Алжир

Тази статия е за държавата в Африка. За нейната столица вижте Алжир (град).

---

الجمهورية الجزائرية الديمقراطية الشعبية Алжирска народно-демократична република
(знаме) (герб)
Девиз: -من الشعب و للشعب (Революцията е на народа и за народа!)
Официален език	арабски
Столица	Алжир 36°42′ с. ш. 3°13′ и. д.36.7° с. ш. 3.216667° и. д. 36.7, 3.216667
Най-голям град	Алжир
президент	Абдел Азис Бутефлика
министър-председател	Ахмед Уяхия
Площ	на 11-то място
- oбщо	2 381 740 km²
Население	на 37-мо място
- oбщо	33,858,016
- гъстота	14 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 50 място $889,189 млрд $24,103
ИЧР	0,733 (среден) (на 104-то място)
Валута	алжирски динар (DZD)
Часова зона	CET (UTC+1)
Независимост от Франция	5 юли 1962
Национален химн	Химн на Алжир
Интернет домейн	dz
Телефонен код	213

Алжир (الجزائر; официално название Алжирска народно-демократична република) е най-голямата държава в Африка с площ 2 381 714 км² и население 29 800 000 души. Столица е град Алжир. На север граничи със Средиземно море, на юг с Мали, Мавритания и Нигер, на изток — с Либия и Тунис, на запад с Мароко.

Официалните езици са два: арабски и френски. Паричната единица е динар.

География

Средиземноморското крайбрежие е единствената плодородна земя в Алжир. В страната е разположена централната и източна част на Атласките планини и планините Ахагар. Централната и южната част на Алжир са заети от пустинята Сахара. Най-високата точка е връх Тахат — 3 003 m. Алжир е на 11 място по площ в света, а площта му е повече от 21 пъти по-голяма от България. Най-дългата река в Алжир е Шелиф — около 700 km. Реката извира от Атласките планини и се влива в Средиземно море.

Климат

Климатът по алжирското крайбрежие е средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека, влажна зима и горещо, сухо лято. Средната минимална температура за януари е около 9°C, а средната максимална температура за август — около 30°C. Количеството на валежите е около 650 mm.

Във високите части на Атлас температурите са по-ниски, отколкото по крайбрежието, а по южните му склонове количеството на валежите значително намалява. Характерен за тези области е южният вятър сироко, духащ от пустинята и носещ със себе си прах и пясък.

В Сахара климатът е сух пустинен, с големи температурни колебания и незначителни валежи. Минималните температури се доближават до 0°C, а максималните надхвърлят 35°C. Годишното количество на валежите в някои области е под 50 mm.

Алжир (на Средиземно море)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д     93   16 9     73   17 10     67   18 11     52   20 13     34   23 15     14   26 19     2.2   29 21     5.2   30 22     33   28 20     77   24 17     96   20 14     114   17 11 средни макс. и мин. температури, °C валежи, mm източник: [1]

Таманрасет (в Сахара)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д     2.4   20 5     1.5   22 7     5.2   25 11     2.1   30 15     5.1   34 20     7.1   35 23     5.1   35 23     8.1   35 23     7.7   33 21     6.8   30 16     0.8   25 10     1.7   21 6 средни макс. и мин. температури, °C валежи, mm източник: [2]

История

Сегашните граници на Алжир, както и тези на Тунис и Либия, са формирани, когато държавата все още представлявала част от Османската империя. Алжирските земи представляват три бейлика в рамките на османската държава: Константин, Титети (Медея), Маскара (Оран). По това време алжирското крайбрежие става честа база за пиратски нападения.

През 1711 г. местни владетели успяват да обявят своята независимост от Високата порта. През 1830 г. французите налагат своята власт в Алжир, използвайки като повод инцидент със свой дипломатически представител. На френските колонизатори обаче им се налага да водят жестока борба за всяка педя алжирска земя с местното население. По френски образец страната е разделена на департаменти, начело на които стоят префекти, а цялата страна се ръководи от генерал-губернатор.

Голям брой заселници от Франция, Италия и Малта се заселват в районите с най-плодородните алжирски земи. Тези заселници получават статут на пълноправни френски граждани за разлика от местното мюсюлманско население, което е оставено в положение на население без права. През 1954 г. в Алжир започва партизанска война срещу френските колониални власти. През септември 1959 г. Париж официално признава правото на независимост на Алжир.

