Мали
Вижте пояснителната страница за други значения на Мали.
| République de Mali | |||||
|
|||||
| Девиз: Un peuple, un but, une foi! (Един народ, една цел, една вяра!) |
|||||
 |
|||||
| Управление | Полупрезидентска република | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Официален език | френски | ||||
| Столица | Бамако |
||||
| Най-голям град | Бамако (1 690 471 души) | ||||
| президент | Амаду Тумани Туре | ||||
| министър-председател | Модибо Сидибе | ||||
| Площ | на 23-то място | ||||
| - oбщо | 1 240 192 km² | ||||
| Население | на 71-то място | ||||
| - oбщо | 13 010 000 | ||||
| - гъстота | 10,5 д/km2 | ||||
| БВП - oбщо - на човек |
на 134-то място 15,084 млрд $ 1 129 $ |
||||
| ИЧР |  0,380 (нисък) (на 173-то място) |
||||
| Валута | CFA франк (XOF) | ||||
| Часова зона | GMT (UTC+0) | ||||
| Независимост
-обявена |
от Франция 22 септември 1960 |
||||
| Национален химн | Pour l'Afrique et pour toi, Mali ("За Африка и за теб, Мали") | ||||
| Интернет домейн | .ml | ||||
| Телефонен код | 223 | ||||
Република Мали (на френски: République du Mali) е държава в Западна Африка. Мали е седмата по големина страна в Африка. Граничи с Алжир на север, с Нигер на изток, с Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и с Гвинея на югозапад. Столица на Мали е град Бамако. Мали се счита за наследница на Малийската империя, но до 1960 г. е била позната като Френски Судан. Днешното название произхожда от езика бамбара и означава хипопотам. Според организацията Freedom House страната е сред най-демократичните в Африка и се предоставя голяма свобода на медиите.[1]
Съдържание |
[редактиране] География
Основна статия: 
Със своите 1 240 000 км² Мали е една от най-големите държави в Африка и е на 24-то място в света по площ. Страната няма излаз на море. Общата дължина на границите е 7 243 км, от които:
- 2 237 км с Мавритания;
- 1 376 км с Алжир;
- 1 000 км с Буркина Фасо;
- 858 км с Гвинея;
- 821 км с Нигер;
- 532 км с Кот д'Ивоар;
- 419 км със Сенегал.
Климатът е предимно сух, от субтропичен до пустинен. Има сух и горещ сезон от февруари до юни, дъждовен и горещ сезон от юни до ноември и умерено влажен и хладен сезон от ноември до февруари. В столицата Бамако, с надморска височина от около 340 метра, температурите варират от 16 до 39 градуса по Целзий, с валежни количества до 1120 милиметра годишно. Декември и януари са най-сухите месеци — почти винаги с 0 мм валежи, а август е най-дъждовният с 220 мм.
Най-големите реки, минаващи през територията на Мали са Нигер и Сенегал, като басейнът на река Сенегал е най-ниската точка (23 м надморска височина). Река Нигер Най-високата точка е връх Хомбори Тондо - 1 153 метра. Пясъчният масив Адрар дез Ифогас, известен с останките от древни сахарски цивилизации, се намира в североизточната част на страната. Мали е богата на полезни изкопаеми, сред които злато, уран, фосфор, желязо, боксит, гипс, гранит, мед, каолин, сол и варовик.
Територията на Мали обхваща три природни зони — сравнително плодородните части от региона Судан на юг, полупустинният Сахел в централните части и Сахарската зона на север. Саваната обхваща около 30% от територията на страната, а пустините и полупустините — 65%.
[редактиране] История
[редактиране] Предимперски период
Първите значителни държави възникват в планинските западни части на днешна Мали. Първата от тях е Ганайската империя (наричана още Уагаду) със столица Кумби Салех, формирала се около 790 година след обединението на народите манде в региона. Век преди това, около 600 година, сонгхайски търговци създават свои пазари в Кукая и Гао,[2] което поставя основите и на друго бъдещо царство — Сонгхай.
