Италия

Вижте пояснителната страница за други значения на Италия.

---

Италианска република
(знаме) (герб)
Девиз: няма
География и население
Площ	301 338 km²
Столица	Рим 41°53′ с. ш. 12°29′ и. д.41.883333° с. ш. 12.483333° и. д.41.883333, 12.483333
Най-голям град	Рим
Официален език	италиански1
Население (пребр., 2011)	60 742 397 (на 23-то място)
Гъстота на нас.	201,57 д./km²
Управление
Форма	парламентарна република
Президент	Джорджо Наполитано
Министър-председател	Енрико Лета
История
Независимост -Обединение на Италия	1861
Икономика
БВП (ППС, 2011)	$1.828 трлн. (на 10-о място)
БВП на човек (ППС)	$30,165
ИЧР (2011)	0,874 (висок) (на 24-то място)
Валута	евро (EUR)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Интернет домейн	.it
Телефонен код	39
1) Като местни официални езици се ползват още немски, словенски, фриулски, сардински и френски език

Италия (официално название: на италиански Repubblica Italiana - Италианска република) е държава в Европа, разположена на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно море - Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 301 340 km², от които 2,4% водна площ.

Италия е членка на Европейския съюз и на еврозоната и е част от шенгенското пространство.

Рим е столица на Италия от 1870 година. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.

География

Разположение и релеф

Карта на Италия

Заливът Конеро, Марке

Връх Сан Мартино край Трентино

Масивът Села в Доломитите

Италия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови.

Италия граничи с Франция на северозапад (515 km), с Швейцария (718 km) и Австрия (415 km) на север, със Словения (218 km) на североизток и санклава Сан Марино (70 km). Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на Тиренско море, 1128 km на Адриатическо море, 795 km на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.

Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх Монблан (4 807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, Паданската равнина, през която протича река По. По дължината на полуострова е разположена веригата на Апенинските планини с най-висок връх Корно (2 914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1 277 m), Етна (3 323 m; на остров Сицилия), Вулкано (500 m; на едноименен остров) и Стромболи (924 m; на едноименен остров).

Освен По, други по-големи реки са Адидже, Тибър и Арно. В централната и южната част на страната реките са маловодни, поради по-сухия климат. В Алпите има няколко големи езера с ледников произход, като Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, както и запазени в по-високите части ледници.

Климат

Климатът в Италия е субтропичен, със значителни местни особености по крайбрежието и във високите части на Алпите.

В централните и южните части на страната климатът е субтропичен средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека и влажна зима и сухо горещо лято. В Неапол средните максимални температури през най-горещия месец август са около 29,5 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около 3,8 °C, а годишното количество на валежите е около 1006 mm.

Паданската равнина и склоновете на Алпите в северната част на страната имат влажен субтропичен климат (Cfa по Кьопен), по-хладна зима и валежи, по-равномерно през годината. В Милано средните максимални температури през най-горещия месец юли са около 28,9 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около -1,9 °C, а годишното количество на валежите е около 943 mm.

Средни температури за Рим

температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	4 °C	4 °C	6 °C	8 °C	12 °C	16 °C	18 °C	19 °C	16 °C	13 °C	9 °C	6 °C
максимална	13 °C	14 °C	16 °C	18 °C	23 °C	26 °C	29 °C	30 °C	26 °C	22 °C	17 °C	14 °C

Флора и фауна

Флората и фауната варират според географското положение и надморската височина. Планинска флора вирее в областите от Алпите с над 1980 метра надморска височина и в областите от Апенините с над 2290 метра надморска височина. Най-високият горски пояс се състои от иглолистни дървета, а по-ниските — от бук, дъб, кестен. В Паданската равнина виреят топола и върба. На полуострова и на по-големите острови преобладава средиземноморска растителност: корков дъб, зелен дъб, хвойна, къпина, лавър, мирта, палма джудже.

Едрите бозайници са малко. В Алпите се срещат алпийска антилопа, дива коза и сърна, в Апенините - кафява мечка, алпийска антилопа, видра. Гарваните и лястовиците са характерни за Италия птици. Моретата, обграждащи страната, изобилстват от морски живот.

История

Колизеумът в Рим — един от най-забележителните символи на римската цивилизация

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната — Лациум, Тоскана и Умбрия.

