Алжир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата в Африка. За нейната столица вижте Алжир (град).

الجمهورية الجزائرية الديمقراطية الشعبية Алжирска народно-демократична република
Знаме на Алжир
Герб на Алжир
(знаме) (герб)
Девиз: من الشعب و للشعب
(
„От народа и за народа!“)
Местоположение на Алжир
География и население
Площ 2 381 740 km²
(на 11-то място)
Столица Алжир
36°42′ с. ш. 3°13′ и. д. / 36.7° с. ш. 3.216667° и. д.
Най-голям град Алжир
Официален език арабски
Население (пребр., 2007) 33,858,016
(на 37-мо място)
Гъстота на нас. 14 д./km²
Управление
президент Абделазиз Бутефлика
министър-председател Абделмалек Селал
История
Независимост 5 юли 1962
Икономика
БВП (ППС, 2010) $889,189 млрд[1]
(на 50 място)
БВП на човек (ППС) $24,103
ИЧР Повишение 0,733 (среден)
(на 104-то място)
Валута алжирски динар (DZD)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн dz
Телефонен код 213

Алжѝр (на арабски: الجزائر Ал-Джаза́ир), официално название Алжи́рска наро́дно-демократи́чна репу́блика (на арабски: الجمهورية الجزائرية الديمقراطية الشعبية ал-Джумхури́я ал-Джазаири́я ад-Димукрати́я аш-Шааби́я), е държава в Северна Африка.

С площ от 2 381 714 км2 той е най-голямата по територия държава в Африка и Арабския свят. На север граничи със Средиземно море, на юг – с Мали, Мавритания и Нигер, на изток – с Либия и Тунис, на запад – с Мароко. По оценка на Националната служба по статистика населението на страната е 37,1 млн. души към 1 януари 2012 г. Столицата е град Алжир.

Официален език е книжовният арабски (общ за всички арабски страни), но в ежедневието се използва разговорният алжирски арабски език. Национален език е също берберският език тамазиг, широко (сред около 2/3 от населението) е разпространен и френският.

Паричната единица на страната е алжирският динар.

Алжир е член на Африканския съюз, Арабската лига, Арабския магребски съюз, ОПЕК и ООН.

География[редактиране | edit source]

Алжир се намира в северната част на Африка, на брега на Средиземно море. Страната е на 11-то място по площ в света – над 21 пъти по-голяма от България. Средиземноморското крайбрежие (както и на север отделни части от планините и платата им) е единствената плодородна земя в страната.

Алжир се дели на две геоложки зони – на юг е Сахарската платформа, образувана още през докамбрия, и нагънатите Атласки планини, образувани по време на алпийския орогенезис.

В Северен Алжир е разположена централната част на Атласките планини, а в Алжирска Сахара – планините Ахагар. Централната и южната част на Алжир са заети от пустинята Сахара. Най-високата точка е връх Тахат, висок 3 003 m.

Пустинята Сахара заема 80% от територията на страната и се състои от отделни пясъчни (Голям западен ерг, Голям източен ерг, Ерг-Игиди, Ерг-Шеш) и скалисти (Танезруфт, Тингерт, Тадемаит, Ел-Еглаб) пустини. В югоизточната част на алжирска Сахара се издига платото Ахагар, където е най-високата точка на Алжир – планината Тахат (2 906 m). Платото Ахагар се явява издигнатия на повърхността метаморфен фундамент на Сахарската платформа, на възраст 2 милиарда години. От всички страни, то е заобиколено от стъпаловидни възвишения – платото Тасилин-Аджер, Тасилин-Ахагар и планините Муйдир. На север, алжирска Сахара лежи на 26 м под морското равнище. Тук се намира соленото езеро Шот-Мелгир.

Недрата на Алжир са богати на нефт, газ, руди на черни и цветни метали, манган, фосфорит.

Най-дългата река в Алжир е Шелиф (или Шлеф) – около 700 km. Извира от Атласките планини и се влива в Средиземно море.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът по алжирското крайбрежие е средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека, влажна зима и горещо, сухо лято. Средната минимална температура за януари е около 9°C, а средната максимална температура за август – около 30°C. Количеството на валежите е около 650 mm.

