Цветни революции

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Цветни революции или Революции на цветята най-често се наричат серия от масови улични безредици и протести на населението,които са се развивали в пост-комунистическите общества и обикновено завършващи със смяна на политическия режим в редица страни от Източна Европа - бившите Съветски републики - без военно участие.Някои от изследователите на тези движения ги сравняват с революционна вълна.

Характерни черти на “цветните” революции[редактиране | edit source]

  • Революциите са под формата на масови митинги, демонстрации и стачки, които се провеждат от опозициите, които губят в проведени избори. В тези случаи опозициите утвърждават, че са допуснати нарушения спрямо изборното законодателство противоречащи с волята на народа. Масовите протести водят или до повторно гласуване (Украйна), или до превземането от тълпата на сградите на властта чрез сила (Югославия, Грузия, Киргизстан) и бягство на ръководителите на държавите при нови проведени избори. И в двата случая опозицията идва на власт.
  • Революцията преминава под антикорупционни и радикалнодемократични лозунги. Ключови са идеите за народния суверенитет на Русо, където народа (съзнателно излезли на улицата граждани) се противопоставя на манипулираната от режима маса.
  • Революциите предшестват формирането на младежки организации (Пора, Отпор и т.н.), които образуват т.н. “полеви отряди на революциите”.
  • Революцията носи подчертано безкръвен характер, което се явява като отзвук на движенията хипитата и на Ганди, които раздават на полицаите цветя (flower power). Оттук идва и характерния символ на революциите – неагресивен цвят (да не е черен или червен) или цвете.
  • Решаваща роля в успеха на революциите играе сдържаността на силовите структури (“не допускането на проливането на кръв”).

Някои от тези движения са били успешни като например:

  • В Сърбия през 2000та год.
  • В Грузия - революцията на розите през 2003г.
  • В Украйна- Оранжевата революция през 2004г.
  • В Киргристан- революцията на лалетата от 2005г.

Разпространена е и гледната точка, че Революцията на лалетата в Киргизстан също е била цветна революция [1], макар, че тя не се поддържа от всички [2]. Американският експерт по въпросите на демократизация в бившия СССР Майкъл Макфаул смята, че случилото се в Киргизстан не може да се нарече цветна революция [3].

Пост-комунистически страни[редактиране | edit source]

  • Революцията от 5ти октомври 2000г. води до падането на Слободан Милошевич.Манифестациите по това време се определята от мнозина като първия пример за мирни революци,които са последвали.Все пак сърбите приемат подход,вече използван по времето на парламентарните избори в Словакия през 1998г. и в Хърватия през 2000г.Този подход се характеризира с важна обществена мобилност за гласуването и обединение на политическата опозиция.Протестиращите не приемат определен цвят или цвете за специален символ,но лозунга Готов става символ на изпълената задача.Демонстриращите се подкрепят от младежкото движение Отпор.
  • Революцията на розите в Грузия се провежда след оспорваните избори през 2003г. довели до падането на Едуард Шеварднедзе и заместването му с Михаил Саакашвили,след проведените нови избори през март 2004г.Тази революция се подкрепя от движението на гражданска устойчивост Кмара.
  • Оранжевата революция в Украйна се провежда след оспорвания втори тур на президенстките избори от 2004г. и води до анулиране на резултата и второ гласуване.Лидера на опозицията Виктор Юшченко е избран за президент.Оранжевата революция е подкрепена от младежкото движение Пора.
  • Революцията на лалетата е по-ожесточена от предходните,провежда се след парламентарните избори в Киргистан през 2005г.Протестиращите от различните региони приемат различни цвеове за своя протест(розово и жълто.Тази революция е подкрепена от движението за съпротива на младите келки.
  • В Молдова след победата на Комунистическата партия на проведените на 7-ми април 2009г. парламентарни избори, опозицията обвинява партията в измама и призовава населението на бунт. Безредиците избухват с най-голяма сила в столицата Кишинев. Протестантите организират масови демонстрации, опожаряват парламента и дори прокламират обединяването на страната със съседна Румъния. Тази революция се счита от някои наблюдатели като неуспешен опит за цветна революция.
  • В Русия по време на общите избори през 2011г. се провежда разследване срещу организацията Голос, обвинена в нелегално публикуване на анкети непосредствено преди гласуването, като по този начин е оказала влияние върху решението на избирателите. Тази организация, основана през 2000г., е пряко финансирана от Джордж Сорос с посредничеството на фондация „Отворено общество” и Националния Демократичен Институт.
Color Revolutions Map.png

Редица средства за масова информация и други авторитетни източници, включително президенти на републики, разширяват още повече списъка на тези революции:

Заимстване на името в Средния Изток[редактиране | edit source]

Различни събития, възникнали в Средния Изток, а не в бивши комунистически държави са понякога описвани като цветни революции и дори причислявани към тях, главно заради общото си название. Въпреки това, тези движения са коренно различни от цветните революции, описани в историята, и всякаква връзка с тях трудно би се доказала.

