Башар Асад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Башар ал-Асад
Башар ал-Асад
Действащ
встъпил в длъжност на
17 юли 2000
Вицепрезидент Фарук ал-Шараа

Наджах ал-Атар (действащ)

Предшестван от Абдул Халим Хадам
Последван от настоящ

Роден 11 септември 1965 г. (1965-09-11) (48 г.)
Дамаск, Сирия
Съпруга Асма Асад
Партия: Баас

Башар ал-Асад (на арабски: بشار الأسد) е президент на Сирия от 2000 г. и лидер на партия Баас. Той наследява президентския пост от своя баща Хафез ал-Асад, който управлява Сирия в продължение на 30 години.

Асад се дипломира от медицинския факултет на Университета на Дамаск през 1988 г. и започва работа като лекар в армията. Четири години по-късно той започва специализация в Западната очна болница в Лондон в специалност офталмология. През 1994 г. неговият по-голям брат и пряк наследник на бащата Басил загива в катастрофа и Башар се завръща в Сирия, за да продължи дейността на брат си. Той влиза във военната академия и участва в сирийската окупация на Ливан през 1998 г. През декември 2000 г. Асад се жени за Асма Асад. Избран е за президент на Сирия през 2000 г. и 2007 г. Първоначално Асад е виждан като реформатор от международната общност, но тази илюзия е прекратена с неговата заповед за незабавни силови действия срещу протестиращите по време на Арабската пролет, което е и една от причините за развилите се събития в последвалата Гражданска война. Сирийската опозиция и по-голямата част от международната общност предявяват искания за оставката на Асад.

Асад принадлежи към религиозната общност на т.нар. Алауити, които образуват политическия елит на сирийската държава. Новият президент на Сирия е запален привърженик на интернет и застъпва тезата за развитието на компютърните технологии в Сирия.

Ранен живот[редактиране | edit source]

Башар Ал-Асад е роден в Дамаск на 11 Септември 1965 г., син на Анисех и Хафез Ал- Асад (Hafez al-Assad). Баща му, роден в бедно семейство , расте в йерархията на Партията, за да поеме контрол на сирийското крило на партията Баас през 1970 г. За разлика от своите братя, Басил (Bassel al-Assad) и Махер (Maher al-Assad) и сестра си – Бушра (Bushra al-Assad), Башар Асад е тих и необщителен и не проявява особен интерес към политиката или военното дело. По-късно заявява, че само веднъж е влизал в кабинета на баща си, докато той е бил на власт, и че никога не е говорил за политика с него. Обучението си получава във Френско-Арабско училище в Дамаск. През 1982 г. завършва гимназия и отива да учи медицина в Университета на Дамаск Damascus University. През 1988 г. Башар Асад завършва медицина и започва работа като лекар в армията и в най-голямата военна болница „Тишрин“, намираща се в покрайнините на Дамаск. Четири години по-късно заминава за Великобритания, да за специализира офталмология. По същото време баща му подготвя по-големия му брат Басил като бъдещ президент. Башар е извикан през 1994 г. в Сирийската армия след смъртта на брат си.

Издигане на власт[редактиране | edit source]

Скоро след смъртта на Басил, Хафез Асад решава Башар да е новият наследник. През следващите шест години и половина, до своята смърт през 2000 г., Хафез систематично подготвя Башар за участието му във властта. Плавното преминаване се извършва на 3 етапа. Първоначално Башар набавя подкрепа от военния и полицейски апарат. След това неговият положителен образ е представен на широката публика. За финал той е запознат в детайли с всички механизми за управление на държавата. За да успее да спечели привърженици сред военните среди, Башар влиза във военната академия в Хомс през 1994 г. и успява да се издигне до полковник през Януари 1999 г. За да може той да се издига се пенсионират предварително множество военни и на тяхно място се назначават млади и лоялни на режима хора. Паралелно с военната си кариера, Асад взима участие и в обществени въпроси. Чрез дадените му широки права той става политически съветник на Президента Хафез Ал-Асад, началник на бюрото за жалби на гражданите и води кампания срещу корупцията. Като резултат от тази кампания Асад успява да ликвидира професионално някои от противниците си за президентския пост. През 1998 г. Башар застава начело на сирийската окупация в Ливан, която от 70-те години е водена от вицепрезидента Абдул Хадам (Abdul Halim Khaddam). По този начин Башар успява да изтласка Хадам встрани от властта. В същата година след кратка консултация с ливански политици, Башар назначава Емил Лахуд (Émile Lahoud), негов верен съюзник, за Президент на Ливан и премахва досегашния министър-председател Рафик Харири (Rafic Hariri).

Период на президентство[редактиране | edit source]

Башар Асад е избран за Президент в масови избори ( така са определени от правителството ) и печели 97.2% от вота, но това се случва след като е свалена възрастта за кандидатите до 34 г., на колкото е Асад. На 27 Май 2007 г. Асад е одобрен за президент за нов седемгодишен мандат с официални резултати от 97.6 % от вота в референдум без да има друг кандидат за президент. Във вътрешната политика той е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика Асад е отявлен критик на политиката на САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция. До избора си за президент Асад не е особено ангажиран в политиката, освен , че е лидер на Сирийското компютърно общество, което внедрява интернет в страната през 2001 г. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000г. насам. Веднага след взимането на властта, на Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати. Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 милиарда долара, основно в Русия, Хонг Конг и офшорни зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му.