Във високите части на Атлас температурите са по-ниски, отколкото по крайбрежието, а по южните му склонове количеството на валежите значително намалява. Характерен за тези области е южният вятър сироко/широко, духащ от пустинята и носещ със себе си прах и пясък. В Сахара климатът е сух пустинен, с големи температурни колебания и незначителни валежи. Минималните температури се доближават до 0°C, а максималните надхвърлят 35°C. Годишното количество на валежите в някои области е под 50 mm.

Зимата по крайбрежието е топла, дъжделива (12° С през януари), в планините – прохладна (2–3 седмици има сняг), в Сахара зависи от времето на денонощието (през нощта е 0° С, през деня – 20° С). Лятото в Алжир е горещо и сухо. Годишното количество на валежите е от 0–50 mm в Сахара до 400–1200 mm в Атласките планини.

Всички реки на Алжир са водоеми (уеди), които се пълнят по време на дъждовния сезон. Реките на север се вливат в Средиземно море, а останалите се губят в пясъците на Сахара. Те се използват за напояване и водоснабдяване, за което по тях са изградени язовири и ВЕЦ. Котловините на езерата (себхи) също се пълнят по време на дъждовния сезон и пресъхват през лятото, когато се покриват със солена кора до 60 cm. в Сахара, в районите на големи подпочвени водни запаси, се намират големи оазиси.

Растителността по крайбрежието на Средиземно море е представена от вечнозелени дървета и храсти. В гористите Атласки планини растат гори от корков и каменен дъб, алепски бор, хвойна, атласки кедър и широколистни дървета. До височина от 500 m се отглеждат маслини и фъстъци. Растителността в Сахара е много бедна и се състои основно от треви и тръни.

Животинският свят е беден, тъй като до голяма степен е унищожен от човека. В горите на Атласките планини са запазени популации на зайци, диви свине и маймуни, в Сахара – на гепарди, чакали, хиени, лисица фенек, сърни, антилопи-адакс, хищни птици, дребни гризачи, змии, гущери, костенурки. От безгръбначните най-често срещани са скакалци и скорпиони.

Природни зони: височинни зони, пустини и полупустини, вечнозелени гори и храсти.

Алжир (на Средиземно море)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
93
 
16
9
 
 
73
 
17
10
 
 
67
 
18
11
 
 
52
 
20
13
 
 
34
 
23
15
 
 
14
 
26
19
 
 
2.2
 
29
21
 
 
5.2
 
30
22
 
 
33
 
28
20
 
 
77
 
24
17
 
 
96
 
20
14
 
 
114
 
17
11
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1]
Таманрасет (в Сахара)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
2.4
 
20
5
 
 
1.5
 
22
7
 
 
5.2
 
25
11
 
 
2.1
 
30
15
 
 
5.1
 
34
20
 
 
7.1
 
35
23
 
 
5.1
 
35
23
 
 
8.1
 
35
23
 
 
7.7
 
33
21
 
 
6.8
 
30
16
 
 
0.8
 
25
10
 
 
1.7
 
21
6
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [2]


История[редактиране | edit source]

Арката на Траяна в Тамугади (Тимгад), рисунка от началото на 19 век
Град Константин, 1840 г.
  • В древността, територията на съвременен Алжир е населена от древнолибийски племена.
  • 9-2 в. пр. н. е. – на крайбрежието са основани финикийски колонии.
  • 3-2 в. пр. н. е. – в северната част съществува държавата Нумидия. През 1 век пр. н. е. тя е покорена от Рим и през 46 г. пр. н. е. е превърната в римска провинция.
  • 438 г. – крайбрежната част на Северна Африка (включително северната част от територията на съвременен Алжир) е завоювана от вандалите.
  • 534 г. – Наществие и попадане под властта на Византия.
  • 7 век – Изгонване на византийците и присъединяване към Арабския халифат. Сред населението бързо се разпространява исляма.
  • 1518 г. – опасявайки се от колониалната експанзия на Испания, която завладява крайбрежните градове, местните врадетели се обръщат за помощ към турците. Алжир (както и Тунис и Либия), в съвременните си граници, става провинция на Османската империя, като е разделена на 3 бейлика: Константин, Титери (Медеа) и Маскара (Оран). На крайбрежието на Алжир процъфтява пиратството.

