Брюксел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 50.850° с.ш. 4.350° и.д.

Брюксел Brussel Bruxelles Brüssel
Брюксел
География
Страна	Белгия
Общност	Френска Фламандска
Регион	Брюксел столица
Окръг	Брюксел
Площ	32,61 km²
Население (Източник: NIS)
Население – Мъже – Жени – Гъстота	144 784 (01.01.2006) 49,92% 50,08% 4440 д./km²
Икономика
Безработица	23,9% (01.01.2006)
Среден годишен доход	9 393 €/човек (2003)
Управление
Кмет	Фреди Тилманс (PS)
Други данни
Пощенски код	1000-1130
Телефонен код	02
Уеб сайт	www.brucity.be

Брюксел (на френски: Bruxelles; на нидерландски: Brussel; на немски: Brüssel) е столица и най-голям град на Белгия. Брюксел може да се отнася за общината с това име (население 141 000 души през 2004) или за региона Столичен регион Брюксел (население 992 000 души през 2003; вижте Административно деление на Белгия). Брюксел е един от ъглите на така наречения триъгълник Антверпен-Гент-Брюксел, в който е съсредоточена голяма част от икономиката на Белгия.

Брюксел е седалище на множество международни организации. Тука са разположени главните институции на Европейския съюз: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент (пленарните заседания се провеждат в Страсбург) и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз.

Традиционният език в града е нидерландския, но от 19 век делът на говорещите френски нараства и днес това е преобладаващия език. Официалните езици в Брюксел са два — нидерландски и френски.

Съдържание 1 Етимология 2 География 2.1 Климат 3 История 3.1 Възникване 3.2 Средновековие 3.3 Брюксел след Тридесетгодишната война 3.4 Борба за независимост 3.5 Ново време 4 Население 4.1 Демографски данни 4.2 Етнически състав 4.3 Религия 5 Икономика 6 Известни личности 7 Гербове 8 Други 9 Изкуство и култура 10 Побратимени градове 11 Външни препратки 12 Източници

[редактиране] Етимология

Името Брюксел идва от старохоландския Bruocsella, което означава блато (bruoc) и дом (sella) или дома в блатото

[редактиране] География

Общината, на Брюксел е в неправилна форма, състояща се от три части: широка Северна, Централна и тясна южна. В северната част Брюксел включва областните Лаакен, където са разположени няколко кралски резиденции. До 1921 Лаакен е самостоятелна община. Исторически ядрото на града представлява петоъгълник от булеварди, построени на мястото на бившите отбранителни съоръжения.

Брюксел е на река Сена, но в чертите на града тя на практика не се вижда, тъй като е била покрита от белгийските инженери, под ръководството на Хенри Мо в периода на урбанизацията (втората половина на XIX в.).

[редактиране] Климат

Климата на Брюксел е умерено морски. Морски въздушни маси възникнали над разположеното в относителна близост Северно море, определят малката амплитуда на дневната и годишна температури и високата относителна влажност. Най-горещите месеци юли и август са със средна температура от 17,0 ° С, най-студените - януари със среден минимум до 2,5 ° C. Средната годишна температура е 9,7 ° C. Количеството часове на слънцегреене в годината е 1585.

За морският климат е типично голямо количество на валежите. Така за година в Брюксел падат 821 mm валежи, като най-голямото количество (от 79 mm) е през ноември и декември.

[редактиране] История

[редактиране] Възникване

Според легендата Брюксел е основан през VI век от Свети Горик (или Сен-Жери). Обаче първото споменаване за селището Bruocsella с среща едва в 996 година в грамотата на Отон Велики. От 977 до 979 година Карл Долнологаргински построява крепост и параклис на острова на река Сена, което става първа крачка в развитието на града. В XI век е построена първата градска стена.

