Августин Блажени

Тази статия е за римския богослов. За името вижте Августин (име).

---

Свети Августин от Хипон
Августин, изобразен от Сандро Ботичели, ок. 1480
Епископ, Философ, Теолог
Роден	13 ноември 354 Тагасте, Алжир
Починал	28 август 430 (на 75 години) Хипон
Почитан в	повечето християнски групи
Празник	28 август (католицизъм) 15 юни (православие)
Атрибути	дете; гълъб; раковина, пронизано сърце
Покровителство	пивоварите; печатарите; теолозите

Аврелий Августин (на латински: Aurelius Augustinus), Августин Блажени или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден. В западната християнска мисъл Августин е познат като един от Отците на Църквата и се счита от изследователите за Учител на Запада. Редица философи и теолози са повлияни от учението му. Неговите произведения (включително и "Изповеди" - често считано за първата западна автобиография) все още се четат масово по света.

Биография

Августин се ражда през 354 г. в Тагаст (съвременен Алжир) - по това време римска провинция в Северна Африка. В Тагаст той посещава начално училище. На седемнадесетгодишна възраст той заминава за Картаген, където продължава образованието си със специалност реторика. Майката на Августин - Моника - е отдадена християнка, а баща му Патриций е езичник.

Манихейски период

За огорчение на майка му Августин се присъединява към манихейството. Като младеж Августин живее хедонистично за известно време и завързва любовна връзка с жена, която остава негова любовница за около 15 години. Ражда му се син на име Адеодат. Образованието на Августин и ранната му кариера е в областта на философията и реториката - изкуството на убеждаването и публичното говорене. Той преподава в Тагаст и Картаген, но пожелава да пътува до Рим, където смята, че практикуват едни от най-добрите реторици. Но Августин е разочарован от римските училища и ги намира за апатични. Когато идва времето за заплащане на учебната такса, студентите просто си отиват.

Манихейските му приятели го запознават с префекта на Рим на име Симах, който има задачата да намери професор по реторика за императорския двор в Медиолан (Милано). Младият провинциалист печели мястото и заминава на север, за да го заеме през 384 г. На 30-годишна възраст Августин спечелва най-видната академична позиция в латинския свят. Епохата е такава, че подобни постове дават възможност за добра политическа кариера. На своя пост той усеща силно напрежението от живота. Един ден на път към императора с цел да произнесе важна реч Августин се оплаква, че пияният просяк, който той подминал по пътя, има по-малко изтощителен живот от него.

Неоплатонистичен период

Майка му се опитала да го притисне да стане християнин, но епископът на Медиолан Амвросий оказал най-голямо въздействие върху Августин. Повлиян от проповедите на Амвросий, някои допълнителни проучвания и една разочароваща среща с един типичен представител на манихейската теология, Августин се отказал от манихейството. Самият той твърдял за известно време, че преживява личен духовен прогрес, но накрая завършил това духовно пътешествие, потънал в скептицизъм.

Майка му го придружила до Медиолан и той ѝ позволил да му уреди брак, вследствие на което той напуснал любовницата си (след като изчакал 2 години годеницата си да навърши зряла възраст, вероятно е бил с друга жена през това време).

Християнски период (386-430 г.)

През лятото на 386 г., след като прочел за живота на свети Антоний Пустинника и бил много вдъхновен, Августин преживял дълбока вътрешна криза и решил да се обърне наистина към християнството. Той изоставил кариерата си по реторика, загърбил преподавателската дейност в Медиолан, отказал се от женитбата си и се отдал изцяло на служение на Бога и на свещенството, което включвало целибат (отказ от женитба). Ключов момент в неговото обръщение е гласът на едно дете, което викало "tolle lege" ("вземи и чети".) В този момент Августин бил отворил случайно Библията на римляни 13 глава, 13 стих. В своите "Изповеди" той детайлно се спира върху своето духовно пътешествие. Изповедите стават класика на християнската теология и на световната литература. Амвросий кръстил Августин заедно със сина му Адеодет на Възкресение Христово през 387 г. и скоро след това Августин се върнал в Африка през 388 г. По пътя към родината, майка му починала и Августин останал сравнително сам без семейство.

