Музей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за общественото учреждение. За героя от древногръцката митология вижте Музей (митология).

Музеите са учреждения, които събират, съхраняват и публично излагат различни предмети и свързана с тях информация, които представляват обществен интерес. Думата „музей“ се отнася както за институцията, така и за самата сграда, в която тя се помещава.

Определения[редактиране | редактиране на кода]

Законът за културното наследство[1] определя музея като

културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел.

Конфедерацията на музейните асоциации определя музея като "институт, който събира, документира, запазва, показва, съхранява и тълкува материални доказателства и свързаната с тях информация за обществена полза".[2]

Международният съвет на музеите (ИКОМ) приема следната дефиниция през 2007 г.: "Музеят е постоянна институция с идеална цел, в услуга на обшеството и неговото развитие, отворена за публиката, която събира, консервива, изследва, комуникира и показва материалното и нематериалното наследство на човека и обкръжаващата го среда, с цел образование, изследване и развлечение".[3]

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Музей произлиза от латинската дума музеум (museum), която пък произлиза от гръцката музейон (μουσεῖον). Музейонът в Елада е храм на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология. Първият музей в смисъл на философска школа е основан около 308 г. пр. Хр. в Александрия от Птолемей I Сотер.[2]

Музеят е европейско явление, за разлика от другите институции на паметта. В модерната си форма той възниква през Ренесанса като колекция от любопитни предмети (кабинет от куриози) или картини, собственост на европейските крале и аристократи. За първи път думата музей се използва за съвкупността от сграда и експонати през 1682 г. в Англия, когато Елиас Ашмол дарява колекцията си на Оксфордския университет.[2] Първоначално функцията на музея е обучение и изследване (18. век), но в последствие се развиват развлекателната (19. век) и търговската (20. век) функции. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност и политика. Днес, в глобализиращия се свят, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

По тематичен обхват музеите се разделят на:

  • общи, чиято дейност тематично обхваща различни области на знанието и изкуството и се осъществява на основата на различни по своята класификация културни ценности, включени в основния им фонд;
  • специализирани, чиято дейност обхваща една област на знанието или изкуството, обособен дял от нея или отделна тема от общественото развитие или природата и се осъществява на основата на включени в основния му фонд културни ценности, които по своята класификация определят тематичния му обхват. Такива са напр:
  1. личностно възпоменателни (на Иван Вазов - в Сопот)
  2. научно-технически (на железопътния транспорт - в Русе)
  3. военноисторически (в Плевен; с. Горна Студена, Великотърновско)
  4. етнографски (в Смолян; с. Боженци, Габровско

По териториален обхват на дейност музеите биват:

  • национални, които осъществяват дейността си на територията на цялата страна. Такива са НИМ, НАИМ, НВИМ, НХА, НГЧИ и др.
  • регионални, които осъществяват дейността си на територията на две или повече общини;
  • местни, които осъществяват дейността си на територията на една община.

По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

В музея се събират, съхраняват, изучават и популяризират предмети, образи и текстове, свързани с определена епоха, наука или сфера на интерес.

Събирателската дейност се изразява в комплектоване на музейни фондове - колекции или сбирки от предмети, подбрани по определени признаци.

Съхраняването се изразява в предприемането на всички необходими мерки за осигуряване на целостта, неприкосновеността и устойчивостта във времето на музейните единици. Мерките до голяма степен зависи от естеството на предметите, околната среда, социалната обстановка и пр.

Изучаването на предметите включва подробното им обследване с цел да се разкрие информационния им ресурс. Приема се, че всички предмети са носители на определена информация за твореца, културата и времето на направата им. Последвали промени по предметите - деструктивни (счупвания, обгаряния и пр.) и конструктивни (поправки, допълнения) - също носят информация за определени исторически, културни и др. събития от минали епохи.

Популяризаторската дейност се изразява основно в организирането на експозиции, но включва и публикации, поръчка на рекламни и др. материали и събития. При експозиционната дейност от една страна има стремеж да се представи обективната истина за явлението, а от друга подборът на експонатите съдържа определено послание или интерпретация.

Търговската дейност на музеите е сравнително скорошно развитие в музейното дело (втората половина на 20. в.) и се приема за съпътстваща, а не основна дейност. Разпространени търговски дейности са продажбата на сувенири, каталози, рекламни и др. печатни материали, на храни и напитки (кафенета и ресторанти), отдаването под наем на конферентни зали и др.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за културното наследство
  2. а б в Иванов, Д., Н. Дебрюне. Историческият музей. Храм на добродетели. София, 2012. ISBN 978-954-2946-33-5
  3. Официален сайт на ИКОМ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]