Брюксел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брюксел.

Гран Плас

Брюксел (на френски: Bruxelles; на нидерландски: Brussel; на немски: Brüssel) е столица на Белгия. Брюксел може да се отнася за общината с това име (население 141 000 души през 2004) или за Столичен регион Брюксел (население 992 000 души през 2003; вижте Административно деление на Белгия). Брюксел е един от ъглите на така наречения триъгълник Антверпен-Гент-Брюксел, в който е съсредоточена голяма част от икономиката на Белгия.

Брюксел е седалище на множество международни организации. Тука са разположени главните институции на Европейския съюз: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент (пленарните заседания се провеждат в Страсбург) и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз.

Традиционният език в града е нидерландския, но от 19 век делът на говорещите френски нараства и днес това е преобладаващия език. Официалните езици в Брюксел са два — нидерландски и френски.

Етимология[редактиране | edit source]

Името Брюксел идва от старохоландския Bruocsella, което означава блато (bruoc) и дом (sella) или дома в блатото

История[редактиране | edit source]

Възникване[редактиране | edit source]

Според легендата Брюксел е основан през VI век от Свети Гаудерик (или Сен-Жери). Обаче първото споменаване за селището Bruocsella се среща още през996 година в грамотата на Отон Велики. От 977 до 979 година Карл Долнолотарингийски построява крепост и параклис на острова на река Сена, което става първа крачка в развитието на града. В 1229 г. Брабантският Дук Хенрих I-ви дарява града с първата Харта, която давала право да има градски съвет, печат ( символ на политическата еманципация ), позорен стълб и бесилка ( знак за криминална юрисдикция), както и да се изграждат защитни стени. В XIII век е построена първата градска стена с дължина от 4 км, обграждаща площ от 800 декара. В XIV век е построена втората градска стена с дължина от 8 км. сДнес товаъответства на околовръстните булеварди на брюкселския пентагон.

Средновековие[редактиране | edit source]

В 1430 година бургундският херцог Филип III Добрия наследява херцогството Брабант и прави Брюксел столица на Бургундска Нидерландия. Тогава се строи сградата на кметството и първите здания на Гран Плас, икономиката процъфтява. В града се заселват скулптори, килимари и ювелири. Тук се развива производството на платове. През XV и XVI век градът е бил в пълен научен и културен разцвет. Тук работили анатомът Андрей Везалий, географът Герхард Меркатор, хуманистът Дезидериус Еразъм Ротердамски, композиторът Ролан де Ласус. В това число са и художниците Питер Брьогел Стария , Бернард ван Орле и Рогир ван дер Вейден. През 1477 година внучката на Филип Добрия, Мария Бургундска, се омъжва за бъдещия император на Свещената Римска империя Максимилиан I Австрийски, за сметка на което Брабант преминава под управлението на Хабсбургите. Тяхната дъщеря Маргарита Австрийска временно пренася резиденцията в Мехелен. Към края на XV век Брюксел брои 45 хил. жители .

Херкулес Сегерс. Изглед на Брюксел, 1625

След смъртта на Карл V по време на царуването на неговия син Филип II по-голямата част от (съвременна) Белгия става част от Южна Нидерландия. По време на управлението на испанеца Фернандо Алварес де Толедо са били жестоко преследвани протестантите. Репресията довежда до напускане на интелектуалния елит от града (основно са бягали в Амстердам), което на свой ред довежда до икономически упадък на Брюксел.

Брюксел след Тридесетгодишната война[редактиране | edit source]

Според Вестфалският мир, сложил край на войната през 1648 година, северната част на Нидерландия е призната за независима, а южната част заедно с Брюксел остава под испанско управление. През втората половина на XVII век при Луи XIV, Франция се опитва да установи господстващо положение в Европа. Френските войски завладяват Ено и Западна Фландрия.

През 1695 година брюкселският Гран Плас е обстрелван в продължение на три дни от артилерия и почти напълно разрушен. По Рейсвейкският мир от 1697 година французите е трябвало да напуснат белгийските територии. В хода на Войната за испанското наследство (1701—1714) Южните Нидерланди (заедно с Брюксел) попадат в ръцете на представителите на Хабсбургите от Австрия.

Борба за независимост[редактиране | edit source]

През 1789 година с помощта на Брабантското въстание Брюксел за кратко време придобива независимост от управлението на Хабсбургите по времето на Йозеф II, докато териториите не са превзети през 1794 година от войските на Френската република. Френското господство е отхвърлено през 1815 година след поражението на Наполеон в битката при Ватерлоо, който се намира на 15 км на юг от Брюксел. На Виенският конгрес през 1814—1815 е решено да се обединят Южните Нидерланди със Северните под управлението на Вилхелм I.

