Библия

Цариградската Библия 1871 г. (голям формат) - първото пълно издание на Библията на модерен български, превод от колектив, ръководен от Петко Славейков и д-р Лонг (методистки мисионер от САЩ)

Библията, Българско Библейско Дружество, 2000 г.

Библията или Светото писание е най-разпространената и най-четената книга в света, която представлява сборник от свещени книги. Дели се на две големи части: Стар и Нов завет. Старият завет, или Танах (תנ״ך) на иврит, се смята за свещена книга на евреите, докато християните смятат за свещени и Стария, и Новия завет.

Християните изучават Библията като своя нормативна книга, която дава насоки за живота. В нея те откриват послание от Бога (словото Божие):

Защото всичко, що е било писано от по-напред, писано е за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. (Послание към римляните, 15:4)

Историческо значение на Библията

Библията е една от най-старите книги, в която по своеобразен начин е асимилирана и обогатена мисълта и мъдростта на древните Месопотамия, Египет и Гърция. Чрез Новия завет и християнството навлиза в гръко-римския свят, като по този начин става част от основата на съвременната европейска култура и цивилизация. Например, при славяните, както и при други европейски народи, първите писмени паметници са преводи на части от Библията. Без познаване на Библията не е възможно, например, да се изучава възникването и развоя на старобългарската писменост.

История на името „Библия“

Древният град Библос (дн. Джубейла) е старо финикийско пристанище на около 40 км (25 мили) на север от Бейрут в Ливан. Библос е един от най-старите продължително населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период 7000 години пр.н.е.

Финикийската писменост стои в основата на европейските писмености. Финикийците са били и главни търговски посредници на материали за писане. Затова и тяхното търговско пристанище определя гръцкото наименование на книгата: η βίβλος, в деминутивно множествено число: τα βιβλία — книжки. Още в Книга на Макавеите, 8:23, сборникът свещени еврейски книги се нарича βίβλος, а в Книга на пророк Даниил, 9:2, βίβλοι. В документи от края на 1 век вече се среща наименованието τα βιβλία (книгите). Това наименование навлиза през латински във всички европейски езици.

Произход на наименованието „Свето писание“

Другото наименование на Библията — Свето писание се корени в самата Библия. Книгите от Стария завет се наричат по този начин на около 50 места в Новия завет (например, в Евангелие от Лука, 4:21 (писания), в Послание към римляните, 1:2 (светите писания) и др.).

Произход на наименованията „Стар“ и „Нов завет“

Според Библията, централно събитие в историята на еврейския народ, на Израел, е синайския завет (съюз) (Изход, 24:1 – 8). Под неговия знак протича цялата по-късна история на този народ, за него се пее в псалмите, за него говорят пророците. В Новия завет Исус Христос се явява онзи, който по пророчеството на Еремия (31:31) ще направи Нов завет. По-точното наименование би било съюз, но по традиция се използва завет.

Според християнските богослови понятията Стар и Нов завет означават два периода:

• времето на подготовка и очакване на Исус Христос
• времето на Исус Христос, което според Библията е времето, през което човечеството отива към оня ден и час, за който никой не знае (Евангелие от Матей), към Господния ден (1. Солунци 5:2), към великия ден (Откровение 16:14).

Библейски книги

Библейските книги са писани през изключително дълъг период от време — от около 1300 пр.н.е. до около 100 г.

Според сегашната последователност на подреждане на книгите в Библията, която е установена от две хилядолетия, първа е Битие, а последната — Откровение на Йоан или Апокалипсис. По този начин Библията обхваща символично периода от създаване на земята и небето (Битие, 1:1) до появата на ново небе и нова земя (Откровение 21:1).

Според католическия списък на библейските книги, Библията съдържа 39 книги от Стария завет и 27 книги от Новия завет, общо 66. В източноправославния списък на Библията се включват 50 книги от Стария завет (39 канонически и 11 неканонически) и 27 от Новия завет, общо 77 книги. В протестантския списък на Библията има общо 66 книги — 39/27.

