Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
République française
Френска република
Знаме на Франция
Герб на Франция
(знаме) (герб)
Девиз: Liberté, Égalité, Fraternité
(Свобода, Равенство, Братство)
Местоположение на Франция
География и население
Площ 675 417 km²
(на 41-во място)
Столица Париж
Най-голям град Париж
Официален език френски
Население (пребр., 2007) 65 821 885
(на 21-во място)
Гъстота на нас. 110 д./km²
Управление
президент Франсоа Оланд
министър-председател Манюел Валс
История
Независимост
  отделяне от Франкска империя
843
Икономика
БВП (ППС, 2012) 1 792 млрд. € (2 688 млрд. $)[1]
(на 5-то място)
БВП на човек (ППС) (номинален) 28 000 €
Валута Евро (1) (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)(2)
Интернет домейн fr
Телефонен код 33
(1): Преди 1999 г.: френски франк
(2): Само в Европейската територия на страната

Франция (на френски: France France френско произношение: [fʁɑ̃s]) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от западна и югозападна Европа. Територията ѝ е 675 417 кв. км, което я нарежда на 41-мо място в света и на 2-ро в Европа след Русия. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 4 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 кв. км и население над 2 000 000 души. Това са Мартиника, Нова Каледония, Френска Гвиана (Гиана), Реюнион и Гваделупа.

Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е пета в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт,[1] и е най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство.[2] Силната ѝ национална икономика е причина страната също да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, и средната продължителност на живота да е 81 години.[3] Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света.[4] Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, като годишно я посещават 82 милиона души.[5]

Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благопрятства нейното икономическо развитие, но е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Страната се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет[6] и ядрен арсенал,[7] а армията ѝ е най-голямата от всички страни-членки на ЕС. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и разполага с най-големия дипломатически корпус в света след САЩ.[8]

История[редактиране | edit source]

Галски период[редактиране | edit source]

Галски воини

Франция заема голяма част от древната римска провинция Галия. Галите са част от големия народ на келтите, който се формира северно от Алпите. Първата археологическа култура на келтите е културата Ла Тен през първата половина на I хилядолетие пр. Хр. Около 500 г. пр. Хр. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки — на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция и Британия; на югозапад, където заселват днешна Испания, но не цялата; на югоизток келтски племена стигат до Панония, Балканите и дори до Мала Азия; и на юг, където келтските племена се сблъскват с младата римска република. Под въздействието на Рим галите бързо се латинизират. Някои техни селища се превръщат в големи градове, съществуващи и днес. Масилия и Никея (основани от гърците като колонии още през VI век пр. Хр.) са първите градове на днешна Франция - съответно Марсей (Марсилия) и Ница. Римляните основават Лугдунум (Лион), Лутеция Парисиорум (Париж), Толоса (Тулуза), Турнакум (Турне) и др. В тях са построени характерни за римската цивилизация сгради - терми (бани), арки, акведукти (Пон дю Гар — най-известният римски акведукт), амфитеатри. Латинският език се налага повсеместно. За пръв път отделна държава в Галия се формира през 260 година, когато Римската империя е обхваната от дълбока криза. Един римски генерал, който не успява да завземе властта в Рим, организира своя държава в северна и централна Галия със столица в Треверорум (днес Трир). Името му е Постумус и управлява до 269 година. Наследен е от Викторинус (269-271) и Тетрик (271-274). В крайна сметка "Галската империя" е ликвидирана от император Аврелиан. Парадоксално, но именно след този момент съпротивата срещу проникването на германски племена в Галия (алемани и франки) отслабва и такова проникване става факт. Към края на IV век в северна Галия вече има солиден контингент от тези германски племена.

