Париж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Париж
Paris
град-център
Знаме    Герб
Fluctuat nec mergitur
(на латински: Плава, но не тъне)
Айфеловата кула (на преден план) с бизнес квартала Дефанс (на заден план).
Айфеловата кула (на преден план) с бизнес квартала Дефанс (на заден план).
Франция
Red pog.png
Париж
Ил дьо Франс
Red pog.png
Париж
Страна Флаг на Франция Франция
Регион Ил дьо Франс
Департамент Париж
Площ 105.40 km²
Надм. височина 28-130 m
Население (2006) 2 181 371 души
20 696 души/km²
Агломерация 11 769 433 души
Кмет Бертран Деланое
(20082014)
Код по INSEE 75056
Пощенски код от 75001 до 75020 и 75116
Телефонен код +33 1
Официален сайт http://paris.fr
Париж в Общомедия

Париж (на френски: Paris Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части — десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите — продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от около два милиона жители (преброяване през 2006 година 2 181 371 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 километра, има около дванадесет милиона жители (преброяване през 2006 година 11 769 433 жители). Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб[1].

Още от Х век, Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век, Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007, произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция[2]. Според оценки от 2005, БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град[3] и пети в света[4]. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света[5], които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни)[6] и а символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Съдържание

География[редактиране | edit source]

Топография[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на Париж. Реката Сена криволичи през средата на снимката.

Париж е разположен на река Сена, Северна Франция, регион Ил дьо Франс, в центъра на Парижкия басейн и е със средна надморска височина 65 м. Към територията на Париж се отнасят и Булонския лес и разположения на изток Венсенски лес. Общата площ на града заедно с парковете е 105 км² и около 87 км² без тях. Историческият център е изграден върху два острова — Ил Сен Луи и по-големия Ил дьо ла Сите, който се приема за най-старата част на града. По принцип, Париж е сравнително равен, като най-ниската му точка е 35 м. над морското равнище. От дясната страна, по протежение на реката, са хълмовете на Монмартър (130 м.), Белвил (128,5 м.), Мениймонтан (108 м.), Бют-Шомон (103 м.), Паси (71 м.) и Шайо (67 м.). От ляво на Сена са хълмовете Монпарнас (66 м), Бют-о-Кай (63 м) и възвишението Сен-Жьоневиев (61 м).

Островът Ил дьо ла Сите е до голяма степен е зает от институции (Съдебната палата, катедралата Света Богородица и Префектурата). Той е свързан с по-малкия остров Ил Сен Луи, който е застроен през 17 и 18 век.

Климат[редактиране | edit source]

Париж е разположен в зоната на Умерения океански климат, но Северноатлантическото течение на Атлантическия океан оказва своето влияние и летата са сравнително прохладни (18 °C средна температура), докато зимите са меки (6 °C средна температура). Температурните амплитуди са малки и рядко спадат под 0 °C. Средната годишна температура е 10,9 °C, а средното годишно количество на валежите — 585 мм. Микроклиматът на Париж, обусловен от замърсения въздух, се отличава с по-висока температура (средно с 2°C) от останалата част на района, с понижена влажност, по-ниска осветеност през деня и по-висока през нощта. Най-високата температура е регистрирана на 28 юли 1948 г., когато термометърът показва 40,4 °C, а най-ниската температура е отбелязана на 10 декември 1879 г. и е била −23,9 °C. [7]

Nuvola apps kweather.png  Климатични данни за периода 1971-2000  Weather-rain-thunderstorm.svg [8][9][10][11]
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 16,1 21,4 25,7 30,2 34,8 37,6 40,4 39,5 36,2 28,4 21 17,1 40,4
Средни максимални температури (°C) 6,9 8,2 11,8 14,7 19 21,8 24,4 24,6 20,6 15,8 10,4 7,8 15,5
Средни температури (°C) 4,7 5,5 8,4 10,8 14,8 17,5 20,0 20,0 16,6 12,5 7,9 5,7 12,0
Средни минимални температури (°C) 2,5 2,8 5,1 6,8 10,5 13,3 15,5 15,4 12,5 9,2 5,4 3,6 8,6
Абсолютни минимални температури (°C) −14,6 −14,7 −9,1 −3,5 −0,1 3,1 6 6,3 1,8 −3,1 −14 −23,9 −23,9
Средни месечни валежи (mm) 55,0 45,4 52,2 49,5 62,0 53,2 58,3 46,0 52,9 54,9 57,0 55,1 641,6
Среден брой на дните с валежи 20 16 18 17 16 14 13 12 14 17 17 19 193

Екология[редактиране | edit source]

Париж е най-гъсто населената столица в Европа[12]. Подобно на всички големи градове в света, Париж е жертва на последиците от замърсяването на околната среда, свързани с мащаба на населението и на икономическата активност. Замърсяването на въздуха и шума са проблеми за общественото здраве. Относителният дял на зелени площи е силно ограничен, въпреки множеството паркове и градини, които са създадени през последните две десетилетия. В действителност, се падат само 2 м² зелени площи на глава от населението, което прави Париж столицата на държава от Европейския съюз с най-малко зелени площи на човек от населението [13], или 14,5 м², ако се включат Булонския лес и Венсенския лес. За сравнение, в Амстердам този показател е 36 м², в Лондон - 45 м², в Брюксел - 59 м², а в Рим - 321 м². В северните райони на Париж, липсата на зелени площи е най-осезаема.

Изглед към нощен Париж от кулата Монпарнас

Етимология[редактиране | edit source]

Наименованието „Париж“ произлиза от името на основателите на града, а именно келтското племе познато като паризии. Първоначално, по време на римската окупация (I-VI век), градът се е наричал Лутеция (Lutetia Parisiorum, „Лутеция на паризиите“), но по времето на Юлиан Апостат (360–363) е преименуван на Париж.[14] Предполага се, че името паризии идва от келтската дума parisio, която означава работещите хора или занаятчии[15]

Париж има много прякори, но най-известният е La Ville-Lumière (Градът на светлините)[16] име, което дължи на славата си на образователен център, а по-късно и като града, въвел първи уличното осветление (през 1667 г.) [17]. В неофициални разговори може да се срещне прякора "Paname" ("Панам").

История[редактиране | edit source]

Древна история[редактиране | edit source]

Златни монети на паризиите

Има сведения, че Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди поне 40 000 години[18]. Счита се, че Париж е основан около 250 г.пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена.

Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г.пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс. Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност“ или „място, заобиколено с вода“, което много по-късно историците тълкуват като „остров“. Градът процъфтява и нараства значително докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име „Париж“, кръстен на местното племе паризии. Но на остров Сите и досега не са открити остатъци на келтите, а само на римляните. Останки от цивилизацията на келтите са открити в предградието Нантер и затова напоследък съществуват съмнения у някои археолози, че центърът на Париж и самият град е основан по-късно и в действителност от римляните. В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 година районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада града.

Средновековие и Ренесанс[редактиране | edit source]

Една от най-старите сгради от Средновековието, Отел дьо Санс, построен между 1475 и 1519 година.

Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне. Слабостта на Каролингите — френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона. Накрая през 987 г. Хуго Капет — граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.

Крепостта Лувър от 15-ти век, илюстрация от Много богатите часове на херцог дьо Бери

През 11 век градът се разпростира към десния бряг. През 12 и 13 век тук се включва царуването на Филип II Август (1180-1223), градът значително нараства. Главните пътни артерии са павирани, построен е първият Лувър като крепостно укрепление, няколко църкви, а катедралата Парижката Света богородица (Нотър Дам) е проектирана и започната през 1163 година. Няколко училища на левия бряг са слети в едно — Сорбоната, където едни от първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център.

Около 1328 г., населението на Париж се оценява на 200 000 жители, което го прави най-големият град в Европа[19]. Но през 1348 г., Черната смърт покосява населението убивайки до 800 души на ден[20], около 40 000 души умират до 1466 г.[21]. 100 годишната война (1337-1453) нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са ѝ нужни десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дизентерия и бандите, които тероризират града. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. Жана д'Арк (известна още като Орлеанската дева) (1412-1431) е католическа светица, национална героиня на Франция и една от най-известните фигури на Стогодишната война, която се опитва да освободи Франция от англичаните.

Населението на Париж нараства от 1422 до 1500 г. и търпи слаб икономически растеж. Но в същото време Франция е разтърсена от религиозни противоречия. Вартоломеевата нощ е масово клане на хугеноти във Франция, устроено от католиците в нощта на 24 август 1572, деня на св. Вартоломей. Организирано е от крал Шарл IX, неговата майка Катерина Медичи и херцозите дьо Гиз. През нощта в Париж са убити около 3 000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват. 12 май 1588 година е известен като Денят на барикадите, защото за първи път парижани строят барикади, за да защитават града. Градът устоява на набезите на Анри IV (Франция) до 1594 година, когато той влиза в града и става крал. Убит е на 14 май 1610 г. след покушение, извършено от Франсоа Раваяк.

Управлението на Бурбоните[редактиране | edit source]

Анри IV превръща Париж в своя основна резиденция, предприема значителни мероприятия, като уголемяването на Лувъра, строителството на моста Пон Ньоф, площад де Вож, площад Дофин и други. Кралят е подложен на непрекъснати набези от религиозни фанатици от двете страни (протестанти и католици), има 23 опита за убийство, докато през 1610 година е убит от католик.

Луи XIII става крал само на осемгодишна възраст, като политическата власт е съсредоточена в ръцете на майка му — Мария Медичи в ролята на регент. Макар формално властта да преминава в негови ръце, когато е на петнадесет години, зад него стои безскрупулният и влиятелен кардинал Ришельо. По това време са построени няколко дворци, църкви в стил барок и е реконструирана Сорбоната.

Когато умира през 1643 година, той оставя трона на петгодишния си наследник Луи XIV. През 1648 година цялото кралско семейство е принудено да избяга поради въстания, но се завръща триумфално през 1653 година. Въпреки това, „Кралят-слънце“, при царуването си от 1643 до 1715 г., премества кралската резиденция от Париж в близкия Версай, защото ненавижда Париж. Това е период на разцвет за Франция и градът значително увеличава населението си.

По време на Луи XV, кралската резиденция е преместена отново в Париж, но след скандали за корупция, които значително дискредитират образа на краля, е преместена обратно във Версай. В края на XVIII век Париж става културната и интелектуалната столица на западния свят. Това е времето на Просвещението, времето на салоните, които са горещо подкрепяни от любовницата на краля Мадам дьо Помпадур.

При царуването на Луи XVI Париж достига нови висоти и става престижен град, като се утвърждава като център на изкуствата и науката. В същото време около Париж в периода 1784-1791 г. е построена нова стена, финансите на държавата започват да приключват, данъците се увеличават, настъпва глад, недоволство и започват бунтове.

Френската революция[редактиране | edit source]

Френската революция започва с щурмуването на Бастилията на 14 юли 1789 г. и приключва с преврата през 1799 година. Много от сблъсъците през следващите няколко години са между Париж и околните селски райони и от абсолютна монархия Франция се превръща в република.

На 5 май 1789 г. Луи XVI свиква генералните щати, в които се гласува по съсловия (а по това време Франция е разделена на съсловия — духовенство, аристокрация, и обикновените граждани, в множеството си селяни). Третото съсловие разполага с един глас, докато тези от първото и второто с два. Това състояние на нещата предизвиква недоволство. На тази дата депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклеват да не се разпускат, докато не бъде приета нова конституция. Така се стига до създаването на Учредителното събрание. Тези събития слагат началото на революционни действия. На 14 юли 1789 г. тълпа от санкюлоти щурмува Бастилията. На 15 юли е избран първия кмет на града. На 26 август 1789 г. е приета Декларация за правата на човека и гражданина, на чиято основа е съвременната Всеобща декларация за правата на човека.

Наполеон Бонапарт, реставрацията и Парижката комуна[редактиране | edit source]

Наполеон Бонапарт се издига във военната си кариера по време на Френската революция. През ноември 1799 г. той извършва държавен преврат и става първи консул, като практически съсредоточава властта в свои ръце. Пет години по-късно, през 1804 година се самопровъзгласява за император (с помощта на френския Сенат) и установява диктаторски режим, като се опитва да превърне Париж в новия Рим. Наполеон води редица победоносни войни, които разширяват Франция и я превръщат в най-голямата държава на континента. Но неудачното му съперничество с Англия и няколко поражения — в Русия, Лайпциг и Ватерло водят до неговото заточаване и края на империята. От 1840 година, тленните му останки се намират в Дома на инвалидите.

