Мали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мали.

République de Mali
Знаме на Мали
Герб на Мали
(знаме) (герб)
Девиз: Un peuple, un but, une foi!
(Един народ, една цел, една вяра!)
Местоположение на Мали
География и население
Площ 1 240 192 km²
(на 23-то място)
Столица Бамако
12°39′ с. ш. 8°00′ з. д. / 12.65° с. ш. 8° з. д.
Най-голям град Бамако (1 690 471 души)
Официален език френски
Население (пребр., 2009) 13 010 000
(на 71-то място)
Гъстота на нас. 10,5 д./km²
Управление
Форма Полупрезидентска република
президент Дионкунда Траоре
министър-председател Шеик Модибо Диара
История
Независимост

 -обявена
от Франция
22 септември 1960
Икономика
БВП (ППС, 2008) 15,084 млрд $
(на 134-то място)
БВП на човек (ППС) 1 129 $
ИЧР Повишение 0,380 (нисък)
(на 173-то място)
Валута CFA франк (XOF)
Други данни
Часова зона GMT (UTC+0)
Интернет домейн .ml
Телефонен код 223

Република Мали (на френски: République du Mali) е държава в Западна Африка. Мали е седмата по големина страна в Африка. Граничи с Алжир на север, с Нигер на изток, с Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и с Гвинея на югозапад. Столица на Мали е град Бамако. Мали се счита за наследница на Малийската империя, но до 1960 г. е била позната като Френски Судан. Днешното название произхожда от езика бамбара и означава хипопотам. Според организацията Freedom House страната е сред най-демократичните в Африка и се предоставя голяма свобода на медиите.[1]

История[редактиране | edit source]

Предимперски период[редактиране | edit source]

Първите значителни държави възникват в планинските западни части на днешна Мали. Първата от тях е Ганайската империя (наричана още Уагаду) със столица Кумби Салех, формирала се около 790 година след обединението на народите манде в региона. Век преди това, около 600 година, сонгхайски търговци създават свои пазари в Кукая и Гао,[2] което поставя основите и на друго бъдещо царство — Сонгхай.

Ганайската империя, доминирана от сонинке, се издига като могъща търговска империя в периода 700 — 1075 година. Територията ѝ обхваща днешните югоизточна Мавритания, голяма част от Мали и части от Сенегал. Владетелите ѝ в по-голямата си част не приемат исляма. През 1078 Ганайската империя се разпада заради династически разпри, вероятно заради политическо вмешателство от страна на Алморавидите, макар същинският ѝ край да идва едва през 1203 година с опожаряването на Кумби Салех от царство Сосо.

Имперски период[редактиране | edit source]

Разпад на империите[редактиране | edit source]

Колонизация[редактиране | edit source]

Независимост[редактиране | edit source]

Суданската република и Сенегал стават независими от Франция държави на 22 септември 1960 г. като Федерация Мали. Когато Сенегал се оттегля само след няколко месеца, Суданската република е преименувана на Мали. Диктатурата приключва през 1991 г., като тя е последвана от преходно правителство. През 1992 г. в Мали се провеждат първите демократични президентски избори. След изборите през 1997 г., президентът Конаре продължава да провежда политически и икономически реформи и да се бори с корупцията. През 1999 г. той намеква, че няма да се бори за трети мандат.

През 2012 г. традиционно населения с туареги регион Азауад (североизточната част на Мали) обявява независимост. Централната власт, с подкрепата на международната общност, се опитва да си възвърне контрола.[3][4][5]

География[редактиране | edit source]

Водопадът Гуина

Със своите 1 240 000 км² Мали е една от най-големите държави в Африка и е на 24-то място в света по площ. Страната няма излаз на море. Общата дължина на границите е 7 243 км, от които:

Планината Хомбори, с връх Хомбори Тондо вдясно и т.нар. Ръка на Фатима вляво

Климатът е предимно сух, от субтропичен до пустинен. Има сух и горещ сезон от февруари до юни, дъждовен и горещ сезон от юни до ноември и умерено влажен и хладен сезон от ноември до февруари. В столицата Бамако, с надморска височина от около 340 метра, температурите варират от 16 до 39 градуса по Целзий, с валежни количества до 1120 милиметра годишно. Декември и януари са най-сухите месеци — почти винаги с 0 мм валежи, а август е най-дъждовният с 220 мм.