Белгийската революция от 1830 година в Брюксел

Нидерландският Юг, където са били разпространени френският език и католицизма, се е чувствал ощетен в областта на държавното управление, образование и икономическо развитие в сравнение с протестантският Север, разговарящ на нидерландски език. След определено време Белгийската революция довежда до отделянето на Белгия от Обединеното кралство Нидерландия и образуването на Белгийското кралство. Най-силните държави през този период — Англия, Прусия, Австрия и Русия са били заинтересовани от мирно разрешаване на конфликта и провъзгласяват на Лондонската конференция от 1830 година независимостта на новата държава. Брюксел става столица на кралството, а Леополд I — първият крал на Белгия с форма на управление конституционна монархия.

Ново време[редактиране | edit source]

Благодарение на статута на столица и на икономическият възход на Белгия през епохата на индустриализация (XIX век), Брюксел се превръща във все по-привлекателно място. Населението се разраства бързо, не на последно място за сметка на имигрантите от Валония и Франция. Историческото ядро на града се обединява с бившите селски общини в конгломерат, израстват нови квартали. През това време се строят такива сгради като Двореца на правосъдието, Брюкселската фондова борса, Кралския дворец, Триумфалната арка и прочутите сгради в стил Ар нуво (като сградите на Виктор Орта).

Въпреки, че Белгия е жертва на агресивната политика на Германия и в двете световни войни, Брюксел не получава значителни разрушения. Благодарение на това архитектурата и улиците на Брюксел до 60-те години на ХХ век (и отчасти в наши дни) остават такива, каквито са били по време на основаването на града. Още през 30-те години на ХХ век са свързани с релсов път Северната и Централната гари през центъра на града.

Двуезичие в Брюксел

Старият конфликт между фламандското, нидерланскоезично и валонското, френскоезично население води до това, че през 1932-1938 година Брюксел се превръща в двуезичен: имената на улици, спирки на общественият транспорт и общините са дублирани на два езика. Под влиянието на по-развита по това време Валония градът все повече се «пофренчва» и преобладаващият по-рано холандски език отива на втори план. Също така в архитектурата доминира френския стил.


След Втората световна война Брюксел завоюва все по-голямо международно значение: през 1958 г. тук се настанява Европейската икономическа общност (предшественик на Европейският съюз). През същата година в Брюксел се провежда Световно изложение, за което е построен Атомиумът. През 1967 г., от Париж в Брюксел се премества и НАТО.

Публикуваният през 1953 г. закон, по който разходите за събаряне на стари къщи се изплащат от държавата, се отразява неблагоприятно върху външния вид на града: събарят се ненужно голям брой стари жилища и квартали, а на получените площи се построяват високоетажни сгради. Някои архитекти смятат, че Брюксел е по-засегнат от модернизирането през 1960-те години, отколкото от войните. Тази модернизация, придружени от събаряне в голям мащаб на исторически квартали, е наречена «брюкселизация». Освен това характерна черта за новия Брюксел е образуването на гето и заселването на бедните имигрантски семейства в централните квартали, отличаващи се по-рано с богати културни традиции.

География[редактиране | edit source]

Петоъгълника - историческата сърцевина на Брюксел (карта от 1837

Общината на Брюксел е в неправилна форма, състояща се от три части: широка Северна, Централна и тясна южна. В северната част Брюксел включва областите Лаакен, където са разположени няколко кралски резиденции. До 1921 Лаакен е самостоятелна община. Исторически ядрото на града представлява петоъгълник от булеварди, построени на мястото на бившите отбранителни съоръжения.

Брюксел е на река Сена (Zenne), но в чертите на града тя на практика не се вижда, тъй като е била покрита от белгийските инженери, под ръководството на Хенри Мо в периода на урбанизацията (втората половина на XIX в.).

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на Брюксел е умерено морски. Морски въздушни маси, възникнали над разположеното в относителна близост Северно море, определят малката амплитуда на дневната и годишна температури и високата относителна влажност. Най-горещите месеци юли и август са със средна температура от 17,0° С, а най-студения януари със среден минимум до 2,5° C. Средната годишна температура е 9,7° C. Количеството часове на слънцегреене в годината е 1585.

За морският климат е типично голямо количество на валежите. Така за година в Брюксел падат 821 mm валежи, като най-голямото количество (от 79 mm) е през ноември и декември.

Население[редактиране | edit source]

Динамика на изменението
на населението на Брюксел

1806 73 928
1830 98 279[1]
1846 123 874
1856 152 828[2]
1880 162 498
1900 183 686
1910 177 078
1920 154 801
1930 200 433[3]
1947 184 838
1970 161 080
1980 143 957
1990 136 706
2000 133 859
2004 141 312
2008 148 873
ecodata

На територията на град Брюксел живеят 148 873 човека (1 януари 2008), при плътност на населението 4566 чов./км². Заедно с 18-те комуни на Брюкселския столичен окръг агломерацията образува най-големия (и заедно с това един от най-гъстонаселените) град в Бенелюкс и с население 1 048 491 човека.

От общините в регион Брюксел-столица, най-голяма и най-населена от тези общини е град Брюксел. С най-малко население е Кукелберг с 18 541 жители, докато най-малката по площ е Сен-Жос-тен-Ноде, която е само 1.1 кв. км. Въпреки, че е най-малката община, Сен-Жос-тен-Ноде е най-гъсто населената от всички общини с 20 822 жители кв. км.