Ранна история

Първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна Италия, е етруската. Тя е била сравнително развита цивилизация, съществувала за неизвестен период от време до формирането на Римската империя. Етруските, които имали собствен бит, език и писменост, в крайна сметка били асимилирани от италийците. В последвалите векове Римската империя започва да набира сили, и постепенно завладява целия Средиземноморски регион. Рим се превръща в "световна столица", и става един от най-големите и богати градове в света. С проникването на християнството се обособяват Западна и Източна римска империя (Византия). Постепенно обаче империята започва да запада и отслабва под натиска на варварски нападения. Територията ѝ се свива значително. Съществуването на Западната империя е прекратено окончателно с пленяването на императора ѝ Ромул Августул през 476 г. и неговата абдикация. Това събитие се счита от много историци за началото на Средновековието в Европа.

Средновековие и Ренесанс

Средновековието в Италия се характеризира с децентрализираност и сравнително голямо влияние на католическата църква. Поелият властта след Ромул АвгустулОдоакър управлява до 493 година, титулувайки себе си крал на Италия. Управлението му приключва с нападението на остготите, предвождани отТеодорих Велики, което в крайна сметка довежда и до Третата готическа война (535—554). В нея византийският император Юстиниан I надделява над остготите, но войната опустошава Италия и довежда до още по-голямото ѝ разпокъсване от страна на лангобардите. Техните нападения окончателно потъпкват надеждите на Юстиниан за възстановяване на Западната империя и разделят Апенинския полуостров на градове-държави и малки деспотии през следващите няколко века.

През 584 г. се образува Равенският екзархат, който е под контрола на Византия. Той служи като форпост срещу варварските нападения, но през751 г. лангобардите влизат в Равена и екзархатът престава да съществува, а византийското влияние е почти напълно елиминирано. По този начин папската институция, макар и слаба, остава единствената форма на власт в Италия. Така започва да се утвърждава независима Папска държава. Тя е създадена с помощта на франките и набира сила по времето на Карл Велики.

Давид на Микеланджело, символична за Ренесанса творба

Дворецът на венецианските дожове. Венеция е една от най-мощните в икономическо отношение средновековни държави

Към 1000 г. икономическият възход в Европа и увеличаването на несигурността в сухопътните маршрути довежда до по-голямо търсене на морския транспорт вСредиземно море; така се формират т. нар. морски републики — градове-държави с олигархично управление, издържащи се предимно от търговия и транспорт на стоки. Такива са Генуезката и Венецианската републики. Сравнително по-голямата свобода на населението в тези държави е предпоставка за артистичния и научен подем в края на 14 век.

Все по-отслабващото влияние на Папската държава довежда до преместване на седалището ѝ в Авиньон; по този начин градовете-държави в по-развитата северна Италия стават напълно независими от Свещената Римска империя и започват да се развиват бързо. Италианският Ренесанс възниква вТоскана, и по-специално във Флоренция, а после прониква в градовете Сиена и Лука. Този период се характеризира със завръщане към ценностите наАнтичността и внедряването им в изкуството, философията и архитектурата; фокусът на възприятие от страна на ренесансовите мислители се изменя от Бог към човека. Това е и една от първите стъпки към отхвърлянето на теократично-феодалния модел на Средновековието, макар и той да не е толкова разпространен на Апенинския полуостров. Културният разцвет на Ренесанса обаче не е всеобхватен, и само малка част от населението в Италия бива повлияна от неговите идеи. Въпреки това артистичните постижения на италианските творци оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Такива са сонетите на Петрарка, Владетелят на Макиавели и Декамерон на Бокачо; фреските и картините на Джото, Мазачо, Ботичели, Тициан; разнообразните творби и открития на Микеланджело и Леонардо да Винчи; архитектурните проекти на Андреа Паладио и Брунелески. Същевременно след внедряването на редица научни открития, като например компаса, морските пътешествия стигат до далечни и непознати дотогава земи.

С културното и научно разнообразие на Ренесанса обаче идват и редица проблеми, сред които т. нар. Черната смърт и войните за власт между градовете-държави и местните благороднически семейства. Така една след друга избухват редица войни — Италианските войни, които продължават до 1559 година.

