Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
{{{пълно-име}}}
Знаме на Италия Герб на Италия
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Италия
Официален език Италиански(1)
Столица Рим
Най-голям град Рим
президент Джорджо Наполитано
министър-председател Силвио Берлускони
Площ
- oбщо
на 69-то място
301 338 км2
Население
- oбщо (2006)
- гъстота
на 23-то място
59 131 287
186,9 д/км2
БВП
- общо (2005)
- на човек
на 8-о място
1 620 454 млн $
27 700 $
Валута Евро (EUR)
Часова зона
- Лятно часово време
CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)
Независимост
-Обединение на Италия
1861
Национален химн Fratelli d'Italia
Интернет домейн it
Телефонен код +39
(1):като официални езици се ползват още немски, словенски, фриулски, сардински и френски език

Италия (официално название: на италиански Repubblica Italiana - Италианска република) е държава в Европа, разположена на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно море, Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта й е 304 000 км², от които 296 704 км² суша и 7 296 км² водна площ.

Италия е членка на Европейския съюз и на еврозоната и е част от шенгенското пространство.

Рим е столица на Италия от 1870 година. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.

Съдържание

[редактиране] География

Основна статия: Природа на Италия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Вулканът Везувий

Страната е разположена на Апенинския полуостров, о-вите Сицилия, Сардиния и редица малки острови. Има площ от 301,3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Франция - 515, Швейцария - 718, Австрия - 415, Словения - 218, Сан Марино - 70 и има брегова линия от 5 599 км, от които континентална - 3 301 км Тиренско море - 963, Адриатическо море - 1 128, Йонийско - 795, Лигурско - 415 (и островна - 2 298 км (Сицилия - 867, Сардиния - 973 и останалите - 458). Релеф - предимно планински - на север Алпите с най-висок връх Монблан - 4 807 м (на границата с Франция), южно от Алпите е Паданската равнина, а голяма част от полуострова е заета от Апенинските планини с най-висок връх Корно - 2 914 м. В южните части на страната са действащите вулкани - Везувий - 1 277 м, Етна - 3 323 м (на о-в Сицилия), Вулкано - 500 м (на о-в Вулкано) и Струмболи - 924 м (на о-в Стромболи).

Италия е разположена на Апенинския полуостров в Средиземно море, Паданската равнина, южните склонове на Алпите, остров Сицилия, Сардиния и други малки острови. Около 80 % от релефа са планински. На полуострова са Апенините (връх Корно Гранде - 2912 m). Активни вулкани - Етна, Везувий, Стромболи. Земетръсен район. Многоводни реки от Алпите -По, Адидже, маловодни в останалата част, в Алпите – езера - Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, вечен сняг и ледници. Средиземноморска храстова растителност - маквиси, гарига, гори и алпийска растителност в Алпите.

Климатът в цяла Италия е субтропичен средиземноморски,с мека и влажна зима и сухо горещо лято.По високите части на Апенините и склоновете на Алпите в северна Италия климатът е планински.

Средни температури за Рим
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 4° C 4° C 6° C 8° C 12° C 16° C 18° C 19° C 16° C 13° C 9° C 6° C
максимална 13° C 14° C 16° C 18° C 23° C 26° C 29° C 30° C 26° C 22° C 17° C 14° C

[редактиране] Планини

Карта на Италия
Карта на Италия


Вулкани: Етна, Везувий

[редактиране] Морета и острови

Острови: Сицилия, Сардиния, Елба

[редактиране] Реки и езера

Реки: По, Адидже, Арно, Тибър

Езера: Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Лаго ди Гарда

[редактиране] Флора и фауна

Флората и фауната варират според географското положение и надморската височина. Планинска флора вирее в областите от Алпите с над 1980 метра надморска височина и в областите от Апенините с над 2290 метра надморска височина. Най-високият горски пояс се състои от иглолистни дървета, а по-ниските - от бук, дъб, кестен. В равнината на река По виреят топола и върба. На полуострова и на по-големите острови преобладава средиземноморска растителност: корково дърво, зелен дъб, хвойна, къпина, дафиново дърво, мирта, палма джудже. Едрите бозайници са малко. В Алпите се срещат алпийска антилопа, дива коза и сърна, в Апенините - мечка, алпийска антилопа, видра. Гарваните и лястовиците са характерни за Италия птици. Моретата, обграждащи страната, изобилстват от морски живот.

[редактиране] История

Основна статия: История на Италия
Колизеумът в Рим — един от най-забележителните символи на римската цивилизация

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната — Лациум, Тоскана и Умбрия.

[редактиране] Ранна история

Първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна Италия, е етруската. Тя е била сравнително развита цивилизация, съществувала за неизвестен период от време до формирането на Римската империя. Етруските, които имали собствен бит, език и писменост, в крайна сметка били асимилирани от италийците. В последвалите векове Римската империя започва да набира сили, и постепенно завладява целия Средиземноморски регион. Рим се превръща в "световна столица", и става един от най-големите и богати градове в света. С проникването на християнството се обособяват Западна и Източна римска империя (Византия). Постепенно обаче империята започва да запада, и отслабва под натиска на варварски нападения. Територията ѝ се свива значително. Съществуването на Западната империя е прекратено окончателно с пленяването на императора ѝ Ромул Августул през 476 и неговата абдикация. Това събитие се счита от много историци за началото на Средновековието в Европа.

