Римска република
Вижте пояснителната страница за други значения на Римска република.
| Национално мото: Senatus Populusque Romanus (от лат.: Сенатът и римският народ) |
|
![]() |
|
| Официален език | Латински |
| Столица | Рим |
| Управление | република |
| Управници | Два консула, във време на военна опасност - Диктатор |
| Съвещателен орган | Римски сенат |
| Събрание | Римски събрания |
| Установяване | 510 пр.н.е. |
| Отменяне | 16 януари, 27 пр.н.е., последна точка на постепенно подчинение на Римската империя |
| Първи консули | Луций Брут, Луций Колатин (509 пр.н.е.-508 пр.н.е.) |
| Последни консули | Октавиан Август, Марк Агрипа (28 пр.н.е.-27 пр.н.е.) |
| Предходно управление | Римско царство |
| Последващо управление | Римска империя |
| edit | |
Римска република (на латински: res publica) е период в развитието на древната римска цивилизация, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканския период започва с падането на монархията през 510 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя.
Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя:
- датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.)
- Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.)
- датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата "Август" (16 януари 27 пр.н.е.).
Съдържание |
Държавно устройство [редактиране]
Най-висш държавен орган било народното събрание - комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.
Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като е приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената.
Властта в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите - по 4, а народните трибуни - 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите встъпвали в длъжност от 1 март и се избирали за една година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.
Литература [редактиране]
- Heinz Bellen, Von der Königszeit bis zum Übergang der Republik in den Prinzipat. Darmstadt 1995, ISBN 3-534-02726-4.
- Jochen Bleicken, Geschichte der römischen Republik. Oldenbourg, München 2004. ISBN 978-3-486-49666-6.
Външни препратки [редактиране]
- The Roman Republic and the Roman Empire
- The Late Roman Republic: The decline and fall of trust, An essay on the loss of trust in societies both ancient and modern
- The Roman Republic
- Nova Roma – Educational Organization a working historical reconstruction of the Roman Republic
- Roman Empire History
Вижте също [редактиране]
| Древен Рим
|
|
|---|---|
| Периоди | |
| Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е. |
|
| Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е. |
|
| Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453 |
|
| Принципат Западна империя |
Доминат Източна империя |
| Обикновени магистратури | |
| Извънредни магистратури | |
| Мандатни длъжности | |
|
Понтифекс |
|
| Институции, римско право | |
|
редактиране |
|