Ганайската империя, доминирана от сонинке, се издига като могъща търговска империя в периода 700 — 1075 година. Територията ѝ обхваща днешните югоизточна Мавритания, голяма част от Мали и части от Сенегал. Владетелите ѝ в по-голямата си част не приемат исляма. През 1078 Ганайската империя се разпада заради династически разпри, вероятно заради политическо вмешателство от страна на Алморавидите, макар същинският ѝ край да идва едва през 1203 година с опожаряването на Кумби Салех от царство Сосо.
[редактиране] Имперски период
[редактиране] Разпад на империите
[редактиране] Колонизация
[редактиране] Независимост
Суданската република и Сенегал стават независими от Франция държави на 22 септември 1960 г. като Федерация Мали. Когато Сенегал се оттегля само след няколко месеца, Суданската република е преименувана на Мали. Диктатурата приключва през 1991 г., като тя е последвана от преходно правителство. През 1992 г. в Мали се провеждат първите демократични президентски избори. След изборите през 1997 г., президентът Конаре продължава да провежда политически и икономически реформи и да се бори с корупцията. През 1999 г. той намеква, че няма да се бори за трети мандат. От 2002 г. президент на Мали е Амаду Тумани Туре.
[редактиране] Държавно устройство и въоръжени сили
Мали е демократична полупрезидентска република, където президентът оглавява както правителството, така и самата държава. Настоящата Трета република съществува от 1992 година, тогава е въведена и сегашната конституция.
Парламентът е многопартийна институция и играе ролята на законодателен орган, а правителството и президентът държат изпълнителната власт. Съдебната власт е напълно независима от другите две. Парламентът има 160 членове, всеки от тях с 5-годишен мандат. Малийците, живеещи вътре в страната избират 147 от депутатите, а останалите 13 се избират от малийците извън страната. В момента президент е Амаду Тумани Туре, независим кандидат. На 29 април 2007 той е бил избран със 71,2% от гласовете. Президентът насърчава консенсуса между политическите сили и се грижи за стабилността на правителството. В същото време той има правомощията да разпусне напълно парламента.
В Мали съществуват множество политически партии, но е забранено основаването на партии с етническа, религиозна или полова основа.
Законовата уредба е основана на френската.
[редактиране] Въоръжени сили
Малийската армия наброява около 7000 души, като числеността на състава се поддържа с наборна служба. Дълги години основен доставчик на оръжия и финансови средства е СССР, но разпадът му довежда до рязко намаляване на оперативната готовност на оборудването. През 1991 година войската извършва преврат, благодарение на който е възстановена демокрацията, а в периода 1990-95 решително потушават бунтовете на туарегите и стабилизират страната.[3]
Всички единици на сухопътните войски са обединени в една бригада. Тя включва четири механизирани пехотни батальона, танков батальон (33 танка Т-55 и Т-34), лек танков батальон (танкове-амфибии), въздушно-десантен батальон и две роти специални сили. Военновъздушните сили на Мали разполагат с 10 изтребителя МиГ-21бис/МФ за защита на въздушното пространство и два вертолета Ми-24 за нападения срещу наземни цели. ВВС разполагат и с различни учебни и транспортни самолети и вертолети в летателно състояние.
От 2008 година НЩ на войската е генерал Габриел Подиугу.[4]
[редактиране] Административно деление
Мали е разделена на 8 области и един окръг, включващ столицата на страната град Бамако:
Най-големите градове са: Бамако (столица) · Сегу · Мопти · Нара · Тимбукту · Бугуни · Сикасо · Кутиала · Куликоро · Банамба · Кита · Ниоро дю Саел · Сан · Дуенца · Ниафунке · Гундам · Кайес · Гао · Тесалит · Джене · Бла · Ансонго
[редактиране] Стопанство
Мали е една от най-бедните държави в света, като 65 % от нейната площ представлява пустиня или полупустиня. Икономическата активност е до голяма степен ограничена само до земите, които се напояват от р. Нигер. Около 10 % от населението е номадско, а 80 % от работната ръка се занимава със земеделие и риболов. Индустрията е съсредоточена върху преработването на земеделски стоки. Мали е изключително зависима от чуждестранни помощи и е уязвима от гледна точка на колебанията в цените на памука (главният ѝ износ) в световен мащаб. През 1997 г. правителството продължава успешното изпълнение на препоръчана от Международния валутен фонд програма за структурно приспособяване, която помага на икономиката да се разраства, разнообразява и привлича чуждестранни капиталовложения.
