Тарквиний Горди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луций Тарквиний Горди
'Цар на Рим'
Tarquinius-Superbus.jpg
Луций Тарквиний Горди
Лични данни
Управление 535 – 509 пр.н.е.
Предшественик Сервий Тулий
Наследник --
Семейство
Баща Тарквиний Приск
Майка Танаквил
Бракове Тулия Младша
Тулия Старша
Потомци Секст Тарквиний
Луций Тарквиний Горди в Общомедия

Луций Тарквиний Горди (на латински: Lucius Tarquinius Superbus) според преданията е последният, седми цар на древен Рим, управлявал в периода от 535 до римската революция през 509 пр.н.е., която води до създаването на Римската република. Смята се, че Горди е убил предшестващия го цар Сервий Тулий за да заеме мястото му.

Баща му е петият цар на Рим – Тарквиний Приск, който управлява от 616 до 579 пр.н.е. Дядо му е Демарат от Коринт от гръцкия град Коринт. Приск идва от етруския град Тарквиния. Недоволен от възможностите си в Етрурия, Приск емигрира в Рим заедно с жена си Танаквил (Tanaquil). Казва се, че имало благоприятни знамения за това че Приск ще стане цар на Рим.

Малко са оцелелите източници за управлението на Горди. Той е описван като голям тиранин и диктатор по време на царуването си. Насочва по-голяма част от вниманието си към амбициозни военни планове и се смята, че анексира няколко съседни латински града. През 509 пр.н.е. хората се разбунтуват заради изнасилването на Лукреция от царския син Секст Тарквиний.

Името на Луций Тарквиний Горди се свързва и с една от легендите за произхода на остров Изола Тиберина. Според нея острова се образувал, след като ядосаните от тиранията му хора хвърлили тялото му в Тибър. То потънало на дъното и около него се натрупали пръст и тиня.

Ранни години[редактиране | edit source]

Майка му царица Танаквил подпомага Сервий Тулий да бъде избран за цар след атентата срещу Тарквиний Приск, организиран от синовете на цар Анк Марций през 579 пр.н.е. Брата на Горди – Арун Тарквиний е женен за Тулия дъщеря на Сервий Тулий. Тулия обаче заговорничи с Горди да отнемат трона, като за целта планират да убият Арун и цар Тулий.[1] Според легендата това се случва през 534 пр.н.е. След това Тарквиний Горди събира сената (това е привилегия на царя), където Тулия го обявява за “нов цар”. Когато Сервий Тулий (който вече е стар човек) дошъл в сената за да се изправи срещу самозванеца, “новият цар” го бута по стъпалата върху павираната улица, след което Тулия минава с колесницата си през тялото на баща си.[2] После убиват сенаторите, които подкрепяли вече бившия цар.[1]

Тарквиний Горди дирижира убийствата на ключови сенатори, които подкрепят Сервий Тулий и едновременно с това отменя скорошни социални реформи в конституцията, като се опитва да останови чист деспотизъм. Провеждат се войни срещу латините и етруските, но хората от по-бедната класа са лишени от въоръжение и вместо да воюват се използват да издигат паметници изобразяващи великолепието на царя (и за строежите на обществено важни съоръжения – като Клоака Максима), докато войските се попълват от благородници, царската свита и със сили на външни съюзници.

Управление[редактиране | edit source]

Тарквиний Горди се провъзгласява за цар (карикатура).

Властта на Горди над града е потвърдена от няколко първоначални акта: премахва от Тарпейската скала древните храмове на сабините; довършва изграждането на Храма на Юпитер на близкия хълм Капитолий; дава дъщеря си за съпруга на Октавий Мамилий от Тускулум – най-могъщият латински управник, като по този начин сключва съюз, който му гарантира мощна подкрепа в областта.[3] Под управлението на Горди, Рим вероятно е признат за главен град в латинска конфедерация. Някой латински управници като Турн Хердоний (Turnus Herdonius), които се опитват да се противопоставят на това, са третирани като предатели и били наказвани със смърт.

