Берлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Берлин.

Берлин
Berlin
Знаме
      
Герб
Страна Германия
ПровинцияБерлин
Площ891,7 km²
Надм. височина34 m
Население3 664 088 души (2020)
4109 души/km²
Агломерация4 700 000 души
КметКай Вегнер
Основаване1237[1]
Първо споменаване1237 г.
Пощенски код10115–14199
Телефонен код030
МПС кодB
Официален сайтwww.berlin.de
Берлин в Общомедия

Берлѝн (на немски: Berlin [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от 16-те провинции на Германия. С население от 3 677 472 души (към 2021 г.[2]) и площ от 892 km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната.[3] Берлин е най-населеният град Европейския съюз (ЕС) и осмата най-населена градска агломерация в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион Берлин-Бранденбург, обхващащ население от почти 6,2 милиона души. Географски Берлин е разположен в Европейската равнина, а климатът му е умереноконтинентален. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.

Берлин е споменат за първи път през 1244 г., а в исторически план е бил столица на Кралство Прусия (1701 – 1918), Германската империя (1871 – 1918), Ваймарската република (1919 – 1933) и Третия Райх (1933 – 1945). В края на Втората световна война градът е разделен на две части: Източен Берлин, който е обявен за столица на Германската демократична република, и Западен Берлин, който е включен в състава на Федерална република Германия със столица Бон. В периода 1961 – 1989 г. градът е разделен от Берлинската стена, която става символ на Студената война. С Обединението на Германия през 1990 г. Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.

Берлин е световен град с културно, политическо, медийно и научно значение. Икономиката му се базира предимно на сектора на услугите. Столицата е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения. Берлин е притегателен център за хора на изкуството от цял свят.

Берлин е домакин на Летните олимпийски игри 1936 и е градът, в който се провежда финалът на Световното първенство по футбол 2006.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Берлин е разположен в Североизточна Германия, на изток от река Елба, която някога е съставяла, заедно с река (саксонска или тюрингска) Заале (от тяхното сливане при град Барби и по-нататък) източната граница на Франкското кралство.

Докато Франкското кралство е било населено главно с германски племена, такива като франки и сакси, областите на изток от пограничните реки са били населени със славянски племена. Ето защо повечето градове и села в Североизточна Германия носят славянски названия (Germania Slavica). Типични германизирани наставки при топонимите от славянски произход са: -ow, -itz, -vitz, -witz, -itzsch и -in, а като първа съставка на името – Windisch и Wendisch.

Названието Берлин има своите корени в езика на западнославянските жители от района на съвременен Берлин и най-вероятно е свързано с древния полабски корен berl- или birl- („блато“).[4] И тъй като отначало думата Ber- напомняла немската дума Bär (мечка), на герба на града се появила мечка.

Името на града не идва нито от предполагаемия основател на града, Албрехт Мечката, нито от Берлинската мечка, хералдично животно и символ на Берлин приблизително от 1280 г. Хералдичното животно произлиза от името на града, а не обратното.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

1989

Документиран за пръв път през XIII век, Берлин се превръща успешно в столица на Кралство Прусия (от 1701), Германската Империя (1871 – 1918), Ваймарската република (1919 – 1932) и на Третия Райх (1933 – 1945).

В края на XIX век Берлин е най-важният център на книгоиздаването в страната.[6] През 1900 г. берлинската борса е най-голямата в Германия.[7]

След Първата световна война Берлин става културен център, в който заживяват и творят много писатели и художници.[8]

След Втората световна война градът бива разделен. Източен Берлин се превръща в столица на ГДР, докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961 – 1989).

След обединението на 3 октомври 1990 градът получава статуса си на столица на цяла Германия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Берлѝн 2016

Берлин е разположен в Източна Германия, в предимно блатист район в Централната Северногерманска равнина на около 70 km западно от границата с Полша. Територията на германската столица е изцяло заобиколена от федералната провинция Бранденбург. Градът е с площ от 892 km², като разстоянието между най-източната и най-западната му част е 45 km, а между най-северна и най-южната – 38 km.

водни обекти в Берлин

Съвременният ландшафт на Берлин е оформен под въздействието на ледниците, образували се по време на последната ледникова епоха. До 18 хилядолетие пр.н.е. територията на германската столица е била покрита от ледена покривка със средна дебелина от 100 m. Историческият център е разположен в най-тясната и най-ниска точка от Варшавско-Берлинската ледена долина (Warschau-Berliner-Urstromtal), която до 16 хилядолетие пр.н.е. е пресичала територията на сегашен Берлин в посока югоизток-северозапад. По дължината на някогашната долина сега е разположено коритото на река Шпрее. Северозападната част на Берлин е разположена на платото Барним, а югозападните райони на града се намират на платото Телто. Район Шпандау се намира едновременно в долината на Шпрее, така и на Нойенското планинско плато.

