Грях

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Грях.

Грехът на Адам и Ева

Грях е постъпка, действие, което нарушава законите и правилата, установени от Всемогъщия Бог. В по-общ смисъл грях е нарушаване на морално-етични норми, установени от обществото. Може също така да означава грешка.

Грях в различните религии[редактиране | edit source]

Християнство (първороден грях)[редактиране | edit source]

Според християнството грехът, извършен от първия човек, Ева, се предава на неговите потомци по наследство, с други думи, човек се ражда грешен. Единственото нещо, което може да освободи човек от греха и да доведе до спасението на душата му, е вярата в Иисус Христос. Общата християнска гледна точка за греха е свързана с най-важните текстове от Стария и Новия Завет и отчасти се различава от юдейската теология. Грехът разрушава връзката между човек и Бог. Той се възприема от християните като провинение спрямо Бог, а съгрешаването към съчовеците - като Божии създания, се разбира като грях срещу Създателя. Много християнски подразделения изискват изповядване и прошка на греховете. Това става с помощта на едно от седемте християнски тайнства - покаяние или изповед както се нарича още то.

Становище на Библията[редактиране | edit source]

Грехът е основна причина за духовното отделяне на човека от Бог (Ис.59:1). Не се има предвид само сегашното отделяне на човека от Бога, но и вечното отделяне (Римл.6:23). Грехът причинява смърт. А покаянието от греховете значи Вечен живот. Грехът не пречи само на връзката с Бог, но и на отношенията със съчовеците (Лк.15:21). Преди всичко грехът обръща човека срещу Бога (Пс.51:6). В Библията грехът е равнозначен на беззаконие (1 Йн.3:4), както и на неправда (1 Йн.5:17). Оттук идва и връзката между греха и престъпването на закона, тъй като чрез Божия закон грехът бива признат (Римл.3:20). Тъй като човек е престъпил Божия закон поне един път в живота си, всеки човек от само себе си е грешник (Римл.3:23). Грях се вменява въз основа на познаване на закона (Римл.5:13) и неговата валидност (Римл.6:14). Човек бива спасен не по собствени заслуги, а чрез Божията милост и благодат (Еф.2:8).

Ислям[редактиране | edit source]

Ислямът вижда като грях всяко действие, което е насочено против волята на Аллах. В исляма грехът е действие, а не състояние. Коранът учи, че човек е способен да продаде душата си на злото и че дори пророците могат да бъдат грешни. В исляма молитвата и вършенето на добро са начините за изкупуване на греха.

Будизмът не признава идеята за греха, основното в него е кармата или действието като причинно-следствена връзка, водеща до нирвана.

Вижте също[редактиране | edit source]