[редактиране] Средновековие

В 1430 година бургундският херцог Филип III Добрия наследява херцогството Брабант и прави Брюксел столица на Бургундия. Тогава се строи сградата на кметсвото и първите здания на Гранд-плас. Става разцвет на економиката. В града се заселват склуптури, килимари и ювелири. В това число са и художниците Питер Брьогел Стари и Рогир ван дер Вейден. През 1477 година внучката на Филип Добрия, Мария Бургундска, се омъжва за бъдещия император на Свещената Римска империя Максимилиан I Австрийски, за сметка на което Брабант преминава под управление на Хабсбургите. Тяхната дъщеря Маргарита Австрийска временно пренася резиденцията в Мехелен, но след 1531 година Брюксел отново става столица на Бургундия.

След смъртта на Карл V по време на царуването на неговия син Филип II по-голямата част от (съвременна) Белгия става част от Южна Нидерландия. По време на управлението на испанеца Фернандо Алварес де Толедо са били жестоко преследвани протестантите. Репресията довежда до напускане на интелектуалния елит от града (в основно са бягали в Амстердам), което на свой ред довежа до икономически упадък на Брюксел.

[редактиране] Брюксел след Тридесетгодишната война

Според Вестфалският мир, сложил край на войната в 1648 година, северната част на Нидерландия е била призната за независима, а южната част заедно с Брюксел остава под испанско управление. През втората половина на XVII век при Луи XIV, Франция се опитва да завладее господстващо положение в Европа. Френските войски завладяват Ено и Западна Фландрия.

През 1695 година брюкселският Гранд-плас е бил обстрелван в продължение на три дни от артилерия и почти напълно разрушен. По Рейсвейкският мир от 1697 година французите е трябвало да напуснат белгийските територии. В хода на Войната за испанското наследство (1701—1714) Южните Нидерланди (заедно с Брюксел) попадат в ръцете на представителите на Хасбургите от Австрия.

[редактиране] Борба за независимост

През 1789 година с помощта на Брабантското възстание Брюксел за кратко време придобива независимост от управлението на Хасбургите по времето на [[Йозеф II (Свещена Римска империя) |Йозеф II]], докато териториите не са превзети през 1794 година от войските на Френската република. Френското господство е отхвърлено през 1815 година след поражението на Наполеон в битката при Ватерлоо, който се намира на 15 км на юг от Брюксел. На Виенският конгрес през 1814—1815 е решено да се обединят Южните Нидерланди със Северните под управлението на Вилхелм I.

Нидерландският Юг, където са били разпространени френският език и католицизма, се е чувствал ощетен в областта на държавното управление, образование и икономическо развитие в сравнение с протестантският Север, разговарящ на холандски език. След определено време Белгийската революция довежда до отделянето на Белгия от Обединеното кралство Нидерландия и образуването на Белгийското кралство. Най-силните държави през този период — Англия, Прусия, Австрия и Русия са били заинтересовани от мирно разрешаване на конфликта и провъзгласяват на Лондонската конференция от 1830 година независимостта на новата държава. Брюксел става столица на кралството, а Леополд I — първият крал на Белгия с форма на управление конституционна монархия.

[редактиране] Ново време

Благодарение на статута на столица и на икономическият възход на Белгия през епохата на индустриализация (XIX век), Брюксел се превръща във все по-привлекателно място. Населението се разраства бързо, не на последно място за сметка на имигрантите от Валония и Франция. Историческото ядро на града се обединява с бившите селски общини в конгломерат, израстват нови квартали. През това време се строят такива сгради като Двореца на правосъдието, Брюкселската фондова борса, Кралския дворец, Триумфалната арка и прочутите сгради в стил Ар нуво (като сградите на Виктор Орта ). Въпреки, че Белгия е жертва на агресивната политика на Германия и в двете световни войни, Брюксел не е получава значителни разрушения. Благодарение на това архитектурата и улиците на Брюксел до 60-те години на ХХ век (и отчасти в наши дни) остават такива, каквито са били по време на основаването на града. Обаче, още през 30-те години на ХХ век са свързани с релсов път Северната и Централната гари през центъра на града.