Берлин в Европа

Притоците на Шпрее са Панке, Даме, Вуле и Ерпе. В район Шпандау Шпрее се влива в река Хафел, която пресича Западен Берлин в посока север–юг. Коритото на Хафел представлява ледников канал, образувал множество малки езера по дължина си, сред които най-съществени са Тегел и Голямо Ванзе. Участъци от притоците на Хафел Тегел и Беке се намират на територията на Берлин.

С най-висока точка от 114,7 m хълмовете Мюгелберг в район Трепто-Кьопеник са най-високата част на Берлин. Достойна конкуренция на Мюгелберг е изкуствено създаденият хълм Тойфелсберг в район Шарлотенбург-Вилмерсдорф, който се извисява на 114,7 m над морското равнище. Последният е създаден от Съюзническите войски, които след края на Втората световна война струпват на едно място останки от разрушения Берлин. Най-ниската точка в Берлин са Халфенските езера с надморска височина от 32 m.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Берлин е разположен в ширините с влажен континентален климат (Dfb по Кьопен). Летата са топли, със сравнително високи температури 22 – 25 °C и с най-ниски стойности от 12 – 14 °C. Зимите са студени, със средна максимална температура от 4 °C и средна минимална от -2 до 0 °C. Времето през есента и пролетта варира между хладно и меко. Гъсто застроените части на Берлин създават собствен микроклимат, благодарение на задържаната от сградите топлина. При освобождаването си тя може да покачи температурата в града с 4 °C разлика в сравнение с околните райони.

  Климатични данни за Берлин (1971 – 2000) 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15,2 18,6 25,1 30,9 33,2 35,0 37,2 37,7 34,2 27,5 19,5 15,7 37,7
Средни максимални температури (°C) 2,9 4,2 8,5 13,2 18,9 21,6 23,7 23,6 18,8 13,4 7,1 4,4 13,4
Средни минимални температури (°C) −1,9 −1,5 1,3 4,2 9,0 12,3 14,3 14,1 10,6 6,4 2,2 −0,4 8,2
Абсолютни минимални температури (°C) −21 −26 −16,5 −6,7 −2,9 0,8 5,4 4,7 −0,5 −9,6 −16,1 −20,2 −26
Средни месечни валежи (mm) 42,3 33,3 40,5 37,1 53,8 68,7 55,5 58,2 45,1 37,3 43,6 55,3 570,7
Брой на дните с валежи 10.0 8.0 9.1 7.8 8.9 9.8 8.4 7.9 7.8 7.6 9.6 11.4 106.3
Източник: WorldWeather.org

Агломерация[редактиране | редактиране на кода]

Бранденбург и Берлин образуват заедно европейския метрополен регион „Берлин-Бранденбург“, в който живеят около 6,2 милиона жители (2020). Повече от една трета от площта на Бранденбург е заета от природни паркове, гори, езера и водни площи. Бранденбург (Brandenburg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Столица на провинция Бранденбург е град Потсдам. Столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург (Агломерация) е с обща площ от 5730 km² и има население от 4 700 000 души (2020).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Развитие на населението (1880 – 2016)

Към 31 декември 2020 г. населението на Берлин е 3 664 088 жители, което е повече от населението на Хамбург и Мюнхен, взети заедно.[3] Агломерацията Голям Берлин обхваща около 4,6 милиона души, а столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург има население от над 6,2 милиона жители (2020).

До средата на XVII век Берлин и околните земи са рядко населени, а Тридесетгодишната война (1618 – 1648) допълнително намалява населението наполовина. Едва когато Фридрих Вилхелм I, курфюрст на Бранденбург, поема контрола над града от баща си Георг Вилхелм, населението на града драстично се увеличава. Фридрих Вилхелм позволява на хиляди хугеноти от Франция да се заселят в региона и така от едва 6000 жители към 1648 г. Берлин нараства на 57 000 през 1709 г. Населението на града расте непрекъснато, което му позволява да бъде обявен за гросщат (град с население над 100 000 жители) през 1740 г., а през 1875 г. жителите му надхвърлят един милион.