Независимостта на Алжир е обявена през 1962 г. Пръв алжирски президент става Ахмед бин Бела.

Население

Възрастова структура (2005)

Населението на Алжир през 2006 година е 32 930 091 души.

Възрастов състав (2006):

• 0-14 години: 28,1% (мъже 4 722 076 / жени 4 539 713)
• 15-64 години: 67,1% (мъже 11 133 802 / жени 10 964 502)
• над 65 години: 4,8% (мъже 735 444 / жени 834 554)

Етнически състав:

Около 99% от населението на Алжир е съставено от араби и бербери, има 25 000 французи.

• 97% — мюсюлмани (предимно сунити)
• 3% — други (предимно християни и юдаисти)

Държавно устройство

Алжир е полупрезидентска република, като президентът се избира за срок от 5 години. Той назначава министър-председателя, който е начело на правителството. Законодателната власт в Алжир е представена от двукамарен парламент. Горната камара, Национален съвет, се състои от 144 места, 2/3 се избират пропорционално от населението, а 1/3 се назначават от президента. Долната камара, Народно събрание, се състои от 389 места, избирани на всеки 5 години.

Административно деление

Административна карта на Алжир: горе - Северен Алжир в едър план, долу - цялата страна

Алжир има тристепенно административно деление. Административно-териториалните единици са следните (от най-високата към най-ниската степен): област (уила̀я), околия (да̀ира), община (балядѝя). Страната е разделена на 48 области, 553 околии, 1541 общини. Околиите и общините на столичната област Алжир включват не само градове и села, но и части от самия град Алжир.

Областите са следните:

1. Адрар (област в Алжир)
2. Шлеф (област)
3. Лагуат (област)
4. Ум ел-Буаги (област)
5. Батна (област)
6. Беджая (област)
7. Бискра (област)
8. Бешар (област)
9. Блида (област)
10. Буира (област)
11. Тамангасет (област) (Таманрасет)
12. Тебеса (област)
13. Тлемсен (област)
14. Тиарет (област)
15. Тизи Узу (област)
16. Алжир (област)
17. Джелфа (област)
18. Джиджел (област)
19. Сетиф (област)
20. Сайда (област)
21. Скикда (област)
22. Сиди Бел Абес (област)
23. Анаба (област)
24. Гелма (област)
25. Константин (област)
26. Медеа (област)
27. Мостаганем (област)
28. М'Сила (област)
29. Маскара (област)
30. Уаргла (област)
31. Оран (област)
32. Ел-Баяд (област)
33. Илизи (област)
34. Бордж Бу Ареридж (област)
35. Бумердес (област)
36. Ел-Тарф (област)
37. Тиндуф (област)
38. Тисемсилт (област)
39. Ел-Уед (област)
40. Хеншела (област)
41. Сук Ахрас (област)
42. Типаза (област)
43. Мила (област)
44. Айн Дефла (област)
45. Наама (област)
46. Айн Темушент (област)
47. Гардая (област)
48. Релизан (област)

Досегашни посланици

Досегашни посланици на Алжир в България:

• Ахмед Буташ (2009 — )
• Белахсен Буякуб (2005 — 2009)

Икономика

Течните горива са гръбнакът на икономиката на Алжир и съставляват 60% от бюджетните приходи, 30% от БВП и повече от 95% от експортните постъпления. Със своите 11,8 милиарда барела, страната заема четиринадесето място по количество на петролните резерви. Основните производства са добивът на нефт и консервната промишленост. Страната разполага със седмите по значимост запаси от природен газ в света. След дълъг период на забрани и изкореняване на насажденията от лози, Алжир възобновява производството на червени вина. Пътната мрежа е концентрирана в северната част на страната, която е и най-гъсто населената. Страната разполага с по-слабо развит туристически сектор в сравнение със съседните страни.

Вижте също

• Африкански съюз
• Арабска лига

Външни препратки

• Официален сайт на алжирския президент (на френски и арабски)
• Официален сайт на парламента на Алжир
• Информация за Алжир в CIA World Factbook (на английски език)