Старият конфликт между фламандското, нидерланскоезичното и валонското, френскоезичното население води до това, че през 1932-1938 година Брюксел се превъръща в двуезичен: имената на улици, спирки на общественият транспорт и общините са дублирани на два езика. Под влиянието на по-развита,в това време Валония, градът все повече се «пофренчва» и преобладаващият по-рано холандски език отива на втори план. Също така в архитектурата доминира френския стил.

След Втората световна война Брюксел завоюва все по-голямо международно значение: през 1958 г. тук се настанява Европейската икономическа общност (предшественик на Европейският съюз). През същата година в Брюксел се провежда Световно изложение, за което е построен Атомиумът. През 1967 г., от Париж в Брюксел се премества и НАТО. Публикуваният през 1953 г. закон, при които разходите за събаряне на стари къщи се изплащат от държавата, се отразява неблагоприятно върху външния вид на града: събарят се ненужно голям брой стари жилища и квартали, а на получените площи се построяват високоетажни сгради. Някои архитекти смятат, че Брюксел е по-засегнат от модернизирането през 60-те години, отколкото от войните. Тази модернизация, придружени от събаряне в голям мащаб на исторически квартали, е наречена «брюкселизация». Освен това характерна черта за новият Брюксел е образуването на гето и заселването на бедните имигрантски семейства в централните квартали, отличаващи се по-рано с богати културни традиции.

[редактиране] Население

На територията на град Брюксел живеят 148 873 човека (1 януари 2008), при плътност на населението 4566 чов./км². Заедно с 18-те комуни на Брюкселският столичен окръг, агломерацията образува най-големият (и заедно с това един от най-гъстонаселените) град в Бенелюкс и с население 1 048 491 човека.

[редактиране] Демографски данни

Най-бързо населението на Брюксел се увеличава по време на урбанизацията през XIX — XX век: за едно столетие числеността на населението нараства два пъти - от 98 000 през 1830 година до 200 433 човека през 1930 година. Пикът на числеността на населението е бил в 1930 година, и от тогава населението на града намалява, и през последните 30 години е около 140 000.

През 2007 година коефицента на раждаемост е 17,4, а коефициента на смъртност — 8,8. Така естественият приръст на населениието е +8,6, а общия +17,1, което се явява доста висок показател за Европа.^[4]

Половият състав на населението на града е еднороден — 50,18 % мъже и 49,82 % жени.^[5] Половината от цялото брюкселско население (51,6 %) е неомъжено/неженено.^[6]

[редактиране] Етнически състав

Благодарение на разполагането в Брюксел на учереждения на Европейския съюз, НАТО и други международни организации, повече от една четвърт от населението (27,1 %) на града се явяват чужденци.^[7]

[редактиране] Религия

[редактиране] Икономика

Брюксел е най-големият икономически център на Белгия. На икономическият ръст на белгийската столица помагат както централното й разположение, така и факта, че там са разположени такива международни организации като ЕС и НАТО. По обем БВП на глава от населението Брюксел заема трето място сред европейските градове след Люксембург и централен Лондон. Най-голяма печалба принасят гастрономията (през април 2007 в града има повече от 2000 ресторанта) и сферата на услугите. Освен това е развито машиностроенето. В града има голям брой финасово-кредитни институции.

