрирано преди всичко в крайбрежните южни и източни райони на страната.


Етнически групи във Финландия
Произход Брой
Flag of Finland (bordered).svg Финландци 93,4%
Flag of Sweden.svg Шведи / Шведскоговорящи финландци 5,6%
Flag of Russia (bordered).svg Руснаци 0,5%
Flag of Estonia (bordered).svg Естонци 0,3%
Flag of the Romani people.svg Цигани 0,1%
Sami flag.svg Саами 0,1%

На специална държавна протекция се ползва малцинството на саамите живеещи в северните райони на Лапландия. Понастоящем едва около 1750 финландци посочват за свой роден език някой от саамските езици. Поради силната емиграция на етнически фини от северна Русия и Карелия през 1990-те г. около 40 000 души във Финландия посочват руския език за майчин.

Като цяло населението на Финландия е застаряващо — средната възраст е 42,1 години, но за сметка на това страната има положителен естествен прираст.

Основната религия е християнството, съгласно конституцията на Финландия Евангелическо-лютеранската църква на Финландия и Православната църква на Финландия имат статус на държавни изповедания, лутеранство се изповядва от около 78%, а православие около 1,1% от населението, голяма част - около 19% от финландците не са религиозни. Финландската православна църква е автономна, под върховенството на московската патриаршия до 1923г., а след това на Вселенската патриаршия в Константинопол.

Образование и здравеопазване[редактиране | edit source]

Библиотеката на университета в Оулу

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Финландия има добре развита и силно децентрализирана публична здравна система. Около 19% от финансирането на системата идва директно от гражданите, а близо 77% — от данъци. На 1 лекар се падат 307 жители,[10] а в страната действат около 800 лицензирани аптеки. Според шведско изследване, проведено в 16 държави, финландската здравна система е постигнала най-добри резултати с най-малко ресурси, което я прави една от най-ефективните.[11] Продължителността на живота е 82 години при жените и 75 години при мъжете.[12] Финландия се отличава с много нисък брой пушачи на глава от населението — едва 22,5% от финландците пушат,[13] но за сметка на това алкохолизмът е широко разпространен и алкохолното натравяне довежда до повече смъртни случаи от сърдечно-съдовите заболявания.[14]

Образование[редактиране | edit source]

Финландската образователна система е от скандинавски тип — с егалитарна структура и силно държавно субсидиране. През 2008 година ООН я определя като най-добрата образователна система в света, наравно с тези на Дания, Австралия и Нова Зеландия.[15] Средната грамотност е почти 100%, а 99,7% от населението завършва успешно основно образование. През 2003 година Финландия е отделила за образователната си система 5,9 милиарда евро.

Общество, култура, спорт[редактиране | edit source]

Финландците са фино-угрикски народ, което ги отличава по език и етнически произход от останалите скандинавски народи. Независимо от това те споделят много културни традиции с шведите и норвежците, а до известна степен — и с руснаците. Векове наред Финландия е била под руско и шведско управление, което значително е повлияло на ценностите и обичаите на финландците. Във финландското общество преобладава егалитарният и либерален манталитет, както и силната връзка с околната среда — наследени от още от времената на племенните социални структури. Основен приоритет е поддържането на държава на благоденствието, чиято цел е да намалява разликата между най-бедни и най-богати, както и разделението между отделните социално-икономически групи.

Издигането на клада в деня на лятното слънцестоене е характерно за северните култури. Клада край Ментсела

Изкуства[редактиране | edit source]

Финландия има силни традиции в музикалното и филмовото изкуство. Класическата музикална школа на Финландия се формира през 19 век с първата опера — Ловът на крал Карл — композирана от Фредрик Пасиус през 1852 година. Разпространението на национализма оформя специфичен национален романтизъм, най-виден представител на който е Ян Сибелиус. Неговата най-известна творба е симфоничната поема Финландия (1899). В наши дни страната е известна със стотиците метъл и рок-групи като Аморфис, Апокалиптика, The Rasmus, Children of Bodom, Nightwish, Соната Арктика, HIM, Стратовариус, Norther, Lordi и други.

Архитектите Алвар Аалто и Елиел Сааринен оказват голямо влияние върху архитектурните течения в страните от северна Европа и допринасят за т.нар. нордически класицизъм в архитектурата.