През 1900 г. населението на града наброява 1 889 000 жители, което го прави най-големият германски град.[9]

С приемането на Акта за Голям Берлин през 1920 г. в рамките на града са включени голям брой независими градове и села, а населението става близо четири милиона души. След няколко корекции в границите на Голям Берлин през 1942 г. броят на жителите му стига своя връх с 4,5 милиона. По времето на Втората световна война населението намалява съществено и оттогава насетне се движи в рамките на 3,1 – 3,5 милиона. След Обединението на Германия (1999) 1,7 милиона души напускат столицата на Германия, но за сметка на това 1,8 милиона пристигат в нея, което внася баланс в раздвижването на населението. През годините след Обединението тенденцията за постоянно движение на масите се е запазила, като само през 2009 г. в Берлин са се заселили 143 852 души (56 028 чужденци), а същевременно 133 335 са напуснали столицата (59 083 са заминали в чужбина).

Имиграция[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2010 г. 457 806 от жителите на Берлин са чужденци (13,5% от населението на града). В столицата живеят представителите на повече от 190 държави, но най-големите групи са от Турция (104 556), Полша (40 988), Сърбия (19 230), Италия (15 842), Русия (15 332), Франция (13 262), Виетнам (13 199), САЩ (12 733), Босна и Херцеговина (10 198), Великобритания (10 191), Хърватия (10 104) и България (9988).[10] Около 394 000 германски граждани са с чужд произход.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Гьоте-институт (Goethe Institut)

Немският е единствен официален език в Берлин, но в ежедневието се използва местната му форма, която се нарича берлиниш или берлинериш. Берлинското наречие спада към диалектната група Берлин-Бранденбург, която е част от източноцентралните немски говори. Берлиниш се разглежда по-скоро като метролект (градски говор), отколкото като стандартна диалектна форма, защото реално представлява смесица между различни немски диалектни говори, а не самостоятелно развил се диалект. В метрополния регион се говори бранденбургиш, който е местна разновидност на берлиниш.

Благодарение на постоянния приток на хора от другите части на Германия, в берлиниш са навлезли множество специфични думи и изрази, които са разбираеми само за берлинчани. В исторически план притокът на хора от други части на Европа, в частност Франция и Бенелюкс, е позволило в говора да навлязат думи с френски и фламандски произход. В миналото на берлиниша се гледало като на езика на простолюдието, докато образованите немци се стремели да говорят единствено на книжовен немски, защото използването на диалектната форма се считало за „вулгарно“ или „глупаво“. В ГДР негативното отношение към берлинериша се променя до определена степен, което позволява навлизането му и сред високообразованите среди. Поради тази причина берлинският диалект остава особено популярен сред немците, живеещи в източната част на Берлин.

Големият брой чужденци в Берлин е причина и за разнообразието от чужди езици, които се използват в ежедневието. Турският и руският са двата най-говорени езика, следвани от полския, сръбския и кюрдския. Английският език е най-изучаваният чужд език, а също така е майчин на около 25 хиляди души. В Източен Берлин живеят мнозинството от имигранти от Централна и Източна Европа, а в Западен – тези от Азия, Западна, Северна и Южна Европа и Америките. Българският е родният език на всички етнически българи в Берлин, а мнозинството български турци владеят и турски.

Берлинската катедрала – най-голямата църква в града

Религия[редактиране | редактиране на кода]

С повече от 60% от населението на града, неизповядващо нито една религия, Берлин неслучайно е наричан „атеистката столица на Европа.“ Най-голямата деноминация в града е тази на Евангелистката църква на Берлин, Бранденбург и Силезийска Горна Лужица (църква в състава на Немската евангелска църква) с 19,4% последователи. Римокатолическата църква е с 9,4% последователи сред берлинчани, а 2,7% принадлежат към други християнски църкви. Мюсюлманите в Берлин са 8,8%, а последователите на други религии възлизат на 1,1%. В града живеят около 12 хиляди юдаисти, като 80% от тях са преселници от СССР. Западно- и средноевропейската епархия на Българската православна църква е със седалище в Берлин.

В Берлин има над 600 църкви, 76 джамии, 11 синагоги и 5 будистки храма. В града са разположени представителствата на десетки хуманистични, атеистични, агностични и натуралистични организации.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Камара на представителите на Берлин

Камара на представителите на Берлин (Abgeordnetenhaus von Berlin) е провинциалният парламент (ландтаг) на град Берлин, който има статут на федерална провинция на Германия.

Създаден е с приемането на конституцията на Западен Берлин през 1951 година. От 1993 година Камарата на представителите се помещава в старата сграда на Пруския ландтаг на улица „Нидеркирхенщрасе“.

Състои се от най-малко 130 представители, избирани с петгодишен мандат.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

След реформата на административното деление от 10 юни 1998 г. броят на берлинските райони след 1 януари 2001 г. е намален от 23 на 12.