Франкска държава[редактиране | edit source]

Коронацията на Карл Велики

Франките са един от германските народи, чиято прародина е Скандинавия. Подобно на келтите, и германите преживяват демографски взрив, в резултат на който започват да се разселват. От VIII до I век пр. Хр. те заемат цяла северна Европа, изтиквайки келтите на юг. Още през 109 година германските народи кимври и тевтони нахлуват в Римската република, засягайки и галите. До IV век франките живеят на североизток от Рейн. Съществуват два племенни съюза — салически, който минава на римска територия, и рипуарски, който остава отвъд Рейн. След 425 година салическите франки отново започват да се разселват, но скоро са застрашени от мощната инвазия на хуните. Като федерати те подкрепят големия римски пълководец Аеций в битката му с хунския владетел Атила при Каталунските поля през 451 година. След смъртта на Атила през 453 година и на Аеций през 454 година няма кой да спре тяхното настъпление. Във връзка с тази битка се споменава и първият известен владетел на франките — Меровей. Вероятно той е ръководел примитивна държава и е носел типичната германска титла крал. Така че може да се приеме, че от 451 година съществува Франкската, респективно Френската държава със столица Турне.

Династията на Меровингите (451-751) е първата владетелска династия на франките. Неин най-виден представител е Хлодвиг (наричан от французите Кловис), крал от 482 до 511 година. През 486 година той разбива държавата на Сиагрий — виден римлянин, който се опитва да създаде около Париж последна крепост на римската цивилизация. През 496 година Хлодвиг приема християнската религия на съпругата си Клотилда и налага християнството над всички франки. Следват победи над алеманите и бургундите, но най-значителната победа на Хлодвиг е над вестготите при Поатие (или Вуе) през 507 година. Чрез нея той ликвидира Тулузкото кралство на вестготите, които се оттеглят в Испания и завладява южна Галия (Аквитания). Едва след този епизод Франкското кралство става водеща сила в тогавашна Европа.

След смъртта на Хлодвиг кралството бива поделено между синовете му. Но използвайки силната армия те продължават да го разширяват (Тюрингия — 531 година, Бургундия — 532 година, Прованс — 537 година). Опитът за обединение при Хлотар I е неуспешен и след смъртта му през 561 година следва ново разделяне. Формират се четири държави: Австразия на север със столица Реймс, Неустрия на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица Бордо и Бургундия на югоизток със столица Орлеан. От VII век нататък меровингските крале започват видимо да отслабват. Карл Велики (768-814), считан за най-могъщия франски владетел, води серия завоевателни войни със саксонците (772-804), лангобардите (774), славяните (789-812), баварците (788) и аварите (791-802). В резултат при смъртта му Франкската държава се простира от Атлантическия океан и Ла Манш до Рим, Елба и Панония. Само полуостров Бретан, където се оттегля част от галите, не е под властта му. Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, като западната по-късно започва да се нарича Франция.

Средновековна децентрализирана Франция[редактиране | edit source]

Наследниците на Карл Велики (наречени Каролинги) управляват Западнофранкското кралство, което е значително по-малко. То стига само до Рона и Мьоз, а на север обхваща Фландрия. Бретан отново не е в състава му. Още след смъртта на Шарл I, наречен Плешивия, през 877 година властта на Каролингите отслабва. Неговото наследство е слабо, а от 888 година графът на Париж Одо се обявява за крал и по този начин открива продължителен вътрешен конфликт между Робертините и Каролингите. Още един път в периода 922-936 година. Робертините посягат към кралската титла, но преобладаващо тя е притежание на следващите Каролинги. Робертините имат реална власт в страната и в крайна сметка завземат властта.

Франция през Х век

През 987 година Хуго Капет сваля последния каролингски крал Луи V и поставя началото на нова династия — Капетингите. С клоновете си и с прекъсвания тя управлява до 1848 година. При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са Анжу, Аквитания, Шампан, Тулуза, Прованс, Фландрия, Бургундия. По-особено е положението на Бретан, който постепенно е абсорбиран от Франция, както и на Нормандия, завладяна от викингите през 911 година и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се простира до околностите на Париж, Орлеан и Санс, които образуват кралския домен. Слабостта на кралската власт във Франция води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 година нормандските викинги завладяват Англия (Уилям Завоевателят) и така Англия придобива първото си владение във Франция.


Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението на Филип IV Хубави (1285-1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата (парламенти), начело с върховния съд (Парижкия парламент). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи, движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт — Генералните щати (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (свещеници, аристократи и останали), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена на Тамплиерите — държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите резидират 70 години и са под контрола на френския крал.

След смъртта на Филип IV на френския престол се изреждат тримата му сина: Луи X, Филип V и Шарл IV. Никой от тях не оставя син, така че пряката линия на Капетингите се прекъсва. За тяхното наследство претенции издигат Филип дьо Валоа, внук на Филип III по мъжка линия, и английският крал Едуард III, внук на Филип IV, но по женска линия. Въпреки че Едуард произлиза от по-късно поколение и това му дава предимство, мъжката линия на Филип има надмощие. Освен това френските юристи отхвърлят правата на англичаните, тъй като не искат да поставят цялото кралство в английска власт. Така през 1328 година за крал на Франция е избран Филип VI, който поставя началото на династията Валоа. Само девет години по-късно Англия напада Франция и започва Стогодишната война (1337-1453). След серия победи на англичаните над френските рицари, през 1360 година французите са принудени да подпишат унизителен договор в Бретини: Едуард се отказва от претенциите си за френската корона, но получава цяла югозападна Франция, където са били някогашните английски владения.

Обсадата на Орлеан, 1428 г.

През 1429 година при дофина се явява Жана д'Арк — 17-годишна селска девойка, която го убеждава да ѝ отстъпи водачеството на френските войски. Под нейно командване те разкъсват блокадата на Орлеан и го освобождават. Следва победа над англичаните при Пате в долината на Лоара и освобождаване на Реймс. През юли 1429 година Шарл VII тържествено е коронясан за крал. Селяните, обзети от патриотизъм, се надигат на борба срещу англичаните, което има голямо значение за хода на войната. През 1431 година Жана д'Арк е заловена от бургундците при Компиен и предадена на англичаните, а след това осъдена от религиозен съд и изгорена като вещица заради виденията си. След победата на французите при Кастийон през 1453 година англичаните се оттеглят без да подпишат мирен договор, а това се счита за край на войната. Само град Кале остава в английски ръце (до 1558 година). Войната изиграва важна роля за развитието на Франция. Кралската власт значително се засилва; общата заплаха сплотява французите, ликвидира различията между отделните народности и създава френски национален дух. За пръв път от X век цялата страна е под властта на краля. Накрая, Франция се оформя като една от великите сили в Европа с голямо значение за международните отношения.

Европейски възход[редактиране | edit source]

Периодът от края на Стогодишната война бележи значителен възход за Франция. Тя успява да се обедини, да заиграе водеща роля в Европа, но следва остра династическа, социална и религиозна криза, която до известна степен унищожава постиженията на предишните крале. През 60-те години на XV век най-сериозната заплаха за целостта на Франция остава Бургундското херцогство. Могъщи и блестящи, бургундските херцози целенасочено се борят против обединението на страната под властта на краля. При Луи XI (1461-1483) конфликтът постепенно назрява. Бургундският херцог Филип успява да организира срещу него съюз на видните благородници, наречен Лига за обществено благоденствие и да проведе успешни военни действия. Луи XI е принуден да отстъпи и да даде Нормандия на брат си, член на Лигата. През 1467 година херцог на Бургундия става Шарл, наречен Смелия. Той повежда още по-агресивна политика. Когато обаче Луи отнема Нормандия от брат си, Шарл предизвиква въстание и принуждава краля да преговаря.

