Алжир

Тази статия е за държавата в Африка. За нейната столица вижте Алжир (град).

---

الجمهورية الجزائرية الديمقراطية الشعبية Алжирска народно-демократична република
Герб на Алжир (знаме) (герб)
Девиз: -من الشعب و للشعب (Революцията е на народа и за народа!)
География и население
Площ	2 381 740 km² (на 11-то място)
Столица	Алжир 36°42′ с. ш. 3°13′ и. д.36.7° с. ш. 3.216667° и. д.36.7, 3.216667
Най-голям град	Алжир
Официален език	арабски
Население (пребр., 2007)	33,858,016 (на 37-мо място)
Гъстота на нас.	14 д./km²
Управление
президент	Абделазиз Бутфлика
министър-председател	Ахмед Уяхия
История
Независимост от Франция	5 юли 1962
Икономика
БВП (ППС, 2010)	$889,189 млрд (на 50 място)
БВП на човек (ППС)	$24,103
ИЧР	0,733 (среден) (на 104-то място)
Валута	алжирски динар (DZD)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Интернет домейн	dz
Телефонен код	213

Алжѝр (на арабски: الجزائر Ал-Джаза́ир), официално название Алжи́рска наро́дно-демократи́чна репу́блика (на арабски: الجمهورية الجزائرية الديمقراطية الشعبية ал-Джумхури́я ал-Джазаири́я ад-Димукрати́я аш-Шааби́я), е държава в Северна Африка.

С площ от 2 381 714 км² той е най-голямата по територия държава в Африка и Арабския свят. На север граничи със Средиземно море, на юг - с Мали, Мавритания и Нигер, на изток - с Либия и Тунис, на запад - с Мароко. По оценка на Националната служба по статистика населението на страната е 37,1 млн. души към 1 януари 2012 г. Столицата е град Алжир.

Официален език е книжовният арабски (общ за всички арабски страни), но в ежедневието се използва разговорният алжирски арабски език. Национален език е също берберският език тамазиг, широко (сред около 2/3 от населението) е разпространен и френският.

Паричната единица на страната е алжирският динар.

Алжир е член на Африканския съюз, Арабската лига, Арабския магребски съюз, ОПЕК и ООН.

География

Алжир е на 11-то място по площ в света - над 21 пъти по-голяма от България. Средиземноморското крайбрежие (както и на север отделни части от планините и платата им) е единствената плодородна земя в страната.

В Северен Алжир е разположена централната част на Атласките планини, а в Алжирска Сахара - планините Ахагар. Централната и южната част на Алжир са заети от пустинята Сахара. Най-високата точка е връх Тахат, висок 3 003 m.

Най-дългата река в Алжир е Шелиф (или Шлеф) - около 700 km. Извира от Атласките планини и се влива в Средиземно море.

Климат

Климатът по алжирското крайбрежие е средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека, влажна зима и горещо, сухо лято. Средната минимална температура за януари е около 9°C, а средната максимална температура за август — около 30°C. Количеството на валежите е около 650 mm.

Във високите части на Атлас температурите са по-ниски, отколкото по крайбрежието, а по южните му склонове количеството на валежите значително намалява. Характерен за тези области е южният вятър сироко/широко, духащ от пустинята и носещ със себе си прах и пясък.

В Сахара климатът е сух пустинен, с големи температурни колебания и незначителни валежи. Минималните температури се доближават до 0°C, а максималните надхвърлят 35°C. Годишното количество на валежите в някои области е под 50 mm.

Алжир (на Средиземно море)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д     93   16 9     73   17 10     67   18 11     52   20 13     34   23 15     14   26 19     2.2   29 21     5.2   30 22     33   28 20     77   24 17     96   20 14     114   17 11 средни макс. и мин. температури, °C валежи, mm източник: [1]

Таманрасет (в Сахара)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д     2.4   20 5     1.5   22 7     5.2   25 11     2.1   30 15     5.1   34 20     7.1   35 23     5.1   35 23     8.1   35 23     7.7   33 21     6.8   30 16     0.8   25 10     1.7   21 6 средни макс. и мин. температури, °C валежи, mm източник: [2]

История

Сегашните граници на Алжир, както и тези на Тунис и Либия, са формирани, когато държавата все още представлявала част от Османската империя. Алжирските земи представляват 3 бейлика в рамките на османската държава: Константин, Титети (Медеа), Маскара (Оран). По онова време алжирското крайбрежие става честа изходна база за пиратски нападения. През 1711 г. местни владетели успяват да постигнат относителна независимост от Високата порта.

През 1830 г. французите налагат своята власт в Алжир, използвайки като повод инцидент със свой дипломатически представител. На френските колонизатори обаче им се налага да водят жестока борба за всяка педя алжирска земя с местното население. По френски образец страната е разделена на департаменти, начело на които стоят префекти, а цялата страна се ръководи от генерал-губернатор.