[редактиране] Средновековие и Ренесанс

Средновековният хуманизъм и Ренесансът помогнали да се оформи европейската философия и изкуство. Средновековието в Италия се характеризира със децентрализираност и сравнително голямо влияние на Католическата църква. През 584 се заформя Равенският екзархат, който е под контрола на Византия. Той служи като форпост срещу варваските нападения, но през 751 лангобардите влизат в Равена и екзархатът престава да съществува. По този начин папската институция, макар и слабо зависима от Константинопол, остава единствената форма на власт в Италия. Така започва да се заформя независима папска държава.

[редактиране] Период на чужда зависимост

[редактиране] Обединение на Италия и създаване на италианската нация

Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитектът на обединението на Италия е Граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Рим остава още 10 години под властта на папата и се присъединява към Италия на 20 септември 1870 г., с което италианското обединение е окончателно завършено. Днес Ватикана е независима държава, обградена от Италия (също като Сан Марино).

[редактиране] Италия в черно

Основна статия: Фашистка Италия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Бенито Мусолини държи реч в Милано, 1930

Въпреки, че се води победителка в Първата световна война, Италия печели много малко, което предизвиква недоволство и чувство за несправедливост в италианците. През 1922 на власт идва Бенито Мусолини. Неговата партия — Фашистката, в крайна сметка заема всички места в парламента и Италия става първата в света държава с изцяло фашистко управление. То се характеризира с налагането на корпоративен икономически модел, и провежда антикомунистическа и милитаристична политика. За разлика от комунизма в СССР и по-късно появилият се националсоциализъм в Германия, фашистката идеология е открито тоталитарна, и тази ѝ черта е записана в "Доктрина на фашизма"[1]. По-голямата част от средствата за производство за национализирани, но частната стопанска дейност не е елиминирана или забранена. Наложена е пълна цензура върху всички видове медии, макар да не са организирани активни преследвания срещу интелигенцията. Създадена е Национална доброволческа милиция, която да следи дейността на противниците на режима. Италия се превръща в полицейска държава. Фашизмът залага силно на сравненията на Италия с древен Рим и се стреми да популяризира италианската култура, отхвърляйки чуждото влияние вътре в страната. Мусолини също започва активна борба с всички видове престъпност, и в Италия за пръв път мафията загубва влиянието си в Сицилия и южните провинции, но част от босовете ѝ успяват да избягат и намират убежище в САЩ. През 1936 година италианската армия окупира Абисиния, и се полага началото на т.нар. Италианска империя — опит на Мусолини да създаде втора Римска империя. През 1939 е анексирана и Албания. Италия сключва специален военен съюз с Нацистка Германия — т.нар. "Стоманен пакт", а по-късно е сформиран тристранен пакт, в който влиза Япония. За да поддържа добрите отношения с Германия, в края на 1930-те Мусолини прокарва расова политика (въпреки, че той самият не е поддръжник на антисемитизма). Германия и Италия се сражават срещу западните съюзници в Африка, макар италианската армия да понася много повече загуби, отколкото Вермахта. Трите страни биват победени през Втората световна война, и е сложен край на фашисткото управление.

[редактиране] Италианска република (1946 — днес)

На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина се приема нова конституция на 1 януари 1948 г. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим и получават правото да се върнат в родината си едва през 2002 г.

Италия е сред страните-учредителки на НАТО и Европейския съюз и взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 2002 г.

[редактиране] Държавно устройство

Италия е парламентарна република, като президентът е държавен глава на страната. Той се избира посредством тайно гласуване от страна на парламента и на представители на областите.

Законодателният орган в Италия представлява двукамерен парламент, а изпълнителният орган носи името Съвет на министрите и се назначава от президента.

Премиер на Италия в момента е Силвио Берлускони, а президент — Джорджо Наполитано.

[редактиране] Административно деление

Виж:Списък на градовете в Италия по население

Италия е разделена на 20 региона, 5 от които със специален автономен статут. Автономните региони имат свои парламенти - регионални съвети и правителства - джунти, които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 102 провинции.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Икономика на Италия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Луксозен автомобил Мазерати Куатропорте V
Купола за наблюдение, произведена в Торино, и предназначена за МКС.

Високо развита индустриално-аграрна страна, една от водещите в света. В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли - машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване. От селското стопанство с най-голямо значение е земеделието - зърнени култури (пшеница, царевица, ориз), плодове, грозде (10 млн. т годишно, 90 % от които се преработват на вино), цитруси (над 3 млн. годишно), домати (5,5 млн. т. годишно) и др. Животновъдство - млечно и месно (предимно в Северна Италия).

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Италия

Населението принадлежи към романската езикова група. Населението на Италия е етнически хомогенно, съставено от 94,1% италианци, 2,7 % сардинци, 1,3 % фриули, 0,6 % немци (южно-тиролци) и 1,3 % от други етноси.[2] Гъстота - 190,1 жит. на кв. км. Естествен прираст 2. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 г.

[редактиране] Бележки

  1. Мусолини, Бенито. 1935. Fascism: Doctrine and Institutions. Рим: Ardita Publishers. стр 14.
  2. Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров. Страните в света 2002 - справочник. Глория Палас, София, 2002, ISBN 954-90833-2-2, стр. 34

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
На други езици