През 1711 г. местнитe владетели успяват да постигнат относителна независимост от Високата порта.

През 1830 г. французите налагат своята власт в Алжир, използвайки като повод инцидент със свой дипломатически представител. На френските колонизатори обаче им се налага да водят жестока борба за всяка педя алжирска земя с местното население. По френски образец страната е разделена на департаменти, начело на които стоят префекти, а цялата страна се ръководи от генерал-губернатор.

Голям брой заселници от Франция, Италия и Малта се заселват в районите с най-плодородните алжирски земи. Тези заселници получават статут на пълноправни френски граждани за разлика от местното мюсюлманско население, което е оставено без същите права, макар че страната е съставена от отвъдморски департаменти на Франция (за разлика от съседните Мароко и Тунис, които са със статут на протекторати).

През 1954 г. в Алжир е създаден Фронт за национално освобождение, чиято цел е отхвърлянето на френското господство и извоюването на независимостта на страната. Започва партизанска война срещу френските колониални власти. През септември 1959 г. Париж официално признава правото на независимост на Алжир, но продължава протакането с нейното предоставяне. В резултат от проточилата се 8 години война за независимост на Алжир са сключени т.нар. Евиански споразумения на 18 март 1962 г.

След провеждане на референдум (на 3 юли) е обявена независимостта на Алжир на 5 юли 1962 г. Пръв алжирски президент става Ахмед Бен Бела.

През 1965 г. е извършен военен преврат, и на власт идва Хуари Бумедиен, министър на отбраната и бивш съратник на Бен Бела. Той провъзгласява курс на строителство на социалистическа по идея, но прагматична по дух икономически и политическа система, с отчитане н алжирската специфика и без ориентация към какъвто и да е образец. В страната е устанавена еднопартийна система. През този период са укрепени и разщирени връзките между СССР и Алжир, зародили се още в периода на войната за независимост на страната, и Алжир е считан за един от съюзниците на СССР, вървящ по „некапиталистически път на развитие“. Следващите 25 години са период на сравнителна стабилност за Алжир.

След смъртта на Бумедиен се развихря кратка борба между прозападната и лявата фракции в управляващата партия, и през 1979 г. начело на страната и партията застава компромисния кандидат Шадли Бенджедид. В периода на неговото управление започват да дават резултати всички икономически проблеми, натрупани по времето на предния президент, и към края на 80-те години страната се оказва на ръба на икономически колапс. През 1986 и 1988 г. настъпват масови безредици, предизвикани от влошаващото се качество на живот, за чието потушаване е привлечена армията.

През 1980-те години настъпва идеологическа промяна в религиозната област, като алжирското ръководство, в търсене на източници на икономическа помощ, приема курс на сътрудничество с консервативните мюсюлмански държави, отделяйки сериозни средства в развитието на ислямската инфраструктура. Местното духовенство идейно и финансово се преориентира към религиозните центрове на страните от Персийския залив. Резултатът е рязко засилване на фундаменталистките настроения сред духовенството и религиозните активисти. Фундаменталистите изискват преустройство на обществото съгласно законите на шериата и започват да се противопоставят на светските власти, обвинявайки ги в отклонение от нормите на исляма. В условията на нарастваща икономическа и политическа криза, ислямистите заявяват претенции към властта, с цел изграждането на теократична държава, основана на шериата и според заветите на Корана.

Към края на 1980-те години, противоречията между привържениците на светската власт и ислямистите прерастват в гражданска война, завършила с поражението на фундаменталистите.