Голям брой заселници от Франция, Италия и Малта се заселват в районите с най-плодородните алжирски земи. Тези заселници получават статут на пълноправни френски граждани за разлика от местното мюсюлманско население, което е оставено без същите права, макар че страната е съставена от отвъдморски департаменти на Франция (за разлика от съседните Мароко и Тунис, които са със статут на протекторати).

През 1954 г. в Алжир е създаден Фронт за национално освобождение, чиято цел е отхвърлянето на френското господство и извоюването на независимостта на страната. Започва партизанска война срещу френските колониални власти. През септември 1959 г. Париж официално признава правото на независимост на Алжир, но продължава протакането с нейното предоставяне. В резултат от проточилата се 8 год. война за независимост на Алжир са сключени т.нар. Евиански споразумения на 18 март 1962 г.

След провеждане на референдум (на 3 юли) е обявена независимостта на Алжир на 5 юли 1962 г. Пръв алжирски президент става Ахмед Бен Бела.

Население

Възрастова структура (2005)

Населението на Алжир през 2006 г. е 32 930 091 души.

Възрастов състав (2006):

• 0-14 години: 28,1% (мъже 4 722 076 / жени 4 539 713)
• 15-64 години: 67,1% (мъже 11 133 802 / жени 10 964 502)
• над 65 години: 4,8% (мъже 735 444 / жени 834 554)

Около 99% от населението на Алжир е съставено от араби и бербери, има 25 000 французи.

Религиозен състав:

• 97% - мюсюлмани (предимно сунити)
• 3% - други (предимно християни и юдеисти)

Държавно устройство

Алжир е полупрезидентска република. Президентът се избира за срок от 5 год. Той ръководи (и свиква) правителството, назначава неговия първи министър.

Законодателната власт в Алжир е представена от двукамарен парламент. Горната камара - Национален съвет, има 144 места за сенатори, от които 2/3 се избират пропорционално от населението, а 1/3 се назначават от президента. Долната камара - Национално народно събрание, има 462 места за депутати, избирани на всеки 5 год.

Административно деление

Административна карта на Алжир: горе - Северен Алжир в едър план, долу - цялата страна

Алжир има 3-степенно административно деление. Административно-териториалните единици са следните (от най-високата към най-ниската степен):

• област (уила̀я),
• околия (да̀ира),
• община (балядѝя).

Страната е разделена на 48 области, 553 околии, 1541 общини. Околиите и общините на столичната област Алжир включват не само градове и села, но и части от самия град Алжир.

Областите са следните:

1. Адрар (област в Алжир)
2. Шлеф (област)
3. Лагуат (област)
4. Ум ел-Буаги (област)
5. Батна (област)
6. Беджая (област)
7. Бискра (област)
8. Бешар (област)
9. Блида (област)
10. Буира (област)
11. Тамангасет (област) (Таманрасет)
12. Тебеса (област)
13. Тлемсен (област)
14. Тиарет (област)
15. Тизи Узу (област)
16. Алжир (област)
17. Джелфа (област)
18. Джиджел (област)
19. Сетиф (област)
20. Сайда (област)
21. Скикда (област)
22. Сиди Бел Абес (област)
23. Анаба (област)
24. Гелма (област)
25. Константин (област)
26. Медеа (област)
27. Мостаганем (област)
28. М'Сила (област)
29. Маскара (област)
30. Уаргла (област)
31. Оран (област)
32. Ел-Баяд (област)
33. Илизи (област)
34. Бордж Бу Ареридж (област)
35. Бумердес (област)
36. Ел-Тарф (област)
37. Тиндуф (област)
38. Тисемсилт (област)
39. Ел-Уед (област)
40. Хеншела (област)
41. Сук Ахрас (област)
42. Типаза (област)
43. Мила (област)
44. Айн Дефла (област)
45. Наама (област)
46. Айн Темушент (област)
47. Гардая (област)
48. Релизан (област)

Посланици в България

Някои от досегашните посланици на Алжир в България:

• Ахмед Буташ (от 2009 г.)
• Белахсен Буякуб (2005 - 2009)

Икономика

Течните горива са гръбнакът на икономиката на Алжир, като съставляват 60% от бюджетните приходи, 30% от БВП и повече от 97% от експортните постъпления.

Със своите 11,8 милиарда барела страната заема 14-то място по количество на петролните резерви. Разполага със 7-те по значимост запаси от природен газ в света. Основните производства са добивът на нефт и природен газ, както и консервната промишленост. След дълъг период на забрани и изкореняване на лозята Алжир възобновява производството на вино.

Страната се нарежда в света по износ на нефт на 10-12 място, а на природен газ - на 4-5 място. Пътната мрежа е концентрирана в северната част на страната, която е и най-гъсто населената. Страната разполага с по-слабо развит туристически сектор в сравнение със съседните страни.

Вижте също

• Африкански съюз
• Арабска лига

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки

• Официален сайт на алжирския президент (на френски и арабски)
• Официален сайт на парламента на Алжир (на английски)
• Информация за Алжир в CIA World Factbook (на английски език)