Организация на Обединените нации за образование, наука и култура
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||
 |
|||
| Тип | специализирана агенция | ||
| Акроними | ЮНЕСКО | ||
| Ръководител |  Ирина Бокова |
||
| Официални езици | английски, френски | ||
| Правно положение | активно | ||
| Основана | 16-ти ноември 1945 | ||
| Седалище | Париж, Франция | ||
| Сайт | www.unesco.org | ||
| Организация-майка | ООН | ||
| Цел на Организацията е изграждане на мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите | |||
|---|---|---|---|
Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (англ. United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO, фр. Organisation des Nations unies pour l’éducation, la science et la culture), е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсална почит към справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото, на което се основава организацията, гласи, че „мирът e създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на Организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите.
Уставът й е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и е влязъл в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави - Великобритания, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Австралия, Индия, Мексико, Франция, Доминиканска република, Турция, Египет, Норвегия, Канада, Китай, Дания, Съединени американски щати, Чехословакия, Бразилия, Ливан, Гърция. В момента членове на Организацията са 193 държави. Главният щаб на организация се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко института и центрове из цял свят, като Статистическия институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Неин предшественик е била Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН - Общността на нациите. В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история, и международни споразумения за съдействие, осигуряващи културното и природното наследство на света и опазването на човешките права.
България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Член е на два междуправителсвтени комитета: Програма МОСТ и Международна хидроложка програма. Страната е подписала Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Конвенцията за опазване на подводното наследство, Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. Вписала е в Списъка на световното наследство 9 културни и природни паметници, имащи изключителна световна стойност: Мадарския конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Стария град на Несебър, Рилския манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резервата Сребърна.
[редактиране] Устройство на ЮНЕСКО
Организацията има 193 члена. Върховният орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция, която се свиква на всеки две години. Състои се от един представител за всяка държава-членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период и секретариат, оглавен от генерален директор. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. След изменения в Устава на ЮНЕСКО от 1993 г., в ИС се избират държави, а не отделни личности - представители на съответните страни. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации. ЮНЕСКО се опитва да подпомогне световния мир, като насърчава свободната размяна на идеи, културни и научни постижения и подобрява образованието.
[редактиране] Проекти на организацията
След Втората световна война ЮНЕСКО работи за възстановяването на образователните системи на страните, опустошени от войната, попълвайки колекциите на библиотеки и музеи. От 1950 организира проекти за развитие на основното образование в Латинска Америка, Азия и Африка, насърчава културния обмен между Изтока и Запада, инициира преводите на важни писания, текстове и исторически документи. Най-важната и широкообхватна програма на ЮНЕСКО засяга проблема с основното образование - учи хората да четат и пишат, да решават проблемите на околната среда. Основани са центрове, обучаващи учители, в Камбоджа, Индия, Южна Корея, Либерия, Тайланд и Турция, а центрове за основно образование - в Латинска Америка и в Близкия изток.
През 1959 ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. Конкретният повод е необходимостта от запазване на египетските паметници, попадащи в района на строежа на язовир Асуан (Aswan). За целта е основан и специален фонд, а впоследствие през 1972 се приема и международна Конвенция за опазване на световното културно и историческо наследство. Обектите от този списък са световно признати забележителности и експерти от цял свят организират усилията си за тяхното съхранение за следващите поколения. Един от примерите за това е успешното спасяване на важни паметници, например прочутите храмове Абу Симбел на Рамзес II.
[редактиране] Затруднения в организацията и реформиране
През 1970-те и 80-те, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвинение на комунистическите и т.нар. необвързани страни срещу Новия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея. САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985, 1986, обвинявайки ЮНЕСКО в бюджетно разточителство и прахостничество, както и в опит да се разруши свободата на пресата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски Блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.
Всичко това довежда до значителни последици за организацията. Намалени са отделяните средства, съкратени са повече от половината директори, и са премахнати много длъжности.
До средата на 90-те, въпреки това, ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса. Великобритания се присъединява отново през 1997 г., а САЩ се връщат през 2003.
През 1956 г. Южна Африка решава, че ЮНЕСКО се намесва в "расовите проблеми" на страната и оттегля своето членство, като се връща в нея едва през 1994 г., когато на власт идва Нелсън Мандела.