Най-големите реки, минаващи през територията на Мали са Нигер и Сенегал, като басейнът на река Сенегал е най-ниската точка (23 м надморска височина). Река Нигер Най-високата точка е връх Хомбори Тондо - 1 153 метра. Пясъчният масив Адрар дез Ифогас, известен с останките от древни сахарски цивилизации, се намира в североизточната част на страната. Мали е богата на полезни изкопаеми, сред които злато, уран, фосфор, желязо, боксит, гипс, гранит, мед, каолин, сол и варовик.

Територията на Мали обхваща три природни зони — сравнително плодородните части от региона Судан на юг, полупустинният Сахел в централните части и Сахарската зона на север. Саваната обхваща около 30% от територията на страната, а пустините и полупустините — 65%.

Държавно устройство и въоръжени сили[редактиране | edit source]

Мали е демократична полупрезидентска република, където президентът оглавява както правителството, така и самата държава. Настоящата Трета република съществува от 1992 година, тогава е въведена и сегашната конституция.

Парламентът е многопартийна институция и играе ролята на законодателен орган, а правителството и президентът държат изпълнителната власт. Съдебната власт е напълно независима от другите две. Парламентът има 160 членове, всеки от тях с 5-годишен мандат. Малийците, живеещи вътре в страната, избират 147 от депутатите, а останалите 13 се избират от малийците извън страната. В момента президент е Амаду Тумани Туре, независим кандидат. На 29 април 2007 той е бил избран със 71,2% от гласовете. Президентът насърчава консенсуса между политическите сили и се грижи за стабилността на правителството. В същото време той има правомощията да разпусне напълно парламента.

В Мали съществуват множество политически партии, но е забранено основаването на партии с етническа, религиозна или полова основа.

Законовата уредба е основана на френската.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Малийски войници, 2009 година

Малийската армия наброява около 7000 души, като числеността на състава се поддържа с наборна служба. Дълги години основен доставчик на оръжия и финансови средства е СССР, но разпадът му довежда до рязко намаляване на оперативната готовност на оборудването. През 1991 година войската извършва преврат, благодарение на който е възстановена демокрацията, а в периода 1990-95 решително потушават бунтовете на туарегите и стабилизират страната.[6]

Всички единици на сухопътните войски са обединени в една бригада. Тя включва четири механизирани пехотни батальона, танков батальон (33 танка Т-55 и Т-34), лек танков батальон (танкове-амфибии), въздушно-десантен батальон и две роти специални сили. Военновъздушните сили на Мали разполагат с 10 изтребителя МиГ-21бис/МФ за защита на въздушното пространство и два вертолета Ми-24 за нападения срещу наземни цели. ВВС разполагат и с различни учебни и транспортни самолети и вертолети в летателно състояние.

От 2008 година НЩ на войската е генерал Габриел Подиугу.[7]

Административно деление[редактиране | edit source]

Карта на регионите в Мали

Мали е разделена на 8 области и един окръг, включващ столицата на страната град Бамако:

Най-големите градове са: Бамако (столица) · Сегу · Мопти · Нара · Тимбукту · Бугуни · Сикасо · Кутиала · Куликоро · Банамба · Кита · Ниоро дю Саел · Сан · Дуенца · Ниафунке · Гундам · Кайес · Гао · Тесалит · Джене · Бла · Ансонго

Стопанство[редактиране | edit source]

Шивашките работилници като тази са многобройни

Мали е една от най-бедните държави в света, като 65 % от нейната площ представлява пустиня или полупустиня. Икономическата активност е до голяма степен ограничена само до земите, които се напояват от р. Нигер. Около 10 % от населението е номадско, а 80 % от работната ръка се занимава със земеделие и риболов. Индустрията е съсредоточена върху преработването на земеделски стоки. Мали е изключително зависима от чуждестранни помощи и е уязвима от гледна точка на колебанията в цените на памука (главният ѝ износ) в световен мащаб. През 1997 г. правителството продължава успешното изпълнение на препоръчана от Международния валутен фонд програма за структурно приспособяване, която помага на икономиката да се разраства, разнообразява и привлича чуждестранни капиталовложения.