Период на чужда зависимост

Най-значимата от италианските войни е тази на Камбрайската лига (1508—16), в която се включват (в различни етапи) Венецианската република, Папската държава, Свещената Римска империя, Шотландия, Англия, Миланското херцогство и други. Отслабената от войните и чумните епидемии, Италия в крайна сметка попада под управлението на Хабсбургска Испания (1559—1713) и Хабсбургска Австрия (1713—1796). В тези години централизирана италианска държава на практика не съществува. Към 1790 г. на Апенинския полуостров и в съседните региони под влиянието на италианската култура съществуват Венецианската и Генуезката републики, кралствата Сардиния и Сицилия и Папската държава. По-малки независими държави са били Република Лука, Пармско херцогство, Моденско херцогство, Сан Марино и Република Рагуса (в дн. Хърватия). Всички тези държави до 1796 г. са под индиректен австрийски контрол, а след инвазията на Наполеон от 1796-7 г. Франция и Австрия си поделят хегемонията над региона. Създаването на сателитни на Франция държави обаче, като Цизалпинската република, поражда първите искри на италианския национализъм. През 1802 година Цизалпинската република е реформирана в Италианска република, а Наполеон се провъзгласява за неин ръководител. През 1805 г. към нея са включени Венето и Далмация, и републиката се преобразува в Италианско кралство. Междувременно отношенията на папата с Наполеон се влошават дотолкова, че последният бива отлъчен от църквата. Наполеон отговаря на този акт с пълната окупация на Папската държава през 1809 г. и заточението на папа Пий VII във Франция, което трае до 1814 г.

След битката при Лайпциг през октомври 1813 г. краят на наполеоновата империя започва да става очевиден. Италианските държави изоставят съюза си с Франция и се съюзяват с австрийците. През 1814 г. Наполеон абдикира, а последвалият Виенски конгрес разпокъсва Италианското кралство и връща политическата обстановка на Апенинския полуостров почти такава, каквато е била през 1796 г. След краткото завръщане на Наполеон на власт (т. нар. Стоте дни) Жоашен Мюра, ръководител на Неаполитанското кралство, прави опит отново да обедини разпадащата се италианска държава, но както той, така и Наполеон губят своите сражения и започва нов период на политическа разпокъсаност.

Обединение на Италия и създаване на италианската нация

Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитектът на обединението на Италия е Граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Рим остава още 10 години под властта на папата и се присъединява към Италия на 20 септември 1870 г., с което италианското обединение е окончателно завършено. Днес Ватикана е независима държава, обградена от Италия (също като Сан Марино).

Италия в черно

Бенито Мусолини държи реч в Милано, 1930

Въпреки че се води победителка в Първата световна война, Италия печели много малко, което предизвиква недоволство и чувство за несправедливост в италианците. През 1922 г. на власт идва Бенито Мусолини. Неговата партия — Фашистката, в крайна сметка заема всички места в парламента и Италия става първата в света държава с изцяло фашистко управление. То се характеризира с налагането на корпоративен икономически модел и провежда антикомунистическа и милитаристична политика. За разлика от комунизма в СССР и по-късно появилият се националсоциализъм в Германия, фашистката идеология е открито тоталитарна, и тази черта е записана в "Доктрина на фашизма". По-голямата част от средствата за производство са национализирани, но частната стопанска дейност не е елиминирана или забранена. Наложена е пълна цензуравърху всички видове медии, макар да не са организирани активни преследвания срещу интелигенцията. Създадена е Национална доброволческа милиция, която да следи дейността на противниците на режима. Италия се превръща в полицейска държава. Фашизмът залага силно на сравненията на Италия с древен Рим и се стреми да популяризира италианската култура, отхвърляйки чуждото влияние вътре в страната. Мусолини също започва активна борба с всички видове престъпност, и в Италия за пръв път мафията загубва влиянието си в Сицилия и южните провинции, но част от босовете ѝ успяват да избягат и намират убежище в САЩ. През 1936 година италианската армия окупира Абисиния и се полага началото на т. нар. Италианска империя — опит на Мусолини да създаде втора Римска империя. През 1939 г. е анексирана и Албания. Италия сключва специален военен съюз с Нацистка Германия — т. нар. "Стоманен пакт", а по-късно е сформиран тристранен пакт, в който влиза Япония. За да поддържа добрите отношения с Германия, в края на 1930-те Мусолини прокарва расова политика (въпреки че той самият не е поддръжник на антисемитизма). Германия и Италия се сражават срещу западните съюзници в Африка, макар италианската армия да понася много повече загуби, отколкото Вермахта. Трите страни са победени през Втората световна война и така се слага край на фашисткото управление.

