Париж

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Париж
Айфеловата кула (на преден план) с бизнес квартала Дефанс.
Герб Флаг
Девиз:	Fluctuat nec mergitur
Обща информация
Държава	Франция
Регион	Ил дьо Франс
Департамент	Париж
Арондисман	разделен на 20 арондисмана
Код по INSEE	75056
Пощенски код	от 75001 до 75020 и 75116
Телефонен код	+33 1
Часова зона	UTC+1, лятно UTC+2
Кмет Мандат	Бертран Деланое 2008–2014
Уебсайт	http://paris.fr
Демография
Население	2 181 371 жит. (2006)
Гъстота на населението	20 696 жит./km²
Агломерация	11 769 433 жит.
География
Координати	48°51′23.68″ с. ш. 2°21′06.58″ и. д. / 48.856578, 2.351828 (G)48.856578, 2.351828
Надморска височина	мин. 28 m — макс. 130 m
Площ	105,40 km²
Париж Географско положение
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за Париж

Париж (на френски: Paris - /pa.ˈʁi/) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части — десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите — продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Жителите на града се наричат парижани. Градът има население от около 2 милиона жители (преброяване през 2006 година 2 181 371 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 километра, има около 12 милиона жители (преброяване през 2006 година 11 769 433 жители). Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб^[1].

Още от Х-ти век, градът е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през ХII-ти век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV-ти век, Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII-ти век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII-ти век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът със своите €533.6 млрд. брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция^[2]. Според оценки от 2005, БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град ^[3] и пети в света ^[4]. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света^[5], които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска камара с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни) ^[6] и а символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Съдържание 1 Етимология 2 История 2.1 Древна история 2.2 Средновековие и Ренесанс 2.3 Управлвнието на Бурбоните 2.4 Френската революция 2.5 Наполеон Бонапарт и реставрацията 2.6 Френската комуна 2.7 Съвременна история 3 Образование 3.1 Основно и средно образование 3.2 Висше образование 3.2.1 История 3.2.2 Съвременно състояние 4 География 4.1 Топография 4.2 Климат 4.3 Екология 5 Население 5.1 Исторически данни 5.2 Имиграция 6 Транспорт 7 Администрация 7.1 20-те арондисмана на Париж 8 Забележителности на Париж 8.1 Паметници и постройки 8.2 Музеи 8.3 Улици и други места в Париж 8.4 Нощен живот 9 В предградията и околностите на Париж (Île-de-France) 10 Побратимени и приятелски градове 10.1 Изключително побратимяване с Рим 10.2 Приятелство и сътрудничество 11 Вижте още 12 Външни препратки 13 Източници

[редактиране] Етимология

Наименованието "Париж" произлиза от името на основателите на града, а именно келтското племе познато като паризии. Първоначално, по време на римската окупация (I-VI вк), градът се е нарича Лутеция (Lutetia Parisiorum, "Лутеция на паризиите"), но по времето на Юлиан Апостат (360–363) е преименуван на Париж.^[7] Предполага са, че името паризии идва от келтската дума parisio, кято означава работещите хора или занаятчии"^[8]

Париж има много прякори, но най-известният е La Ville-Lumière (Градът на светлините)^[9] име, което дължи на славата си на образователен център, а по-късно и като града, въвел най-бързо уличното осветление.

[редактиране] История

[редактиране] Древна история

Има сведения, че Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди поне 40 000 години^[10]. Счита се, че Париж е основан около 250 г.пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена.

Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г.пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс. Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност“ или „място, заобиколено с вода“, което много по-късно историците тълкуват като „остров“. Градът процъфтява и нараства значително докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име „Париж“, кръстен на местното племе паризии. Но на остров Сите и досега не са открити остатъци на келтите, а само на римляните. Останки от цивилизацията на келтите са открити в предградието Нантер и затова напоследък съществуват съмнения у някои археолози, че центърът на Париж и самият град е основан по-късно и в действителност от римляните. В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 година районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада града.

[редактиране] Средновековие и Ренесанс

Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне. Слабостта на Каролингите — френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона. Накрая през 987 г. Хуго Капет — граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.

През 11 век градът се разпростира към десния бряг. През 12 и 13 век тук се включва царуването на Филип II Август (1180-1223), градът значително нараства. Главните пътни артерии са павирани, построен е първият Лувър като крепостно укрепление, няколко църкви, а катедралата Парижката Света богородица (Нотр-Дам) е проектирана и започната през 1163 година. Няколко училища на левия бряг са слети в едно — Сорбоната, където едни от първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център.