[редактиране] Конвенции и споразумения приети под егидата на ЮНЕСКО
- Международна конвенция срещу употребата на допинг в спорта - Париж, 19 октомври 2005
- Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване - Париж, 20 октомври 2005
- Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство - Париж, 17 октомври 2003
- Конвенция за опазване на подводното културно наследство - Париж, 2-ри ноември 2001
- Конвенция за признаване на квалификации по отношение на висшето образование в европейския регион - Лисабон, 11 април 1997
- Конвенция за техническо и професионално образование - Париж, 10-ти ноември 1989 год.
- Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в Азия и Тихия океан - Банкок, 16-ти декември, 1983
- Регионална Конвенция за признаване на изследвания, сертификати, дипломи, степени и други квалификации Академик в областта на висшето образование в африканските държави - Аруша, 5-ти декември 1981
- Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени за висше образование в страните, принадлежащи към европейския регион - Париж, 21-ви декември 1979 година
- Многостранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на авторското право хонорарите, с модел двустранно споразумение и допълнителен протокол - Мадрид, 13-ти декември, 1979
- Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в арабските държави - Париж, 22-ри декември 1978
- Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в арабските и европейските държави, граничещи със Средиземно море - Ница, 17-ти декември 1976
- Регионална Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в Латинска Америка и Карибския басейн - Мексико Сити, 19-ти юли 1974
- Конвенция за разпространение на програмно носещите сигнали, предавани чрез спътник - Брюксел, 21-ви май 1974
- Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство - Париж, 16-ти Ноември, 1972
- Конвенция за защита правата на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено дублиране на техните звукозаписи - Женева, 29-ти октомври 1971
- Универсална конвенция за авторско право, ревизирана в Париж на 24 юли 1971 г., с допълнение Декларация във връзка с член XVII и резолюция във връзка с член XI - Париж, 24-ти юли 1971
- Конвенция за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания на водолюбивите птици - Рамсар, Иран, 2-ри февруари 1971; Париж на 3 декември 1982
- Конвенция за забрана на средства и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на собственост на културни ценности - Париж, 14-ти ноември 1970
- Протокол за създаване на помирение и Добри служби на Комисията, който да отговаря за търсене на уреждане на споровете, които могат да възникнат между държавите-страни по Конвенцията против дискриминацията в образованието - Париж, 10-ти декември 1962
- Международна конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации - Рим, 26-ти октомври 1961
- Конвенция против дискриминацията в образованието - Париж, 14-ти декември 1960
- Конвенция относно размяната на официални публикации и правителствени документи между държавите - Париж, 3-ти декември, 1958
- Конвенция за международния обмен на публикации - Париж, 3-ти декември, 1958
- Конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт с Правилника за изпълнение на Конвенцията - Хага, 14-ти май 1954; Хага на 26 март 1999
[редактиране] Декларации приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
- Всеобщата декларация за биоетиката и човешките права - 19-ти октомври 2005
- Декларация относно умишленото унищожаване на културното наследство - 17-ти октомври, 2003
- Международната декларация за правата на генетични данни - 16-ти Октомври 2003
- Харта за опазване на дигиталното наследство - 15-ти Октомври 2003
- Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културното многообразие - 2-ри ноември 2001
- Всеобщата декларация за човешкия геном и правата на човека - 11-ти ноември 1997
- Декларация относно отговорностите на настоящите поколения към бъдещите поколения - 12-ти ноември 1997
- Декларацията за принципите на толерантността - 16-ти Ноември 1995
- Международна харта на физическото възпитание и спорта - 21-ви ноември 1978
- Декларация за раса и расови предразсъдъци - 27-ми ноември, 1978
- Декларация за основните принципи относно приноса на средствата за масово осведомяване за укрепване на мира и международно сътрудничество, за насърчаване на правата на човека и противодействие на расизъм, апартейд и подбуждането към война - 28-ми ноември 1978
- Декларация на Ръководните принципи за използване на спътниковото излъчване за свободния поток на информация, разпространяването на образованието и Велика културен обмен - 15-ти ноември 1972
- Декларацията за принципите на международното културно сътрудничество - 4-ти ноември 1966
[редактиране] Препоръки приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
