Жан-Пиер Вернан (на френски: Jean-Pierre Vernant; 4 януари 1914 – 9 януари 2007) е френски историк и антрополог, специалист по Древна Гърция. Повлиян от елениста Луи Жерне, психолога Иньас Мейерсон[1] и антрополога Клод Леви-Строс, той развива обновен подход към гръцкия мит, трагедия и гръцкото общество, които стават влиятелни сред класическите изследователи. Почетен професор на Колеж дьо Франс и доктор хонорис кауза на Чикагския университет, университетите на Бристол, Бърно, Неапол, Оксфордския университет, университета на Крит в Ираклион (2002) и НБУ в София (2004 г.)[2].
- 1962 Les Origines de la pensée grecque, Paris: CNRS.
- 1965 Mythe et pensée chez les Grecs. Etudes de psychologie historique, Paris: Maspero /Мит и мислене при древните гърци София: Критика и хуманизъм[3], 1998, ISBN 954-587-041-9 .
- 1974 Mythe et société en Grèce ancienne, Paris: Maspero.
- 1976 Religion grecque, religions antiques, Paris: Maspero.
- 1985 La Mort dans les yeux. Figures de l’autre en Grèce ancienne, Paris: Hachette.
- 1989 L’individu, la mort, l’amour. Soi-même et l’autre en Grèce ancienne, Paris: Gallimard /Индивидът, смъртта, любовта : Аз и другият в древна Гърция, София : НБУ, 2004, ISBN 954-535-335-X.
- 1990 Mythe et religion en Grèce ancienne, Paris:Seuil.
- 1990 Figures, idoles, masques, Paris: Julliard.
- 1996 Entre mythe et politique, Paris: Seuil.
- 1999 L’univers, les dieux, les hommes. Récits grecs des origines, Paris: Seuil
- 2005 Pandora, la première femme, Paris: Bayard.
- ↑ вж. Vernant J.-P., Metis, Vol. 4, (1989) n°2, p.305-14
- ↑ Почетни доктори на НБУ, на сайта на НБУ
- ↑ изданието съдържа кратка био-библиография (с.19-20)
.jpg)