Финландската филмова индустрия е малка, но за сметка на това се разраства бързо и има дълги традиции. Най-известният режисьор от страната е Аки Каурисмеки, който печели международно признание с филмите си Ленинград Каубойс отиват в Америка (1989) и Мъжът без минало (2002), последният от които печели голямата награда на фестивала в Кан.[16]

Франс Емил Силанпя е единственият носител на Нобелова награда за литература от Финландия (1939).

Медии[редактиране | edit source]

Според организацията Репортери без граници, Финландия е на второ място в света по свобода на медиите, изпреварена единствено от Дания.[17] Най-четеният вестник е Хелсингин Саномат, издаван от медийната група Sanoma, с дневен тираж от 412 000 броя.[18] Други издания с голям тираж са вестник Аамулехти и таблоидите Илта-Саномат и Илталехти. В страната циркулират над 200 вестникарски издания, 320 списания на общи теми и 2100 професионални списания. Отделно всяка година се издават 12 000 книги.

Електронните медии също са силно застъпени — близо 80% от населението има достъп до Интернет; общо 67 радиостанции предават на територията на цялата страна, както и 8 национални телевизионни канала.[19][20] Националната медийна компания на Финландия е изцяло държавна.

Броят на мобилните телефонни линии, както в повечето европейски страни, е по-голям от населението на страната — 5,78 милиона броя.[21]

Болидът на Кими Райконен, световен шампион на Формула 1 през 2007

Спорт[редактиране | edit source]

Финландия е утвърдена сила в моторните спортове — Формула 1, мотокрос и рали, както и в много зимни спортове, например хокей на лед, ски скокове и ски бягане.

Моторните спортове са популярни в страната от 1950-те години, и оттогава насам нейни състезатели присъстват редовно в челните места на Световния рали шампионат. Мотоциклетните спортове губят популярност след смъртта на Ярно Сааринен. Формула 1 е популяризирана във Финландия от Кеке Розберг през 1980-те години, а традицията на този спорт е продължена от Мика Хакинен през 90-те, и Хейки Ковалайнен и Кими Райконен след 2000 година.

Мъжкият национален отбор по хокей на лед е бил световен шампион през 1995, и печели сребърен медал на олимпиадата през 2006 година. Световната федерация по хокей на лед го определя като третият най-силен отбор в света.

Кухня[редактиране | edit source]

Традиционното ястие във Финландия е "калакуко" - ръжен хляб с рибен пастет.

Други[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((de)) Udgaard, Nils Morten. Hoffnung aus Helsinki. // Die Zeit 40/1989. Die Zeit, 29 септември 1989. Посетен на 3 септември 2013.
  2. Jane's World Armies: Finland
  3. Finland in Figures – National Accounts. // Statistics Finland. Посетен на 2007-04-26.
  4. Finland in Figures – Manufacturing. // Statistics Finland. Посетен на 2007-04-26.
  5. Finland Economy 2004, OECD
  6. http://virtual.finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=28308
  7. http://finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=56313
  8. http://www.lfpdc.lsu.edu/unece/Marketing/documents/2007July/3aE_03.pdf
  9. http://www.stat.fi/tup/suomi90/maaliskuu_en.html
  10. Health (2004). // Statistics Finland. Посетен на 2007-01-22.
  11. Svensk sjukvård i internationell jämförelse 2008 (in Swedish)
  12. Finland Life expectancy at birth - Demographics. // Indexmundi.com, 2009-09-17. Посетен на 2010-02-04.
  13. Fat to fit: how Finland did it. // Guardian Unlimited. 2005-01-15. Посетен на 2007-01-22.
  14. YLE Uutiset
  15. Human development indices. // Human Development Reports, 2008-12-18. Посетен на 2010-02-16.
  16. Fauth, Jurgen. [1], About.com. 5 февруари 2008.
  17. Индекс за свободата на пресата, 2009
  18. Circulation Statistics. // The Finnish Audit Bureau of Circulations (Levikintarkastus Oy). Посетен на 26 July 2009.
  19. Internet used by 79 per cent of the population at the beginning of 2007. // Statistics Finland. Посетен на 2007-12-22.
  20. The Finnish Media. // thisisFINLAND(Ministry for Foreign Affairs of Finland). Посетен на 2007-01-22.
  21. Market Review 2/2007. // Finnish Communications Regulatory Authority (FICORA). 2007-08-31. Посетен на 2007-09-04.

Външни препратки[редактиране | edit source]