Римска република

Вижте пояснителната страница за други значения на Римска република.

---

Римска република
Res publica Romana

Национално мото: Senatus Populusque Romanus (от лат.: Сенатът и римският народ)
Официален език	Латински
Столица	Рим
Управление	република
Управници	Два консула, във време на военна опасност - Диктатор
Съвещателен орган	Римски сенат
Събрание	Римски събрания
Установяване	510 пр.н.е.
Отменяне	16 януари, 27 пр.н.е., последна точка на постепенно подчинение на Римската империя
Първи консули	Луций Брут, Луций Колатин (509 пр.н.е.-508 пр.н.е.)
Последни консули	Октавиан Август, Марк Агрипа (28 пр.н.е.-27 пр.н.е.)
Предходно управление	Римско царство
Последващо управление	Римска империя

Римска република (на латински: res publica) е период в развитието на древната римска цивилизация, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканския период започва с падането на монархията през 510 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя.

Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя:

1. датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.)
2. Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.)
3. датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата "Август" (16 януари 27 пр.н.е.).

Държавно устройство

Най-висш държавен орган било народното събрание - комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.

Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като е приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената.

Властта в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите - по 4, а народните трибуни - 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите встъпвали в длъжност от 1 март и се избирали за една година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.

Литература

• Heinz Bellen, Von der Königszeit bis zum Übergang der Republik in den Prinzipat. Darmstadt 1995, ISBN 3-534-02726-4.
• Jochen Bleicken, Geschichte der römischen Republik. Oldenbourg, München 2004. ISBN 978-3-486-49666-6.

Външни препратки

• The Roman Republic and the Roman Empire
• The Late Roman Republic: The decline and fall of trust, An essay on the loss of trust in societies both ancient and modern
• The Roman Republic
• Nova Roma – Educational Organization a working historical reconstruction of the Roman Republic
• Roman Empire History

Вижте също

• Магистратура
• Римска империя