На срещата в Перон край Лиеж Шарл успява да залови Луи XI и да му наложи още по-унизителен мир. С това обаче успехите му се изчерпват. Слабата подкрепа от страна на Англия и появата на швейцарски наемници във френската армия обръщат войната. През 1472 година Шарл е разбит при Бове, през 1476 година — при Грансон, а през 1477 година — при Нанси. В тази последна битка той умира. Така мощта на Бургундия е сразена, а и Шарл не оставя мъжки наследник. Неговата дъщеря Мария Бургундска се оказва наследник на огромни земи на границата между Франция и Германия. Луи XI не успява да предотврати сватбата ѝ с австрийския престолонаследник Максимилиан I, който наследява Бургундия. Така се създава смъртна опасност за Франция и войната продължава. Първоначално Максимилиан I има успех и печели битката при Гинегат (1479), но в крайна сметка е принуден да признае правото на Франция да владее част от бургундското наследство. През 1482 година обаче Мария Бургундска умира и всички нейни владения остават под властта на австрийските Хабсбурги. Оттук започва конфликтът между Франция и Хабсбургите, който бележи тяхната история в продължение на четири века.

Франсоа I (1515-1547) води общо пет войни с Хабсбургите, през които отслабва силите на страната без да постигне особен успех (виж Войни между Хабсбурги и Валоа). През войната от 1521-1526 година е разбит при Павия и пленен, като се налага да отстъпи много земи, за да се откупи. Едва в петата война от 1542-1544 година Франция получава надмощие, като нарушава всички неписани правила на международните отношения и се съюзява с Османската империя. През 1543 година френско-османски флот атакува Ница и я превзема, което всява паника в цялото западно Средиземноморие. Освен това Франсоа отстъпва пристанището Тулон като квартира на османците. Според договора от Крепи Франция отново е първостепенна сила в Европа.

Луи XIV

Под влиянието на Германия във Франция навлиза протестанството. Френските протестанти се наричат Хугеноти, последователи на учението на Жан Калвин. Те са по-крайни от лутераните, които преобладават в Германия и предпочитат църковен ред, при който има повече демокрация и по-малка дистанция между висшите длъжности и вярващите. Протестантството се разпространява от 20-те години на XVI век, въпреки ожесточените опити на Франсоа I и Анри II да го ограничат. Обхваща периферни провинции като Нормандия, Бретан, Гюйен, Лангедок, Прованс и Дофине. Хугенотите имат свои замъци, цели райони са под контрола им и притежават значителна военна сила. След седем религиозни войни, (първата от 1562-1563 година, последната от 1579-1580 година) хугенотите са смазани. Един от най-кървавите погроми над тях е Вартоломеевата нощ. На 24 август, деня на Свети Вартоломей, католиците изненадващо нападат протестантите и избиват около 3 000 от тях, включително водача им Гаспар дьо Колини.

През 1610 година Луи XIII става крал, но поради крехката си възраст страната бива управлявана от регенти. Най-значимият му пръв министър е кардинал Ришельо, който управлява от 1624 до 1642 година, въпреки обтегнатите отношения с краля. Вътрешната политика на кардинала поставя основите на френския абсолютизъм. Той продължава тенденцията за централизиране на властта, лишаване на аристокрацията от нейната автономност, ограничаване силата на парламентите. Всички въстания срещу него са смазани с твърда ръка. Луи XIV, син на предишния крал, наследява властта на 5 години (през 1643 година). На 18-годишна възраст, когато поема властта, той ликвидира поста пръв министър и го слива с кралската институция. Създаден е Върховен съвет, където участват министрите на войната, на финансите и на външните работи. Именно благодарение на финансовия министър Жан-Батист Колбер френската икономика става една от най-силните в Европа чрез прилагането на т.нар. меркантилизъм. Армията е увеличена до близо 350 000 души. Започват дълги и изтощителни войни, повечето от които не дават значителен резултат. Луи XV, дошъл на власт през 1715 година, продължава курса на абсолютизма, но безотговорното му управление показва много от недостатъците на този тип управление.

