Исландия

Lýðveldið Ísland
(знаме) (герб)
Девиз: няма
География и население
Площ	103 125 km² (на 105-то място)
Столица	Рейкявик
Най-голям град	Рейкявик
Официален език	исландски
Население (пребр., 2007)	316 252 (на 172-то място)
Гъстота на нас.	3,1 д./km²
Управление
президент	Оулафюр Рагнар Кримсон
министър-председател	Йоухана Сиюрдардоухтир
Организации	НАТО, Шенгенско пространство
История
Независимост -обявена -призната	с Калмарска уния 1515 1523
Икономика
БВП (ППС, 2007)	$ 20 млрд (на 92 място)
БВП на човек (ППС)	$ 63 830
ИЧР
Валута	Исландска крона (ISK)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+0)
Интернет домейн	.is
Телефонен код	354

Спътникова снимка

Република Исландия (на исландски: Ísland, произнася се [ˈislant]) е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови.

История

Средновековие

Смята се, че първите заселници в Исландия са католически ирландски монаси, които прекарват известни периоди на острова от 8 век. Те престават да го посещават, след постепенното заселване на викинги, идващи от Норвегия. Първият известен заселник е Ингоулвур Артнарсон, който през 874 година се настанява в района на днешен Рейкявик. Той е последван от нови заселници, главно норвежци и техните ирландски роби. До 930 година основната част от ограничената обработваема земя на острова е разпределена. Тогава е създаден Алтингът, парламент със законодателна и съдебна власт. Той е смятан за най-стария парламент в света, който, макар и с прекъсвания, съществува и до днес.

Християнството се налага в Исландия около 1000 година с подкрепата на норвежките крале. Те традиционно упражняват значително влияние в страната, както поради норвежкия произход на повечето исландци, така и поради зависимостта на острова от търговията с норвежките пристанища. След продължителен период на размирици, през 1262 г. Алтингът сключва т.нар. Стар договор, с който Исландия е подчинена на норвежката корона, а със сключването на Калмарската уния в края на 14 век - на Дания.

Датско управление

Следващите столетия са най-тежките в историята на Исландия. При всяка от двете големи чумни епидемии през 1402-1404 и 1494-1495 година измира около половината от неголямото население на острова. В средата на 16 век датчаните налагат лутеранството, като през 1550 г. е обезглавен последният исландски католически епископ Йоун Арасон, тачен като национален герой. В допълнение към тежките природни условия, от 17 век външната търговия на страната е превърната в монопол, правата върху който са продавани от датското правителство, което се превръща в сериозна пречка за икономическото развитие. Крайбрежието става обект на нападения на пирати от Англия, Испания и Алжир. През 18 век нова епидемия, от едра шарка, унищожава около една трета от населението. Изригване на вулкана Лаки през 1783 година нанася тежки щети на земеделието, като измира повече от половината добитък, а при последвалия глад - и около една четвърт от хората.

През 1814 г., след Наполеоновите войни, Норвегия е отделена от Дания, но Исландия остава датско владение. През 19 век в страната се засилва движението за независимост, вдъхновено от европейския романтичен национализъм, като начело на повечето негови политически прояви застава Йон Сигурдсон. През 1874 г. страната получава известна вътрешна автономия, която е разширена през 1904 година. През 1918 г. между Дания и Исландия е сключен договор с 25-годишен срок, според който Исландия става суверенна държава в лична уния с Дания.

Независима Исландия

В междувоенния период Исландия функционира като конституционна монархия, като датският крал осъществява правомощията си чрез свой постоянен представител. След началото на Втората световна война комуникациите между двете страни са затруднени, а след окупацията на Дания от Германия през април 1940 година стават невъзможни, поради което Алтингът възлага на правителството да изпълнява временно функциите на монарха, свързани главно с външната политика. В същото време островът придобива все по-голяма важност за двете воюващи страни. През пролетта на 1940 година, в нарушение на нейния неутралитет, Исландия е окупирана от британски войски, заменени на следващата година от американски, които остават там до 1946 година.

В края на 1943 г. срокът на договора за уния с Дания изтича. След проведен през пролетта референдум, на 17 юни 1944 г. Исландия е обявена за независима република. През 1949 г., сред необичайни за страната обществени противоречия, Исландия става член на НАТО, а през 1951 г. е подписан двустранен военен договор със Съединените щати, в резултат на който американските войски се връщат на острова. Те остават там в хода на цялата Студена война и се изтеглят отново през есента на 2006 г.

След Втората световна война в Исландия започва период на значителен икономически растеж, свързван с индустриализацията на риболова и преработката на риба, Плана Маршал и нарастването на търговията, в резултат на общия икономически подем в Западна Европа. През 70-те години Исландия е в центъра на т.нар. Рибни войни - поредица от спорове с Великобритания, Западна Германия и някои други страни, в резултат на които страната увеличава многократно зоната около острова с изключителни права за риболов.

Йокулсарлон, Исландия

География

Отдалеченият от континента остров Исландия е една от най-северните точки на Европа. Територията на Исландия е заета от високи планини, ледници, гейзери и вулкани. Островът разполага и с много горещи минерални извори. В столицата Рейкявик те се използват за отопление. Най-високият връх, Кванадалсхнюкюр (в някой източници се споменава с името Хванадалсхнукюр) се намира на ледника Вахтнайокутъл (2110 m).

Исландия е най-големият остров в света, възникнал изцяло в резултат на вулканична дейност. Такива са и заобикалящите я островчета Сюртсей, Строхкюр и Стори Гейсир.

В Исландия вирее полярният мак. Животинският свят е беден, въпреки че крайбрежието се обитава от тъпоклюна кайра.

Климатът в Южна и Централна Исландия е умерен морски. Поради затоплящия ефект на северноатлантическото течение, в Южна Исландия зимите не са сурови, дори са меки. Летата са сравнително прохладни. В Северна Исландия климатът е субполярен. В тази част на острова климатът е малко по-студен в сравнение с климата в южните части.

Средни температури за Рейкявик

температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	-2 °C	-2 °C	-2 °C	1 °C	4 °C	7 °C	9 °C	8 °C	6 °C	3 °C	0 °C	-1 °C
максимална	2 °C	2 °C	3 °C	6 °C	9 °C	12 °C	13 °C	13 °C	10 °C	6 °C	3 °C	2 °C

Държавно устройство

От 17 юни 1944 г. Исландия е независима парламентарна република. Държавен глава е президентът. От 1996 година президент е Олавур Рагнар Гримсон, който е петият президент на републиката. На изборите от април 2009 г. най-много гласове взима Социалдемократическата партия — 29,79%, следвана от Партията на независимостта — 23,7%, Ляво-Зелено движение — 21,68% и Партията на напредъка — 14,8%.

Административно деление

Административно Република Исландия е разделена на 23 териториални единици наречени сисла (на исландски sýslur). Сисла са съставени от 95 общини. Паралелно с това страната е разделена на 6 парламентарни избирателни района и 14 самостоятелни града.

Население

Националният състав на страна е еднороден. Повече от 90% са исландци. Освен тях в страната живеят датчани, норвежци и др. Около 60% от жителите на страната са съсредоточени в югозападната част на острова. В столицата Рейкявик и околностите живеят около 2/3 от населението на страната. Изповядваната религия е протестантството — Евангелска лутеранска църква на Исландия. В Рейкявик има и действаща руска православна църква.

Други

• Комуникации в Исландия
• Транспорт в Исландия
• Армия на Исландия
• Външна политика на Исландия

Външни препратки

• Информация за Исландия в CIA World Factbook (на английски език)
• Българите в Исландия
• Руска православна църква в Исландия