Добитък. Животновъдството в Мали е широко застъпено.

Придържането на Мали към икономически реформи и обезценяването на африканския франк с 50 % помагат за икономическото развитие на страната. Няколко многонационални компании увеличиха операциите в златните мини през 199698 и правителството очаква в близките години Мали да се превърне в главен износител на злато за суб-сахарския регион.

Икономиката на Мали обаче все още е крехка, характеризираща уязвимост при климатични условия, криволичаването на сроковете на търговия, зависимост на пристанища в съседните страни. Производителка е на памук и ориз в значителни количества. Промишлеността на страната се ограничава до обработката на тези две суровини за потребителски цели. Добивът на злато и строителството са другите основни сектори. Мали страда от недостиг на електроенергия, а контрабандата на потребителски стоки подбива усилията за разширяване на промишления капацитет.

Население[редактиране | edit source]

Последното преброяване на населението в Мали е проведено през април 1998 година, показвайки общо население от 9,8 милиона души. По оценка на ООН за 2009 година то възлиза на 13 010 000 души.[8] Естественият прираст е 2,77%, 19-тият най-висок в света.[9] Голяма част от населението е селско (68%) или номадско (5-10%). Разликите в гъстотата по регион са огромни — докато южната част на страната е по-скоро гъсто населена, северната е почти безлюдна.

Населението се състои от различни африкански племена, освен тях има туареги (рицарите на пустинята), маври (араби) и рума (потомци на мароканските воини завладели Мали през 16 в.). Населението на Мали включва народностите малинке, бамбара (бамана), фулбе, сенуфо, догони, сонинке, диула, туареги и др. Мали е известна с толерантността между етносите.

Култура[редактиране | edit source]

Догонско село в скалите на ескарпа Бандиагара

Културата на Мали съчетава традициите на редица сахарски народи — в западната част на страната доминират обичаите на народите манде (включващи малинке, сонинке, бамбара и диула) а на изток — тези на догоните, сонгхайците и бозо. Фуланите са разпръснати на компактни маси из цялата страна. Най-северните части са обитавани от номади като туарегите, които от векове са се пригодили към живота в пустинята. За разлика от повечето други африкански страни с голямо етническо разнообразие, повечето народи в Мали живеят в мир помежду си. Това се дължи най-вече на факта, че Малийската империя, обединявала повечето от тези народи през Средновековието, е била една от най-могъщите и богати империи в Африка.

В Мали е налице добре запазена кастова система сред народите манде, базирана на различни занаяти или умения, като например обработване на метал, речен риболов, пазене на устни традиции и изработване на музикални инструменти.

Голямата джамия в Джене

Малийската музика има дълбоки и добре запазени традиции. Гриотите са пътуващи музиканти, които пазят фолклора на отделните народи чрез песните. Много музиканти стават известни по цял свят, като дуета Амаду и Мариам, певците и китаристи Хабиб Коите, Али Фарка Туре и Тумани Диабате.

В Мали има четири обекта на световното културно наследство:

Източници[редактиране | edit source]

  1. Доклад за 2009
  2. Chronologie de l'histoire de Mali
  3. dnes.bg - Туарегите обявиха независимост в северно Мали
  4. un.org - UN Security Council authorizes African-led intervention force in Mali((en))
  5. dnes.bg - Френски боен пилот е убит в Мали
  6. Lt. Col. Kalifa Keita Conflict and conflict resolution in the Sahel retrieved 4/11/08 from http://permanent.access.gpo.gov/lps12312/carlisle-www.army.mil/usassi/ssipubs/pubs98/tuareg/tuareg.pdf
  7. Mali, Algeria plan joint patrols on Saharan border, Reuters, Tiemoko Diallo, 15 July 2008.
  8. Department of Economic and Social Affairs Population Division (2009)."World Population Prospects, Table A.1" (.PDF). 2008 revision. United Nations. Проверено 12 март 2009.
  9. Списък на страните по прираст на населението

Други[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки[редактиране | edit source]