Френска революция[редактиране | edit source]

Възкачилият се на трона Луи XVI не управлява по-добре от дядо си Луи XV. Паралелно с упадъка на абсолютистката система в Европа се заражда Просвещението, което намира стабилна почва във Франция. Основните му идеи са по-рационалното мислене, лишено от суеверия, отхвърляне на църковните догми и премахване на църковната хегемония върху обществото. Идеите на Жан-Жак Русо, Волтер, Шарл дьо Монтескьо и Дени Дидро оказват голямо влияние върху представите за държавно устройство. Междувременно Франция се сдобива с нови територии в Северна и Южна Америка, Африка и Азия, но голяма част от френския народ продължава да негодува от високите данъци и други социални проблеми. На 14 юли 1789 година недоволството достига своя връх със щурмуването на Бастилията — затвор-крепост в Париж. Този ход бележи началото на Френската революция, която е повратна точка в развитието на Франция и оказва огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Монархията е свалена, кралят и кралицата — екзекутирани, заедно с десетки хиляди други французи.

Епохата на Наполеон и Първата френска империя[редактиране | edit source]

Наполеон в работния му кабинет (1812)

На 9 ноември 1799 година Наполеон Бонапарт, завърнал се от Египет, извършва държавен преврат. През декември е провъзгласена нова конституция, според която е премахнат избирателния ценз. Провъзгласено е Консулството. По този начин властта се споделя от 3 консули, но всъщност властта е в ръцете на Наполеон Бонапарт. През 1802 година чрез плебисцит той се провъзгласява за доживотен консул, а две години по-късно — и за император. Чрез тайната си полиция той установява диктаторски контрол върху държавата. И той, както и Бурбоните, раздава титли на своите приближени. Въпреки това, Франция изживява силен период. Стопанството е в подем. Издаден е Граждански кодекс, в който са систематизирани всички закони от римско време дотогава. Този период ще остане в историята преди всичко с френските завоевания. Въпреки че през 1802 година Франция и Англия сключват договор в Амиен, на следващата година войната между тях се подновява. Образувана е нова антифренска коалиция, в която влизат Русия, Прусия, Англия и Австрия. Наполеон се опитва да нахлуе в Англия с морски десант, но е победен в битката при Трафалгар на 21 октомври 1805 година. Обаче успява да победи прусите при Улм и австрийците и руснаците при Аустерлиц през същата година. На другата година той побеждава Прусия при Йена и Ауерщед, като влиза в Берлин. Кампанията му срещу тях трае едва няколко седмици. Това позволява да се създаде Рейнски съюз на мястото на Свещена Римска империя. През същата година Наполеон налага континентална блокада на Англия с цел тя да капитулира, но планът му не успява. През 1807 година побеждава Русия при Ейлау благодарение на своя пълководец Мюра, който успява да донесе резерв. Двете страни сключват Тилзитски договор, чрез който Русия се присъединява към континенталната блокада и е създадено Варшавско херцогство. През 1808 година е покорена Испания. Опитът да бъде завладяна Португалия обаче се оказва неуспешен. Периодът 1808-1812 година се оказва златен за Наполеоновата империя, въпреки че се води партизанска война срещу него в Испания, Германия и Тирол. В Сицилия управлява Мюра, единият брат на Наполеон е начело на Испания, другият - на Вестфалското кралство. През 1812 година Наполеон решава да предприеме поход в Русия. Той мисли, че Русия не изпълнява задълженията си от договора. Ето защо начело на 600 000 армия, наречена Великата армия, нахлува в Русия на 24 юни. Руският главнокомандващ Михаил Кутузов предприема тактиката на организирано отстъпление и да не се дава генерално сражение, а земята пред французите се подпалва, за да не могат те да взимат припаси от местното население. При Бородино /септември 1812 година/, без да претърпи големи загуби, руската армия се оттегля. Наполеон влиза в Москва. Напразно той чака пратеници от Петербург. През декември той решава да се оттегли. При оттеглянето руснаците нападат постоянно. Поради това французите претърпяват големи загуби. В края на годината те вече са извън Русия. От 600 000 се завръщат едва 60 000 войници. Главна причина за загубата е, както тактиката на руснаците, така и руския климат. Образувана е нова антифренска коалиция този път и с участието на Швеция. Наполеон се опитва да спре съюзниците, но в битката при Лайпциг претърпява поражение. По същото време англичаните разбиват французите в Испания. Наполеон е принуден да абдикира през април 1814 година. Той е заточен на остров Елба. Свикан е Виенски конгрес през октомври и на 22 март следващата година Наполеон се завръща, но този път за сто дни. Посрещнат е тържествено. Но този път претърпява поражение при Ватерло. Наполеон отново абдикира след сражението при Ватерло и е заточен на остров Света Елена, където умира. Така приключва периода на Първата френска империя.

