Латински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Латински език
Lingua Latīna
Страна Древен Рим
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Латино-фалиски
...→Латински
Официално положение
Официален в Flag of the Vatican City.svgВатикан
Flag of the Sovereign Military Order of Malta.svg Малтийски орден
Контролиран от Pontificia Academia Latinitatis
Кодове
ISO 639-1 la
ISO 639-2 lat
ISO 639-3 LTN
Roman Empire map.svg Най-голямото разпространение на латинския език съвпада приблизително с най-широките граници на Римската империя

Латинският език (lingua latīna, [ˈliŋɡwa laˈtiːna]) е древен италийски език,[1] говорен първоначално от латините в областта Лацио и в Древен Рим. Както повечето други европейски езици, той произлиза от древния индоевропейски праезик. Повлиян от етруския език и използващ като основа гръцката азбука, латинският се формира в Италия в средата на I хилядолетие пр.н.е.

Съвременните романски езици са продължение на диалектни форми на латинския език (простонароден латински). Латинският и производните му романски езици са единствените оцелели до наши дни езици от италийската група - останалите италийски езици са постепенно асимилирани от латинския през епохата на Римската република.

През Средновековието, а и донякъде в Новото време латинският се използва за международен език (lingua franca), както и в богослужението на католическата църква.

Макар днес латинският език да се смята за мъртъв, той продължава да се използва от много учени и някои християнски духовници и се преподава в различни образователни институции по целия свят.[2][3] Латинският език все още се използва при създаването на нови думи в много езици, както и в биологичната таксономия. Той е и официалният език на Ватикана.

История[редактиране | edit source]

В историята на латинския език се разграничават няколко етапа, които се отличават помежду си по малки различия в речника, правописа, морфологията и синтаксиса. Освен тези исторически фази на езика, обособена форма е църковният латински, използван от католически автори през различни исторически периоди от Късната Античност до наши дни.

Старолатински[редактиране | edit source]

Латинският първоначално е говорен в областта около Рим, наречена Лациум. Най-ранната известна форма е старолатинският език от времето на ранната и средна Римска република. Той е известен от хиляди надписи, както и от най-ранните запазени литературни текстове на латински, като тези на Плавт, от когото са запазени няколко комедии. През този период започва да се използва латиницата, която първоначално се изписва отдясно наляво, впоследствие — като бустрофедон[4] и в крайна сметка – отляво надясно.[5]

Класически латински[редактиране | edit source]

Старолатинският е последван, във времето на късната Република и на Империята, от класическия латински, съзнателно формиран от оратори, поети, историци и други образовани хора, автори на големите трудове на класическата литература, преподавани в школите по граматика и реторика. От тези ранни римски училища, които служат за своеобразна езикова академия, поддържаща и развиваща класическия език, водят началото си принципите на съвременните стандартизирани граматики.[6][7]

Простонароден латински[редактиране | edit source]

Филологичният анализ на старолатински текстове, като пиесите на Плавт, съдържащи диалози между представители на обикновените хора, показва, че успоредно на литературния и официален език съществува и говорим език, който още в Древността е наричан простонароден латински (sermo vulgi при Цицерон, езикът на vulgus, „обикновените хора“). Тъй като необразованите не са оставили писмени свидетелства, за характера на този говорим език се съди само по думи и фрази, цитирани от класическите автори или в някои надписи.[8]

Тъй като простонародният латински не е контролиран или насърчаван от школите по реторика, няма причина при него да се търси някаква унифицираност, както диахронично, така и географски. По-скоро е вярно точно обратното – населението на различните области, попаднали в границите на Римската империя при нейното разрастване, усвоявайки латинския, създава свои местни диалекти на езика.[9] Такова е преобладаващото положение, когато Великото преселение на народите от 4-7 век слага край на политическото единство и относително мирното съществуване на Римския свят, предавайки стабилизиращото влияние на традиционните институции върху езика. Това дава началото на нов етап в развитието на латинския (къснолатински език), при който се разпространяват широко говорими форми на езика със значителни регионални различия. Тези диалекти на латинския стават основа на съвременните романски езици.

Средновековен латински[редактиране | edit source]

В Западна Европа латинският запазва статуса си на лингва франка повече от хиляда години, докато не бива изместен от френския през XVIII век и английския в края на XIX век.

Ренесансов латински[редактиране | edit source]

Граматика[редактиране | edit source]

Съществителни[редактиране | edit source]

Латинският е синтетичен език: приставки се добавят към фиксирани корени за изразяване на род, число и падеж на прилагателните, съществителните и местоименията, което се нарича скланяне; а също и за изразяване на лице, число, време, залог, наклонение и „аспект“ (свършен/несвършен вид) на глаголите, което се нарича спрягане. В латинския има пет именни склонения и четири глаголни спрежения.