Италианска република (1946 г. до днес)

На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина се приема нова конституция на 1 януари 1948 г. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим и получават правото да се върнат в родината си едва през 2002 г.

Италия е сред страните-учредителки на НАТО и Европейския съюз и взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 2002 г.

Държавно управление

Държавно устройство

Джорджо Наполитано, президент на Републиката

Италия е демократична парламентарна република с многопартийна система съгласно Конституцията, която е в сила от 1 януари 1948 г.

Държавен глава на Италия е президентът, който се избира за 7 години с тайно гласуване от Парламента и представители на регионите. Изпълнителната власт се упражнява колективно от Министерски съвет, оглавяван от председател. Министерският съвет се назначава от президента, но трябва да бъде одобрен от двете камари на Парламента.

Към 28 април 2013 година президент на Италия е Джорджо Наполитано. Той е първият преизбиран президент в Италия. Председател на Министерския съвет – Енрико Лета. Лета е начело на коалиционно правителство между двете големи партии – неговата дясна Демократическа партия и лявата партия на Силвио Берлускони Народ на свободата. За първи път в Италия има т.нар. „Голяма коалиция“. 

Основният законодателен орган в Италия е двукамарният парламент, като Министерският съвет също има ограничени законодателни правомощия. Всеки закон трябва да получи одобрението и на двете камари – Камара на депутатите с 630 представители и Сенат, включващ 315 избрани и малък брой пожизнени сенатори (7 души към май 2006 година, трима от които бивши президенти). Изборните представители и в двете камари се избират с пряко гласуване. Техният мандат е с продължителност 5 години, но в историята често са провеждани предсрочни избори, поради невъзможност за съставяне на правителство. Актуалният към март 2010 година състав на Парламента е избран през април 2008 година.

Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната. Правната система на Италия се основава на римското право в интерпретацията на Наполеоновия кодекс. Последна съдебна инстанция при повечето спорове е Върховният касационен съд. Конституционният съд следи за съответствието на законите с Конституцията.

Административно деление

Италия е разделена на 20 региона (на италиански: regioni, реджони, ед. ч. regione, реджоне), 5 от които със специален автономен статут. Автономните региони имат свои парламенти (регионални съвети) и правителства (джунти), които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 110 провинции.

Административно деление на Италия

На картата	Регион	Адм. център	Площ, km²	Население
1	Вале д’Аоста*	Аоста	&&&&&&&&&&&03263.&&&&&03263	&&&&&&&&&0126000.&&&&&0126 000
2	Пиемонт	Торино	&&&&&&&&&&025399.&&&&&025 399	&&&&&&&&04401000.&&&&&04 401 000
3	Лигурия	Генуа	&&&&&&&&&&&05421.&&&&&05421	&&&&&&&&01610000.&&&&&01 610 000
4	Ломбардия	Милано	&&&&&&&&&&023861.&&&&&023 861	&&&&&&&&09642000.&&&&&09 642 000
5	Трентино-Южен Тирол*	Тренто	&&&&&&&&&&013607.&&&&&013 607	&&&&&&&&01007000.&&&&&01 007 000
6	Венето	Венеция	&&&&&&&&&&018391.&&&&&018 391	&&&&&&&&04832000.&&&&&04 832 000
7	Фриули-Венеция Джулия*	Триест	&&&&&&&&&&&07855.&&&&&07855	&&&&&&&&01222000.&&&&&01 222 000
8	Емилия-Романя	Болоня	&&&&&&&&&&022124.&&&&&022 124	&&&&&&&&04276000.&&&&&04 276 000
9	Тоскана	Флоренция	&&&&&&&&&&022997.&&&&&022 997	&&&&&&&&03677000.&&&&&03 677 000
10	Умбрия	Перуджа	&&&&&&&&&&&08456.&&&&&08456	&&&&&&&&&0884000.&&&&&0884 000
11	Марке	Анкона	&&&&&&&&&&&09694.&&&&&09694	&&&&&&&&01553000.&&&&&01 553 000
12	Лацио	Рим	&&&&&&&&&&017207.&&&&&017 207	&&&&&&&&05561000.&&&&&05 561 000
13	Абруцо	Л'Акуила	&&&&&&&&&&010794.&&&&&010 794	&&&&&&&&01324000.&&&&&01 324 000
14	Молизе	Кампобасо	&&&&&&&&&&&04438.&&&&&04438	&&&&&&&&&0320000.&&&&&0320 000
15	Кампания	Неапол	&&&&&&&&&&013595.&&&&&013 595	&&&&&&&&05811000.&&&&&05 811 000
16	Пулия	Бари	&&&&&&&&&&019362.&&&&&019 362	&&&&&&&&04076000.&&&&&04 076 000
17	Базиликата	Потенца	&&&&&&&&&&&09992.&&&&&09992	&&&&&&&&&0591000.&&&&&0591 000
18	Калабрия	Катандзаро	&&&&&&&&&&015080.&&&&&015 080	&&&&&&&&02007000.&&&&&02 007 000
19	Сицилия*	Палермо	&&&&&&&&&&025708.&&&&&025 708	&&&&&&&&05030000.&&&&&05 030 000
20	Сардиния*	Каляри	&&&&&&&&&&024090.&&&&&024 090	&&&&&&&&01666000.&&&&&01 666 000