Придържането на Мали към икономически реформи и обезценяването на африканския франк с 50 % помагат за икономическото развитие на страната. Няколко многонационални компании увеличиха операциите в златните мини през 1996–98 и правителството очаква в близките години Мали да се превърне в главен износител на злато за суб-сахарския регион.
Икономиката на Мали обаче все още е крехка, характеризираща уязвимост при климатични условия, криволичаването на сроковете на търговия, зависимост на пристанища в съседните страни. Производителка е на памук и ориз в значителни количества. Промишлеността на страната се ограничава до обработката на тези две суровини за потребителски цели. Добивът на злато и строителството са другите основни сектори. Мали страда от недостиг на електроенергия, а контрабандата на потребителски стоки подбива усилията за разширяване на промишления капацитет.
[редактиране] Население
Последното преброяване на населението в Мали е проведено през април 1998 година, показвайки общо население от 9,8 милиона души. По оценка на ООН за 2009 година то възлиза на 13 010 000 души.[5] Естественият прираст е 2,77%, 19-тият най-висок в света.[6] Голяма част от населението е селско (68%) или номадско (5-10%). Разликите в гъстотата по регион са огромни — докато южната част на страната е по-скоро гъсто населена, северната е почти безлюдна.
Населението се състои от различни африкански племена, освен тях има туареги (рицарите на пустинята), маври (араби) и рума (потомци на мароканските воини завладели Мали през 16 в.). Населението на Мали включва народностите малинке, бамбара (бамана), фулбе, сенуфо, догони, сонинке, диула, туареги и др. Мали е известна с толерантността между етносите.
[редактиране] Култура
Културата на Мали съчетава традициите на редица сахарски народи — в западната част на страната доминират обичаите на народите манде (включващи малинке, сонинке, бамбара и диула) а на изток — тези на догоните, сонгхайците и бозо. Фуланите са разпръснати на компактни маси из цялата страна. Най-северните части са обитавани от номади като туарегите, които от векове са се пригодили към живота в пустинята. За разлика от повечето други африкански страни с голямо етническо разнообразие, повечето народи в Мали живеят в мир помежду си. Това се дължи най-вече на факта, че Малийската империя, обединявала повечето от тези народи през Средновековието, е била една от най-могъщите и богати империи в Африка.
В Мали е налице добре запазена кастова система сред народите манде, базирана на различни занаяти или умения, като например обработване на метал, речен риболов, пазене на устни традиции и изработване на музикални инструменти.
Малийската музика има дълбоки и добре запазени традиции. Гриотите са пътуващи музиканти, които пазят фолклора на отделните народи чрез песните. Много музиканти стават известни по цял свят, като дуета Амаду и Мариам, певците и китаристи Хабиб Коите, Али Фарка Туре и Тумани Диабате.
В Мали има четири обекта на световното културно наследство:
- Ескарпът Бандиагара, природен и културен паметник, в списъка на ЮНЕСКО от 1989 година;
- Джене — старият град, включително и Голямата джамия. В списъка от 1988 година;
- Гробницата на цар Аския Мохамад I в Гао, в списъка от 2004 година;
- Град Тимбукту, културно-исторически паметник, в списъка от 1988 година.
[редактиране] Източници
- ↑ Доклад за 2009
- ↑ Chronologie de l'histoire de Mali
- ↑ Lt. Col. Kalifa Keita Conflict and conflict resolution in the Sahel retrieved 4/11/08 from http://permanent.access.gpo.gov/lps12312/carlisle-www.army.mil/usassi/ssipubs/pubs98/tuareg/tuareg.pdf
- ↑ Mali, Algeria plan joint patrols on Saharan border, Reuters, Tiemoko Diallo, 15 July 2008.
- ↑ Department of Economic and Social Affairs Population Division (2009)."World Population Prospects, Table A.1" (.PDF). 2008 revision. United Nations. Проверено 12 март 2009.
- ↑ Списък на страните по прираст на населението
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
- Информация за Мали в CIA World Factbook (на английски език)
- Информация за Мали, Библиотека на Конгреса.
|
||||||||||||||||||||||||||
|
|||||
|
|||||