Монархията е реставрирана, но единственото, което Луи XVIII (1814, 1815–1824) и Шарл X (1824–1830) успяват да направят, е да предизвикат нова революция и утвърждават мнението за Бурбоните, че „забравят всичко старо и не научават нищо ново“. Шарл X абдикира, а през 1831 епидемия от холера убива 19 000 души.

Париж на Осман, Плас дьо л'Етоал

На 22 февруари 1848 парижани се вдигат на въстание. Луи Филип абдикира и е установена Втората република. Следват нови бунтове и недоволства. В края на 1848 г. се провеждат избори. Победителят в изборите за всеобща изненада е племенникът на Наполеон, Луи-Наполеон Бонапарт, получавайки 75% от гласовете. Но той не се задоволява с поста президент и подобно на чичо си, на 2 декември 1851 година извършва преврат, самопровъзгласява се за император като Наполеон III и се установява в двореца Тюйлери.

По време на неговото управление Париж приема съвременния си вид. През 1853 Наполеон III назначава Жорж Йожен Осман (Georges Eugène Haussmann), известен като Барон Осман за префект на града със задачата да го модернизира. Баронът извършва това с драстични мерки като събаря една голяма част от Париж, като построява големи, широки булеварди. По това време Булонския и Венсенския лес се превръщат в огромни градски паркове. Въпреки че Осман е принуден да си подаде оставката през 1869 г. поради финансови проблеми, неговите идеи са тези, които дават съвременния вид на Париж.

През 1870 г. по време на Френско-пруската война, която завършва с обсадата на Париж, Наполеон III абдикира, което води до провъзгласяването на Третата република. Пруската армия навлиза в града и много от известните му постройки се превръщат във военни бази и складове, включително Лувъра. Условията на мирния договор се разглеждат от много парижани като предателство и на 18 март 1871 година избухва въстание, което започва от Монмартър. На 26 март същата година е обявена Парижката комуна (La Commune de Paris, мини социалистическа република), която просъществува от 18 март до 28 май 1871 (72 дни) под девиза „Свобода, равенство, братство” (Liberté, égalité, fraternité). Дейците на Парижката комуна унищожават статуята на Наполеон и установяват първата в света форма на диктатура на пролетариата. Разгромът на комуната става с цената на много кръвопролития и 30 000 убити.

Съвременна история[редактиране | edit source]

Париж до Първата световна война[редактиране | edit source]

Айфеловата кула на световното изложение през 1889 година

Две световни изложения — през 1889 и 1900 година оставят своя отпечатък върху столицата. Айфеловата кула — най-известната забележителност на Париж, е построена през 1889 г. за първото изложение, в период на просперитет, известен като Бел епок (Хубавото време). Първата линия на метрото, Големият дворец (Гран пале), Малкият дворец (Пти пале) и мостът Александър III са открити за световното изложение от 1900 г. Започва да се развива автомобилостроенето и самолетостроенето.

Това е периодът, през който Париж се утвърждава като културна столица на света, особено популярен с кварталите Монпарнас и Монмартър. По това време в Париж започват да творят Пабло Пикасо и Анри Матис. Ражда се импресионизмът.

През януари 1910 година, след обилни валежи, водите на Сена се покачват с около седем-осем метра и предизвикват едно от най-големите наводнения на града. Много хора са евакуирани.

Париж и двете световни войни[редактиране | edit source]

Първата световна война започва на 2 август 1914 година. Париж първоначално приема този факт с ентусиазъм в желанието си да отмъсти за поражението от 1870 г. Само месец след започването на войната градът се напълва с бежанци, а немците настъпват на 25 километра от града. Правителството е евакуирано в Бордо. Германските войски са отблъснати и градът е спасен. В следващите няколко години Париж е бомбардиран няколко пъти и преживява тежка грипна епидемия през 1916 година.

Парад на Вермахта в Париж, 1940

Периодът между двете световни войни донася социална и икономическа криза. Започват многобройни финансови скандали и корупция в политическите среди.[22]. По това време в столицата пристигат редица имигранти, някои от които стават световноизвестни, като например Жозефин Бекер. Създадени са крайно леви и крайно десни партии. На 5 февруари 1934 г. фашистите се опитват да завземат властта с преврат, при което са убити петнадесет души и ранени 1 500. Това обединява левицата — комунистически и социалистически движения се сдружават и създават Народния фронт, който завзема властта през 1936, но се разпада след около година. На 3 септември 1939 г., Франция обявява война на Германия.[23].

След битката за Франция Париж е обявен за отворен град. Хитлер започва окупацията на Франция на 10 май 1940 година и само след месец вече е в столицата. Париж пада практически без съпротива на 14 юни 1940 г. Една голяма част от населението на града, около 1,6 милиона, го напуска. Правителството сключва споразумение с немците и се оттегля във Виши, като оставя града и огромна част от Франция окупирана от немските войски. Париж престава да бъде столица до освобождението. Френският трикольор, както и националният химн, Марсилезата, са забранени. На 23 декември 1940 година е разстрелян първия представител на Съпротивата, инженер Жак Бонсержан.

Освобождението на Париж, 25 август 1944 г.

Преследването на евреите започва 48 часа след окупирането на града. Депортирането им започва през 1941 година, но през юли 1942 година са предприети масови арести на евреи и 12 884 са откарани в концентрационни лагери.

След 19 август 1944 г., с наближаването на Съюзническите войски и завземането на Нормандия, се възражда съпротивителното движение и започва въоръжено въстание. На 25 август, Втора френска бронирана дивизия, командвана от генерал Филип дьо Отклок, известен още като Льоклер и Четвърта пехотна америкаснка дивизия навлизат тържествено в града. Германският генерал Дитрих фон Холтиц капитулира без военни действия, пристъпвайки заповедта на Хитлер да разруши града.[24]. По този начин мостовете, музеите и други исторически сгради са съхранени с много малко повреди.[25] Генерал дьо Гол и Льоклер влизат като победители, посрещнати от хиляди парижани по улиците и установяват временно правителство, което просъществува до 1946 година.

Втората половина на 20-ти век и началото на 21 век[редактиране | edit source]

След установяване отново на гражданско управление и обявяването на Четвъртата република през 1946 година, Париж се възстановява завидно бързо, най-вече поради минималните физически повреди, претърпяни по време на войната. 1960-те години обаче се оказват доста бурни, предимно заради войните в Индокитай и Алжир. На 17 август 1961 година полицията се разправя жестоко с демонстранти, като убива около 300 от тях. Учудващо този факт остава незабелязан и пренебрегван до 1990-те. През май 1968 година започват бунтове, водени основно от студентите. Това води до насилие над демонстрантите от страна на полицията, но също така и до оставката на генерал дьо Гол и установяване на социално-либерална политика. Водачите на тези бунтове по-късно играят съществена роля в местната и националната политика.

