Култура

Вижте пояснителната страница за други значения на Култура.

---

Петроглифи в съвременен Гобустан, Азербайджан, датиращи от 10,000 г. пр.н.е.

Древноегипетско изкуство 1400 г. пр.н.е.

Персийско изкуство

театър в Тайпей

Кравата е на висока почит и считана за свещена в индуизма

Агни, индуистки бог на огъня

Понятието култура (от латински cultura означаващо да култивира) е понятие с много нееднозначни дефиниции и поради тази многостранност и многопластовост се подлага трудно на единно определение. Различните дефиниции на културата отразяват различни разбирания или критерии за оценяване на човешката дейност. През 1952 Алфред Крьобер и Клайд Клъкхохн съставят списък с над 200 различни дефиниции на култура като трите основни значения са:

• Изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки, още известна като висока култура
• Цялостен модел на човешкото познание, вярвания и поведение, зависещ от способността за символно мислене и социално образование
• Комплект от споделени ценности, цели, поведения и практики, който е характерен за дадена организация или група

Обичайно е думата култура в много страни да се употребява за означаване на общественото разслоение. Тя често се използва по отношение на предмети и дейности, предназначени за елитарна употреба, като изискана кухня, изкуство и музика. Понякога това се нарича висока култура за разлика от масовата култура.

Терминът и концепцията за първи път се появяват през 18-ти век и означава процес на усъвършенстване. През 19-ти век значението се променя на подобряването на личността и поведението на един индивид, особено чрез неговото образоване. Съществуват и други значения.

През 20-ти век думата култура става централна идея на антропологията и означава еволюиралата човешка способност за класификация и представяне на опита чрез символи и проявяването на творчески наклонности за които се изисква въображение.

Етимология и дефиниция на ЮНЕСКО

Според една от теориите думата култура произлиза от латинския корен colere (обитавам, култивирам или почитам) или според друго разбиране от cult и ur (преклонение към светлината).

ЮНЕСКО дава своята дефиниция на култура по следния начин:

„

Kултура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията

“

В книгата си "Ерос и Kултура" Зигмунд Фройд я дефинира така-"...думата "култура" характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкия род се е отдалечил от животинските ни предшественици, и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения."

Периоди в историята на културата

Културата е предмет на изучаване на културологията. В съвременната културология се различават няколко основни периода на развитието на културата от историческа гледна точка:

• Култура на първобитното общество - то покрива периода до около 4000 г.пр.н.е.;
• Култура на Древния свят и Античността (IV-ти век пр.н.е. — V-ти век), в този период влизат културата на Древния Изток, Древна Гърция, Древен Рим и други;
• Култура на Средновековието (V—XIV век);
• Култура на Възраждането или Ренесанса (XIV—XVI век);
• Култура на Новото време (XVI—XIX век);
• Култура на Най-новото време (XIX век — досега);

В културологията Възраждането е самостоятелен период от развитието на културата, докато в историческата наука обикновено се съчетава със Средновековието.

Култура и цивилизация

Съвременното понятие за култура се формира в края на XVIII и началото на XIX век в Западна Европа. Определени автори започват да определят културата като "най-доброто нещо, което е било създадено или казано" и всичко, което не попада в тази категория се характеризира като хаос и анархия. Това прави културата тясно свързана със социалното развитие, постоянното усъвършенстване и прогреса. На практика за тези автори понятието култура се отнася за най-добрите изделия и продукти в областта на модата, изкуството и класическата музика. По този начин в категорията културни попадат хора, свързани с тези дейности.

В днешно време са се оформили два вида култура: висока култура и масова култура. Под висока култура обикновено се разбира културата на елита - най-образованите и възпитани хора, а масова се нарича културата за масите, простолюдието. Двете култури използват различни способи и средства и служат на различни цели. Понякога двете култури се отнасят просто до различни видове субкултури.