След завръщането си в Африка, той създал монашеско общество в Тагаст, в което влизали той и група негови приятели. През 391 г. той бил ръкоположен за свещеник в Хипон (лат. Hippo Regius, сега Анаба в Алжир). Станал известен проповедник. Повече от 350 проповеди, които се считат за автентични, са запазени. Той е забележителен с идейното си противопостявяне на манихейството, което преди защитавал.

През 396 г. Августин става помощник-епископ на Хипон (с правото да стане епископ след смъртта на настоящия) и остава епископ до смъртта си през 430 г. Той напуска своя манастир, но продължава монашеския начин на живот в епископската резиденция. Той оставя едно правило (лат. Regula) за монашество, което му дава титлата "патронен светия на обикновеното духовенство" - духовниците, които не са монаси, но живеят според монашески правила.

Августин умира през лятото на 430 г., по време на обсадата на Хипон от вандалите.

Личност

От всички мислители и учители на ранната средновековна епоха, личността на Августин е най-добре позната поради наличието на огромно количество запазени негови трудове. Той бил конфликтна личност - със силни и завладяващи страсти. Ранните му сексуални отклонения от общоприетия морал, любовницата му и незаконно-роденият му син, който той силно обичал, ни дават информация за контекста на личната битка, която той водел, за да си създаде лични принципи за състоятелен живот, праведност и благочестие. Манихейството подпомогнало тази вътрешна битка и довело до известна доза вътрешен мир. Със своята удобна стоическа доктрина, то му давало възможност да отхвърли чувството на вина, което той често преживявал.

Августин не би могъл да бъде наречен "умерен" в съвременното значение на тази дума. Той преследвал яснота и директност в поучението си. Според съвременните методи за изследване, възгледите му не са непременно последователни, нито цялостни. Въпреки това, трудовете му показват една личност, която взима предвид важните въпроси на деня и смисъла на живота, и прави това с голяма духовна страст и интелект.

Влияние като теолог и мислител

Августин остава централна фигура както в християнството, така и в западната мисъл. Съвременния историк Томас Кахил го смята за първия средновековен учен и последния класически учен. Както във философските си съчинения, така и в теологическите (богословските) си съчинения, той е силно повлиян от стоицизма, платонизма и неоплатонизма, най-вече от Плотин - авторът на Енеадите. Тази привързаност към нео-платоничната мисъл, способствала за християнизацията на старогръцката мисъл и въвеждането на тази мисъл в християнството и в еропейската интелектуална традиция. Неговите въздействащи трудове върху волята на човека (централна тема в етиката) по-късно стават обект на изследване от философи като Шопенхауер и Ницше. Като добавка, Августин е повлиян и от трудовете на Виргилий (познат с учението си за езика) и Цицерон (познат с учението си за аргумента.)

Възгледът на Августин за първородния грях е развит в трудовете му срещу пелагианите. Въпреки това, източно-православните теолози (богослови)са в ключов спор с Августин по отношение на тази доктрина и поради това тя става една от точките на разделение между изтока и запада. На изток грехът е разглеждан като патологическо понятие, вследствие на който човешката природа бива увредена. Не грехът като такъв е наследствен, а по-скоро увредената вече от него природа, за това, за разлика от бл. Августин, в източното богословие се говори за грехопадение.

Трудовете на Августин спомагат за формулирането на теорията за "правдивата война". Той също подкрепя използването на сила срещу донатистите.

Тома Аквински взима голяма част от теологията на свети Августин, въпреки че създава свой уникален синтез от гръцка и християнска мисъл след широкото преоткриване на трудовете на Аристотел. По този начин Тома Аквински доразвива религиозната идейна обосновка на християнската теология в периода на Средновековието и спомага съществено за установяването на схоластиката и догмата като основни философски характеристики на християнството (особено на средновековната му специфика).

Августиновата доктрина за божественото предопределение не бива напълно забравена от Римо-католическата църква и намира израз в трудовете на Св. Бернар от Клерво.

Теолозите реформатори като Мартин Лутер и Жан Калвин преоткриват Августин и той става за тях източник на вдъхновение и разбиране на библейското Благовестие. Епископ Джон Фишер от Рочестър (главен опонент на Лутер) набляга на августинския възглед за благодатта и спасението , който да е в съответствие с Римо-католическата доктрина. По-късно в Римо-католическата мисъл, трудовете на Корнелий Янсен (за които се твърди, че са силно повлияни от Августин) стават основа на движението на янсенизма (чийто представител е Блез Паскал). Някои янсенити скъсали с Римо-католицизма и се отделили като отделно изповедание.