* регион със специален статут

Италианска армия

Сухопътни войски

Сухопътни войски (на италиански: Esercito Italiano) - тази военна организация е основана през 4 май 1861 г. Днес наброява 108 000 души. Седалището е в Рим, а главен командир е Клаудио Грациано (Claudio Graziano). Празникът на Сухопътни войски е на 4 ноември. Армията използва италиански (Берета, Бенели, Франки), европейски, френски и немски огнестрелни оръжия.

Отбранителна техника: танкове:
C-1 Ариете - 200 броя
Леопард 2 - 120броя
Дардо - 200 броя
ААВ 7 амфибия
МЛРС — ракетна установка
Камиони:
Ланча АЦЛ 90 - 3 800 броя
Ивеко АЦМ 90 - 3 000 броя
Астра СМ 66

Международни отношения

Италия е сред основателите на Европейската общност, преобразувана днес в Европейски съюз. Страната е приета в Организацията на обединените нации (ООН) през 1955 година и членува също в Г-8, Организацията на северноатлантическия договор (НАТО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната търговска организация, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и Централноевропейската инициатива.

Италия традиционно подкрепя ООН и нейната дейност в областта на сигурността. Италиански войски участват в мисиите на ООН в Сомалия, Мозамбик и Източен Тимор, като страната оказва и подкрепа на операциите на НАТО и ООН в Босна и Херцеговина, Косово и Албания. През февруари 2003 година Италия разполага двехилядна военна част в Афганистан. През юли същата година изпраща войски и в Ирак, чийто максимален брой достига 3200 души, но са изтеглени през ноември 2006 година. През август 2006 година 2450 италиански войници са придадени към мисията на ООН в Ливан, а от февруари 2007 година италианецът Клаудио Грациано ръководи силите на ООН в тази страна.

Население

Населението принадлежи към романската езикова група. То е етнически хомогенно, съставено от 94,1% италианци, 2,7% сардинци, 1,3% фриули, 0,6% германци (южно-тиролци) и 1,3% от други етноси. Гъстота - 197 д/km². Естествения прираст е 2. Средна продължителност на живота: мъже - 75 г., жени - 81 г.

Икономика

Луксозен автомобил Мазерати Куатропорте V

Купола за наблюдение, произведена в Торино и предназначена за МКС

Според данни на МВФ италианската икономика е седма в света и четвърта в Европа по големина на брутния вътрешен продукт (БВП). Членка е на Г8, Европейския съюз и ОИСР. Италия има пазарна икономика с висока свобода на инвестициите и търговията; стандартът на живота в страната е 8-мият най-висок в света. В допълнение, Италия има третият най-голям национален златен резерв в света (след Германия и САЩ), а БВП на глава от населението е равен на средния за ЕС.

В същото време италианската икономика е изправена пред редица проблеми, например изключително ниския си растеж (Средно 1,23% за последното десетилетие, в сравнение с 2,28% годишно за ЕС.) Южна и Северна Италия се различават значително по своето икономическо развитие — докато в северната част БВП на глава от населението достига 32 900 евро (135,5% от средния за ЕС), то някои южни региони имат БВП на глава от населението, равняващ се на 16 300 евро (по-малко от 60% от средния). Заради тези проблеми, както и сравнително високите нива на корупция и бавните реформи, Италия понякога е наричана "болният човек на Европа".