Култура, начин на поведение и религия

Религията и начинът на поведение са много често тясно свързани с понятието култура. Религията определя поведението, например десетте божи заповеди в християнството или петте предписания на будизма. Моралните ценности в едно общество до голяма степен се определят от религиозните вярвания. И двете - религия и култура в основата си представляват правила, норми, вярвания, ценности и начин на поведение, установени исторически в дадено общество. За тяхното развитие спомагат и традициите и езикът. Така например западните цивилизации са традиционно по-индивидуалистични от източните.

Култура, мироглед и възпитание

По време на Романтизма, учените в Германия, интересуващи се от националните движения и обединяването на отделните княжества, формулират понятието култура като мироглед, светоглед. Това определение на културата обаче все още съхранява различията между "цивилизованата" култура и културата на племената или "примитивната" култура.

В края на XIX век понятието култура е разширено така че да включва и други общества. С появата на еволюционната теория започва да се счита, че културата е естествено следствие от развитието на човечеството. Но тези теории водят до противопоставянето на понятията "човешка природа" и "възпитание". Днес антропологията не разглежда културата като продукт и следствие на биологичната революция, а като главен механизъм за адаптация към средата т.е. културата търпи развитие и е процес на адаптация към изменящия се външен свят.

Днес учените считат, че елементите на културата не бива да се разглеждат само в собствените им рамки, а в широки взаимоотношения с различните култури. На елементите на културата силно влияние оказва миграцията на хората. В резултат на това някои общества придобиват значителна нееднородност, което води до появата на субкултури и мултикултурализъм.

Език и култура

Връзката между култура и език е забелязана много отдавана. Така например древните гърци са правили разлика между цивилизовани хора и варвари, т.е. тези, които са говорили неразбираемо и неинтелигентно. Фактът, че различни групи от хора говорят различно често е считано за достатъчно доказателство за културни разлики.

Германските романтици от 19-ти век виждат езика не само като една от характеристиките на културата, но и като директен израз за националния характер на хората и тяхната култура в кондензирана форма. основателят на американската антропология, Франц Боас разглежда езика на една общност от хора като основен критерий за тяхната обща култура. Той също твърди, че способността да се разбира даден език на дадена група от хора е ключът към разбиране на тяхната култура. В същото време обаче език и култура не са взаимно равнозначни. Хора с коренно различни езици могат да има едни и същи културни ценности, докато такива с близки езици може да са много различни в културно отношение.

Има разлика между използването на даден език в различните култури. Така например английският език се говори различно в САЩ, Канада, Англия и Австралия, отделно дори в една страна съществуват стотици диалекти, характерни за географски район или субкултура. Разликите в езиците или техните диалекти не се състоят само в жаргона, произношението, речника или граматиката, но и културата на говоренето му, например обръщения на "Ви" и "ти", титли, класови форми и сложни езикови форми. В някои култури има разлика в езика базирана на пола, към който се обръщаш.. (В секцията Библиография има списък от литература по темата.)

Културни промени

Културна иновация означава всяко нововъведение, което е полезно за група от хора и изразява тяхното поведение. Човечеството е в глобален "период на акселерирана културна промяна", предизвикана от експанзията на международната търговия, масмедиите и преди всичко прираста на населението.

Така че културите са вътрешно повлияни едновременно от сили, които окуражават промяната и сили, които я рестриктират. Тези два типа сили са свързани със социалните структури и естествени събития, и са включени в запазването на културните идеи от една страна, както и практики в настоящите структури, които сами по себе си са предмет на промяна.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Culture“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Библиография

• Claire Kramsch, Language and culture (Oxford introductions to language study), Oxford University Press, 1998

Вижте също

• Антропология
• Българска култура
• Вестник „Култура“
• Изкуство
• Културология
• Ритуал
• Субкултура
• Традиция
• Цивилизация

Външни препратки

• Министерство на културата на Република България, официален сайт
• Национален Фонд „Култура“
• Дирекция „Култура“ към Столична община
• Културна критика и общество, Теодор Адорно (“Prismen. Kulturkritik und Gesellschaft”, Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Mein, 1997, превод)
• ((ru)) Етомология и история на думата култура
• ((ru)) Културология
• ((en)) Дефиниции на култура
• ((en)) Декларация на ЮНЕСКО