Френски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Френски език
français
Страна Франция и 53 други страни в Западна Европа, Африка и др.
Брой говорещи 128 милиона
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Итало-западни
....-Западноромански
.....-Гало-иберийски
......-Гало-романски
.......-Гало-ретийски
........-Оилски
.........-Френски
..........→Френски
Официално положение
Официален в Франция, Европейския съюз, Канада, Белгия и 22 други страни
Контролиран от Френската академия
Кодове
ISO 639-1 ---
Френски език по света:1)в тъмно синьо - със статут на официален език или де факто е официален език;2)в синьо - език на администрацията; 3)в светло синьо - език на културата; 4)зелено - френскоезични общности

Френският език (le français, la langue française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз (един от шестте официални езика), Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

Географско разпространение[редактиране | edit source]

Европа[редактиране | edit source]

Степен на владеене на френския език в Европейския съюз[1].
Франция

Франция е страната с най-голям брой говорещи френски. Езикът е официален в страната и е майчиният език на над 90% от жителите (около 42 милиона души).

Белгия

В Белгия френският е един от трите официални езика на федерално ниво (наред с нидерландския и немския). Той е и официалният език на региона Валония, както и един от двата официални езика на Брюксел - Столичен регион (заедно с нидерландския), където е говорен от голямото мнозинство от населението, макар и не винаги като майчин език.[2] Общо в страната френският е роден език на около 40% от населението (около 4,3 милиона души), а други 35% от жителите го говорят като втори език.[3]

Швейцария

В Швейцария френският е един от четирите официални езика (наред с немския, италианския и ретороманския) и е роден за около 20% от жителите (около 1,5 милиона души), главно в западната част на страната.

Люксембург

В Люксембург френският е един от трите официални езика (заедно с немския и люксембургския, който е и национален език). На френски се води голяма част от обучението след основното образование. На френски са и официалните версии на нормативните актове.

Монако

Въпреки че традиционният език в Монако е диалект на лигурския, той днес се говори от едва 16% от населението. Най-разпространеният език е френският, който е и единственият официален език в страната. В допълнение към това около 47% от жителите на Монако са френски граждани.

Италия

Френският е официален език, наред с италианския, в региона Вале д'Аоста в северозападната част на Италия.[4]

Великобритания и Англо-нормандските острови

Френският е официален език, заедно с английския, на британските острови Джърси и Гърнси, където се използва главно за административни и церемониални цели. Във Великобритания живеят и около 300 хиляди французи, а френски в някаква степен разбират около 23% от жителите на страната.

Андора

В Андора френският език няма официален статут (официален език е каталонският), но образованието в училищата се води на френски или испански, по избор на родителите. 7% от жителите са френски граждани.

Америка[редактиране | edit source]

Един от двата официални езици в Канада, заедно с английския. Френският език е единствен официален език в канадската провинция Квебек.

Африка[редактиране | edit source]

Френския е официален език в Флаг на Мали Мали,Флаг на Мавритания Мавритания и Флаг на Гвинея Гвинея

Азия[редактиране | edit source]

Макар и неофициален френският език е най-популярният втори език в Ливан, като резултат от това, че страната е била френски протекторат.

Океания[редактиране | edit source]

Френският език е официален в тихоокеанската островна държава Вануату, където около 45% от населението говори френски [5]. В отвъдморското владение на Франция - Нова Каледония, 97% от населението говори, чете и пише на френски и едва 1% не владее езика [6]. Във Френска Полинезия 95% от жителите владеят напълно френски език, а делът на населението без познания по френски е 2% [7]. Във френското владение Уолис и Футуна 17% от населението не владее френски, а 78% могат да четат, говорят и пишат на френски език [8].

История[редактиране | edit source]

Френският е романски език, който се е развил от гало-романските диалекти, говорени в Северна Франция. Известно е, че от 3 век насам в Западна Европа нахлуват германски племена и някои от тях се установяват в Галия. За историята на френския език най-важни са франките, алеманите, бургундите и вестготите. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия латински език в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици - дали те са само 400 или 2 % от днешния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото или са военни термини. Името на самия език français идва от германското Frank (свободен човек).

Съвременните езиковеди разделят езиците, говорени в Средновековна Франция, на 3 географски групи. Двете основни групи са langue d'oïl и langue d'oc (окситански език), в третата е franco-provençal (френско-провансалски език), в която са представени характеристики, общи за другите 2 групи, но не принадлежащи към нито една от тях. Романската езикова група в Северна Франция е тази на langue d'oïl - езиците, които използват oïl (в съвременния френски oui) за „да”. Тези езици са повлияни от германския език, говорен от франкските нашественици. Впоследствие френският език се е развил или от langue d'oïl, разпространен в района на Париж, или от стандартния административен език, основан върху общи характеристики, открити във всички langues d'oïl. Оïl произлиза от латинското hoc ille („това е”). Langue d'oc - езиците, които използват oc за „да”, е езикова група в Южна Франция и Северна Испания.

В съвременния френски се използват 2 думи за „да” - oui и si. Si се употребява при противоречие на отрицателни твърдения и при отговор на отрицателни въпроси, произлиза от латинското sic (“така”).

Фонология[редактиране | edit source]

Гласни звукове[редактиране | edit source]

Гласните във френския език

Съвременният френски език разполага с 13 гласни звука и 4 носови гласни.

  Предни Средни Задни
незакръглени закръглени
Затворени Устнени i y   u
Полузатворени e ø ə o
Полуотворени ɛ (ɛː) œ ɔ
Носови ɛ̃ (œ̃)   ɔ̃
Отворени   ɑ̃
Устнени a (ɑ)


Бележки[редактиране | edit source]

  1. [1], Europeans and their Languages.
  2. Van Parijs, Philippe. Belgium's new linguistic challenge. // KVS Express. март-април 2006. с. 34-36.
  3. Ginsburgh, Victor и др. La dynamique des langues en Belgique. // Regards économiques (42). юни 2006.
  4. Langues. // Région Autonome Vallée d'Aoste. Посетен на 10 март 2010.
  5. Organisation internationale de la Francophonie. Estimation du nombre de francophones dans le monde1. // Посетен на 2009-10-03.
  6. ((fr)) INSEE, Government of France. P9-1 - Population de 14 ans et plus selon la connaissance du français, le sexe, par commune, "zone" et par province de résidence (XLS). // Посетен на 2009-10-03.
  7. ((fr)) Institut Statistique de Polynésie Française (ISPF). Recensement 2007 - Langues : Chiffres clés. // Посетен на 2009-10-03.
  8. ((fr)) INSEE, Government of France. Tableau Pop_06_1 : Population selon le sexe, la connaissance du français et l'âge décennal (XLS). // Посетен на 2009-10-03.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Изучаване

Данни