В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли — машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване.

Земеделие

Италия е развита аграрна страна

Растениевъдство

Италия е най-големия производител на паста в света.

• Зърнени култури

В северната и централната част на страната най-голям процент по територия заема царевицата (20%) (Италия е един от най-големите производители нацаревица в Европа), следван от пшеницата (16%), ечемик (9%), ориз (8%) и други.

• Зеленчукопроизводство

Добре развито е в цялата страна, но най-вече в южната част. Основните площи са засети с домати (9%), чушки (7%), картофи (5%), патладжан (5%), моркови (3%) и др. Италия е един от най-големите производители на домати и чушки в света. Тези две култури играят важна роля в италианската кухня и имат богат асортимент в страната.

• Бобови култури

Отглеждат се предимно в Централна Италия и Пиемот. Поради полезните съставки тези храни играят важна роля в италианската кухня. Най-разпространената култура в италианските фермерски стопанства и засети площи е бобът (29%) (най-различни сортове), грах (17%), нахут (16%) (Италия е един от основните износители на нахут в Европа), леща (5%).

• Плодове

Италия е един от най-големите европейски производители на цитрусови плодове. В страната най-голямо е производството на череши (12%), грозде (11%), праскови (9%), портокали (9%), ябълки (9%), круши (9%), мандарини (8%), лимони (4%), ягоди (2%) и др.

• Ядки

Италия е основен производител на ядки в Европа. Най-вече производството е съсредоточено върху бадеми (26%), лешници (19%), орехи (14%), фъстъци 10%) и др.
В Италия се отглеждат също около 90 000 тона гъби, 84 700 тона памук, 18 360 тона тютюн, салатни култури (80 000 тона), подправки (89 тона) и др.

Животновъдство

В страната има 3 513 000 хектара пасища и 1 345 000 хектара ливади.
Кравите и телетата са 2 032 хил., по-голямата част разположени в Северна и Централна Италия.
Агнетата и овцете наброяват 5 784 хил., козите 387 хил., прасета 10 889 хил., зайци 21 554 хил., коне 201 хил., магарета 3 хил.
Домашните птици също играят роля в италианското животновъдство: (за цяла Италия) кокошки 323 386 хил., пуйки 25 173 хил., токачки 5 906 хил., патки 1 693 хил., гъски 8 хил.

Спорт

Според Италианската федерация по спорт и Италианския олимпийски комитет (CONI) практикуващите спорт в Италия наброяват 4 185 843. Най-разпространеният спорт е футболът (27%), следван от волейбола (8%) и на трето място — баскетбола (7%).

Златни медали (мъже):

• Футбол

Световен шампион: 1934, 1938, 1982, 2006
Европейски шампион: 1968
Олимпийски игри: 1936

• Баскетбол

Световен шампион:
Европейски шампион: 1983, 1999
Олимпийски игри:

• Волейбол

Световен шампион:
Европейски шампион: 1989, 1993, 1995, 1999, 2003, 2005
Олимпийски игри:

• Хандбал

Световен шампион:
Европейски шампион:
Олимпийски игри:

• Водна топка

Световен шампион: 1978, 1994, 2011
Европейски шампион: 1947, 1993, 1995
Олимпийски игри:

Летни олимпийски игри

Година	златни медали	сребърни медали	бронзови медали	място
1900	2	2	0	8
1904	-	-	-	-
1906	7	6	3	5
1908	2	2	0	9
1912	3	1	2	11
1920	13	5	5	7
1924	8	3	5	5
1928	7	5	7	5
1932	12	12	12	2
1936	8	9	5	4
1948	8	11	8	5
1952	8	9	4	5
1956	8	8	9	5
1960	13	10	13	3
1964	10	10	13	3
1968	10	10	7	5
1972	5	3	10	10
1976	2	7	4	14
1980	8	3	4	5
1984	14	6	12	5
1988	6	4	4	10
1992	6	5	8	12
1996	13	10	12	6
2000	13	8	13	7
2004	10	11	11	8
2008	8	9	10	9
2012	8	9	11	8

Световни игри

В провежданите игри през 1981, 1985, 1989, 1993, 1997, 2001, 2005 и 2009 г. Италия има общо 120 златни, 120 сребърни и 111 бронзови медала и е най-титулованата страна в света.

Външни препратки

• България-Италия