Герб
Район
Жители към[11]
31 декември 2014
Площ, km2
Гъстота, д/km2
Райони на Берлин
Панков 384 367 103,07 3705
Митте 356 506 39,47 8780
Темпелхоф-Шьонеберг 335 767 53,10 6334
Шарлотенбург-Вилмерсдорф 326 354 64,72 5065
Нойкьолн 325 716 44,93 7187
Щеглиц-Целендорф 299 268 102,56 2927
Фридрихсхайн-Кройцберг 275 691 20,34 13 818
Лихтенберг 268 465 52,12 5134
Марцан-Хелерсдорф 256 173 61,78 4141
Райникендорф 254 000 89,31 2764
Трептов-Кьопеник 249 440 168,42 1466
Шпандау 230 419 91,87 2519

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Брюксел

Берлин има 17 побратимени градове към 4 януари 2013 г.:[12]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През 2021 г. номиналният БВП на Берлин отбелязва ръст от 5%, докато ръстът за страната е 3,5% и се равнява на 163 млрд. евро.

Икономиката на Берлин се доминира от сектора на услугите – около 80% от компаниите извършват дейност в него. През септември 2011 г. безработицата достига 15-годишно дъно – 12,7% при средно равнище на безработицата за Германия 6,6%.[13]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Наука и образование[редактиране | редактиране на кода]

Университетът „Хумболт“, Ректорат

Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научноизследователски институти в Европа. Тук следват около 200 хил (2021). студенти в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗ-а.

Четирите берлински университета, в които следват общо 115 хил. души (2021), са:

От 2003 г. медицинските факултети на Свободния и на Хумболтовия университет са слети под общото название „Charité – Universitätsmedizin Berlin“ (Шарите – медицински университет Берлин). Оттогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Добиващите широка популярност фестивали, съвременната архитектура, авангардното изкуство печелят международна репутация на Берлин. Бидейки главен туристически център и дом на хора от над 180 нации, градът-столица е важна точка за хората, които се интересуват от либерален начин на живот, бурно градско ежедневие и свобода на словото и художественото изразяване. Немската столица официално е призната за един от градовете с най-много музеи в света, като към моментанеясно? ] общият им брой възлиза на 173. Още през 1841 г. зоната между река Шпрее и Купферграбен е обявена за „район, посветен на изкуството и антиките“, а понастоящем кварталът, наричан от местните „Островът на музеите“, е част от международното културно наследство на ЮНЕСКО. За многообразието от музеи и изложения в града допринася и големият брой запазени и реставрирани сгради.

В съвременната история на града ярък отпечатък оставя музикалният фестивал Loveparade, който води началото си от дните преди разрушението на Берлинската стена през 1989 г. и се е провеждал в Берлин общо 16 пъти до 2006 г. Провеждащият се и до днес Карнавал на културите привлича хиляди представители на различни държави и доказва мултиетническото многообразие на Берлин.

Театри в Берлин[редактиране | редактиране на кода]

Немска опера (Deutsche Oper), Комише опер (Komische Oper), Шилеров театър (Schiller Theater), Берлински ансамбъл (Berliner Ensemble), Немски театър (Deutsches Theater), Театър на Куфюрстендам (Theater und Komödie am Kurfürstendamm), Фридрихщадтпаласт (Friedrichstadt-Palast), Театър „Максим Горки“ (Maxim-Gorki-Theater), „Народна сцена“ на площад „Роза Люксембург“ (Volksbühne am Rosa-Luxemburg-Platz).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Watergate

През последните десетилетия Берлин се превръща също така и в централа на световната музикална сцена, като по-специално внимание в града още от края на 80-те се обръща на зараждащата се вълна електронна музика. През 90-те в Берлин са били разположени едни от най-култовите дискотеки в Европа като Tresor, UFO, E-Werk. През 10-те в Берлин са били разположени едни от най-култовите дискотеки в Европа като Watergate, Berghain, Matrix.

Най-големият парад за гейове и лесбийки в Европа – Кристофър Стрийт Дей, се радва на подкрепата както на обществеността, така и на местната власт.

Наградите Venus (Venus Awards) се връчват за постижения в областта на порнографията. Те се организират и провеждат по време на еротичния фестивал в Берлин.

