Пица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пица
Eq it-na pizza-margherita sep2005 sml.jpg
пица „Маргарита”
основно ястие
Произход Флаг на Италия Италия
Детайли

Тип плосък хляб с различни добавки
Сервиране топла
Основни
съставки
тесто, кашкавал, домат, подправки
Вариации Калцоне,
Пица с колбаси , чушки, маслини и гъби

Пица (на италиански: pizza) е италианско национално ястие, популярно в цял свят. Представлява плосък и кръгъл хляб, изпечен в пещ, който обикновено се покрива с домати или сос на доматена основа и моцарела. Съобразно културните и регионалните предпочитания се добавят и други съставки.

Магазинът или ресторантът, където се правят и сервират пици, се нарича "пицария".

Приготвяне[редактиране | edit source]

Разтегляне на тесто за пица.

Класическото тесто за пица се приготвя от брашно, мая, захар, сол, зехтин и вода. Тестото се меси на ръка, след което втасва определено време и се разточва на тънък пласт (обикновено с дебелина 0,5 см.). Майсторите на пица използват зрелищен начин за разточване на тестото, подхвърляйки го във въздуха.

Тестото се покрива с домати или доматен сос. Добавките след това са обосновани от традиционната кухня или определен вкус. Класическата пица се пече в специална пещ (горяща с дърва), много бързо и при много висока температура (обичайно в нагрята до около 200 °C фурна, пече се за около 10 - 12 минути). В САЩ се прави „американска“ пица, с много по-дебела кора, изискваща по-дълго време за печене.

Класическите разновидности на италианската пица са: „Маргарита“, „Капричоза“, „Диавола“, „Калцоне“, „Везувий“, „Четири сирена“, „Римска“, „Рукола“, „Хавайска“, „Маринара“ и много други.

Съдържа следните съставки:

История[редактиране | edit source]

Първите сведения за приготовление на пица съществуват още при древните гърци и римляните. С пренасянето на домата за първи път в Европа през 1522 година, в Неапол се появява първообраза на италианската пица. През XVII век се появяват специални хора („pizzaioli“ - пиццайоли), приготвящи пица за италианските селяни. Пицата става любима храна на съпругата на неаполитанския крал Фердинанд IV - Мария Каролина Лорена (17521814), а по-късно и на италианския крал Умберто I и съпругата му Маргарита Савойска, в чест на която е назована една от рецептите.

В САЩ пицата е пренесена през втората половина на XIX века и за първи път се прави в Чикаго, Илинойс. През 1957 година се появяват първите пици - полуфабрикати.

Културно влияние[редактиране | edit source]

Типична чикагска „дебела“ пица.

Пицата се разпространява основно в Европа и САЩ, където започват да се създават специални ресторанти, наречени „Пицария“, повечето от които започват да доставят безплатно продуктите си на указан адрес и за определено време. Любима храна за всички възрасти, но особено обичана от деца и младежи. В последните години става хит и в Япония, където я правят основно с морски дарове и риба (например риба Тон).

Италианско и европейско право[редактиране | edit source]

Италианският Парламент приема закон за Традиционна италианска пица,[1] определяйки точно определени съставки и начина на приготвяне на италианската пица[2] (включително и на замразените пици). Само продукти, отговарящи на тези изисквания, могат да носят името "Традиционни", най-малкото в Италия.

Италия също така изисква от Европейския съюз да защити някои традиционни италиански пици, като например „Маргарита“ и „Маринара“.[3] Европейският съюз приема решение за включването в системата Защитено име и географски произход (Protected designation of origin) през 90-те години на ХХ век.

Бележки и източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Франко Семи: „Пица. Вкусът на Италия във вашия дом“
  • Х. Похенпол: „Пица. Най-вкусните рецепти“

Вижте също[редактиране | edit source]