След дьо Гол президент става Жорж Помпиду и се заема със строителни мероприятия. Построен е центърът Помпиду. Това е епохата, когато в Париж се страхуват, че той може да бъде завладян от модата на небостъргачите.

През 1981 г. за президент е избран Франсоа Митеран, което довежда до нови промени в политиката и градоустройството. Понякога неговите социалистически идеи се сблъскват с тези на кмета на града Жак Ширак. По това време е построена стъклената пирамида пред Лувъра, както и новият футуристичен квартал Дефанс (La Defense). Националната библиотека и операта „Бастилия“ не се ползват с такава голяма популярност. През 1991 година бреговете на Сена стават част от световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Ширак е избран за президент през май 1995 г. и почти моментално след това се появяват скандалите за корупция. През 2001 година градът избира за първи път от 1871 година насам кмет от левицата — Бертран Деланое. Принос на неговата политика са създадените стотици километри велосипедни алеи, подобряването на градския транспорт, културните мероприятия като Белите нощи и августовия Пари-плаж на кейовете на Сена. Деланое е преизбран през 2008 г.

Култура[редактиране | edit source]

Париж е първостепенен център на културата в световен мащаб. В Париж се намират над 150 музея, като Лувъра, както и забележителни места и сгради, като Шанз-Елизе и Айфеловата кула. Градът е и един от най-важните конгресни центрове, модата, лукса, гастрономията и на любовните пътешествия. Парижките сцени предлагат голямо разнообразие от спектакли (театрални и оперни), а киносалоните − избор на филми от цял свят.

Нощният живот има много центрове: Шанз-Елизе, Площада на Бастилията, Пигал, улица Муфтар, улица Оберкамф, известна с многобройните си барове, квартал Маре, Бют-о-Кай, Площада на Републиката, Латинския квартал, Халите, Монпарнас и др.

Музеи[редактиране | edit source]

В Париж се намират не по-малко от сто музея, а в региона Ил-дьо-Франс още сто и десет, съставляващи голяма и разнообразна музейна мрежа.

Многовековна столица с богато историческо наследство, Париж привлича многобройни посетители. Най-старият, най-голям и богат музей е Лувърът. Със своите 8,3 милиона туристи годишно това е най-посещаваният музей на изкуството в световен мащаб. Други известни музеи са Националният музей за съвременно изкуство (в центъра „Жорж Помпиду“), Музеят Орсе, посветен изключително на импресионизма. В близост до Париж се намира Версайският дворец, стар кралски замък, построен от Луи XIII и Луи XIV и резиденция на френските крале от XVII до XVIII век. Замъкът и паркът на двореца са част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО [26].

Сред известните музеи е и Пантеонът, бивша църква, където се намират тленните останки на големи държавни мъже и дейци на науката и изкуството, като Виктор Юго, Волтер, Жан Мулен, Жан Жорес, Мария Кюри и други.

Библиотеки[редактиране | edit source]

В Париж се намират голям брой библиотеки. Библиотеката Мазарини, изначално лична библиотека на кардинал Мазарини, е най-старата обществена библиотека във Франция (отворена през 1643 г.).

Националната библиотека на Франция се намира в Париж. По-голямата част е в 13-ти арондисман, в комплекса „Франсоа Митеран“, а по-малката стара част се намира в сградата „Ришельо“ във 2-ри арондисман. Националната библиотека е една от най-големите библиотеки на света, като колекцията ѝ се оценява на 30 милиона тома. В тази институция се събират обезателните екземпляри на изданията във Франция от управлението на Франсоа I.

Кметството поддържа 55 общински библиотеки[27] и десетина специализирани библиотеки[28]. Най-известна от тях е Историческата библиотека на Париж, основана през 1871, в която се съхраняват над един милион книги, брошури, фотографии, карти и други документи, свързани с историята на града. Друга известна библиотека е кинематографичната библиотека „Франсоа Трюфо“.[29] За разлика от Националната библиотека или библиотеката Мазарини, достъпът до общинските библиотеки е безплатен.

Множество университетски библиотеки са отворени за широката публика.

Образование[редактиране | edit source]

Основно и средно образование[редактиране | edit source]

През учебната 20052006 г. в държавните учебни заведения в Париж са записани 263 812 ученици, от които 135 570 в основно училище и 128 242 в средното, а 138 527 са в частни училища. 214 начални училища и 32 основни са в „приоритетни образователни зони“ (и в които учат предимно деца от бедни семейства)[30].

През 2007 г. броят на образователните учреждения е 881, от които 323 детски градини, 334 начални училища, шест специални училища (в болници), 110 основни училища, 72 реални и технически гимназии и лицеи, 34 професионални гимназии и две експериментални гимназии. Към тях се добавят 256 частни учреждения: 110 детски градини и начални училища, едно специализирано училище, 67 основни училища, 73 реални и технически гимназии и лицеи и пет професионални гимназии.

Най-известните лицеи са Лицеят Луи Велики и Лицеят Анри IV.

Висше образование[редактиране | edit source]

Към 2007 г. около 585 000 студенти учат в Париж и региона, което е над една четвърт от всички студенти във Франция[31]. През последните десетилетия има тенденция към децентрализация: Националното училище по администрация е преместено в Страсбург през 1990-те, а Екол нормал на Севър е преместено в Лион. Въпреки това голямата част от престижните френски университети се намират в Париж.

История[редактиране | edit source]

Париж е университетско средище още от XII век, когато са основани факултети по теология и философия. Парижкият университет се смята, че е основан през 1200 г., когато Филип II Август издава специална грамота, даваща специален статут на сдружението на преподаватели и ученици, като им предоставя автономия от кралското правосъдие и полиция, оставяйки ги подчинени само на църковните канони. Колежите и резиденциите на преподавателите и учениците, където протичат лекциите, са организирани във факултети. Колежът Сорбона е основан през 1257 г. Сградите на Университета са разположени главно на възвишението Сен Жьоневиев, на левия бряг. Този квартал, известен като Латински квартал, и до днес е важен университетски център.