[редактиране] Известни личности

Родени в Брюксел

• Албер II (р. 1934), крал на белгийците
• Жорж Албер Буланже (1858-1932), британско-белгийски зоолог
• Андреас Везалий (1514-1564), анатом
• Джеки Икс (р.1945), автомобилен състезател
• Хулио Кортасар (1914-1984), аржентински писател
• Жорж Лемен (1865-1916), художник
• Леополд II (1835-1909), крал на белгийците
• Емил Мпенза (р.1978), белгийски футболист
• Клод Леви Строс (р. 1908), френски антрополог

Починали в Брюксел

• Жорж Буланже (1837-1891), френски генерал и политик
• Емил Вандервелд (1866-1938), политик
• Жак-Луи Давид (1748-1825), френски художник
• Жорж Лемен (1865-1916), художник
• Леополд I (1790-1865), крал на белгийците
• Леополд II (1835-1909), крал на белгийците
• Рене Магрит (1898-1967), художник
• Виктор Орта (1861-1947), архитект
• Джакомо Пучини (1858-1924), италиански композитор
• Жорж Тьони (1873-1966), политик

Други личности, свързани с Брюксел

• Исак Албенис (1860-1909), испански композитор, учил в града през 1876–1880
• Лорънс Алма-Тадема (1836-1912), британски художник, живял в града през 1863–1869
• Шарл Бодлер (1821-1867), френски поет, живял в града през 1864–1866
• Вилхелм Орански (1533-1584), нидерландски държавник, живял в града в средата на 16 век
• Никола Генадиев (1868-1923), български политик, завършил право в Брюксел през 1891
• Петър Гудев (1862-1932), български политик, завършил право в Брюксел в края на 19 век
• Пол Делво (1897-1994), художник, учил изкуство в Брюксел в началото на 20 век
• Мориц Корнелис Ешер (1898-1972), нидерландски художник, живял в града през 1937–1941
• Тодор Кръстев (1865-?), български политик, завършил право в Брюксел през 1892
• Никола Недев (1886-1970), български офицер и политик, завършил военна академия през 1915
• Ран Босилек (1886-1958), български писател, завършил право в Брюксел в началото на 20 век
• Данис Танович (р. 1969), босненски режисьор, учил и работил в града през 1990-те
• Андрей Тошев (1867-1944), български дипломат, завършил естествени науки в Брюксел през 1891
• Чавдар Червенков (р. 1941), български офицер и дипломат, военен аташе през 1978–1982

[редактиране] Гербове

Град Брюксел

Брюкселски столичен район

• Герба на Град Брюксел показва Архангел Михаил, който е патрон на град Брюксел убиващ дявола.
• Емблемата на Брюкселски столичен район изобразява жълт ирис (естествен за Брюкселската зона) на син фон.

[редактиране] Други

• Един от символите на града е Атомиумът, конструкция, изобразяваща клетка на железен кристал

[редактиране] Изкуство и култура

Брюксел съдържа над 40 музея^[8] включително Музей на Модерното изкуство.^[9]

Градът е бил домакин на много панаири и конференции.

[редактиране] Побратимени градове

Брюксел е побратимен с:

• Акхисар, Турция
• Атланта, САЩ
• Берлин, Германия
• Пекин, Китай
• Монреал, Канада
• Макао, Китай
• Мадрид, Испания
• Вашингтон, САЩ
• Киев, Украйна
• Бреда, Холандия
• Прага, Чехия
• Любляна, Словения
• Казабланка, Мароко
• Киншаса, ДРК

[редактиране] Външни препратки

• Общи
  • Официален сайт на Столичен регион Брюксел (на 11 езика)
  • Брюксел на WikiTravel (на английски)
  • Снимки от Брюксел на Graphicalic (на английски)
  • Карта Брюксел (на 7 езика)
• История
  • На trabel.com (на английски)
  • На eurobru.com (на английски)
• Музеи
  • Белгийски кралски музей на изящните изкуства (на френски, нидерландски и английски)

[редактиране] Източници

1. ↑ През 1830 година става Белгийската революция
2. ↑ Присъединяване на квартала Леополд (сега Европейски квартал)
3. ↑ Пик на населението; през 1921 година към града се присъединяват Haren, Laken и Neder-Over-Heembeek
4. ↑ Демографичните коефиценти са изчислени въз основа на статистическите данни ecodata
5. ↑ Данните на Националния статистически институт
6. ↑ Национален статистически институт
7. ↑ http://ecodata.mineco.fgov.be/mdn/Vreemde_bevolking.jsp?S=G21004
8. ↑ Museum
9. ↑ [1]