- Препоръка за насърчаване и използване на многоезичието и всеобщ достъп до киберпространството - 15-ти Октомври 2003
- Ревизирана препоръка за техническо и професионално образование - 2-ри ноември 2001
- Препоръка относно статута на висшето образование при обучение на персонала - 11-ти ноември 1997
- Препоръка за признаване на изследвания и квалификации във висшето образование - 13-ти ноември, 1993
- Препоръка за опазване на традиционната култура и фолклор - 15-ти ноември, 1989
- Ревизирана препоръка за международна стандартизация на статистическите данни за производството и разпространението на книги, вестници и периодични издания - 1-ви ноември 1985
- Препоръка относно статута на художника - 27-ми октомври 1980
- Препоръка за опазване и съхранение на движещи се изображения - 27-ми октомври 1980
- Препоръка за международна стандартизация на статистиката за публичното финансиране на културните дейности - 27-ми октомври 1980
- Ревизирана препоръка за международни състезания по архитектура и градоустройство - 27-ми ноември, 1978
- Препоръка за международна стандартизация на статистиката в областта на науката и технологиите - 27-ми ноември, 1978
- Ревизирана препоръка за международна стандартизация на статистиката в образованието - 27-ми ноември, 1978
- Препоръка за опазване на движимите културни ценности - 28-ми ноември 1978
- Препоръка за правна защита на преводачите и преводи и практическите средства за подобряване на статута на преводачите - 22-ри ноември 1976
- Препоръка за международна стандартизация на статистиката за радио и телевизия - 22-ри ноември 1976
- Препоръка за развитие на образованието за възрастни - 26-ти ноември 1976
- Препоръка относно участието на хората като цяло в културния живот и техния принос за това - 26-ти ноември 1976
- Препоръка за международен обмен на културни ценности - 26-ти ноември 1976
- Препоръка във връзка със защитата и най-нова роля на историческите райони - 26-ти ноември 1976
- Препоръка за образование за международно разбирателство, сътрудничество и мир и образование, свързани с правата на човека и основните свободи - 19-ти ноември, 1974
- Препоръка за статута на научни изследователи - 20 Ноември 1974
- Препоръка за опазване на национално ниво, на културно и природно наследство - 16-ти Ноември 1972
- Препоръка за международна стандартизация на библиотечната статистика - 13-ти ноември 1970
- Препоръка за опазване на културните ценности застрашени от обществена или частна дейност - 19-ти ноември 1968
- Препоръка относно статута на учителите - 5-ти октомври, 1966
- Препоръка за международна стандартизация на статистически данни относно производство книги и периодични издания - 19-ти ноември 1964
- Препоръка за средствата за забрана и предотвратяване на незаконния износ, внос и трансфер на собственост на културни ценности - 19-ти ноември 1964
- Препоръка за гарантиране на красотата и характера на ландшафта и естествената среда - 11-ти декември 1962
- Препоръка относно най-ефективният начин за да станат музеите достъпни за всеки - 14-ти декември 1960
- Препоръка срещу дискриминацията в образованието - 14-ти декември 1960
- Препоръка относно принципите, приложими към Международни археологически разкопки - 5-ти декември 1956
[редактиране] Генерални секретари
- Джулиън Хъксли,
Великобритания (1946–1948) - Хайме Торес Бодет,
Мексико (1948–1952) - Джон Уилкинсън Тейлър,
САЩ (1952–1953) - Лутър Евънс, САЩ (1953–1958)
- Виторино Веронезе,
Италия (1958–1961) - Рене Мею,
Франция (1961–1974) - Амаду-Махтар М'Боу,
Сенегал (1974–1987) - Федерико Майор,
Испания (1987–1999) - Коичиро Мацура,
Япония (1999–2009) - Ирина Бокова,
България (2009–)
.svg){kind=small}
[редактиране] Последни новини
Единственият български град - паметник в списъците на световното културно-историческо наследство – Несебър ще се кандидатира за домакин на XII-ия световен конгрес на ЮНЕСКО за защитените градове-паметници.
ЮНЕСКО ще реши в скоро време дали Белоградчишките скали да получат статут на европейски геопарк и да бъдат включени в глобалната мрежа на ЮНЕСКО - Геопаркове. Според дефиницията на ЮНЕСКО геопаркът е територия, състояща се от един или повече обекти с научно значение от геоложка, археологическа, екологична и културна съвкупност. Геопаркът трябва да има план за управление, така че да стимулира устойчив социално-икономически растеж, основно базиран на геотуризма. Той трябва да демонстрира методи за опазване и популяризиране на геоложкото наследство и да предоставя възможност за изучаване на геологични и други природни науки. До момента в Европа има 34 геопарка в 13 страни, като четири от тях са на Балканския полуостров - два в Гърция и по един в Румъния и Хърватия. Геопарковете имат редица предимства. Те са територия, на която геоложкото наследство на Земята е защитено и управлявано по устойчив начин. Идеята на ЮНЕСКО е да създаде до 500 Геопарка по света.
