Диктатура
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Форми на управление Част от поредиците за Политика
|
|---|
| Портал Политика |
Диктатурата е автократична форма на управление, при която управляващият е един и се нарича диктатор. Той се ползва с властта благодарение на личните си претенции за нея, а не въз основа на действието на някакъв монархически или династичен принцип.
Диктатурата като термин възниква по време на Римската република. Диктаторът е бил висш магистрат, назначаван от консулите и одобрен от сената и куриатните комиции. Той се е избирал при извънредни обстоятелства – при наличие на сериозна външна опасност или вътрешен безпорядък в Рим. Управлението му е било с мандат от шест месеца. Римският диктатор разполагал с неограничена власт, но е бил отговорен пред закона и гражданите за своите действия. През последните десетилетия на Римската република диктатурата изгубва конституционния си характер. Късните римски диктатори започват да упражняват персонална и неограничена власт, взимайки в ръцете си и законодателната, и изпълнителната власт. Юлий Цезар е бил избран за доживотен диктатор.
[редактиране] Съвременна представа
Съвременното разбиране за диктатура е близко именно до последния вид управление. Диктаторът е управляващ, който стои над закона. Неговата власт не е удържана от конституционни и законови граници и той не е отговорен пред управляваните от него граждани. Диктаторът може да е харизматичен лидер и властта му може и да се опира частично и на народно одобрение, но също така тя лежи и на страха. През 20 в. някои диктаторски режими намират легитимност в идеологията – например фашистките и нацистките диктатури. В съвременния свят твърде редки са случаите на строго индивидуална диктатура. С този термин днес се обозначават по-скоро някои форми на авторитарно управление (като военна диктатура, еднопартийна система и т.н.), отколкото деспотичното управление на един диктатор. Като диктатура се определя управлението на една личност или група от личности, които си приписват властта в държавата и я монополизират и упражняват без ограничения. В наше време това понятие е символ на самовластие и тирания.
Съвременни диктатори: Александър Лукашенко, Фидел Кастро, Ким Чен Ир, Тан Шве, Муамар Кадафи, Франсиско Франко, Робърт Мугабе.
[редактиране] Вижте също
- Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.