Реставрацията, Юлската монархия, Втората република[редактиране | edit source]

След Наполеон властта поема Луи XVIII, брат на Луи XVI, който управлява от 1815 до 1824 година, когато умира. Наследен е от другия си брат, Шарл X. Той управлява само 6 години, до 1830 година, когато избухва Юлската революция. Вместо да стане конституционен крал, той избира да напусне страната. Престолът е зает от братовчед им, Луи-Филип. Той се стреми към придържане към Конституцията и заради свободното разхождане сред народа е наричан "кралят-буржоа". Въпреки това, на 24 февруари 1848 година парижани нахлуват в двореца Тюйлери. Обявена е Втората Френска Република.


Третата република и световните войни[редактиране | edit source]

Първи президент на Франция е Адолф Тиер, който има за задача да стабилизира страната след тежкото поражение от Прусия.

Вторият президент на Третата република (от 24 май 1873 до 30 януари 1879 година) е Мак Махон, френски маршал от ирландски произход.

Въпреки че е измежду победителите от Първата и Втората световна война, Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война в Южна Франция действа т.нар. Режим на Виши, който подпомага активно нацистка Германия.

По време на Първата световна война Франция губи близо 1,5 млн. души. [9]

Четвърта и пета република[редактиране | edit source]

От 1958 политическият режим е президентска република (петата република), която е по-стабилна от предишната парламентарна демокрация.

Помирението и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.

Държавно устройство и политика[редактиране | edit source]

Франсоа Оланд, президент на Франция

Франция е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. Президентът се избира с пряко гласуване от избирателите за срок от 5 години. Министър-председателят се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента. Президентът е държавен глава, а премиерът оглавява правителството. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, законодателната — в правителството, Сенатът и Националното събрание, а съдебната власт е независима.

От 1789 година насам партиите се самоопределят като леви или десни, но дясното се асоциира с монархизма и затова много десни партии решават да не се самоопределят като такива. Сред най-изявените леви партии са Социалистическата (Parti socialiste) и Лява радикална партия (Parti radical de gauche), а от десните — Съюз за народно движение (Union pour un Mouvement Populaire — в момента управляваща) и Национален фронт (Front national). Националното събрание има 577 депутати, а Сенатът — 343 представители. Депутатите от Националното събрание (долната камара на парламента) се избират на всеки 5 години, а сенаторите от Сената от 2004 година имат 7-годишен мандат.

В момента във Франция е в сила Петата република, чиито основи са положени след Втората световна война от Шарл де Гол. По време на Петата република (при Митеран) се премахва смъртното наказание и се разширяват личните свободи. По времето на Митеран се правят и икономически реформи като национализация на предприятия в сектора на обществените услуги, транспорта и енергетиката. При Ширак седмичното работно време става 35 часа. Петата република се отличава с активна социална политика. Социалните придобивки, като безплатно образование, здравеопазване, увеличаване на минималната заплата, намаляне на работното време и увеличаване на отпуските, се увеличават и утвърждават с преговори между правителствата и гражданското общество, включително с активно стачно движение.

Политиците обикновено се делят на либерали и консерватори от европейски тип; либертарианството е слабозастъпено и се счита за форма на краен либерализъм.

Административно деление[редактиране | edit source]

Франция е разделена на 27 региона, които от своя страна са подразделени на 101 департамента. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 21 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. Корсика, а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа автономия, но имат някои административни права — могат да налагат собствени данъци и да водят собствен бюджет.

Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4 035 кантона. Кантоните са разделени на 36 682 общини.

Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици.

Освен изброените по-горе административно-териториални единици Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острова в Индийския и Тихия океанКлипертон, Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин.

География[редактиране | edit source]

Карта на Франция
Карта на Франция

Франция е разположена в западната част на континентална Европа. На юг граничи с Испания, Монако и Андора, на югоизток с Италия, на изток с Швейцария и Германия, на североизток с Люксембург и Белгия. Има излаз на Средиземно море и Атлантическия океан. Франция е отделена от Великобритания чрез Ламанша, но е свързана с нея чрез подземен тунел. Общата площ на френската държава, вкл. с отвъдморските територии и департаменти, възлиза на 674 843 кв. км. От тях на европейската част се падат 551 695 кв. км. Държавните граници възлизат на 4082,2 км, разделени по следния начин:

Икономика[редактиране | edit source]

Разнообразният климат оказва влияние върху специализацията на селското стопанство. Франция заема водещо място в Европа по производството на пшеница, мляко, месо, картофи, захарно цвекло и грозде. Страната има традиции в шивашката промишленост. Световноизвестни са френските вина, мебели, порцеланови, бижутерийни и парфюмерийни изделия. Развито е производството на автомобили („Ситроен“, „Рено“, „Пежо“), на самолети, ракети, кораби.

При Сен Мало е построена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите.

Демография[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

Празници[редактиране | edit source]

Дата Наименование Описание
1 януари Нова година Първият ден от годината е празничен ден във Франция
Понеделникът след Великден.

(Великден е първата неделя след първото пълнолуние през пролетта)

Понеделник след Великден  
1 май Празник на труда По традиция се организират синдикални и политически манифестации
8 май Възпоменание за капитулацията на Германия през 1945 година Възпоменание за края на Втората световна война
Четвъртък 40 дни след Великден Възнесение Господне Исус, събрал своите приближени, се присъединява към своя баща на небето
Понеделникът след седмата неделя след Великден Петдесетница Спускане на Светия Дух между Апостолите
14 юли Национален празник Възпоменание за превземането на Бастилията на 14 юли 1789 година, символ на Френската революция
15 август Успение богородично Възнасяне към небето на Светата Дева Мария
1 ноември Голяма задушница Празник на всички светци
11 ноември Възпоменание за примирието през 1918 година Възпоменание за края на Първата световна война
25 декември Коледа Раждането на Исус Христос

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Perrine Créquy. L'euro propulse la France au 5e rang mondial. // Фигаро, 14.01.2008. Посетен на 14.01.2008.
  2. Credit Suisse 2010's Global Wealth Report "In euro and USD terms, the total wealth of French households is very sizeable. Although it has just 1.1% of the world’s adults, France ranks fourth among nations in aggregate household wealth – behind China and just ahead of Germany. Europe as a whole accounts for 35% of the individuals in the global top 1%, but France itself contributes a quarter of the European contingent." [1]
  3. World Population Prospects – The 2006 Revision (PDF). // UN. Посетен на 27 April 2010.
  4. World Health Organization Assesses the World's Health Systems. // Who.int, 2010-12-08. Посетен на 2011-07-16.
  5. Шаблон:Fr Tourisme international en France en 2007 (PDF). // Direction du Tourisme (French government's tourism agency). Архив на оригинала от 24 June 2008. Посетен на 5 June 2008.
  6. The Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) military expenditure database. // Milexdata.sipri.org. Посетен на 2011-07-16.
  7. Federation of American Scientists : Status of World Nuclear Forces. // Fas.org, 26 May 2010. Посетен на 9 August 2010.
  8. France-Diplomatie. // Diplomatie.gouv.fr. Посетен на 2011-07-16.
  9. Churchill, Winston. The Second World War: The Gathering Storm. United States of America, Houghton Miffin Company, 1948. ISBN 0-395-41055-X. с. 4.