Нов български университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нов български университет
NBU campus.gif
Девиз Ne varietatem timeamus
Основаване 1991
Вид частен
Ректор Доц. д-р Пламен Бочков
Студенти 12 000
Местоположение София, България
Уебсайт http://www.nbu.bg/
Нов български университет (Област София)
Brown 804000 pog.svg

Нов български университет (известен още като НБУ) е български частен университет. Основната му база е разположена в София в две сгради (наричани 1-ви и 2-ри корпус), като притежава и други академични бази из страната, а също и собствена университетска библиотека в София — Библиотека на НБУ. Университетът разполага със собствено издателство [1]. В Нов български университет се обучават годишно около 12 000 студенти в 37 бакалавърски, 69 магистърски и 26 докторски програми.

Образователната философия на НБУ се основава на либералната идея за образование, свързващо придобиването на знания и професионалното специализиране с общото духовно развитие.

Мисията на Нов български университет е:

  • да бъде ориентирана към своите студенти автономна академична институция за изграждане на предприемчиви личности, отговорни за собственото си развитие.
  • да бъде среда за развитие на социално ангажирани личности, подготвени за живот в условията на демокрация, гражданско общество, пазарни отношения, европейско и световно интегриране.
  • да бъде либерална академична институция, основана на връзката между образование, изследване и предприемчивост.
  • да осигурява интердисциплинно общо и тясно специализирано образование, основано на изследвания и на връзка с практиката.

От 2012 г. НБУ започва да издава каталог на най-добрите си студенти, целящ да представи подходящи кандидати с високи академични и творчески успехи пред бизнеса в България и чужбина.

Девизът на университета е „Ne varietatem timeamus“„Да не се боим от разнообразието“.

История[редактиране | edit source]

Авторът на идеята за Нов български университет е проф. Богдан Богданов. Той е създател на университета като продължение на Дружеството за нов български университет, заедно с организационен комитет от учени, изследователи и предприемачи, като "Целта на дружеството е да проучва, разработва и прилага нови образователни подходи и програми, на основата на които да бъде създадена нова и алтернативна образователна институция, адекватна на демократичните промени в България след 1989" [2]. Проф. Богданов е председател на Настоятелството и изпълняващ длъжността ректор на НБУ от основаването му до 1995 г. До настоящия момент продължава да е председател на Настоятелството.

Университетът е учреден на 18 септември 1991 година с решение на Седмото велико народно събрание. През 2001 и 2005 година НБУ получава институционална акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация. През 2004 година университетът е акредитиран и от The Open University във Великобритания.

Нов български университет въвежда за първи път в България кредитната система; обучението по образователните степени специалист, бакалавър и магистър; дистанционното и продължаващото обучение; електронното обучение.

Личности със световна известност са почетни доктори и почетни професори на НБУ, сред които — Александър Фол, Вера Мутафчиева, Жан-Пиер Вернан, Жил Липовецки, Милчо Левиев, Ричард Рорти, Робърт Йънг, Райна Кабаиванска, лорд Ралф Дарендорф, Волфганг Изер, Томас Сибиък, Стив Форбс и др. [3][4]

Ректори[редактиране | edit source]

Университетска структура[редактиране | edit source]

Учебен процес[редактиране | edit source]

Обучението в НБУ се организира от факултети и центрове за продължаващо обучение. Факултетите предоставят образователните степени. Те осигуряват свързването на изследователската научна дейност с нейната практическа реализация. Центровете за продължаващо обучение предоставят система от академични лекции, курсове, учебни програми и майсторски класове и осигуряват обучение за учащи от различни възрасти и професии. Основните учебни звена са следните:

Изследвания и творческа дейност[редактиране | edit source]

Изследователската и творческата дейност се организират от департаментите и изследователските центрове. Департаментите обединяват преподаватели и изследователи от едно научно направление и свързват НБУ с извън-университетски дейности, организации и др. Те работят по национални и международни проекти, предлагат нови учебни програми и се грижат за тяхното развитие, привличат нови преподаватели и следят за качеството на обучението.

Департаменти:

Центрове:

Програми[редактиране | edit source]

Бакалавърски[редактиране | edit source]

Магистърски[редактиране | edit source]

Докторски[редактиране | edit source]

Рейтинг[редактиране | edit source]

Към октомври 2014 г. изследване на испанския Висш съвет за научни изследвания поставя Нов български университет на 2078 място в света по качество, като той изпреварва всички български университети с изключение на Софийския университет.[8]

Библиотека на НБУ[редактиране | edit source]

Библиотеката на Нов български университет е създадена през 1995 г. Библиотеката разполага със съвременни технологични съоръжения.

Удостоена е с национална награда „Христо Г. Данов“ в категория „Библиотеки и библиотечно дело“ (2007).[9]

Университетски театър[редактиране | edit source]

Университетът има собствен театър, наречен „Театър на голия охлюв“. Създаден е през 2000 г. като самостоятелна структурна единица в рамките на Нов български университет.

Театърът има за цел да представя разработки на преподаватели и студенти от Нов български университет, както и да създава творчески партньорства в национален и международен контекст.

Театърът разработва следните направления:

  • Научноизследователски проекти;
  • Собствени продукции и копродукции;
  • Представяне на учебни продукти в публични пространства;
  • Тренингови и семинарни сесии в областта на съвременните театрални теории и практики.

Носител на различни национални и международни награди за професионално и студентско творчество.

През февруари 2010 г. официално е открита Университетската театрална база, която приютява странстващата практика на Театър на голия охлюв. Залата е полифункционална, с възможности за представяне на театрални спектакли, кинопрожекции, концерти, лекции, дебати и т.н. Капацитетът й е 120 места, разположени амфитеатрално. Осветителната, аудио- и мултимедийната система имат възможност да се преконфигурират - в зависимост от разположението на публика и от игралното пространство. Аудиосистемата е снабдена с Dolby surround, което позволява прожектирането на филми с качествен звук. В залата е изградена високотехнологична климатична инсталация, прокаран е жичен и безжичен интернет.[10]

Източници[редактиране | edit source]

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]