Шестте падежа на съществителните имена са:

  1. именителен (nominativus) - В номинатив стоят подлогът и сказуемното определение [puella/puellae, catulum/catula, tormentum/tormenti, dominus/domini, magister/magistri]
  2. родителен (genitivus) - В генитив — несъгласуваното определение [pueri/puerorum, oppidi/oppidorum, commentarii/commentariorum, magistrae/magistrarum, agricolae/agricolarum]
  3. дателен (dativus) - В датив — непрякото допълнение [dono/donis, dominae/dominis, puero/pueris]
  4. винителен (accusativus) - В акузатив — прякото допълнение [peristylium/peristylia, servam/servas, servum/servos]
  5. обстоятелствен (ablativus) - В аблатив — обстоятелствените пояснения [dono/donis, pugna/pugnis, amico/amicis]
  6. звателен (vocativus) - И във вокатив — обръщенията. [populus/popule, domina/dominae, puer/pueri]

Освен това някои съществителни имат и местен (локативен) падеж, използван за изразяване на място, изразявано чрез:

  • аблатив и употребата на предлог, например in - в), но тази особеност на индоевропейската езикова група е оцеляла у латинския само при имената на езера, градове и няколко подобни думи (стоящи винаги в множествено число, тъй като това са т. нар. pluralia tantum), включително думите къща, земя и околност;
  • само аблатив;
  • формите за Genitivus singlularis et pluralis.

Coniugatio periphrastica activa et passiva[редактиране | edit source]

CONIUGACIO PERIPHRASTICA ACTIVA ET PASSIVA I. CONIUGACIO PERIPHRASTICA ACTIVA 1.Превод — Имам намерение да ... 2.Образуване

A)Ind.praes.CPA amaturus sum имам намерение да обичам

B)Ind.impf.CPA 1 amaturus eram имах намерение да обичам

C)Ind.futI.CPA 1 amaturus ero ще имам намерение да обичам

D)Ind.perf.CPA 1 amaturus fui имах намерение да обичам

E)Ind.plpf.CPA 1 amaturus fueram бях имал намерение да...

F)Ind.futII.CPA 1 amaturus fuero ще съм имал намерение да...

Латински сентенции[редактиране | edit source]

Рим е първата република в историята на човешката цивилизация. Това полага началото на колективно управление и отстояване на разностранни интереси. Крилатите латински постулати и формулировки стават основен израз на мъдрост, етика и морал. Ето някои от тях:

Non scholae, sed vitae discimus. - Учим не за училището, а за живота.

In vino veritas — Във виното е истината.

Verba volant, scripta manent — Думите отлитат, написаното остава.

Veni, vidi, vici — Дойдох, видях, победих. (прочута фраза на Юлий Цезар)

Memento mori — Не забравяй за смъртта или помни смъртта.

Ecianci i nomnes ego non — Всички да, но не и аз.

Primum non nocere – Най-важно е да не се вреди. (Медицински девиз)

Errare humanum est – Човешко е да се греши.

Dum spiro, spero – Докато дишам се надявам.

Думи[редактиране | edit source]

Prosum, profui, profuturus, prodesse – помагам

-Suc-cedo, successi, successum3 – следвам

-Reparo,1 – възстановявам, възобновявам за bellum, vires

-Urbs –Рим (urbs,urbis,f.-град)

-Ad-icio, ieci, iectus 3 – присъединявам

-Suscipio,suscepi,susceptus,3 – подхващам,приемам

-In-stituo, stitui, stitutus3 – уреждам,определям

-Adiungo, iunxi,iunctus 3 – прибавям,присъединявам NB! Pass. Съседен съм, гранича

-Ordino,1 – 1.привеждам в ред, уреждам, нареждам 2. назначавам на длъжност, определям

-Incognitus 3 – непознат, неизвестен

-Medius,media,medium – среден,-а,-о

-Moderatus 3 –умерен, благоразумен, спокоен, тих -mors,mortis,f.- смърт

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Sandys 1910, с. 811-812.
  2. Hu 2008.
  3. Eskenazi 2000.
  4. Diringer 1996, с. 533-534.
  5. Sacks 2003, с. 80.
  6. Pope 1966, с. 3.
  7. Monroe 1902, с. 346-352.
  8. Herman 2000, с. 17-18.
  9. Herman 2000, с. 8.
Цитирани източници
  • ((en)) Diringer, David. The Alphabet — A Key to the History of Mankind. New Delhi, Munshiram Manoharlal Publishers Private Ltd., 1996, [1947]. ISBN 81-215-0748-0.
  • ((en)) Eskenazi, Mike. The New case for Latin. // Time. 2 December 2000.
  • ((en)) Herman, József. Vulgar Latin. University Park, PA, Pennsylvania State University Press, 2000.
  • ((en)) Hu, Winnie. A Dead Language That's Very Much Alive. // New York Times. 6 October 2008.
  • ((en)) Monroe, Paul. Source book of the history of education for the Greek and Roman period. London, New York, Macmillan & Co., 1902.
  • ((en)) Pope, Mildred K. From Latin to modern French with especial consideration of Anglo-Norman; phonology and morphology. Manchester, Manchester university press, 1966.
  • ((en)) Sacks, David. Language Visible: Unraveling the Mystery of the Alphabet from A to Z. London, Broadway Books, 2003.
  • ((en)) Sandys, John Edwin. A companion to Latin studies. Chicago, University of Chicago Press, 1910.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Речници[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]