През декември 1991 г. – след като става ясно, че в резултат на първия тур на първите многопартийни избори, властта в страната е на път да спечели Ислямския фронт за спасение, алжирското военно ръководство анулира втория тур, принуждава президента Шадли Бенджедид да подаде оставка, установява военен режим и забранява Ислямския фронт за спасение. Ислямистите реагират с партизански и терористични действия. Тактиката на екстремистите е основана както на нападения срещу военни и полицейски сили и членове на елита, така и на действия с цел сплашване на населението. Апотеоз е убийството на президента на страната Мохамед Будиаф през юни 1992 г. Мащабната гражданска война продължава близо десетилетие, а отделни случаи се наблюдават и понастоящем. Войната отнема живота на повече от 100 хиляди души – повечето жертви на показни масови кланета и терористични актове на ислямистки групировки. Държавата претърпява огромни икономически щети.

Само твърдата линия на военните лидери на Алжир в периода 1992-1999 г., позволява се да се намали терора и принуждава екстремистите да преговарят за национално помирение. В ​​борбата с екстремистите широко участват местните хора под формата на групи за самозащита. Това прави трудна задачата на екстремистите в много области на страната, води до тяхната политическа изолация от обществото и освобождава значителни сили на армията и специалните сили за действие. Голямо значение се придава на установяването на контрол над ислямската инфраструктура, последователното отстраняване на радикални имами на джамии, както и прекъсване на каналите за външно финансиране на въоръжените екстремистки крила и техните политически структури.

На 27 април 1999 г. за президент на страната е избран дългогодишния министър на външните работи, известния политик Абделазиз Бутефлика.

През пролетта на 2001 г. политическата ситуация в страната се усложнява от кризата в Кабилия – район с преобладаващо берберско население на изток от столицата. Масовите демонстрации на берберите са подавени от жандармерията (вътрешни войски), която използва оръжие – по официални данни са убити 60 и ранени две хиляди души. Твърдите репресии на властите предизвикват масови протести и гражданско неподчинение, довело до създаването на неформален орган на управление на берберите – Координационния съвет на селските комитети на Кабилия, едно от чиито изисквания е берберския език тамазиг да се издигне до статут на втори (след арабския) официален език.

През април 2004 г., след втората победа на Абделазиз Бутефлика на президентските избори, е обявена частична амнистия, по условията на която на метежниците се гарантира милост, ако доброволно се предадат и разоръжат. През септември 2005 г., на всенароден референдум е одобрен правителствения проект „Договор за мир и съгласие“, предвиждащ амнистия за бивши членове на групировките, прекратили въоръжената борба с властите и желаещи да се върнат към мирния живот. Най-голямата ислямистска групировка в страната обаче, „Салафистската група за проповядване и джихад“, (ок. 1000 бойци), присъединила се през 2004 г. към международната терористична мрежа на „Ал-Каида“, официално обявява отказ от участия в проекта. През октомври 2006 г. лидерът на групата, Абу Мусаб Абдел Удуд, заявява за началото на „дългосрочна война против интересите на САЩ и Запада в региона на Арабския Магриб“. През септември 2009 г. за президент на страната, за 3-ти път, е избран Абделазиз Бутефлика.

По време на Арабската пролет, вълненията в Алжир започват в началото на декември 2010 г., по-рано от тези в Тунис. Те са предизвикани от безработицата, лошото положение на младежта в Алжир, недостига на жилища. Важна роля изиграва и рязкото покачване на цените, нанесло удар по бедните слоеве на населението. Усилени под влиянието на победата на революцията в Тунис, те достигат значителен размах в началото на 2011 г.На 1 януари в столицата избухват протести против покачването на цените с 30 %, по-късно и по регионите на страната. На 22 януари се провежда демонстрация в Алжир, при която има 42 пострадали, няколко души са арестувани.[2] На 3 февруари президентът Бутефлика съобщава за началото на политически реформи в близко време – отмяна на извънредното положение (в сила от 1992 г.), достъп на партиите до радиостанции.[3] На 13 февруари отново има демонстрации на площадите в Алжир, няколко хиляди души са задържани человек, има стълкновения с полицията. На 24 февруари е отменено извънредното положение.[4]

Население[редактиране | edit source]

Възрастова структура (2005)

Населението на Алжир през 2006 г. е 32 930 091 души.

Възрастов състав (2006):

  • 0-14 години: 28,1% (мъже 4 722 076 / жени 4 539 713)
  • 15-64 години: 67,1% (мъже 11 133 802 / жени 10 964 502)
  • над 65 години: 4,8% (мъже 735 444 / жени 834 554)

Около 99% от населението на Алжир е съставено от араби и бербери, има 25 000 французи.

