Контекст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Контекст (на латински: contextus — сплитане, съединение, свръзка) в езикознанието е завършена част от изречение или откъс от речта, определящи смисъла на отделна дума или словосъчетание. В по-общо и преносно значение контекст е съвкупност от обстоятелства, при които става нещо, и които му придават определен смисъл.

Когато дадена дума се използва в преносен смисъл или е многозначна, само в контекста във връзка със съседните изрази и форми може да се определи точното ѝ съдържание.

Етимология[редактиране | edit source]

Произходът на думата в българския език е през руски, немски и френски езици от латински.

Видове контекст[редактиране | edit source]

Езиков контекст (вербален контекст)[редактиране | edit source]

Примери за дума с няколко значения[редактиране | edit source]

  • Думата бит сее използва за обозначаване на съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и т.н.
  • В по-общ, разширен смисъл тази дума се използва като синоним на живот, битие.
  • В информатиката бит е мерна единица за количество информация.
  • В друг контекст думата бит е форма на минало страдателно причастие от глагола бия. „Да не ядеш немит, ако не щеш да си бит.“[1]
  • Форми на думата „бит“ като прилагателно име също се използват: „Изгледва като бита мечка.“ [2] — срещу смислово различен контекст за членуваната форма на „бит“ в израза „изследване на бита през епохата“.

Посочените примери показват, че много често не е възможно да се определи какъв е смисълът на думата, взета самостоятелно, извън контекста.

Общ (разширен извън езиковите фактори) контекст[редактиране | edit source]

Има се предвид в най-общия смисъл ситуация, която включва освен лингвистични условия и всички обстоятелства — социални, психологически, природни, и т.н

Социален контекст[редактиране | edit source]

Културен контекст[редактиране | edit source]

Влияние[редактиране | edit source]

Влиянието на контекстните параметри при езиковата употреба или дискурс обикновено се изучава от гледна точка на езика, езиковите промени, функционалния стил на говора. Основното допускане е, че говорещите адаптират езиковата употреба (като интонация, лексикален избор, синтаксис, както и други) към текущата комуникационна ситуация. В този смисъл, употребата на езика може да се нарече повече или по-малко „подходяща“ в даден контекст.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Петко Славейков, Български пословици, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 243.
  2. Петко Славейков, Български пословици, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 342.
  • Речник на чуждите думи в българския език, БАН, С., 1982, стр. 434.
  • Речник на литературните термини, четвърто издание, „Наука и изкуство“, С., 1980, стр. 368.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Meaning (linguistics)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.