Мароко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата. За филма вижте Мароко (филм).

المملكة المغربية
Знаме на Мароко
Герб на Мароко
(знаме) (герб)
Девиз: За Бога, страната и краля!
الله، الوطن، الملك
Местоположение на Мароко
География и население
Площ 446 550 km²
(на 56-то място)
Столица Рабат
Най-голям град Казабланка
Официален език арабски, берберски
Население (пребр., 2007) 33 757 175
(на 37-мо място)
Гъстота на нас. 67 д./km²
Управление
крал Мохамед VI
министър-председател Дрис Джету
История
Независимост 2 март 1956
Икономика
БВП (ППС, 2010) 104,031 млрд $
(на 53-то място)
БВП на човек (ППС) 2,941 $
Валута дирхам (MAD)
Други данни
Часова зона +0
Интернет домейн .ma
Телефонен код 212


Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелила.Най-високият им връх е висок 4165м.

География[редактиране | edit source]

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

История[редактиране | edit source]

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности. През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него — юдаизма.

През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и исляма. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави, като Бергуата (744-1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Съгласно Kонституцията от 1996 г. Мароко е монархия, управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед Пети, синът му Хасан Втори и Мохамед Шести от 30.7.1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Административно деление[редактиране | edit source]

Мароко е разделено на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции.

Регионите са:

Икономика[редактиране | edit source]

Залез над Танжер. Туризмът играе все по-голяма роля в икономиката на Мароко

Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата. Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70-80-те и 90-те години на миналия век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г.основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоствянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството. През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции държави като САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна иконимическа линия и досега. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.

Население[редактиране | edit source]

Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.

Култура[редактиране | edit source]

Транспорт[редактиране | edit source]

В Мароко има 1907 км железопътни линии, по които могат да се движат влакове със скорост до 160 км/ч. [1]

Виж също[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Morocco – railmeds JimdoPage!. // www.railmed.org. RAILMED. Посетен на 6 октомври 2013.