През XVIII век са основани няколко специализирани висши училища. Те са в основата на днешните „Големи училища“ (Grandes Écoles). Екол Нормал и Екол Политекник са основани по време на Френската революция. През XIX век Парижкият университет е структуриран в шест факултета: по право, медицина, фармация, литература, теология и науки. През XX век се наблюдава силно нарастване на броя на студентите.

Сорбоната е в епицентъра на студентските протести от май 1968, след което Парижкият университет е разделен на тринадесет университета, от Париж I до Париж XIII, всеки от които е относително специализиран в дадена област.

Съвременно състояние[редактиране | edit source]

От тринадесетте университета само Париж I до VII, както и Университет Париж-IX: Пари-Дофин (Дофин), са разположени в самия град, а останалите в Парижкия регион. Латинският квартал запазва мястото си на важен университетски център, в който се намират историческата сграда на Сорбоната (Университетът Пари-Сорбон), кампуса Жусьо (Университета Париж VI-Пиер и Мария Кюри), Асас (Университета Париж II), Института по политически науки (Sciences Po), Екол нормал, Колеж дьо Франс и др. От 2007 г. е отворен и новопостроеният кампус „Големите мелници“ на Университета Париж-Дидро, в близост до Националната библиотека „Франсоа Митеран“.

След 1960 г. в парижките предградия са основани или преместени няколко университета, първият от които е този в Нантер, основан през 1964 г. Няколко „големи училища“ напускат Париж, за да се разположат в по-широки кампуси, най-голям от които е този на Платото Сакле. На това плато се намират Университета Париж-Юг (основан през 1971 г.) и Екол политекник (преместен през 1976 г.), държавни и частни научни институти. През 1991 г. са основани три други университета в предградията: Сержи-Понтоаз, Еври, Университет Вал-де-Марн и Версай−Сен-Кантен-ан-Ивлин.

Други седем висши учебни заведения (четири по изкуства и три инженерни училища) са на пряко подчинение на Парижкото кметство. [32].

Население[редактиране | edit source]

Население на Париж
Agglomeration-parisienne.png
Зони Население Площ
(km2)
Плътност
(/km2)
Демографски растеж
1999-2006
Париж заедно с предградията
Париж
(департамент 75)
2 181 374 105 20 775 +2.61%
Пьоти Курон
(департаменти 92, 93, 94)
4 326 409 657 6 585 +7.13%
Гран Курон
(департаменти 77, 78, 91, 95)
5 024 626 11 249 447 +4.97%
Общо Ил дьо Франс 11 532 409 12 011 960 +5.31%
Район
Новите градове 740 795 1664
Градската област на Париж 11 769 433 14 518 811 +5.33%

Според данни на Националния институт за статистически и икономически изследвания (Insee) от 1 януари 2006 година град Париж има население от 2 181 371 души [33] и е петият по големина град в ЕС с плътност на населението от 20 696 жители на km², която представлява една от най-високите в Европа. През 1999 г. градът заедно с предградията се състои от 396 общини и е с общ брой 9 644 507 жители[34] докато цялата област има население 11 174 743 души[35].

Исторически данни[редактиране | edit source]

Около 1800 г. Париж наброява 500 000 жители. В продължение на целия XIX век неговото население се увеличава с бързи темпове благодарение предимно на притока на хора от всички краища на Франция, предимно от селата. През 1840-те населението достига и надминава един милион. Демографският растеж продължава до XX век. При преброяването от 1891 година се констатира, че в някои райони населението се е увеличило, докато в други слабо е намаляло. В навечерието на Първата световна война населението на Париж наброява 2 900 000 души. През следващите десетилетия, поради двете войни, увеличената смъртност и намалената раждаемост, населението на града намалява като цяло, но демографията му се променя и от центъра хората се местят към периферията му.

След Втората световна война населението на града намалява до 2 725 374 души (според преброяването от 1946 г.). През 1954 г. достига 2 850 189 жители благодарение на икономическия растеж в цяла Франция. Въпреки това към края на 1950-те се получава отново пренаселване, което води до миграция на населението от центъра към периферията. Тази тенденция продължава през 1960-те и 1970-те години. Населението от 2 790 091 души през 1962 г. намалява до 2 299 830 през 1975 г. Има предположение, че около 1980 г. броят на населението пада под два милиона, но тези данни не са проверени. Според преброяването от 2006 година, за първи път от няколко десетилетия насам, се забелязва отново увеличение на населението в центъра на града.[36]

След като излязат в пенсия повечето парижани се преместват да живеят в предградията на Париж или на юг, което прави града сравнително „млад“. Един голям процент от жителите му са неженени — средното домакинство се състои от 1,75 човека. Много семейства имат само по едно дете.[37]. През 2004 г. естественият прираст на населението е +8,1, а общият +2,1[38]

Имиграция[редактиране | edit source]

През Средновековието Париж е най-големият град на западния свят. Оттогава до наши дни той привлича имигранти от цял свят. Още през XIV век в Латинския квартал пристигат шведски и нидерландски студенти, през XVII век градът приютява английски, шотландски и ирландски бежанци, през XIX век - полски бежанци и белгийски, испански, италиански и португалски работници, а през XX век — евреи и африкански заселници от бившите колонии. Днес Париж е многонационален град с различни култури.

Население на Париж в периода 250-2006 г.
250 1328 1422 1500 1565 1590 1600 1637 1680 1766 1789
6 000[39] 200 000[40] 100 000[41] 150 000[42] 294 000[43] 200 000[44] 300 000[45] 415 000[46] 500 000[47] 576 639[48] 650 000[49]
1801 1811 1817 1831 1836 1841 1846 1851 1856 1861 1866
546 000 622 636 713 966 785 862 899 313 936 261 1 053 897 1 053 262 1 174 346 1 696 141 1 825 274
1872 1876 1881 1886 1891 1896 1901 1906 1911 1921 1926
1 851 792 1 988 806 2 269 023 2 344 550 2 447 957 2 536 834 2 714 068 2 763 393 2 888 110 2 906 472 2 871 429
1931 1936 1946 1954 1962 1968 1975 1982 1990 1999 2006
2 891 020 2 829 753 2 725 374 2 850 189 2 790 091 2 590 771 2 299 830 2 176 243 2 152 423 2 125 246 2 181 371
Приближена оценка на данните преди 1801 г.; данни за преброяване на населението съществуват от 1801 г.[50][51]
Демографска динамика от 1793 до 2006 година

Транспорт[редактиране | edit source]

Транспортът в Париж се е развивал в продължение на четири столетия и днес са представени всички видове транспорт.