  • Революцията на Кедъра в Ливан. За разлика от революциите в Източна Европа и Централна Азия, тази революция не се провежда вследствие на оспорвани избори, а като реакция на убийството на лидера на опозицията Рафик Харири през 2005г. Участниците в революцията не се борят за анулиране на изборите, а настояват за оттеглянето на сирийските военни групи от страната. Въпреки всичко протестантите използват методи, които приличат в голяма степен на тези, прилагани от участниците в цветните революции, което става причина пресата и коментаторите да ги причислят към цветните революции. Ливанският кедър е символа на държавата, откъдето и идва името на революцията, а мирните протестанти използвали червения и белия цвят от Ливанското знаме.
  • Названието „Алена революция“ е използвано за първи път от оптимистично настроени американски коментатори и заимствано по-късно от американския президент Джордж Буш, за да опише „демокрацията в действие” в Ирак след общите избори през 2005г. Това определение не идва случайно, а цели да покаже връзката на движението с Оранжевата революция и Революцията на Розите. Въпреки това името не се налага нито в Съединените Щати, нито в Ирак или в друга страна по света. Името е вдъхновено от цвета на мастилото, с което се поставя печат на показалеца на гласуващите, с цел да се избегне измама.
  • Някои кувейтци наричат манифестациите в Кувейт през 2005г, целящи жените да придобият право да гласуват, Синя революция. Името идва от избрания от манифестантите цвят. През март същата година правителството отстъпва пред исканията на революционерите и дава право на жените да гласуват на парламентарните избори през 2007г.
  • Зелена революция журналисти наричат многото кръвопролитни манифестации в Иран през юли 2009г, които се провеждат след оспорваното преизбиране на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад.

Фактори за въздействие[редактиране | edit source]

Анти-комунистическите революции[редактиране | edit source]

Мнозина са цитирали въздействието на революциите,сложили край на комунистическия режим за периода от края на 1980 -началото на 1990г,по-специално Нежната революция в Прага.Мирна демонстрация на студенти (предимно от Charles University), нападнати от полицията,е допринесла за падането на комунистическия режим в Чехословакия.

Студентски движения[редактиране | edit source]

Първото студентско движение, наречено „Отпор” се провежда в Сърбия през 1998г. по инициатива на Белградския университет срещу политиката на Милошевич по време на войната в Косово. Голям брой от манифестантите биват арестувани или малтретирани от силите на пилицията. Въпреки това по време на предизборната кампания през септември 2000г, Отпор организира движението „Gotov je”, което отприщва гражданското недоволство спрямо водената от Милошевич политика и става причина за неговото отстраняване от власт.

Членовете на Отпор вдъхновяват и привличат на своя страна привърженици на различни студентски организации, измежду които Кмара в Грузия, Пора в Украйна, ЗУБР в Беларус, и MJAFT („Стига”) в Албания. Тези групировки методично и последователно следват една ненасилствена борба, както е описано и възхвалявано в записките на Джин Шарп. Организираните от Отпор масови манифестации допринасят в голяма степен за успеха на протестите в Сърбия, Грузия, и Украйна. Те всички избират като свой символ определен цвят и използват методи, различаващи ги от авторитарните лидери на власт.

Фондация Сорос и американското въздействие[редактиране | edit source]

  • Някои говорят за връзка между уличните протести със стипендиите отпускани от такива фондове като този на Дж. Сорос “Отворено общество”, Харвардския университет, института на Алберт Айнщайн, Международния републикански институт и Националния демократически институт (САЩ), Международния институт за стратегически изследвания в Лондон и т.н. През април 2006 г., отговаряйки на въпроси на вестник “Московские новости”[22], А. И. Солженицин заявява:

“НАТО методично и настойчиво развива своя военен апарат – към Източна Европа и на юг от континентална Русия. Също така открито поддръжка материално и идеологически цветните революции, и парадоксално се внедрявава Северо-атлантическите интереси в Централна Азия.” [23]

  • Проамериканската политика след революциите – даже дори ако смятаме, че преки действия от страна на САЩ, във вид на парична помощ е нямало, е сложно да се отрича факта, че след цветните революции политическия курс се превръща в подчертано проамерикански, понякога построен върху антируска риторика. На свой ред САЩ открито поддържат тези режими. Най-ярки представители на такава политика са Грузия и Украйна. Като се имат предвид силните икономически връзки с Руската Федерация, особено на Украйна, често се стига до проблеми в търговските отношения, които довеждат до влошаване на икономическото положение в тези страни.