Около 1328 г., населението на Париж се оценява на 200 000 жители, което го прави най-големият град в Европа^[11]. Но през 1348 г., Черната смърт покосява населението убивайки средно 800 души всеки ден, около 40 000 души умират до 1466 г.^[12]. 100 годишната война (1337 - 1453) нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са ѝ нужни десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дезинтерия и бандите, които тероризират града. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. Жана д'Арк (известна още като Орлеанската дева) (1412 - 1431) е католическа светица, национална героиня на Франция и една от най-известните фигури на 100 годишната война, която се опитва да освободи Франция от англичаните.

Населението на Париж нараства от 1422 до 1500 г. и търпи слаб икономически растеж. Но в същото време Франция е разтърсена от религиозни противоречия. Вартоломеевата нощ е масово клане на хугеноти във Франция, устроено от католиците в нощта на 24 август 1572, деня на св. Вартоломей. Организирано е от крал Шарл IX, неговата майка Катерина Медичи и херцозите дьо Гиз. През нощта в Париж са убити около 3000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват. 12 май 1588 година е известен като Денят на барикадите, защото за първи път парижани строят барикади, за да защитават града. Градът устоява на набезите на Анри IV (Франция) до 1594 година, когато той влиза в града и става крал. Убит е на 14 май 1610 г. след покушение, извършено от Франсоа Раваяк.

[редактиране] Управлвнието на Бурбоните

При царуването на крал Луи XIV — „Краля-слънце“, от 1643 до 1715 г., кралската резиденция е преместена от Париж в близкия Версай.

[редактиране] Френската революция

Френската революция започва с щурмуването на Бастилията на 14 юли 1789 г. и приключва с преврата през 1799 година. Много от сблъсъците през следващите няколко години са между Париж и околните селски райони и от абсолютна монархия Франция се превръща в република.

На 5 май 1789г. Луи XVI свиква генералните щати, в които се гласува по съсловия (а по това време Франция е разделена на съсловия - духовенство, аристокрация, и обикновенните граждани, в множеството си селяни). Третото съсловие разполага с един глас, докато тези от първото и второто с два. Това състояние на нещата предизвиква недоволство. На тази дата депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклеват да не се разпускат, докато не бъде приета нова конституция. Така се стига до създаването на Учредителното събрание. Тези събития слагат началото на революционни действия. На 14 юли 1789г. тълпа от санкюлоти щурмува Бастилията. На 15 юли е избран първия кмет на града. На 26 август 1789 г. е приета Декларация за правата на човека и гражданина.

[редактиране] Наполеон Бонапарт и реставрацията

[редактиране] Френската комуна

През 1870 г. Френско-пруската война завършва с обсада на Париж и на Парижката комуна, които се предават през 1871 г. след тежка зима на глад и кръвопролития.

[редактиране] Съвременна история

Айфеловата кула- най-известната забележителност на Париж, е построена през 1889 г. в период на просперитет, известен като Бел епок (Хубавото време).

В края на август 1944 г. след битка за Нормандия германският генерал Дитрих фон Холтиц се предава след сблъсъци с Втора френска бронирана дивизия, командвана от Филип дьо Хотклок и подкрепена от Съюзниците.

[редактиране] Образование

[редактиране] Основно и средно образование

През учебната 2005–2006, в държавните учебни заведения в Париж са записани 263 812 ученици, от които 135 570 в основно училище и 128 242 в средното, а 138 527 са в частни училища. 214 начални училища и 32 основни са в „приоритетни образователни зони“ (и в които учат предимно деца от бедни семейства)^[13].

През 2007, броят на образователните учреждения е 881, от които 323 детски градини, 334 начални училища, 6 специални училища (в болници), 110 основни училища, 72 реални и технически гимназии и лицеи, 34 професионални гимназии и 2 експериментални гимназии. Към тях се добавят 256 частни учреждения : 110 детски градини и начални училища, едно специализирано училище, 67 основни училища, 73 реални и технически гимназии и лицеи и 5 професионални гимназии.

Най-известни лицеи са Лицеят Краля-Слънце и Лицеят Анри IV.

[редактиране] Висше образование

Към 2007, около 585 000 студенти учат в Париж и региона, което е над една четвърт от всички студенти във Франция ^[14]. През последните десетилетия има тенденция към децентрализация: Националното училище по администрация е преместено в Страсбург през 1990-те, а Екол нормал на Севър е преместено в Лион. Въпреки това, голямата част от престижните френски университети се намират в Париж.

[редактиране] История

Париж е университетско средище още от XII. век, от когато са основани факултети по теология и философия. Парижкият университет се смята че е е основан през 1200, когато Филип II Август издава специaлна грамота, даваща специален статут на сдружението на преподаватели и ученици, като им дава автономия от кралското правосъдие и полиция, оставяйки ги подчинени само на църковните канони. Колежите и резиденциите на преподавателите и учениците, където протичат лекциите, са организирани във факултети. Колежът Сорбона е основан през 1257. Сградите на Университета са разположени главно на възвишението Сен Жьоневиев, на левия бряг. Този квартал, известен като Латински квартал, и до днес е важен универститетски център.