п • б • р Общини в Столичен регион Брюксел, Белгия Андерлехт • Аудергем • Брюксел • Ватермал - Босворде • Ворст • Гансхорен • Евере • Етербек • Исел • Йете • Кукелберг • Синт Агата - Берхем • Синт Гилис • Синт Йост тен Ноде • Синт Ламбрехтс - Волюве • Синт Питерс - Волюве • Синт Янс - Моленбек • Схарбек • Юкел

п • б • р  Столици на страните-членки на Европейски съюз Амстердам • Атина • Берлин • Братислава • Брюксел • Будапеща • Букурещ • Валета • Варшава • Виена • Вилнюс • Дъблин • Копенхаген • Лисабон • Лондон • Любляна • Люксембург • Мадрид • Никозия • Париж • Прага • Рига • Рим • София • Стокхолм • Талин • Хелзинки

п • б • р Столици в Европа На независими държави Амстердам, Холандия • Андора ла Веля, Андора • Анкара, Турция • Астана, Казахстан • Атина, Гърция • Баку, Азербайджан • Белград, Сърбия • Берлин, Германия • Берн, Швейцария • Братислава, Словакия • Брюксел, Белгия • Будапеща, Унгария • Букурещ, Румъния • Вадуц, Лихтенщайн • Валета, Малта • Варшава, Полша • Ватикан, Ватикан • Виена, Австрия • Вилнюс, Литва • Дъблин, Ирландия • Ереван, Армения • Загреб, Хърватия • Киев, Украйна • Кишинев, Молдова • Копенхаген, Дания • Лисабон, Португалия • Лондон, Обединено кралство • Любляна, Словения • Люксембург, Люксембург • Мадрид, Испания • Минск, Беларус • Монако, Монако • Москва, Русия • Никозия, Кипър • Осло, Норвегия • Париж, Франция • Подгорица, Черна гора • Прага, Чехия • Прищина, Косово • Рейкявик, Исландия • Рига, Латвия • Рим, Италия • Сан Марино, Сан Марино • Сараево, Босна и Херцеговина • Скопие, Република Македония • София, България • Стокхолм, Швеция • Талин, Естония • Тбилиси, Грузия • Тирана, Албания • Хелзинки, Финландия На зависими територии Гибралтар, Гибралтар • Дъглас, остров Ман • Епископи, Акротири и Декелия • Мариехамн, Оландски острови • Сейнт Питър Порт, Гърнси • Сейнт Хелиър, Джърси • Торсхавн, Фарьорски острови На непризнати държави Никозия, СКТР • Прищина, Косово • Степанакерт, Нагорни Карабах • Сухуми, Абхазия • Тираспол, Приднестровие • Цхинвали, Южна Осетия

п • б • р Европейски столици на културата 1985 Атина • 1986 Флоренция • 1987 Амстердам • 1988 Западен Берлин • 1989 Париж • 1990 Глазгоу • 1991 Дъблин 1992 Мадрид • 1993 Антверпен • 1994 Лисабон • 1995 Люксембург • 1996 Копенхаген • 1997 Солун • 1998 Стокхолм • 1999 Ваймар • 2000 Рейкявик • Берген • Хелзинки • Брюксел • Прага • Краков • Сантяго де Компостела • Авиньон • Болоня • 2001 Ротердам • Порто • 2002 Брюж • Саламанка • 2003 Грац • 2004 Генуа • Лил • 2005 Корк • 2006 Патра • 2007 Люксембург • Сибиу 2008 Ливърпул • Ставангер • 2009 Линц • Вилнюс • Предстоящи: 2010 Есен • Печ • Истанбул • 2011 Турку • Талин • 2012 Марибор • Гимараеш