Сходни движения възникнали в други страни[редактиране | edit source]

  • В Русия движението „Оборона” (Отбрана) е сформирано по модел на движението Отпор.
  • В Беларус през 2006г. движението ЗУБР цели да събори политическия режим на Александър Лукаченко. Резултатът не е успешен, въпреки че са прилагани всички методи на цветните революции – селища от палатки, пропагандни брошури и други. Най-вероятно опозицията е станала жертва на своята репутация на подкупна и ръководена от чуждестранни интереси организация.

Реакции и полемика[редактиране | edit source]

Виртуалното информационно пространство Резо Волтер (Мрежата Волтер) публикува статия на Джон Лафланд, появила се по-рано и в британския ежедневник Гардиан, в която се твърди, че цветните революции са ръководени от разстояние от неоконсервативни влияния, което ги включва в една обща стратегия за манипулиране и световна доминация.

Изготвена е стратегия за предотвратяване на всякакви опити от страна на Съединените Щати да създадат движения, основани върху теориите на Джин Шарп. В основата на тази идея стои създаването на сходна структура, привличаща и канализираща основната идея, която служи за привличане на про-западните активисти (недоволни студенти и други), но този път в полза на правителството. Първият опит за това е създаването на оранизация-двойник на Келкел, която не бележи значителен успех.

По късно, през 2005г. в Приднестровие Димитри Соин – бивш офицер от висш ранг, работил за тайните служби – създава движението Прорив („Пробив”), чиито членове носят черни тениски с надпис „Прорив”, в подкрепа на режима.

От април 2005г. руското движение „Наши” прилага същата стратегия и успява да мобилизира русофобско-настроената младеж в Естония.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) Нарочницкая Н. А.
  2. ((en)) Colour revolutions in the former Soviet Union | A bit faded but still bright enough, The Economist, 10 януари 2008
  3. ((en)) Michael McFaul, Transitions from postcommunism. Journal of Democracy, юли 2005
  4. ((ru)) Серж Саркисян: Похоже, что попытка организовать «цветную революцию» в Армении действительно имела место.
  5. ((ru)) Президент Молдовы: В Кишиневе пытались устроить цветную революцию
  6. ((ru)) Тунис: «Жасминовая революция» и что будет дальше?
  7. ((ru)) «Жасминовая революция», lenta.ru
  8. ((ru)) Поднимет ли «финиковая революция» в Тунисе ветер перемен на Арабском Востоке?
  9. ((en)) Initial Thoughts on Tunisia's Jasmine Revolution
  10. Египетските граждани подкрепят бунта с протести пред посолството на Египет в София
  11. ((ru)) Ближний Восток: Твиттерная революция, Lenta.ru
  12. ((ar)) Elbaradei: I will join the Youth Revolution on Friday. // 27 януари 2011. Посетен на 27 януари 2011.
  13. ((ru)) Журналист Сергей Пашков назвал египетские выступления «Горчичной революцией», Lenta.ru (видеорепортаж, съдържащ се на линка; 3:17)
  14. ((ru)) В репортаже корреспондентов программы «Сейчас» 5 канала (Санкт-Петербург, 29.01.2011 16:00)
  15. ((ru)) Востоковед Александр Игнатенко: если Мубарака уберут, американцы рыдать не будут
  16. ((ru)) Росбалт: Финиковая революция в стране Фараона
  17. ((ru)) Александр Игнатенко: В Египте происходит революция «два в одном»
  18. ((ru)) Экспертиза: Цветные революции в Африке: "два в одном"
  19. ((ru)) Эдуард Лимонов, писатель, политик : Народные цветные революции
  20. ((ru)) Правительство США приложило руку к «цветной революции» в Египте
  21. ((ru)) Цветная революция в Египте: Президент Египта Хосни Мубарак ушел в отставку
  22. ((ru)) Сбережение народа — высшая изо всех наших государственных задач. Интервью А. Солженицина, "Московские новости", 28 април 2006, Явлинский Григорий Алексеевич: Официальный сайт
  23. ((ru)) Сумерки богов. Александр Солженицын о месте России в современном мире, Еврейская газета
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Цветная революция“ в Уикипедия на руски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Révolutions de couleur“ в Уикипедия на френски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.