През XVIII. век са основани няколко специализирани висши училища. Те са в основата на днешните „Големи училища“ (Grandes Écoles). Екол Нормал и Екол Политекник са основани по време на Френската революция. През XIX. век, Парижкият университет е структуриран в 6 факултета: по право, медицина, фармация, литература, теология и науки. През XX. век се наблюдава силно нарастване на броя на студентите.

Сорбоната е в епицентъра на студентските протести от май 1968, след което Парижкият университет е разделен на тринадесет университета, от Париж I до Париж XIII, всеки от които е относително специализиран в дадена област.

[редактиране] Съвременно състояние

От тринадесетте университета, само Париж I до VII, както и Университет Париж-IX: Пари-Дофин (Дофин), са разположени в самия град, а останалите в Парижкия регион. Латинският квартал запазва мястото си на важен университетски център, в който се намират историческата сграда на Сорбоната (Университетът Пари-Сорбон), кампуса Жусьо (Университета Париж VI-Пиер и Мария Кюри), Асас (Университета Париж II), Института по политически науки (Sciences Po), Екол нормал, Колеж дьо Франс и др. От 2007 е отворен и новопостроения кампус „Големите мелници“ на Университета Париж-Дидро, в близост до Националната библиотека „Франсоа Митеран“.

След 1960, в парижките предградия са основани или преместени няколко университета, първият от които е този в Нантер, основан през 1964. Няколко „големи училища“ напускат Париж, за да се разположат на по-широки кампуси, най-голям от които е този на Платото Сакле. На това плато се намират Университета Париж-Юг (основан през 1971) и Екол политекник (преместен през 1976), държавни и частни научни институти. През 1991 са основани три други университета в предградията: Сержи-Понтоаз, Еври, Университет Вал-де-Марн и Версай−Сен-Кантен-ан-Ивлин.

Други седем висши учебни заведения (4 по изкуства и 3 инженерни училища) са на пряко подчинение на Парижкото кметство. ^[15].

[редактиране] География

[редактиране] Топография

Париж е разположен на река Сена, Северна Франция, регион Ил-де-Франс, в центъра на Парижкия басейн и е със средна надморска височина 65 м. Към територията на Париж се отнасят и Булонската гора и разположената на изток Венсенска гора. Общата площ на града заедно с парковете е 105 км² и около 87 км² без тях. Историческият център е изграден върху два острова - Ил Сен Луи и по-големия Ил дьо ла Сите, който се приема за най-старата част на града. По принцип, Париж е сравнително равен, като най-ниската му точка е 35 м. над морското равнище. От дясната страна, по протежение на реката, са хълмовете на Монмартр (130 м.), Белвил (128,5 м.), Мениймонтан (108 м.), Бют-Шомон (103 м.), Паси (71 м.) и Шайо (67 м.). От ляво на Сена са хълмовете на Монпарнас (66 м), Бют-о-Кай (63 м) и Планината Сен-Женевиев (61 м).

Островът Ил дьо ла Сите, до голяма степен е зает от институции (Съдебната палата, катедралата Света Богородица и Префектурата). Той е свързан с по-малкия остров Ил Сен Луи, който е застроен през 17 и 18 век.

[редактиране] Климат

Париж е разположен в зоната на Умереноконтиненталния климат, но Северноатлантическото течение на Атлантическия океан оказва своето влияние и летата са сравнително прохладни (18 °C средна температура), докато зимите са меки (6 °C средна температура). Температурните амплитуди са малки и рядко спадат под 0 °C. Средната годишна температура е 10,9 °C, а средното годишно количество на валежите — 585 мм. Микроклиматът на Париж, обусловлен от замърсения въздух, се отличава с по-висока температура (средно с 2°C) от останалата част на района, с понижена влажност, по-ниска осветеност през деня и по-висока през нощта. Най-високата температура е регистрирана на 28 юли 1948 г., когато термометърът показва 40,4 °C, а най-ниската температура е отбелязана на 10 декември 1879 г. и е била −23,9 °C. ^[16]

  Климатични данни за периода 1971-2000   ^[17][18]