Символите на Берлин[редактиране | редактиране на кода]

Най-известните по целия свят символи на Берлин са Бранденбургската врата, Райхстагът и Монументът на победата. Друг символ на Берлин са мечките Бъди, които впоследствие по всичките 5 континента се превръщат в понятие за космополитен Берлин.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

1. ФК Унион Берлин
Олимпийският стадион в Берлин

В Берлин има над 2300 спортни клуба, в които членуват около 680 000 души (2020). Към 2010 г. градът е дом на 145 футболни отбора, от които най-значими са Херта БШК Берлин в първа дивизия и 1. ФК Унион Берлин във втора дивизия. Други големи спортни отбори са Айсберен Берлин (хокей на лед), АЛБА Берлин (баскетбол), СКШ Берлин (волейбол мъже), Кьопеникер СК (волейбол жени) и Васерфройнде Шпандау 04 (водна топка).

Клуб Спорт Създаден Лига Съоръжение
Херта БШК[14] Футбол 1892 Втора Бундеслига Олимпийски стадион
1. ФК Унион Берлин[15] Футбол 1966 Втора Бундеслига Алте Фьорщерай
АЛБА Берлин[16] Баскетбол 1991 Баскетболна бундеслига Mercedes Benz Arena
Айсберен Берлин[17] Хокей 1954 Немска хокейна лига Mercedes Benz Arena
Фюксе Берлин[18] Хандбал 1891 Хандбална бундеслига Макс-Шмелинг-Хале
СК Шарлотенбург Берлин[19] Волейбол 1911 Волейболна бундеслига Шпортхале Шарлотенбург
Кьопеникер СК Берлин[20] Волейбол 1991 Женска волейболна бундеслига Шпортхале Хемерлингщрасе

Берлин е домакин на множество международни спортни събития, с което се е утвърдил като един от големите спортни центрове в Европа. През 1936 г. градът е домакин на XI Летни олимпийски игри. На 9 юли 2006 г. се провежда финалната среща от Световното първенство по футбол, чийто домакин е Германия. Август 2009 г. в Берлин се провежда XII Световно първенство по лека атлетика. От 1974 г. насам в немската столица всяка година се провежда престижният Берлински маратон. Между 1998 и 2009 г. Берлин е част от градовете, в които се провеждат състезанията от Златната лига на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации. Градът е домакин на Катар Телеком Джърман Оупън, който е професионален тенис-турнир за жени, част от веригата на WTA Тур и се провежда от 1896 г. насам и така се нарежда сред най-старите турнири за жени, които все още съществуват. От няколко години Световната федерация по волейбол провежда първенство по плажен волейбол.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Като столица на Прусия Берлин е родно място на много от кралете на Прусия, както и на известния пруски учен Александър фон Хумболт.

Висшите училища в Берлин са важни научни центрове. През различни периоди в тях работят учени като Леонард Ойлер, Карл Вайерщрас, Алберт Айнщайн и Денис Габор. Сред студентите са чешкият писател Карел Чапек и австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. В Берлин учат и много българи, между които бъдещите министър-председатели Александър Цанков и Андрей Ляпчев, както и писателят Петко Тодоров.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.berlin.de
  2. www.statistik-berlin-brandenburg.de
  3. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
  4. Berger, Dieter. Geographische Namen in Deutschland. Bibliographisches Institut, 1999. ISBN 978-3-411-06252-2.
  5. Herbert Schwenk. Zur Herkunft der Namen der Doppelstadt „Berlin“ und „Cölln“ // luise-berlin.de. 2007-07-01.
  6. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 162.
  7. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 158.
  8. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 195.
  9. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 154.
  10. www.statistik-berlin-brandenburg.de
  11. www.statistik-berlin-brandenburg.de
  12. Städtepartnerschaften // berlin.de. Senatskanzlei Berlin. Архивиран от оригинала на 2010-09-08. Посетен на 4 януари 2013. (на немски)
  13. www.morgenpost.de // Архивиран от оригинала на 2013-07-23. Посетен на 2014-03-03.
  14. Hertha BSC Архив на оригинала от 2017-12-23 в Wayback Machine., www.herthabsc.de. Посетен на 1 юли 2008.
  15. Union Berlin, www.fc-union-berlin.de. Посетен на 3 април 2010.
  16. ALBA Berlin, www.albaberlin.de. Посетен на 1 юли 2008.
  17. Eisbären Berlin Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine., www.eisbaeren.de. Посетен на 1 юли 2008.
  18. Füchse Berlin Архив на оригинала от 2011-03-05 в Wayback Machine., www.fuechse-berlin.de. Посетен на 1 юли 2008.
  19. SCC Berlin Архив на оригинала от 2011-02-21 в Wayback Machine., www.scc-berlin.de. Посетен на 1 юли 2008.
  20. www.k-sc.de. Посетен на 10 май 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]