Религиозен състав:

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Алжир е полупрезидентска република. Президентът се избира за срок от 5 г. Той ръководи (и свиква) правителството, назначава неговия първи министър.

Законодателната власт в Алжир е представена от двукамарен парламент. Горната камара – Национален съвет, има 144 места за сенатори, от които 2/3 се избират пропорционално от населението, а 1/3 се назначават от президента. Долната камара – Национално народно събрание, има 462 места за депутати, избирани на всеки 5 г.

Най-големите партии, представени в парламента са Фронт за национално освобождение (220 места), Национално демократично обединение (68 места), Зелен Алжир (48 места)[5]. Тези три партии влизат в „Президентски алианс“, лоялен на президента Бутефлика.

Административно деление[редактиране | edit source]

Административна карта на Алжир: горе – Северен Алжир в едър план, долу – цялата страна

Алжир има 3-степенно административно деление. Административно-териториалните единици са следните (от най-високата към най-ниската степен):

  • област (уила̀я),
  • околия (да̀ира),
  • община (балядѝя).

Страната е разделена на 48 области, 553 околии, 1541 общини. Околиите и общините на столичната област Алжир включват не само градове и села, но и части от самия град Алжир.

Областите са следните:

Посланици в България[редактиране | edit source]

Някои от досегашните посланици на Алжир в България:

Икономика[редактиране | edit source]

Течните горива са гръбнакът на икономиката на Алжир, като съставляват 60% от бюджетните приходи, 30% от БВП и повече от 97% от експортните постъпления. Страната се нарежда в света по износ на нефт на 10-12 място, а на природен газ – на 4-5 място. Пътната мрежа е концентрирана в северната част на страната, която е и най-гъсто населената. Страната разполага с по-слабо развит туристически сектор в сравнение със съседните страни.

Със своите 11,8 милиарда барела страната заема 14-то място по количество на петролните резерви. Разполага със 7-те по значимост запаси от природен газ в света. Основните производства са добивът на нефт и природен газ, както и консервната промишленост. След дълъг период на забрани и изкореняване на лозята Алжир възобновява производството на вино. Властите в Алжир полагат усилия по диверсификация на икономиката и привличане на чуждестранни и вътрещни инвестиции в други отрасли. Структурните изменения в икономиката обаче, като развитието на банковия сектор и строителството на инфраструктура се провеждат бавно, отчасти заради корупцията и бюрократизма.

БВП на човек от населението през 2012 г. е 8,7 хил. долара (91-во място в света). Под прага на бедност е 17 % от населението. Безработицата е 15,8 % (през 2008 г.). Средната заплата през 2009 г. е 510 долара. По сфери на заетост работещите се разпределят по следния начин: на държавна служба 32 %, в търговията 14,6 %, в селското стопанство 14 %, в промишлеността 13,4 %, в строителството и комуналните услуги 10 %, други 16 % (през 2003 г.). Промишлеността (62 % от БВП през 2008 г.) е основно добив на нефт и газ, лека промишленост и енергетика. Селското стопанство (8 % от БВП през 2008 г.) – пшеница, ечемик, овес, грозде, маслини, цитруси, плодове, развъждат се различни породи овце и крави.

Износ (78,2 млрд. долара през 2008 г.) – нефт, газ, нефтопродукти – 97 %. Основни потребители – САЩ 23,9 %, Италия 15,5 %, Испания 11,4 %, Франция 8 %, Нидерландия 7,8 %, Канада 6,8 %. Внос (39,2 млрд. долара през 2008 г.) – промишлена продукция, храни, стоки за потребление. Основни доставчици – Франция 16,5 %, Италия 11 %, Китай 10,3 %, Испания 7,4 %, Германия 6,1 %, САЩ 5,5 %.

Общата дължина на тръбопроводите за транспортиране на природен газ, втечнен нефтен газ, газов кондензат и петрол е 15 700 km. Вътрешната мрежа от магистрални газопроводи е с обща дължина 8.4 хил. km. През страната минават газопроводите Трансмед (Алжир-Тунис-Италия) с дължина 2 600 km (включително 550 km в Алжир) и Магреб-Европа (Алжир, Мароко, Испания) – 1 365 km.