Месец	Яну	Фев	Мар	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Сеп	Окт	Ное	Дек	Годишно
Средни минимални температури (°C)	2,5	2,8	5,1	6,8	10,5	13,3	15,5	15,4	12,5	9,2	5,4	3,6	8,6
Минимални температури (°C)	4,7	5,5	8,4	10,8	14,8	17,5	20,0	20,0	16,6	12,5	7,9	5,7	12,0
Средни максимални температури (°C)	6,9	8,2	11,8	14,7	19	21,8	24,4	24,6	20,6	15,8	10,4	7,8	15,5
Средни месечни валежи (mm)	55.0	45.4	52.2	49.5	62.0	53.2	58.3	46.0	52.9	54.9	57.0	55.1	641.6

[редактиране] Екология

Париж е най-гъсто населената столица в Европа^[19]. Подобно на всички големи градове в света, Париж е жертва на последиците от замърсяването на околната среда, свързани с мащаба на населението и на икономическата активност. Замърсяването на въздуха и шума са проблеми за общественото здраве. Относителният дял на зелени площи е силно ограничен, въпреки множеството паркове и градини, които са създадени през последните две десетилетия. В действителност, се падат само 5,8 м² зелени площи на глава от населението, или 14,5 м², ако се включат Булонската гора и Венсенска гора. За сравнение, в Амстердам този показател е 36 м², в Лондон - 45 м², в Брюксел - 59 м², а в Рим - 321 м². В северните райони на Париж, липсата на зелени площи е най-осезаема.

[редактиране] Население

Население на Париж

Зони	Население	Площ (km2)	Плътност (/km2)	Демографски растеж 1999-2006
Париж заедно с предградията
Париж (департамент 75)	2 181 374	105	20 775	+2.61%
Пьоти Курон (департаменти 92, 93, 94)	4 326 409	657	6 585	+7.13%
Гран Курон (департаменти 77, 78, 91, 95)	5 024 626	11 249	447	+4.97%
Общо Ил дьо Франс	11 532 409	12 011	960	+5.31%
Район
Новите градове	740 795		1664
Градската област на Париж	11 769 433	14 518	811	+5.33%

Според данни на Националния институт за статистически и икономически изследвания (Insee) от 1 януари 2006 година, град Париж има население от 2 181 371 души ^[20] и е петият по големина град в ЕС с плътност на населението от 20 696 жители на km², която представлява една от най-високите в Европа. През 1999 година, градът заедно с предградията, се състои от 396 общини и е с общ брой 9 644 507 жители^[21] докато цялата област има население 11 174 743 души^[22].

[редактиране] Исторически данни

Около 1800 година, Париж наброява 500 000 жители. В продължение на целия XIX век, неговото население се увеличава с бързи темпове благодарение предимно на притока на хора от всички краища на Франция, предимно от селата. През 1840-те населението достига и надминава 1 милион. Демографският растеж продължава до XX век. При преброяването от 1891 година се констатира, че в някои райони населението се е увеличило, докато в други слабо е намаляло. В навечерието на Първата световна война населението на Париж наброява 2 900 000 души. През следващите десетилетия, поради двете войни, увеличената смъртност и намалената раждаемост, населението на града намалява като цяло, но демографията му се променя и от центъра хората се местят към периферията му.

След Втората световна война, населението на града намалява до 2 725 374 души (според преброяването от 1946). През 1954 г. достига 2 850 189 жители благодарение на икономическия растеж в цяла Франция. Въпреки това към края на 1950-те се получава отново пренаселване, което води до миграция на населението от центъра към периферията. Тази тенденция продължава през 1960-те и 1970-те години. Населението от 2 790 091 души през 1962 г. намалява до 2 299 830 през 1975 г. Има предположение че около 1980 година броят на населението пада под 2 милиона, но тези данни не са проверени. Според преброяването от 2006 година, за първи път от няколко десетилетия насам, се забелязва отново увеличение на населението в центъра на града.^[23].

[редактиране] Имиграция

През Средновековието Париж е най-големият град на Западния свят. Оттогава до наши дни той привлича имигранти от цял свят. Още през XIV век в Латинския квартал пристигат шведски и нидерландски студенти, през XVII век градът приютява английски, шотландски и ирлански бежанци, през XIX век - полски бежанци и белгийски, испански, италиянски и португалски работници, а през XX век - евреи и африкански заселници от бившите колонии. Днес Париж е многонационален град с различни култури.

Население на Париж в периода 250-2006 г.