Въздушен транспорт[редактиране | edit source]

Въздушна снимка на летище Шарл дьо Гол

Първото летище на Париж е свързано с първите опити за летене от 1908 година. Въздушният транспорт придобива изключително важно значение по време на Първата световна война, което води и до първото постоянно летище през 1915 година. То съществува и до днес — Бурже, разположено на север от града. Следват Орли и най-новото, най-голямото и модерно летище — Шарл дьо Гол. Това са трите големи летища на Париж. През 2005 година през тях са преминали общо 78 милиона пътници и 1,86 милиона товари, а през 2006 г. — 82,5 милиона пътници и 2,24 милиона товари[52].

  • Международното летище Шарл дьо Гол на север, в Роаси, и летището Орли, южно от града. Шарл дьо Гол е второто по големина пътническо (след Хийтроу) и четвъртото по големина товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 53,4 милиона пътници и 1,22 милиона тона товари през 2005 г.
  • Международното летище Орли е на десето място в Европейския съюз по преминали пътници (24,9 милиона) и се намира на юг от града.[53] Построено е през 1932 година.
  • Бурже е най-старото летище и е в непосредствена близост до центъра на града, днес се използва предимно от частни самолети и неголеми авиокомпании

Други две второстепенни летища с много по-малко пътници и сравнително отдалечени са Бове Тийе и Пари Ватри.

Метро и влакове[редактиране | edit source]

Мрежата на парижкото метро е много добре развита. То представлява градски подземен обществен железопътен транспорт, разположен в Париж, и е една от най-големите обществени транспортни системи в света. Метрото е открито на 19 юли 1900 г. и разполага с шестнадесет линии и 380 метростанции. Градската мрежа е разширена с допълнителна независима мрежа, състояща се от железопътен транспорт обслужващ предградията на френската столица известна като RER, националните влакови линии и TGV (влакът-стрела, наречен още Талис или Евростар).

Париж има шест големи железопътни гари и през 2004 г. влаковете са превозили общо 50 милиона пътници.

Автомобилна пътна мрежа[редактиране | edit source]

Париж има автомобилни пътища с обща дължина около 800 километра. Той е главен възел на пътната мрежа на страната и е обграден от околовръстна магистрала, наречена Периферик (Periphérique). Пресечните точки на Периферика се наричат „Порти“, защото отговарят на портите в някогашната крепостна стена. Повечето от портите имат станции на метрото и големи паркинги, където посетителите са съветвани да оставят колите си. Движението в Париж е бавно и сравнително безопасно [54] и местата за паркиране са много малко.

През 2007 година в Париж в движение са 15 500 таксита, организирани в 28 големи станции в близост до туристически обекти и главни пътни артерии, хотели, болници и други.

Велосипеди[редактиране | edit source]

Станция за наем на велосипеди в Париж

Велосипедът е много популярно средство за придвижване в Париж предвид задръстванията и сравнително ниската скорост. От края на 1990-те велосипедните пътища се увеличават непрекъснато[55]. През 2006 г. в града съществуват около 371 km велосипедни пътища, както и увеличен автобусен транспорт[56].

По примера на Рен и Лион кметството на Париж лансира на 15 юли 2007 година програма, която позволява използване на велосипеди на множество станции[57]. 10 648 велосипеда са разположени в 750 станции, а се предвижда броят им да се увеличи на 20 600 велосипеда 1 451 станции. Тази инициатива има за цел да намали ползването на автомобили в отделни части на града, което да спомогне и за по-доброто качество на въздуха[58].

Воден транспорт[редактиране | edit source]

Париж е първото по важност речно пристанище на Франция. През 2005 година по река Сена са прекарани 21 милиона тона товари[59]. Транспортът се извършва както по самата река, така и по някои от каналите. Основните материали, които се пренасят са строителни — пясък, чакъл, следвани от земеделските продукти.

Администрация[редактиране | edit source]

Арондисмани на Париж

Град Париж представлява департамент на Франция (Париж, 75), част от региона Ил дьо Франс. Разделен е на двадесет арондисмана (на френски: arrondissements). Номерът на арондисмана представлява последните цифри в пощенския код на Париж. Тези райони са номерирани спираловидно по посока на часовниковата стрелка, като първият е в центъра на града. Всеки номериран район е разделен на четири квартала (на френски: quartiers). По този начин в Париж има 80 административни квартала (на френски: quartiers administratifs), като всяко от тях разполага със свое отделение на полицията.

В границите на Париж се намират и две гори: Булонският лес на запад и Венсенския лес на изток.

Преди 1964 г. департамент 75 е бил „Сена“ и е съдържал града и заобикалящите го предградия. Промяната в границите довежда до създаването на 3 нови департамента, образуващи пръстен около Париж, често наричан „Малката корона“ (la petite couronne): О-дьо-Сен (на френски: Hauts-de-Seine), Сен-Сан-Дени (на френски: Seine-Saint-Denis) и Вал-дьо-Марн (на френски: Val-de-Marne).

Като изключение от обичайното управление на френските градове някои правомощия, обикновено възлагани на кмета на града, са възложени на представител на националното правителство — полицейски префект. В Париж например няма общински полицейски сили, макар че има катаджии по улиците. Това е наследство от положението до 1977 г., когато Париж не е имал кмет и е бил управляван предимно от администрацията на префекта.

Жителите на Париж избират във всеки арондисман няколко общински съветника. Всеки арондисман има свой съвет, който избира кмета на арондисмана. Няколко членове на съветите към арондисманите сформират Съвета на Париж, който избира кмета на Париж, и изпълняват двойната функция на общински съвет и генерален съвет на департамента.

Бертран Деланое е кмет на Париж от 18 март 2001 г. Бившите кметове Жак Ширак и Жан Тибери бяха цитирани в скандали с корупция в Париж.

