Адам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Микеланджело, "Бог дава живот на Адам"

Адам – според библейското предание, повторено след това от свещените книги на други свързани религии, е първият човек, праотец на цялото човечество. Създаден е от Бога от земната пръст и му е вдъхнато „дихание на живот”, което го оживотворява. (Бит. 2:7)

Общи положения[редактиране | редактиране на кода]

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Адам (на иврит хакодешאָדָם) възлиза към древносемитския корен דם, от който се образуват думи със значение „земя” (в смисъл на пръст, или глина), „кръв”, прилагателното „червен” и т.н. – понятия, тясно свързани с произхода на човека, какъвто го представя библейският текст. В Библията се употребява като съществително, въпреки че поради граматичната форма, някои изследователи смятат, че „Адам” всъщност не е съществително, а глагол в трето лице, мъжки род, перфектум. Тази хипотеза обаче остава в рамките на езикознанието и не засяга религиозното разбиране на библейския текст.

Библейски разказ[редактиране | редактиране на кода]

В книга Битие, глави 2-5, са предадени основни факти от живота на Адам. Той е поставен като господар на всичко съществуващо, дава имена на животните, потопен е в дълбок сън, по време на който от неговото ребро Бог създава Ева. След грехопадението, при което „Адам стана един от Нас да познава добро и зло” (Бит. 2:22), е изгонен от едемската градина, като преди това е „прокълнат”: „Проклета да е земята заради тебе; с мъки ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 2:17-19). В последната фраза има игра на думи – „адам” (човекът) и „адама” (пръстта, земята). След грехопадението Адам и Ева имат трима синове – Каин, Авел и Сит, родоначалници на отделните човешки племена и народи.

Религиозни концепции за Адам[редактиране | редактиране на кода]

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

Юдейската традиция строго се придържа към Библията, но това не пречи образът на Адам да бъде тълкуван в по-голяма дълбочина. В кабалистичните традиции той е вече Адам Кадмон – първоначалният човек, или човекът по принцип, първообраз не само на човеците, а и на целия материален и нематериален свят (виж Дуализъм). Макар и късни, според някои изследователи в пряка връзка с идеите на платонизма и неоплатонизма, тези представи днес са утвърдени като съществена част от някои ортодоксални или алтернативни юдаистични системи.

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

Християнството приема дословно старозаветния разказ за Адам, смята го за праотец на човеците. В същото време в Новия завет се придава допълнителен смисъл: „Тъй е писано: “първият човек Адам стана жива душа”, а последният Адам – животворен дух” (1 Кор. 15:45), т. е. името на Адам се използва като алегория в христологията още в ранните текстове. „И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и члез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот” (Рим. 5:18).

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

Ислямът също се придържа към библейската традиция. Но за последователите на Пророка, Адам (на арабски آدم) е не само първият човек, но и първият от великите пророци на исляма – предшественик на Ной, Авраам, Мойсей, Иисус и Мохамед, първият човек, изповядвал истинската религия.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Апокрифна литература[редактиране | редактиране на кода]

Адам е основен персонаж в множество и различни като произход и идеологическа ориентация апокрифни текстове – юдейски, християнски и гностически. При това тълкуването на неговия образ варира от простото излагане на „биографични” версии, до задълбочена метафизична интерпретация. Някои от представите, заложени в апокрифите, са в хармония с преданието на утвърденото предание и намират отражение в различни сфери – като например иконографията (виж по-долу).

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

"Слизането на Христос в Ада", руска икона от 16 век

Образът на Адам е многократно използван в литературата и изобразителното изкуство. В литературата той е предимно реален персонаж, докато в живописта се набляга повече на символиката, свързана с Адам. Основно живописните трактовки могат да се разделят на две групи:

  • Илюстративни, т.е. изображения, които визуално „преразказват” библейския сюжет. Такива са сцените „Адам и Ева”, „Грехопадение”, „Изгонване от рая”, „Адам дава имена на животните”, които са застъпени широко както в западната живописна традиция, така и в източната иконопис.
  • Символични. В светската живопис често се дава тълкуване на един или друг аспект от живота на Адам. В източноправославната иконопис обаче съществува определена символика, свързана с Адам. Например в иконографския сюжет „Слизане на Христос в ада” (един от символите на Христовото Възкресение), Спасителят слиза в ада за да изведе оттам душите на праведниците. С ръцете си Христос държи именно прародителите Адам и Ева. Друг символ е т. нар. „Череп на Адам” – според преданието, което намира широко отражение и в апокрифите, праотецът на човеците е погребан на хълма Голгота, където по-късно е разпнат Христос. Затова и в иконографията много често в основата на кръста е изобразен череп – „черепът на Адам” – символ на мъртвия стар човек, върху който, вследствие на Христовата жертва, израства новият човек.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Голгота (гръцки: Γολγόθα, Κρανίου Τοπος; иврит: גולגלתא‎, "лобно място" от арамейското gûlgaltâ, букв. "череп"; латински: Calvaria) - според новозаветната традиция — мястото на разпятието на Исус Христос. Намира се извън стените на Йерусалим, при хълмовете на северозапад от града. Самата дума "Голгота" е наименованието на хълм, кръгъл като череп.

Християнското богословие прави връзка между лобното място на Исус Христос (Голгота) и черепа на Адам, (който според вярването е погребан на същото място) —- Стичайки се по хълма (респективно черепа на Адам), Христовата кръв трябва да измие телесно Адам и в негово лице символично — цялото човечество от греха. В християнската традиция, Голгота (хълмът) също така се разглежда като свещен център на света - "пъп" на земята.

Този мотив може да бъде наблюдаван в иконостасите на православните храмове — в сцената на разпятието (централната част на иконостаса горе), - където в подножието на кръста обикновено е изобразен череп.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]