250	1328	1422	1500	1565	1590	1600	1637	1680	1766	1789
6 000[24]	200 000[25]	100 000[26]	150 000[27]	294 000[28]	200 000[29]	300 000[30]	415 000[31]	500 000[32]	576 639[33]	650 000[34]
1801	1811	1817	1831	1836	1841	1846	1851	1856	1861	1866
546 000	622 636	713 966	785 862	899 313	936 261	1 053 897	1 053 262	1 174 346	1 696 141	1 825 274
1872	1876	1881	1886	1891	1896	1901	1906	1911	1921	1926
1 851 792	1 988 806	2 269 023	2 344 550	2 447 957	2 536 834	2 714 068	2 763 393	2 888 110	2 906 472	2 871 429
1931	1936	1946	1954	1962	1968	1975	1982	1990	1999	2006
2 891 020	2 829 753	2 725 374	2 850 189	2 790 091	2 590 771	2 299 830	2 176 243	2 152 423	2 125 246	2 181 371
Приближена оценка на данните преди 1801 г.; данни за преброяване на населението съществуват от 1801 г.[35][36]

Демографска динамика от 1793 до 2006 година

След като излязат в пенсия, повечето парижани се преместват да живеят в преградията на Париж или на юг, което прави града сравнително „млад“. Един голям процент от жителите му са неженени — средното домакинство се състои от 1,75 човека. Много семейства имат само по едно дете.^[37]. През 2004 г. естественният прираст на населението е + 8,1, а общият + 2,1^[38].

[редактиране] Транспорт

Париж се обслужва от две големи летища: международното летище Шарл дьо Гол на север, в Роаси, и летището Орли, южно от града. Шарл дьо Гол е второто по големина пътническо (след Хийтроу) и четвъртото по големина товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 53,4 милиона пътници и 1,22 милиона тона товари през 2005 г. Орли е на десето място в Европейския съюз по преминали пътници (24,9 милиона).^[39]

Париж има много добре развита мрежа на метро. То е свързано с високоскоростната регионална железопътна мрежа RER (за предградията), с националните влакови линии и с TGV (влака стрела, наречен още Талис или Евростар).

Градът е главният възел на пътната мрежа на страната и е обграден от околовръстна магистрала, наречена Периферик (Periphérique). Пресечните точки на Периферика се наричат „Порти“, защото отговарят на портите в някогашната крепостна стена. Повечето от портите имат станции на метрото и големи паркинги, където посетителите са съветвани да оставят колите си. Движението в Париж е бавно и сравнително безопасно ^[40]) и местата за паркиране са много малко.

[редактиране] Администрация

Град Париж представлява департамент на Франция (Париж, 75), част от региона Ил дьо Франс. Разделен е на 20 арондисмана (на френски: arrondissements). Номерът на арондисмана представлява последните цифри в пощенския код на Париж. Тези райони са номерирани спираловидно по посока на часовниковата стрелка, като първият е в центъра на града. Всеки номериран район е разделен на 4 квартала (на френски: quartiers). По този начин в Париж има 80 административни квартала (на френски: quartiers administratifs), като всяко от тях разполага със свое отделение на полицията.

В границите на Париж се намират и две гори: Болонският лес на запад и Гората на Венсен на изток.

Преди 1964 г. департамент 75 е бил „Сена“ и е съдържал града и заобикалящите го предградия. Промяната в границите довежда до създаването на 3 нови департамента, образуващи пръстен около Париж, често наричан „Малката корона“ (la petite couronne): О-дьо-Сен (на френски: Hauts-de-Seine), Сен-Сан-Дени (на френски: Seine-Saint-Denis) и Вал-дьо-Марн(на френски: Val-de-Marne).

Като изключение от обичайното управление на френските градове някои правомощия, обикновено възлагани на кмета на града, са възложени на представител на националното правителство — полицейски префект. В Париж например няма общински полицейски сили, макар че има катаджии по улиците. Това е наследство от положението до 1977 г., когато Париж не е имал кмет и е бил управляван предимно от администрацията на префекта.

Жителите на Париж избират във всеки арондисман няколко общински съветника. Всеки арондисман има свой съвет, който избира кмета на арондисмана. Няколко членове на съветите към арондисманите сформират Съвета на Париж, който избира кмета на Париж, и изпълняват двойната функция на общински съвет и генерален съвет на департамента.

Бертран Дьоланое е кмет на Париж от 18 март 2001 г. Бившите кметове Жак Ширак и Жан Тибери бяха цитирани в скандали с корупция в Париж.