Общата дължина на нефтопроводите (5,9 хил. km) позволява изпомпване до крайбрежието на 84 млн. тона нефт годишно. Основните нефтопроводи са Хауд ел Хамра-Арзев, Хауд ел Хамра-Беджая, Ин Аменас-Сехира (Тунис), Хауд ел Хамра-Месдар-Скикда.

Транспорт[редактиране | edit source]

Вътрешните превози на товари се извършват чрез автомобилен и железопътен транспорт. Общата дължина на автомобилните пътища е 104 000 km, от които с твърдо покритие 71 600 km. На тях се падат 85% от пътническите и 73% от товарните превози.

Дължината на железниците е 4 800 km. От тях 1 100 km са теснолинейни пътища, триста километра са електрифицирани (1998 г.). Обем на железопътните превози: товарни – 2082 млн. тона/km, пътнически – 2077 млн. пътници/km.

Морският транспорт представлява 70% от външнотърговските товарни превози (железопътния е 20%, автомобилния – 10%).

Основни пристанища: Алжир, Арзев, Анаба, Беджая, Оран, Мостаганем, Скикда.

В страната има 136 летища, от тях – 51 с бетонна полоса. Развит е вертолетния транспорт. Авиотранспортът превозва средно 3,5 млн. пътници на година.

Главното международно летище от клас А е Дар-ел-Бейда. Международни линии обслужват още 6 летища, в това число в Константин и Оран.

Култура[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Муфди Закария, (1908-1977) поет от периода на Алжирската революция.

Съвременната алжирска литература, разделена между арабския и френския език, е силно повлияна от новата история на страната. Известни поети в съвременен Алжир са Муфди Закария, Мохамед ал Аид – от средата на 20-ти век, и Ашур Фенни и Азраг Омар от края на 1980-те. Известните алжирски писатели на 20 век включват Мохамед Диб, Албер Камю, Катеб Якине и Ахлам Мостеганеми, а Ася Джебар е превеждан на много езици. Сред важните писатели от 1980-те години са Рашид Мимуни, по-късно вицепрезидент на Амнести интернешънъл, и Тахар Джаут, убит от ислямистка групировка през 1993 г. заради своите светски възгледи.[6]

Във философските и хуманитарните науки, Жак Дерида, бащата на деконструкцията, е роден в Ел Биар в Алжир; Малек Бенаби и Франц Фанон са прочути с техните размисли върху деколонизацията, Августин е роден в Тагаст (днешния Сук Ахрас), а Ибн Халдун, макар и роден в Тунис, пише Мухадима по време на престоя си в Алжир.

Алжирската култура е силно повлияна от исляма, основната религия в страната. Произведенията на рода Сануси от времената преди колониалния режим, и на Емир Абделкадер и шейх Бен Бадис от колониалните времена, са широко известни. Латинският автор Апулей е роден в Мадаурус (Мдаурух в днешен Алжир).

Музика[редактиране | edit source]

Сред алжирските музикални жанрове най-известен е раи, поп-жанр с мотиви от алжирската народна музика, изпълняван от световни звезди като Халед и Хеб Мами. В Алжир, раи остава най-популярният жанр, но по-старото поколение все още предпочита шааби, който се изпълнява например от Даман ел Харачи. За по-класическия вкус, андалуската музика, навлязла чрез бежанците-мориски, е запазена в много крайбрежни градове.

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Алжир на сайта на МВФ. //
  2. ;Полиция подавила волнения в столице Алжира
  3. Lenta.ru: Ближний Восток: Президент Алжира объявил о начале политических реформ
  4. Lenta.ru: В мире: Алжир отменил действовавший 19 лет режим ЧП
  5. Правящая коалиция одержала победу на выборах в Алжире. // РИА Новости, 11 мая 2012 года.
  6. Tahar Djaout French Publishers' Agency and France Edition, Inc. (accessed 4 April 2006)

Външни препратки[редактиране | edit source]