Френска революция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Френска революция.
Френската революция е революция във Франция, продължила от 1789 до 1799, при която абсолютната монархия е премахната и, след кратко републиканско управление, е заменена с диктатурата на Наполеон Бонапарт. Тя оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа, стимулирайки либералните движения на континента.
[редактиране] Предпоставки
Една от причините за революцията е, че през 1789 г. френското общество все още се деляло на съсловия. Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците)- 400 000 души и съсловие на народа, това били всички останали (около 23 млн. души). Съсловията на духовенството и на аристокрацията не плащали данъци и се радвали на ред привилегии, а в съсловието на народа имало много замогнали се манифактуристи и финансисти, които искали да се включат във властта. Това довело до конфликт между буржоазията и аристокрацията. Друга причина за революцията била и финансовата криза във Франция. Луи XV направил опита да изведе страната от кризата, като обложи съсловията на духовенството и аристокрацията с данъци,но те се разбунтували.
На 5 Май 1789г. Луи XVI свикал генералните щати, в които се гласувало по съсловия и по този начин хотата от третото съсловие разполагали с един глас докато тези от първото и второто с два,а това положение не можело да продължава така. През 1789 г. в Залата за игра на топка във Версай, депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклели да не се разпускат, докато не бъде приета Конституция; така било създадено Учредителното събрание. Така започва вълната от революционни деиствия. На 14 юли 1789г. талпа от санкюлоти щурмувала Бастилията. На 26 август 1789 г. била приета "Декларация за правата на човека и гражданина", с която французите се обявили за равни в своите права за свобода, собственост и сигурност.
[редактиране] Етапи
Условно, Революцията може да се раздели на два етапа - първи етап (от 1789-1792 г.) и втори етап (от 1792-1794 г.). През първият етап се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава декларация "Правата на човека и гражданина", а през 1791 г. се гласува конституция. С издаването ѝ Франция става конституционна монархия. Според Конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Още нещо ново е и създаването на свободен съд. Вторият етап е белязан от гилотинирането на Луи XVI и успешното отблъскване на анти френската коалиция, а именно Прусия, Испания и Австрия.