[редактиране] 20-те арондисмана на Париж

Район	Име	Име в оригинал	Площ (ha)	Население				Плътност (чов./км²)
				1872	1954	1999	2005	1872	1954	1999	2005
1	Лувър	Louvre	183	74 286	38 926	16 888	(a)	40 593	21 271	9 228	(a)
2	Парижка фондова борса	Bourse	99	73 578	43 857	19 585	(a)	74 321	44 300	19 783	(a)
3	Тампл	Temple	117	89 687	65 312	34 248	(a)	76 656	55 822	29 272	(a)
4	Отел дьо Вил	Hôtel-de-Ville	160	95 003	66 621	30 675	(a)	59 377	41 638	19 172	(a)
5	Пантеон	Panthéon	254	96 689	106 443	58 849	59 300	38 067	41 907	23 169	23 347
6	Люксембургска градина	Luxembourg	215	90 288	88 200	44 919	45 800	41 994	41 023	20 893	21 303
7	Бурбонски дворец	Palais-Bourbon	409	78 553	104 412	56 985	55 700	19 206	25 529	13 933	13 619
8	Шанз-Елизе	Élysée	388	75 796	80 827	39 314	39 200	19 535	20 832	10 132	10 103
9	Опера Гарние	Opéra	218	103 767	102 287	55 838	58 800	47 600	46 921	25 614	26 973
10	Анкло-Сен-Лоран	Enclos-St-Laurent	289	135 392	129 179	89 612	89 600	46 848	44 699	31 008	31 004
11	Попенкур	Popincourt	367	167 393	200 440	149 102	150 500	45 611	54 616	40 627	41 008
12	Рьойи	Reuilly	637	87 678	158 437	136 591	139 100	13 764	24 872	21 443	21 837
13	Гоблен	Gobelins	715	69 431	165 620	171 533	177 900	9 711	23 164	23 991	24 882
14	Парижка обсерватория	Observatoire	564	69 611	181 414	132 844	134 200	12 342	32 166	23 554	23 794
15	Вожирар	Vaugirard	848	75 449	250 124	225 362	231 500	8 897	29 496	26 576	27 300
16	Паси	Passy	791	43 332	214 042	161 773	146 900	5 478	27 060	20 452	18 572
17	Батиньол-Монсо	Batignolles-Monceau	567	101 804	231 987	160 860	160 300	17 955	40 915	28 370	28 271
18	Монмартр	Butte-Montmartre	601	138 109	266 825	184 586	188 500	22 980	44 397	30 713	31 364
19	Бют-Шомон	Buttes-Chaumont	679	93 174	155 028	172 730	185 400	13 722	22 832	25 439	27 305
20	Менилмонтан	Ménilmontant	598	92 772	200 208	182 952	188 600	15 514	33 480	30 594	31 538
16*	Булонска гора	Bois de Boulogne	846
12*	Венсенска гора	Bois de Vincennes	995
Общо			10 540	1 851 792	2 850 189	2 125 246	2 144 700	17 569	27 042	20 164	20 330

(а) обща статистика за 1-4 райони: население 102 300 чов; плътност на населението 18.301 чов/км²

* Булонската гора се причислява към 16-ти арондисман, а Венсенската гора е към 12-ти арондисман.

[редактиране] Забележителности на Париж

Крайбрежието на Сена
Paris, Banks of the Seine*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Държава	Франция
Тип	Културно
Критерий	i, ii, iv
Справка	600 (на английски) 600 (на френски)
Регион**	Европа и Северна Америка
Координати	48°51′31.16″ с. ш. 2°17′40.55″ и. д. / 48.858656° с. ш. 2.294597° и. д. (G)48.858656, 2.294597
Регистрационна справка
Вписване	1991  (15та Сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони групирани от ЮНЕСКО.

[редактиране] Паметници и постройки

• Айфеловата кула.
• Триумфалната арка — паметник в центъра на Place de l'Etoile, построен в чест на победите на Франция и на загиналите във войните.
• Домът на инвалидите — музей и гробница на много френски войници, включително Наполеон Бонапарт.
• Консиержри — първата царска крепост в града, впоследствие затвор, в който лежали голяма част от членове на Ancien Regime преди смъртта си.
• Palais Garnier — Парижката опера, смятана от Хитлер за най-красивата сграда в света.
• Катедралата Нотр Дам (Парижката Света богородица) на Ил дьо ла Сите.
• Samaritaine (Самаритен) — универсален магазин, построен в началото на 20 век.
• Сорбоната — Парижки университет, основан през Средновековието.
• Статуята на свободата — умален вариант на прочутата нюйоркска статуя, която Франция подарява на САЩ през 1886 г.
• Парижкият пантеон — гробница на най-големите герои на Франция.
• Сент-Шапел (Sainte-Chapelle) — малка готическа църква от 13 век.
• Église de la Madeleine
• Плас де Вож (place des Vosges) — първият парижки площад, построен от Анри IV.
• Roue De Paris — временно виенско колело, монтирано в периода от 1999 до 2003 г.
• Площад Карусел

[редактиране] Музеи

• Лувър — огромен музей, където се съхраняват произведения на изкуството, в това число Мона Лиза (Джокондата) и статуята на Венера Милоска.
• Музей д'Орсе — музей, разположен в преустроената гара Орсе от 19 век, съдържащ предимно произведения на импресионисти.
• Център Жорж Помпиду, известен и като Бобур — музей на модерното изкуство и културен център с голяма обществена библиотека. Прочут с външния си скелет от сервизни тръби.
• Музей Роден — голяма колекция от произведения на най-известния френски скулптор — Огюст Роден.
• Музей Монпарнас — музей в бившето жилище на художничката Мари Василиеф на Авеню дю Мен 21, показва детайлно историята на прочутото общество на художниците от Монпарнас.
• Музей Клюни, бивше църковно абатство, сега Национален музей на Средновековието, съдържащ голяма колекция произведения на изкуството и продукти на човешката дейност от Средновековието, между които цикъла гоблени Дамата и Еднорогът.

