Коморски острови

	Udzima wa Komori; اتحاد القمر‎; Union des Comores
(знаме)	(герб)
	Девиз: Unité - Justice - Progrès!
Официален език	коморски, арабски и френски език
Столица	Морони
Най-голям град	Морони
президент	Ахмед Абдала Мохамед Самби
Площ	на 167-мо място
- oбщо	2 170 km²
Население	на 160-то място
- oбщо	682 047
- гъстота	269 д/km2
БВП; - oбщо; - на човек	на 172-ро място; $ 532 млн; 798$
Валута	Коморски франк (CMF)
Часова зона	EAT (UTC+3)
Независимост -обявена	от Франция; 6 юли 1975
Национален химн	Udzima wa ya Masiwa
Интернет домейн	.cm
Телефонен код	269

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Коморските острови, официално Коморски съюз (до 2003 г. - Ислямска федерална република на Коморските острови) са островна държава в Източна Африка, в акваторията на Индийския океан, на север от Мозамбикския проток. Държавата обхваща 3 от 4-те големи вулканични острова от архипелага - Гранд Комор, Мохели и Анжуан. Четвъртият е Майот, владение на Франция. Държавно владение са и редица други малки ненаселени острови.

Името на страната произлиза от арабската дума al-qamar (на Луната). Столица на страната е град Морони.

[редактиране] География

Основна статия: География на Коморските острови

Рибарско селище близо до Морони

Страната заема три големи и няколко малки вулканични острова, оградени от коралови рифове. След обявяването на независимостта през 1975 г. (дотогава Коморските острови са отвъдморска територия на Франция) съседният остров Мойота остава френско владение.

Остров Гранд Комор е най-големият и най-младият остров в архипелага. Тук се намира действащият вулкан Картала (2361 м) - най-високата точка на страната. Изключително разнообразният животински свят на Коморските острови е представен от множество ендемити, сред които летящата лисица на Лингстън и най-едрият плодояден прилеп, с размах на крилата над 1 м.

[редактиране] История

Основна статия: История на Коморските острови

През 1886 островите са колонизирани от Франция. През 1958 островите получават статут на френска отвъдморска територия. През 1968 получават вътрешно самоуправление. На 6 юли 1975 Коморите са обявени за независима държава.а през 1978 - за Федерална ислямска република. През 1989 е извършен държавен преврат и е убит президентът Ахмед Абдаллах. За нов държавен глава е избран С. Джохар (1990), принуден да подаде оставка след нов държавен преврат. През 1996 са проведени президентски и парламентарни избори и нов президент става М. Таки Абдулкарим. През 2002 президент става Азали Асумани. Коморите членуват в ООН от 1975.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Коморските острови

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Коморските острови

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Коморските острови

Коморските острови са бедна страна. Със селско стопанство и риболов се препитават повече от ¾ от заетите, но почти половината от необходимите продукти за изхранване на населението се внасят. За собствено потребление коморците отглеждат маниока, ориз, сладки картофи, банани, кокосови палми, а за износ - кафе, ванилия, канела и др. подправки, ароматични есенции, извличани от маслодайни дървета като иланг-иланг.