Икономика[редактиране | edit source]

Икономическата либерализация на Сирия е ограничена като индустрията на страната е под контрола на правителството. Все пак навлизат частни банки и петролни компании в страната. Нуждата от диверсификация на икономиката на страната е особено важна поради прогнозите, че от износител, Сирия ще се превърне във вносител на петрол през 2015 г. Нуждата от развитие на икономиката в различни сектори е от особено значение поради нарастващото население с прогноза за 2050 г. от 34 милиона души. От огромна важност са преговорите с ЕС за свободна търговия.

Човешки права[редактиране | edit source]

През 2007г. е приет закон, който задължава всички интернет-кафенета да записват разговорите и коментарите на потребителите в чатове и форуми. Сайтове като Wikipedia, YouTube и Facebook са блокирани с прекъсвания между 2008 г. и 2011 г. Организациите, наблюдаващи човешките права, детайлно описват как правителството на Башар Асад и секретната полиция често измъчват, пленяват и убиват политическите си опоненти и тези, които изразяват негативно мнение за управляващите. От 2006 г. се разширява списъкът със забрани за дисидентите, като им се забранява да пътуват в множество страни. От тук и лошата позиция на Сирия спрямо другите арабски страни що се отнася до спазване на човешките права.

Международни отношения[редактиране | edit source]

Асад заедно с руския президент Дмитрий Медведев.

Първото официално посещение на Асад е за да срещне Жак Ширак в Париж, с когото са в отлични отношения. Множество френски политици поддържат отношения със сирийския режим, като има подозрения, че те получават финансови облаги в замяна на подкрепа сред международната общност. САЩ, ЕС, Израел и Франция обвиняват Асад в осигуряване на подкрепа на военни групи, действащи срещу Израел и опозиционните политически групи. Ликвидирането на Рафик Харири, бивш ливански министър-председател, и обвиненията към Сирия, че поддържа анти-израелски групи, довеждат до влошаване на отношенията със САЩ. Асад е обвиняван за сирийското присъствие в Ливан, което приключва през 2005 г., в следствие на което САЩ налагат частични санкции на Сирия. Множество медии в арабския свят обвиняват Асад, че е замесен в убийството на Харири. През 2011 г. Асад дава интервю за The Wall Street Journal, че смята себе си за противник на Израел и Запада. Асад и съпругата му Асма Ал-Асад наемат американски пи ар компании и консултанти, за да подобрят личния си имидж сред международното общество, като основно се изявяват в светски и модни списания.

Сирийска гражданска война[редактиране | edit source]

В следствие от антиправителствените демонстрации в други страни в Близкия Изток, протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. Исканията са за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и край на извънредното положение, въведено още пред 1963 г. Протестите на 18-19 март са най-големите в историята на Сирия и управляващите използват сила срещу гражданите. На 18 май 2011 г. Президентът на САЩ Барак Обама подписва заповед за незабавни санкции срещу Башар Асад в опит да осъществи натиск за прекратяване на насилието над сирийските граждании да се започне преход към демократична система, която да защитава човешките права на гражданите. Санкциите ефективно замразяват всички активи на сирийския президент в САЩ и на местата с американска юрисдикция. На 23 май европейски външни министри организират среща в Брюксел, за да добавят Асад и 9 негови приближени към забранителен списък за пътувания и замразяване на активи. На следващия ден Канада също налага подобни санкции на сирийските лидери. На 20 юни в реч, продължила близо час, в отговор на исканията на демонстрантите и международни натиск, Асад обещава национален диалог и реформи, нови парламентарни избори и по-големи свободи. Призовава бежанците да се завърнат у дома.

Демонстрация в подкрепа на Асад в Латакиа, 2011

През Август месец сирийските полицейски сили атакуват най-известния сирийски карикатурист Али Фарзат, явен критик на правителството. Близки на пребития дават изказвания пред западни медии, че атакувалите го са го заплашили със счупване на костите му, ако продължи да рисува карикатури на правителствени лица, в частност на Башар Асад. Към края на януари 2012 г. над 5000 цивилни са убити от сирийските военни сили, На 10 януари Асад изнася реч, в която обвинява западните страни в подхранване на протестите. Арабската лига, с изключването на Сирия, доказва, че вече не е арабска според Асад. На 27 февруари Сирия обявява, че ще има референдум за промени в Конституциятa, който получава 90% одобрение от народа. Налага се лимит от 2 последователни 7-годишни мандата за заемане на президентския пост. Но този референдум е обявен за безсмислен от международната общност, включително САЩ, ЕС и Турция, които обявяват и нови санкции срещу режима на Асад. На 16 юли Русия изразява отношение по повод изнудването на Сирия от страна на западните страни и обявява, че няма да позволи резолюция на ООН за налагане на допълнителни санкции на Сирия. На 15 юли Червен кръст официално обявява, че Сирия е в състояние на гражданска война и броят на жертвите е достигнал 20 000. На 6 януари 2013 г. в първата си голяма реч от юни 2012 г. Асад заявява, че конфликтът в страната е създаден от международните врагове на Сирия и че „ще им бъде даден урок“. Въпреки гневните изказвания, той заявява, че е отворен към предложения за политическо разрешаване на ситуацията.

Личен живот[редактиране | edit source]

Асад говори английски език свободно и има основни познания по френски език. През декември 2000 г. Асад се жени за Асма Асад, британска гражданка от сирийски произход. На 3 декември 2001 г. им се ражда син, когото кръщават Хафез – на името на бащата на Асад. Няколко години по-късно на 5 ноември 2003 г. имат син Зейн, а през 2004 г. се ражда третият им син Карим.

Външни линкове[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bashar al-Assad“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.