Берлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Берлин Berlin Флаг Герб Държава Германия Статус столица Координати 52°31′ с. ш.  и  13°23′ и. д. (GoogleMap) Вътрешно делене 12 районов Кмет Клаус Воверайт Първо упоменаване 1251 Площ 891,85 km² Височина 34-115 m Население 3 405 483 човека (2007) Плътност 3 818 чов./km² Часова зона UTC+1, през лятото UTC+2 Телефонен код +49 (30) Пощенски кодове 10001–14199 Автомобилен код B Сайт http://www.berlin.de Берлин в Общомедия

Бранденбургската врата

Берлин е главна столица и една от 16-те провинции на Германия. Той е и в сърцето на метрополитната зона Берлин-Бранденбург, намираща се в североизточна Германия. Със своето население и площ Берлин е най-големият град в държавата и втори по населеност в Европейския съюз след Лондон.

[редактиране] Икономическа характеристика

Берлин е един от най-влиятелните политически, културни и научни центрове в Европа. Градът е с изключително добре развит градски транспорт и е дом на някои от най-реномираните университети, спортни събития, оркестри и музеи. Неговата икономика е базирана на обслужващия сектор, включвайки разнообразен спектър от медицински и медийни корпорации, политически среди, откривателски институти и конструктивната индустрия.

[редактиране] История

Документиран за пръв път през 13 век, Берлин се превръща успешно в столица на Прусия (от 1701), Германската Империя (1871-1918), Ваймарската република (1919 – 1932) и на Третия Райх (1933 – 1945). След Втората световна война градът бива разделен. Източен Берлин се превръща в столица на ГДР, докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961 – 1989). След обединението на 3 октомври 1990 градът присвоява статуса си на столица на цяла Германия.

[редактиране] Географски особености

[редактиране] Административно устройство

След реформата на административното деление от 10 юни 1998 бройката на берлинските райони след 1 януари 2001 бе намалена от 23 на 12.

[редактиране] Редовни събития

Добиващите широка популярност фестивали, съвременната архитектура, нощен живот и авангардното изкуство развиват международната репутация на Берлин. Бивайки главен туристически център и дом на хора от над 150 нации, градът столица е важна точка за хората, които се интересуват от либерален начин на живот, бурно градско ежедневие и свобода на словото и художественото изразяване.

[редактиране] Наука и образование

Университета "Хумболт", Ректорат

Сградата на Бундесрата

Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научноизследователски институти в Европа. Тук следват около 140 хил. студента в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗа.

Четирите берлински уневерситета, в които следват общо 112 хил. души, са:

• Свободен университет Берлин с 40 840 студента,
• Хумболт университет Берлин с 36 423 студента,
• Технически университет Берлин с 31 547 студента и
• Университет на изкуствата Берлин с 3 800 студента.

От 2003 година медицинските факултети на Свободния и на Хумболдовия университет са слети под общото название "Шарите - медицински университет Берлин". От тогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.

[редактиране] Спорт

В Берлин играе домакинските си срещи футболният отбор от Първа Бундеслига Херта.

В Берлин се провеждат Олимпийските игри през 1936. В града се играят и срещи от Световното първенство по футбол 2006. Берлин ще е домакин на световното първенство по лека атлетика през 2009.

[редактиране] Личности

Райхстагът в Берлин

Основна статия: Личности (Берлин)

Като столица на Прусия Берлин е родно място на много от кралете на Прусия, както и на известния пруски учен Александър фон Хумболт. Сред чуждестранните посланици, пребивавали в града са бъдещият австрийски канцлер Клеменс фон Метерних и нобеловият лауреат Иво Андрич.

Висшите училища в Берлин са важни научни центрове. През различни периоди в тях работят учени като Леонард Ойлер, Карл Вайерщрас и Денис Габор. Сред студентите са чешкият писател Карел Чапек и австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. В Берлин учат и много българи, между които бъдещите министър-председатели Александър Цанков и Андрей Ляпчев, както и писателят Петко Тодоров.

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт
• Българо-студентско дружество Хъшове - Берлин
• Берлин-фотогалерия
• More about Berlin
• Берлин

п • б • р

  50-те най-големи града в ЕС по население

Лондон • Берлин • Мадрид • Рим • Париж • Букурещ • Хамбург • Варшава  • Будапеща • Виена • Барселона • Мюнхен • Милано • София • Прага • Бирмингам • Кьолн • Неапол • Торино • Марсилия • Валенсия • Стокхолм • Лодз • Краков • Лийдс • Атина • Амстердам • Рига • Севиля • Палермо • Франкфурт • Сарагоса • Вроцлав • Генуа • Щутгарт • Ротердам • Дортмунд • Есен • Глазгоу • Дюселдорф • Познан • Хелзинки • Малага • Вилнюс • Бремен • Лисабон • Шефилд • Хановер • Дъблин • Лайпциг

п • б • р

 Столици на страните-членки на Европейски съюз

Амстердам • Атина • Берлин • Братислава • Брюксел • Будапеща • Букурещ • Валета • Варшава • Виена • Вилнюс • Дъблин • Копенхаген • Лисабон • Лондон • Любляна • Люксембург • Мадрид • Никозия • Париж • Прага • Рига • Рим • София • Стокхолм • Талин • Хелзинки

п • б • р

Европейски столици на културата

1985 Атина • 1986 Флоренция • 1987 Амстердам • 1988 Западен Берлин • 1989 Париж • 1990 Глазгоу • 1991 Дъблин

1992 Мадрид • 1993 Антверпен • 1994 Лисабон • 1995 Люксембург • 1996 Копенхаген • 1997 Солун • 1998 Стокхолм • 1999 Ваймар
2000 Рейкявик • Берген • Хелзинки • Брюксел • Прага • Краков • Сантяго де Компостела • Авиньон • Болоня • 2001 Ротердам • Порту
2002 Брюж • Саламанка • 2003 Грац • 2004 Генуа • Лил • 2005 Корк • 2006 Патра • 2007 Люксембург • Сибиу 2008 Ливърпул • Ставангер •

Предстоящи: 2009 Линц • Вилнюс • 2010 Есен • Печ • Истанбул • 2011 Турку • Талин • 2012 Марибор • Гимараеш