Горди насочва армиите си към волските. Той превзема богатия град Суеса Помеция. С плячката от града започва доизграждането на храмът на Юпитер на Капитолийския хълм, строежа на който е започнат от баща му. За да се гарантират волските му завоевания, Горди създава колониите Сигния (Signia) и Цирцейи (Circeii). Следващата му война е срещу Габий (Gabii) – един от латинските градове, който отказва да влезе в лигата. След като не успял да превземе градът със силата на оръжието, Горди прибягнал до хитра стратегия. Неговият син Секст се престорил, че е малтретиран от баща си, покрил тялото си с кървави белези от камшик и “избягал” към Габий. Заблудени от лъжата, местните жители направили Секст командир на градските войски и когато напълно спечелил доверието на гражданите, пратил съобщение на баща си, за да уточни как градът да му бъде предаден. Царят, който се разхождал в градината си когато пристигнал пратеникът не отговорил на глас, а започнал да сече цветовете на най-високите макове с пръчка. Секст разбрал намекът му. Той избил или заточил по фалшиви обвинения всички важни хора от града и тогава без проблеми предал Габий на баща си.

Според една история Сибила от Куме предлага на Тарквиний Горди да му продаде девет пророчески книги на много висока цена. Той отказва ядосано и Сибила изгорила три от книгите. След това тя му предложила останалите шест книги, но на същата цена. Горди се колебае, но в крайна сметка отказва отново. Сибила изгаря още три от книгите и отново му предлага да закупи останалите книги – три на брой, отново на първоначалната цена. Този път царят се съгласил.[4] Тъй като Сибилските книги са били занесени за съхранение в храма на Юпитер на Капитолийския хълм, тяхната легенда се свързва с него.[5]

Царуването на Тарквиний Горди се характеризира с кръвопролития и насилие. Неговият син Секст Тарквиний изнасилва благородничката Лукреция, което довежда до бунт. Роднината на Лукреция – Луций Юний Брут (самият той е член на Тарквинската династия) и овдовелия и съпруг Луций Тарквиний Колатин (пра-племенник на Тарквиний Приск и по този начин също е член на династията) водят бунта, заедно с Публий Валерий Попликола и възрастния баща на Лукреция – Спурий Лукреций Триципитин. Това въстание води до прогонването от Рим, след 25 години царуване на Тарквиний Горди и семейството му и създаването на Римската република. Брут и Колатин стават първите републикански консули.[6]

След изгнанието си Горди се опитва да спечели подкрепата на етруски и латински царе, като твърди, че републиканството ще се разпростре извън пределите на Рим. Въпреки, че могъщият етруски владетел Ларс Порсена от Клузиум (сегашен Киузи) подкрепя Горди, всички усилия за силово връщане на трона се оказват напразни.[7] Луций Тарквиний Горди умира в изгнание в Куме, Кампания през 496 пр.н.е.[4]

В културата[редактиране | edit source]

Тарквиний присъства като злодей в произведението на ШекспирПохищението на Лукреция” (The Rape of Lucrece, 1593-4 г.). Тарквиний се споменава също и от Макбет в един от монолозите му[8]. Либретото от операта на Бенджамин Бритън – “Похищението на Лукреция” (The Rape of Lucretia, 1946 г.) е адаптирано от либретиста Роналд Дънкан от Шекспировото произведение, в което Тарквиний е ключова роля. Ливий посочва сеченето на цветовете на най-високите макове в градината от Тарквиний като алегория за инструктирането на синът му Секст, да усмири един наскоро спечелен вражески град, като екзекутира водещите му граждани. Това води до появата на модерния израз – “Синдром на високия мак”, за описване на феномена да се подтискат индивиди, които се издигат твърде много над мнозинството. Цитат относно Тарквиний и маковата алегория присъства в произведението на Киркегор – “Страх и трепет”.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Dixon-Kennedy, Mike. Encyclopedia of Greco-Roman Mythology. ABC-CLIO, 1998. ISBN 978-1576071298. с. 289.
  2. Ливий, Тит. "46-88, 59" Ab urbe condita. Henry G. Bohn.
  3. Arnold, Thomas. History of Rome. T. Fellowes, 1886. с. 44–45.
  4. а б Ring, Trudy, Salkin, Robert M., La Boda, Sharon. International Dictionary of Historic Places. Taylor & Francis, 1996. ISBN 978-1884964022. с. 176–178.
  5. Ihne, Wilhelm. The History of Rome. Longmans, Green and Co., 1871. с. 71–91.
  6. Gale, Robert L.. A Herman Melville encyclopedia. Greenwood Publishing Group, 1995. ISBN 978-0313290114. с. 504.
  7. Cornell, Tim. The Beginnings of Rome. Routledge, 1995. ISBN 978-0415015967. с. 215–17.
  8. Уилям Шекспир, Макбет от Chitanka.info
  • Ливий, Ab Urbe Condita, I, 40-60; II, 2-20.
  • Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.

Външни препратки[редактиране | edit source]