[редактиране] Улици и други места в Париж

• Монмартър — исторически хълм в Париж, където е разположена Базиликата Сакре Кьор, прочут също с кафенета и ателиета на много велики художници.
• Шанз-Елизе — прочут широк булевард, често задръстен от туристи.
• Улица "Риволи" — елегантни бутици за туристи.
• Площад "Конкорд" — в началото на Шанз-Елизе, по-рано Площад „Революция“, място на злокобната гилотина и на обелиска.
• Площадът на Бастилията — тук се е намирала Бастилията преди Революцията, а днес е новата опера.
• Монпарнас — историческо място на Левия бряг, прочуто с мюзикхолове, ателиета и кафенета на художници. В него се намира и гробището Монпарнас, в което са погребани много известни личности.
• Гробището Пер Лашез — популярно туристическо място, където се намират гробовете на редица велики френски мъже и жени, както и на известни чужденци, живели във Франция.
• Парижките катакомби
• Халите — търговски център, важен транспортен възел на парижкото метро.
• Льо Маре — старинен (сега моден) квартал на левия бряг, заселен с много гей-хора и евреи.
• Люксембургска градина — най-големият парк на Париж, съчетание от различни видове и стилове градини, създадена през 1612 г. по време на царуването на Медичи, любимо място на студенти и туристи от цял свят. Жо Дасен има песен с едноименното заглавие.
• Градина Тюйлери — най-старият парк на Париж, от 1564 г., намира се между Лувъра, улица Риволи, площад Конкорд и реката Сена.

[редактиране] Нощен живот

• Лидо — кабаре на Шанз-Елизе, прочуто с екзотичните си представления и с това, че в него по време на войнишки отпуск Елвис Пресли изнася импровизиран концерт.
• Мулен Руж, Салон Лудият кон, Парижката Олимпия, Фоли Бержер — известни нощни клубове

[редактиране] В предградията и околностите на Париж (Île-de-France)

• Бизнес комплекс
  • Дефанс — луксозен комплекс от модерни тридесететажни сгради за бизнес и живеене с театър и търговски комплекс, западно от Париж
• Увеселителни паркове
  • Дисниленд Париж — източно от Париж, в предградието Марн-ла-Вале
  • Парк Астерикс, северно от Париж
• Паметници
  • Голямата арка на Дефанс
  • Версайският дворец — бивш кралски дворец, в град Версай, на югоизток от Париж. Най-голямата туристическа атракция на Франция.
  • Базиликата Сен Дени — готическа катедрала от 12 — 13 век, гробно място на много френски монарси, разположена северно от Париж в едноименното градче.
  • Ренси — град в околностите, където се намира църквата „Нотр Дам“ (1923), дело на Огюст Пере и прочута с бетоновата си конструкция.

[редактиране] Побратимени и приятелски градове

[редактиране] Изключително побратимяване с Рим

От 1956 Париж е побратимен единствено с Рим^[41], както и Рим е побратимен единствено с Париж — „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“ гласи част от текста на споразумението (на френски: Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris, на италиански: Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi).

[редактиране] Приятелство и сътрудничество

С множество други градове има сключен Договор за приятелство и сътрудничество^[41]:

Година
1958	Киото
1982	Токио
1985	Кайро
1987	Аман	Сана	Берлин
1991	Сеул
1992	Москва	Бейрут
1995	Джакарта
1996	Чикаго	Сан Франциско
1997	Сантяго де Чиле	Рияд	Пекин	Прага	Тбилиси	Санкт Петербург
1998	Лисабон	София	Сидни	Ереван
1999	Мексико Сити	Варшава	Буенос Айрес
2000	Вашингтон	Мадрид	Атина
2001	Лондон	Порто Алегре
2002	Женева
2003	Алжир	Квебек
2004	Сао Пауло	Рабат	Казабланка	Тунис
2005	Копенхаген
2006	Монреал

[редактиране] Вижте още

• Личности, свързани с Париж

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на Париж(на френски) и на английски)
• Уикипътешествие до Париж
• Повече от 700 снимки на Париж и други райони във Франция
• Снимки на Париж от ролери
• Снимки на Париж от български турист
• Снимки от Люксембургската градина
• Париж-фотогалерия

