Мароко
Тази статия е за държавата. За филма вижте Мароко (филм).
| المملكة المغربية | |||||
|
|||||
| Девиз: За Бога, страната и краля! الله، الوطن، الملك |
|||||
 |
|||||
| Официален език | арабски | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Столица | Рабат | ||||
| Най-голям град | Казабланка | ||||
| крал | Мохамед VI | ||||
| министър-председател | Дрис Джету | ||||
| Площ | на 56-то място | ||||
| - oбщо | 446 550 km² | ||||
| Население | на 37-мо място | ||||
| - oбщо | 33 757 175 | ||||
| - гъстота | 67 д/km2 | ||||
| БВП - oбщо - на човек |
на 53-то място 104,031 млрд $ 2,941 $ |
||||
| Валута | дирхам (MAD) | ||||
| Часова зона | +0 | ||||
| Независимост
от Франция
|
2 март 1956 | ||||
| Национален химн | Химн на Мароко | ||||
| Интернет домейн | .ma | ||||
| Телефонен код | 212 | ||||
Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелила.Най-високият им връх е висок 4165м.
Съдържание |
[редактиране] География
Основна статия: Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.
[редактиране] История
Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Хр. (преди 10 000 години). Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности. През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него — юдаизма.
През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и исляма. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави, като Бергуата (744-1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.
Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.
[редактиране] Държавно устройство
Съгласно Kонституцията от 1996 г. Мароко е конституционна монархия. Начело на държавата е кралят. Преди 1996 г. има друга конституция, която е почти същата. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед Пети, синът му Хасан Втори и Мохамед Шести от 30.7.1999 г. Изпълнителната власт е на Правителството назначавано от Краля. Има и парламент с две камари.
[редактиране] Административно деление
Мароко е разделено на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции.
Регионите са:
[редактиране] Икономика
Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата. Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70-80-те и 90-те години на миналия век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г.основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоствянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90те години много руски бизнсес компании наследяват съветското влияние в Кралството. През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции държави като САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна иконимическа линия и досега. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световн търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.
[редактиране] Население
Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.
[редактиране] Култура
[редактиране] Виж също
[редактиране] Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||
|
|||||