Августин е канонизиран за светец (в Римо-католическата традиция) с всеобщо одобрение и е признат като един от Отците на Църквата през 1303 г. от Папа Бонифаций VIII. 28 август е неговият празник - денят, на който се смята, че е починал. Той е патронен светец на пивоварите, печатарските работници, теолозите и на множество градове и диоцези.

Последната част на "Изповедите" съдържа обширно разсъждение върху времето. Католическите теолози най-общо приписват на Августин вярването, че Бог съществува извън времето във "вечното настояще" и че времето съществува само в сътворената Вселена, защото само тук то бива изявено чрез движението и промяната.

Според Лео Ръкбай аргументите на Августин срещу магията и различаването на магията от чудесата на Бога са жизнено важни за борбата на ранната църква срещу езичеството. Те стават основата за по-късното отричане на вещерството и магьосничеството.

Според професор Дийпак Лал видението на Августин за небесния град е повлияло силно върху светските идеи на Просвещението, марксизма, фройдизма и еко-фундаметализма.

Някои учени смятат, че влиянието на манихейството е продължено в западното богословие от Августин, преминал към християнството от манихейството, чиито произведения продължават да бъдат изключително важни за католическата и протестантската теология. Основателят на протестантството Мартин Лутер е монах от Августинския орден. Протестантското учение за спасение само с вяра издава манихейско влияние.

Произведения

Аврелий Августин е автор на огромен брой съчинения - над 11 (заедно с изгубените) в повече от 240 книги. Най-известните от тях са:

• Изповеди - в тринадесет книги (397-400)
• За Града Божи - в двадесет и две книги (403-426)
• За Троицата - в петнадесет книги (400-415)
• Тълкувания на Псалмите* За реда - в две книги (386)
• За свободното решение - в три книги (388-395)
• За музиката - в шест книги (389-391)
• Разговори със себе си - в две книги (387)
• Равносметка - в две книги (426-427).

Преводи на български език

• "За Божия град", изд. "Захари Стоянов", том втори, София, 2008, прев. Доротея Валентинова,ISBN 978-954-09-0114-5
• "Изповеди", ИК "Изток-Запад", с. 2006, прев. Анна Николова, ISBN 9543212546
• "За Божия град", изд. "Захари Стоянов", том първи, София, 2005, прев. Доротея Валентинова, ISBN 978-954-09-0114-5
• "За Учителя", ИК "Софи-Р", София, 2001, прев. Петър Рогалски
• "Малки трактати", изд. "ЛИК", София, 2001 (съдържа трактатите: "За щастливия живот", "За безсмъртието на душата", "За истинната религия", "За природата на доброто", "За благодатта и свободата на волята")
• "За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята", ЕТ "София Ангелова", Враца, 1992 г., прев. Цочо Бояджиев

Библиография

• Писарев, Л. Учение бл. Августина, епископа Ипонского, о человеке в его отношениях к Богу. Казань, 1894.
• Попов, И. В. Личность и учение блаженного Августина. СПб., 1916 (репринт – Същият. Труды по патрологии. В 2 томах. Т. 2. М., Сергиев Посад, 2005).
• Герье, В. Блаженный Августин. М., 1910 (Зодчие и подвижники Божьяго царства, 1).
• Бычков, В. Эстетика Аврелия Августина. М., 1984.
• Каприев, Георги. Аврелий Августин. С., 1990; 2 изд. 1994.
• Бояджиев, Цочо. Августин и Декарт. С., 1992.
• Стоянов, Маньо. Пътят на Блажени Августин към Бога. Варна, РХр, 1995.
• Марру, А.-И. Святой Августин и августинианство. СПб., 1999.
• Радев, Р., Е. Панова. Велики философи. С., Просвета, 1999, 93-100.
• Богданов, Богдан. Отделно и заедно. С., 2005.
• Степанцов, С. Добрый корень. Любовь в образном языке проповедей блаженного Августина (по "Рассуждениям на Послание Иоанна к Парфянам"). М., Изд. ИВИ РАН, 2006.
• Салий, Яцек. Беседи със свети Августин. С., Изток-Запад, 2007.

Външни препратки

• ((ru)) Творби
• Произведенията на Св. Августин на латински и в превод
• Биография на Св. Августин на български