[редактиране] Източници

п • б • р  Градовете във Франция с над 100 000 жители Париж • Марсилия • Лион • Тулуза • Ница • Нант • Страсбург • Монпелие  • Бордо • Лил • Рен • Хавър • Реймс • Сент Етиен • Тулон • Гренобъл • Анже • Дижон • Брест • Льо Ман • Клермон Феран • Амиен • Екс ан Прованс • Лимож • Ним • Тур • Сен Дьони • Вильорбан • Мец • Безансон • Кан • Орлеан • Мюлуз • Руан • Булон Биянкур • Перпинян • Нанси • Аржантьой

п • б • р   50-те най-големи града в ЕС по население Лондон • Берлин • Мадрид • Рим • Париж • Букурещ • Хамбург • Варшава  • Будапеща • Виена • Барселона • Мюнхен • Милано • София • Прага • Бирмингам • Кьолн • Неапол • Торино • Марсилия • Валенсия • Стокхолм • Лодз • Краков • Лийдс • Атина • Амстердам • Рига • Севиля • Палермо • Франкфурт • Сарагоса • Вроцлав • Генуа • Щутгарт • Ротердам • Дортмунд • Есен • Глазгоу • Дюселдорф • Познан • Хелзинки • Малага • Вилнюс • Бремен • Лисабон • Шефилд • Хановер • Дъблин • Лайпциг

п • б • р  Столици на страните-членки на Европейски съюз Амстердам • Атина • Берлин • Братислава • Брюксел • Будапеща • Букурещ • Валета • Варшава • Виена • Вилнюс • Дъблин • Копенхаген • Лисабон • Лондон • Любляна • Люксембург • Мадрид • Никозия • Париж • Прага • Рига • Рим • София • Стокхолм • Талин • Хелзинки

п • б • р Столици в Европа На независими държави Амстердам, Холандия • Андора ла Веля, Андора • Анкара, Турция • Астана, Казахстан • Атина, Гърция • Баку, Азербайджан • Белград, Сърбия • Берлин, Германия • Берн, Швейцария • Братислава, Словакия • Брюксел, Белгия • Будапеща, Унгария • Букурещ, Румъния • Вадуц, Лихтенщайн • Валета, Малта • Варшава, Полша • Ватикан, Ватикан • Виена, Австрия • Вилнюс, Литва • Дъблин, Ирландия • Ереван, Армения • Загреб, Хърватия • Киев, Украйна • Кишинев, Молдова • Копенхаген, Дания • Лисабон, Португалия • Лондон, Обединено кралство • Любляна, Словения • Люксембург, Люксембург • Мадрид, Испания • Минск, Беларус • Монако, Монако • Москва, Русия • Никозия, Кипър • Осло, Норвегия • Париж, Франция • Подгорица, Черна гора • Прага, Чехия • Прищина, Косово • Рейкявик, Исландия • Рига, Латвия • Рим, Италия • Сан Марино, Сан Марино • Сараево, Босна и Херцеговина • Скопие, Република Македония • София, България • Стокхолм, Швеция • Талин, Естония • Тбилиси, Грузия • Тирана, Албания • Хелзинки, Финландия На зависими територии Гибралтар, Гибралтар • Дъглас, остров Ман • Епископи, Акротири и Декелия • Мариехамн, Оландски острови • Сейнт Питър Порт, Гърнси • Сейнт Хелиър, Джърси • Торсхавн, Фарьорски острови На непризнати държави Никозия, СКТР • Прищина, Косово • Степанакерт, Нагорни Карабах • Сухуми, Абхазия • Тираспол, Приднестровие • Цхинвали, Южна Осетия

п • б • р Европейски столици на културата 1985 Атина • 1986 Флоренция • 1987 Амстердам • 1988 Западен Берлин • 1989 Париж • 1990 Глазгоу • 1991 Дъблин 1992 Мадрид • 1993 Антверпен • 1994 Лисабон • 1995 Люксембург • 1996 Копенхаген • 1997 Солун • 1998 Стокхолм • 1999 Ваймар • 2000 Рейкявик • Берген • Хелзинки • Брюксел • Прага • Краков • Сантяго де Компостела • Авиньон • Болоня • 2001 Ротердам • Порто • 2002 Брюж • Саламанка • 2003 Грац • 2004 Генуа • Лил • 2005 Корк • 2006 Патра • 2007 Люксембург • Сибиу 2008 Ливърпул • Ставангер • 2009 Линц • Вилнюс • Предстоящи: 2010 Есен • Печ • Истанбул • 2011 Турку • Талин • 2012 Марибор • Гимараеш

Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.