20-те арондисмана на Париж[редактиране | edit source]

Район Име Име в оригинал Площ
(ha)
Население Плътност (чов./км²)
1872 1954 1999 2005 1872 1954 1999 2005
1 Лувър Louvre 183 74 286 38 926 16 888 (a) 40 593 21 271 9 228 (a)
2 Борса Bourse 99 73 578 43 857 19 585 (a) 74 321 44 300 19 783 (a)
3 Тампъл Temple 117 89 687 65 312 34 248 (a) 76 656 55 822 29 272 (a)
4 Община Hôtel-de-Ville 160 95 003 66 621 30 675 (a) 59 377 41 638 19 172 (a)
5 Пантеон Panthéon 254 96 689 106 443 58 849 59 300 38 067 41 907 23 169 23 347
6 Люксембург Luxembourg 215 90 288 88 200 44 919 45 800 41 994 41 023 20 893 21 303
7 Бурбонски дворец Palais-Bourbon 409 78 553 104 412 56 985 55 700 19 206 25 529 13 933 13 619
8 Елизе Élysée 388 75 796 80 827 39 314 39 200 19 535 20 832 10 132 10 103
9 Опера Opéra 218 103 767 102 287 55 838 58 800 47 600 46 921 25 614 26 973
10 Анкло-Сен-Лоран Enclos-St-Laurent 289 135 392 129 179 89 612 89 600 46 848 44 699 31 008 31 004
11 Попенкур Popincourt 367 167 393 200 440 149 102 150 500 45 611 54 616 40 627 41 008
12 Рьойи Reuilly 637 87 678 158 437 136 591 139 100 13 764 24 872 21 443 21 837
13 Гоблен Gobelins 715 69 431 165 620 171 533 177 900 9 711 23 164 23 991 24 882
14 Обсерватория Observatoire 564 69 611 181 414 132 844 134 200 12 342 32 166 23 554 23 794
15 Вожирар Vaugirard 848 75 449 250 124 225 362 231 500 8 897 29 496 26 576 27 300
16 Паси Passy 791 43 332 214 042 161 773 146 900 5 478 27 060 20 452 18 572
17 Батиньол-Монсо Batignolles-Monceau 567 101 804 231 987 160 860 160 300 17 955 40 915 28 370 28 271
18 Бют-Монмартър Butte-Montmartre 601 138 109 266 825 184 586 188 500 22 980 44 397 30 713 31 364
19 Бют-Шомон Buttes-Chaumont 679 93 174 155 028 172 730 185 400 13 722 22 832 25 439 27 305
20 Менилмонтан Ménilmontant 598 92 772 200 208 182 952 188 600 15 514 33 480 30 594 31 538
16* Булонски лес Bois de Boulogne 846
12* Венсенски лес Bois de Vincennes 995
 Общо 10 540 1 851 792 2 850 189 2 125 246 2 144 700 17 569 27 042 20 164 20 330

(а) обща статистика за 1-4 райони: население 102 300 чов; плътност на населението 18.301 чов/км²

* Булонският лес се причислява към 16-ти арондисман, а Венсенския лес е към 12-ти арондисман.

Архитектура и забележителности на Париж[редактиране | edit source]

Крайбрежието на Сена
Paris, Banks of the Seine*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

01 vue Paris depuis Notre-Dame.jpg
Държава Флаг на Франция Франция
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 48°51′31.16″ с. ш. 2°17′40.55″ и. д. / 48.858656° с. ш. 2.294597° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1991  (15та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Паметници и постройки[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

  • Лувър — огромен музей, където се съхраняват произведения на изкуството, сред които Мона Лиза (Джокондата) и статуята на Венера Милоска.
  • Музей д'Орсе — музей, разположен в преустроената гара Орсе от 19 век, съдържащ предимно произведения на импресионисти.
  • Център Жорж Помпиду, известен и като Бобур — музей на модерното изкуство и културен център с голяма обществена библиотека. Прочут с външния си скелет от сервизни тръби.
  • Музей Роден — голяма колекция от произведения на най-известния френски скулптор — Огюст Роден.
  • Музей Монпарнас — музей в бившето жилище на художничката Мари Василиеф на Авеню дю Мен 21, показва детайлно историята на прочутото общество на художниците от Монпарнас.
  • Музей Клюни, бивше църковно абатство, сега Национален музей на Средновековието, съдържащ голяма колекция произведения на изкуството и продукти на човешката дейност от Средновековието, между които цикъла гоблени Дамата и Еднорогът.

Улици и други места в Париж[редактиране | edit source]

  • Монмартър — исторически хълм в Париж, където е разположена Базиликата Сакре Кьор, прочут също с кафенета и ателиета на много велики художници.
  • Шанз-Елизе — прочут широк булевард, често задръстен от туристи.
  • Улица Риволи — елегантни бутици за туристи.
  • Площад Конкорд — в началото на Шанз-Елизе, по-рано Площад „Революция“, място на злокобната гилотина и на обелиска.
  • Площадът на Бастилията — тук се е намирала Бастилията преди Революцията, а днес е новата опера.
  • Монпарнас — историческо място на Левия бряг, прочуто с мюзикхолове, ателиета и кафенета на художници. В него се намира и гробището Монпарнас, в което са погребани много известни личности.
  • Гробището Пер Лашез — популярно туристическо място, където се намират гробовете на редица велики френски мъже и жени, както и на известни чужденци, живели във Франция.
  • Парижките катакомби
  • Халите — търговски център, важен транспортен възел на парижкото метро.
  • Льо Маре — старинен (сега моден) квартал на левия бряг, заселен с много гей-хора и евреи.
  • Люксембургска градина — най-големият парк на Париж, съчетание от различни видове и стилове градини, създадена през 1612 г. по време на царуването на Медичи, любимо място на студенти и туристи от цял свят. Жо Дасен има песен с едноименното заглавие.
  • Градина Тюйлери — най-старият парк на Париж, от 1564 г., намира се между Лувъра, улица Риволи, площад Конкорд и реката Сена.

Нощен живот[редактиране | edit source]

В предградията и околностите на Париж (Île-de-France)[редактиране | edit source]

Побратимени и приятелски градове[редактиране | edit source]

Изключително побратимяване с Рим[редактиране | edit source]

От 1956 Париж е побратимен единствено с Италия Рим[60], както и Рим е побратимен единствено с Париж — „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“ гласи част от текста на споразумението (на френски: Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris, на италиански: Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi).

