Диктатура
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Форми на управление Част от поредиците за Политика
|
|---|
| Портал Политика |
Диктатурата е автократична форма на управление, при която управляващият е един и се нарича диктатор. Той се ползва с властта благодарение на личните си претенции за нея, а не въз основа на действието на някакъв монархически или династичен принцип.
Диктатурата като термин възниква по време на Римската република. Диктаторът е бил висш магистрат, назначаван от консулите и одобрен от сената и куриатните комиции. Той се е избирал при извънредни обстоятелства – при наличие на сериозна външна опасност или вътрешен безпорядък в Рим. Управлението му е било с мандат от шест месеца. Римският диктатор разполагал с неограничена власт, но е бил отговорен пред закона и гражданите за своите действия. През последните десетилетия на Римската република диктатурата изгубва конституционния си характер. Късните римски диктатори започват да упражняват персонална и неограничена власт, взимайки в ръцете си и законодателната, и изпълнителната власт. Юлий Цезар е бил избран за доживотен диктатор.
[редактиране] Съвременна представа
Съвременното разбиране за диктатура е близко именно до последния вид управление. Диктаторът е управляващ, който стои над закона. Неговата власт не е удържана от конституционни и законови граници и той не е отговорен пред управляваните от него граждани. Диктаторът може да е харизматичен лидер и властта му може и да се опира частично и на народно одобрение, но също така тя лежи и на страха. През 20 в. някои диктаторски режими намират легитимност в идеологията – например фашистките и нацистките диктатури. В съвременния свят твърде редки са случаите на строго индивидуална диктатура. С този термин днес се обозначават по-скоро някои форми на авторитарно управление (като военна диктатура, еднопартийна система и т.н.), отколкото деспотичното управление на един диктатор. Като диктатура се определя управлението на една личност или група от личности, които си приписват властта в държавата и я монополизират и упражняват без ограничения. В наше време това понятие е символ на самовластие и тирания.
Съвременни диктатори: Александър Лукашенко[1][2], Фидел Кастро, Ким Чен Ир, Тан Шве, Муамар Кадафи, Франсиско Франко, Робърт Мугабе.[3]
[редактиране] Източници
- ↑
(10 септември 2001). „Profile: Europe's last dictator?“. BBC News. Посетен на 3 юни 2008 - ↑ European Parliament resolution on Belarus "Points out that Belarus is the only European country without contractual relations with the EU due to massive human rights violations and calls on the Council to condemn the current Belarus regime as a dictatorship and President Lukashenko as a dictator;"
- ↑ (2009). „The Worlds 10 Worst Dictators“. Parade Magazine. Посетен на 22 март 2009
[редактиране] Вижте също
- Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.