Исторически и географски рамки на Библията

Цялата Библия е исторически и географски обусловена. Това е нейна характерна особеност, отличаваща я от останалите религиозни книги на човечеството: нейната мисъл е дълбоко вкоренена във времето и страните, в които е възниквала. Поради това, Библията не може да бъде разбрана без своята историческа и географска рамка.

От времето на Авраам, когато всъщност започва библейската история, до Откровението на Йоан, мисълта в Библията е тясно свързана с историческите събития в Близкия изток. Археологическите разкопки в Египет, Месопотамия и Палестина спомагат за разбирането на много библейски текстове. Например археологическите открития дават много обяснения за периода на цар Навуходоносор, за падането на Йерусалим през 587 пр.н.е. и вавилонския плен (Втора книга на царете, Еремия, Ездра и др.). Библията дава отговор за всяка миграция, инвазия, подем и упадък на народите от Близкия изток, за възхода и гибелта на различни империи. Тези събития са се отразили не само на историята на Израел, но и на развитието на религиозното послание на Библията.

Събитията от библейската история се случват на територия, която обхваща почти целия древен Близък изток: Месопотамия, Египет и най-вече — от 13 век пр.н.е. — Палестина, наречена така по филистимците. В Библията тази страна се нарича Ханаан, според старото коренно население, след това Израилева Земя, Света земя, Обещана земя (Обетована земя) и накрая — Юдея по главната област със столица Йерусалим, която до 587 пр.н.е. (преди Навуходоносор) и от 350 пр.н.е. до 70 г., по време на римското владичество, запазва известна самостоятелност.

Възходящо развитие на религиозната мисъл в Библията

За да се оцени правилно религиозното съдържание на Библията, трябва да се вземе предвид възходящото развитие на нейната религиозна мисъл. Вярващите, които откриват в Библията олицетворението на Бога, смятат, че в нея религиозната мисъл е дадена и в рамките на човешките размишления. Тя има своята история, в нея участват и индивидите, и колективът, и епохите, и срещите с религиозната мисъл на съседите и т.н.

Съществува развитие от колективна религиозност през епохата на разцвет на монархията (10 век пр.н.е. и нататък) до издигане на индивидуалната религиозност в периода от 6 век пр.н.е. нататък.

Съществува усъвършенстване на познанието за Бога: от Всемогъщия Господ Бог на Авраам до Отеца на Исус Христос; от явяването на Бога в Изход, 3:2 до „Бог е любов“ в Първото послание на Йоан, 4:16. Брачният морал също не е формулиран изведнъж в Библията: Христос коригира схващанията от Стария завет (Матей, 5:27 – 32 и 19:3 – 12).

Голяма е дистанцията от началните и твърде неясни представи за задгробен живот, които се крият в старозаветната дума и понятие Шеол (преизподня), до новозаветните изрази, с които, въз основа на възкресението на Исус Христос, се описва вечния живот (Първо послание към коринтяните, 15).

Дълго съзрява „новата заповед“ на Исус Христос (Йоан, 13:34) от тясното схващане за любовта към ближния/сънародника (Левит, 19:18) до заповедта за любов към неприятелите (Матей, 5:44 и Евангелие от Лука,6:27 – 35). Ограниченото националистично схващане за Бог в Стария завет се преобразява в универсалните призиви на пророците, особено в края на Книга на пророк Иона, а Христос окончателно оповестява за Бог, който „прави слънцето си да изгрява на злите и на добрите“ (Матей, 5:45). А най-зрялата формулировка на закона за любовта обединява в едно любовта към Бог и любовта към ближния: от проповедите на Исус (особено в Матей 22:34 – 40; Евангелие от Марко, 12:28 – 38, Лука, 10:25 – 28) до формулировката на Йоан (Първо послание на Йоан, 4:20 – 21): „Ако рече някой: ‘Любя Бога, а мразя брат си’, той е лъжец...“.

Библията сред християните

Тайванско издание на Библията

Различните християнски общности — католици, православни, протестанти и др. — смятат Библията за задължителна в религиозно отношение, за книга, която дава насоки за живота.