Приятелство и сътрудничество[редактиране | edit source]

С множество други градове има сключен Договор за приятелство и сътрудничество[60]:

Година
1958 Япония Киото[61]
1982 Япония Токио[62]
1985 Египет Кайро[63]
1987 Йордания Аман Йемен Сана Германия Берлин[64]
1991 Южна Корея Сеул
1992 Русия Москва[65] Ливан Бейрут
1995 Индонезия Джакарта
1996 Съединени американски щати Чикаго Съединени американски щати Сан Франциско
1997 Чили Сантяго де Чиле Саудитска Арабия Рияд Китайска народна република Пекин[66] Чехия Прага[67] Грузия Тбилиси Русия Санкт Петербург [68]
1998 Португалия Лисабон България София Австралия Сидни Армения Ереван
1999 Мексико Мексико Сити Полша Варшава Аржентина Буенос Айрес[69]
2000 Съединени американски щати Вашингтон Испания Мадрид[70][71] Гърция Атина
2001 Обединено кралство Лондон Бразилия Порту Алегри
2002 Швейцария Женева
2003 Алжир Алжир Канада Квебек
2004 Бразилия Сао Пауло Мароко Рабат Мароко Казабланка Тунис Тунис
2005 Дания Копенхаген
2006 Канада Монреал
2007 Камбоджа Пном Пен
2009 Турция Истанбул Палестинската автономия Йерихон Канада Квебек Бразилия Рио де Жанейро САЩ Сан Франциско
2010 Катар Доха Израел Тел Авив
2011 Рамала Бразилия Рио де Жанейро Армения Ереван Бразилия Сао Пауло Сенегал Дакар

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Globalization and World Cities (GaWC) Study Group and Network, Университет Лоубъро. Inventory of World Cities. // Посетен на 2009-11-02.
  2. Institut National de la Statistique et des Études Économiques. Produits Intérieurs Bruts Régionaux (PIBR) en valeur en millions d'euros (XLS). // Посетен на 2008-10-22.
  3. London ranked as world's six largest economy. // ITWeek. Посетен на 2008-08-04.
  4. "UK Economic Outlook, March 2007", page 5. "Table 1.2 – Top 30 urban agglomeration GDP rankings in 2005 and illustrative projections to 2020 (using UN definitions and population estimates)" (PDF). // PriceWaterhouseCoopers. Посетен на 2007-03-09.
  5. Fortune magazine. Global Fortune 500 by countries: France. // Посетен на 2008-07-28.
  6. Tourism. // Île-de-France Regional Council. Посетен на 2009-01-19.
  7. Géographie de la capitale - Le climat към 29 април 2009
  8. Relevés Paris-Montsouris 1971-2000
  9. Données climatiques depuis 1873.
  10. http://meteostats-bzh.ath.cx:93/meteostats/listenormale-1981-2010-35.php
  11. http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=094170&refer=
  12. Polluants et sources de pollution
  13. Feinstaub: Bukarest zweitschmutzigste Hauptstadt der EU, статия в punkto.ro от 16 май 2012 г.
  14. The City of Antiquity, official history of Paris by The Paris Convention and Visitors Bureau
  15. Georges Dottin. La Langue Gauloise : Grammaire, Textes et Glossaire. Paris, C. Klincksieck, 1920. isbn = 2051002088.
  16. English Version of "Presentation of the City". // Посетен на 2009-04-30.
  17. Stephanie Hegarty. The myth of the eight-hour sleep. // Би Би Си, 2012-02-22. Посетен на 2012-02-26.
  18. Marcel Le Clère, Paris de la Préhistoire à nos jours, p. 21.
  19. The Role of Trade in Transmitting the Black Death. TED Case Studies.
  20. The Great Mortality. Historymedren.about.com
  21. Plague. 1911 Edition of the Encyclopaedia Britannica.
  22. Alfred Fierro, op. cit., p. 225-226.
  23. Marcel Le Clère, op. cit., p. 593-611.
  24. ordres d'Hitler de détruire Paris
  25. Ordre de la Libération - Paris
  26. UNESCO - Palais et parc de Versailles
  27. Les 55 bibliothèques de Paris
  28. bibliothèques thématiques de Paris
  29. Bibliothèques
  30. Éducation : Les établissements en chiffres
  31. statistiques Insee
  32. Écoles supérieures de la ville de Paris.
  33. Insee, populations légales 2009.
  34. Unité urbaine, population (Insee, recensement de la population, 1999).
  35. Aire urbaine, population (Insee, recensement de la population, 1999)
  36. Официални статистики от преброяването, 2006
  37. INSEE : Демографски данни
  38. INSEE: Демографски показатели, 2004
  39. Estimation Alfred Fierro, Histoire et dictionnaire de Paris, p 278.
  40. Estimation Cazelles, cité par Alfred Fierro, Ibid., p 278.
  41. Estimation Favier, Ibid., p 278.
  42. Estimation Jean Jacquart, Ibid., p 278.
  43. Estimation Jean Jacquart, Ibid., p 278.
  44. Estimation F. Pigafetta/Jean Jacquart, Ibid., p 278.
  45. Estimation Jean Jacquart, Ibid., p 278.
  46. Estimation A. de Boislisle/R. Mousnier, Ibid., p 278.
  47. Estimation J. Bertillon, Ibid., p 278.
  48. Estimation de l'abbé d'Expilly, Ibid., p 278.
  49. Estimation Jean Chagniot/Jean Tulard, Ibid., p 278.
  50. http://cassini.ehess.fr/ Population avant le recensement de 1962
  51. INSEE : Population depuis le recensement de 1962
  52. Aéroports de Paris - Chiffres clés
  53. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
  54. (за 2004, 2005 и 2006 г. при пътни катастрофи са загинали общо 4-ма — Préfecture de police — CARTOGRAPHIE DES ACCIDENTS À PARIS (cumul 2004 / 2005 / 2006). За сравнение в София броят на жертвите за първите 6 месеца на 2007 г. е 74 — Интервю с Любка Маринова, говорител на КАТ-СДВР.
  55. Atelier Parisien d'urbanisme - Le développement de la bicyclette, une politique partagée par toutes les collectivités.
  56. Site municipal - Vélo et circulations douces
  57. Site municipal de Vélib'
  58. Libération du 14 juillet 2007 : Le pari vélib' part à la conquête de Paris
  59. : Rapport 2005 du Port Autonome de Paris
  60. а б Les pactes d’amitié et de coopération avec d’autres métropoles dans le monde — site de la Mairie de Paris
  61. Sister and Other Associated Cities
  62. Sister Cities (States) of Tokyo
  63. Трета страница от Conventions of brotherhood and friendship signed between the city of Cairo and foreign cities
  64. Berlin's international city relations
  65. Партнеры Москвы
  66. [1]
  67. Partner cities
  68. Сотрудничество с городами - партнерами
  69. convenios_hermanamientos.pdf
  70. Втора страница от ciudades hermanadas
  71. Acuerdo de Amistad y Cooperación (16-03-00) (388 Kbytes pdf)


Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.