Въз основа на самата Библия се изтъкват следните нейни основни свойства:

• Библията сама се представя като боговдъхновена книга, т.е., въпреки нейните човешки автори, неин инициатор е Бог. Към това насочва въведението в пророческите беседи: Така казва Господ Иеова и заключението: Неум Яхве (Това са думи от Господа). Самият Исус Христос се позовава на Стария завет като на Божие слово (напр. Матей, 22:32). Апостолите също се позовават на Стария завет. Това е изрично формулирано от Апостол Павел във Второто послание към Тимотей, 3:16 – 17: Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело. (сравни Второ послание на Петър, 1:20).
• Каноничността на Библията се състои в следното: в Библията като сборник от свещени книги се включват само онези книги, които от древни времена са признати от Църквата за такива. Тези книги са възприети, съхранени и тълкувани така както са написани.
• За християните Библията е наука за спасението (Лука, 1:77, цитираният по-горе текст от Второто послание към Тимотей, Послание към римляните, 15;4).

Разпространение

Библията е най-печатаната и най-разпространената книга в света. Според данни от 2008 г. съществуват цялостни преводи на 451 езика и частични преводи на 2 479 езика. Разпространението на Библията в световен мащаб се осъществява от различни международни библейски дружества, а в България от Българско библейско дружество.

Изследвания

• Банков, Ст. Славянски библейски конкорданс и енциклопедия. С., 1987.
• Верещагин, Е. М. Библеистика для всех. М., 2000.
• Бажанов, архим. Никифор. Пълна православна библейска енциклопедия с илюстрации. Т. 1. А-З. Велико Търново, 1993; Същият. Библейская энциклопедия. М., 2006; = http://www.biblicalstudies.ru/Books/Dict2S.html.
• Rohr, R. Das entfesslte Buch. Eine Einfuehrung in die Bibel – Altes und Neues Testament. Freiburg, 2004.
• Макдауъл, Дж. Доказателства, които изискват присъда. С., 2004.
• Хенриксен, У., Джексон, Г. Изучение, толкование и применение Библии. Изд. 2-е, переработ. СПб., 2005.
• Ричис, Дж. Библията. Кратко въведение. С., 2005 (Поредица Световните религии).
• Бошан, П. Пятьдесят библейских портретов. М., 2005.
• Стидмън, P. Пътешествие през Библията. С., 2005.
• Padgett, A. G., P. R. Keifert. But Is It All True? The Bible and the Question of Truth. Grand Rapids (MI), 2006.
• Нафанаил (Львов), архиеп. О Святой Библии. Священное Писание и богослужение. Апологетические беседы. СПб., 2007.
• Peters, F. E. The Voice, the Word, the Books: The Sacred Scripture of the Jews, Christians, and Muslims. Princeton, 2007.
• Armstrong, K. The Bible: The Biography. London, 2007.
• Young, F. M. Brokenness and Blessing. Towards a Biblical Spirituality. Grand Rapids (MI), 2007.
• Десницкий, А. С. Писание – предание – современность. Киев, 2007.
• Thatcher, A. The Savage Text: The Use and Abuse of the Bible. Oxford, 2008.
• The Oxford Handbook of Biblical Studies. Edited by J. W. Rogerson and Judith M. Lieu. Oxford, OUP, 2008, 920 pp. (Oxford Handbooks in Religion and Theology).
• Browning, W. R. F. A Dictionary of the Bible. 2nd ed. Oxford, 2009 (Oxford Paperback Reference).
• Encyclopedia of the Bible and its Reception. Eds. H.-J. Klauck etc. Vol. 1: Aaron-Aniconism. Berlin, 2009; Vol. 2: Anim-Atheism. 2009.

Вижте също

• Забавна Библия
• Преводи на Библията на новобългарски език

Външни препратки

• Библия на официалната страница на Българската Православна Църква
• Сайтове за Библията в проект „Отворена директория“ (на български, включително пълен текст)
• Онлайн версии на Библията - над 100 различни версии, на около 60 езика, включително и на български
• Преводът на Славейков

{{{книга-бълг}}}