Демографски данни[редактиране | edit source]

Най-бързо населението на Брюксел се увеличава по време на урбанизацията през XIX—XX век: за едно столетие числеността на населението нараства два пъти, от 98 000 през 1830 година до 200 433 човека през 1930 година. Пикът на числеността на населението е бил в 1930 година и от тогава населението на града намалява и през последните 30 години е около 140 000.

През 2007 година коефициента на раждаемост е 17,4, а коефициента на смъртност 8,8. Така естественият прираст на населението е +8,6, а общият +17,1, което се явява доста висок показател за Европа.[4]

Половият състав на населението на града е еднороден 50,18 % мъже и 49,82 % жени.[5] Половината от цялото брюкселско население (51,6 %) е неомъжено/неженено.[6]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Благодарение на разполагането в Брюксел на учреждения на Европейския съюз, НАТО и други международни организации, повече от една четвърт от населението (27,1%) на града се явяват чужденци.[7]

Религия[редактиране | edit source]

Въпреки че исторически основната религия в Брюксел е католицизъм (протестантите са били преследвани и експулсирани от испанците през 16 век), повечето хора в Брюксел не са вярващи. Около 10% от населението редовно посещава църковните служби. Сред религиите, наред с исторически господстващия католицизъм, съществуват големи малцинства от мюсюлмани, атеисти и агностици. Други (признати) религии (протестантство, англиканство, православие и юдаизъм) се изповядват от много по-малки групи в Брюксел.

Администрация и управление[редактиране | edit source]

Столичен регион Брюксел
Знаме    Герб
Разположение в Белгия
Столица Брюксел
Площ 161 km²
Население (2011) 1 119 088 души
6951 души/km²
Общини 19
Министър-председател Руди Верворт (СП)
Официален сайт brussels.irisnet.be
Столичен регион Брюксел в Общомедия

Регионът Брюксел-столица е един от трите региона на Белгия, като френската и фламандската общност упражняват всяка от своя страна, своите културни компетенции на територията на региона. Брюксел има регионален парламент с 89 депутати (72 френско говорещи и 17 фламандско говорещи, като партиите се организират на езикова основа) и правителство с министър-председател и управител.

Регионът Брюксел-столица е съставен от 19 общини (през 1831 г. Белгия е разделена на 2 739 общини), всяка една управлявана от кмет. За разлика от повечето общини в Белгия, тези, разположени в региона Брюксел-столица не са били слети с други по време на реформите през 1964, 1970 и 1975 г. Въпреки това, няколко общини извън региона, са исторически свързани с град Брюксел, като Лаакен, Харен и Недер-на-Хембек, които са обединени с града през 1921 г.

Общините в региона Брюксел-столица са политически единици със задължения на местно равнище, като например прилагане на закона, поддържането на училища и пътни мрежи в рамките на техните граници. Общинската администрация се управлява от кмет, Съвет и изпълнителна власт.

Brussels-Capital Region blank stylised.svg

4
19те общини на регион Брюксел-столица
  1. Андерлехт
  2. Аудергем
  3. Синт Агата - Берхем
  4. Брюксел
  5. Етербек
  6. Евере
  7. Ворст
  8. Гансхорен
  9. Иксел
  10. Йете
  11. Кукелберг
  12. Синт Янс - Моленбек
  13. Синт Гилис
  14. Синт Йост тен Ноде
  15. Схарбек
  16. Юкел
  17. Ватермал - Босворде
  18. Синт Ламбрехтс - Волюве
  19. Синт Питерс - Волюве

Икономика[редактиране | edit source]

Брюксел е най-големият икономически център на Белгия. На икономическия ръст на белгийската столица помагат както централното ѝ разположение, така и фактът, че там са разположени такива международни организации като ЕС и НАТО. По обем БВП на глава от населението Брюксел заема трето място сред европейските градове след Люксембург и централен Лондон. Най-голяма печалба принасят гастрономията (през април 2007 г. в града има повече от 2000 ресторанта) и сферата на услугите. Освен това е развито машиностроенето. В града има голям брой финансово-кредитни институции.

Транспорт[редактиране | edit source]

Брюксел разполага с добре развит обществен транспорт както и с извънградски транспортни връзки.

Градът се обслужва от летище, разположено в община Завентем в близост до Брюксел, както и от летище Шарлероа Юг, намиращо се до Шарлероа на около 50 км от Брюксел. Също така градът е свързан с пряка високоскоростна железопътна линия с Лондон (с влака Евростар през тунела под Ламанша) и с Амстердам, Париж и Кьолн (с влака Thalys).

Брюксел също има свое пристанище на канала Брюксел-Шелда, разположено в северозападната част на града. Каналът Брюксел Шарлероа свързва Брюксел с главните индустриални зони на Валония.

Обществен транспорт[редактиране | edit source]

Метрото в Брюксел датира от 1976 г., но подземни линии, известни като premetro са били обслужвани от трамвай от 1968 г. насам. Градът разполага също и с добре развита автобусна и трамвайна мрежа. Според съществуващите планове през следващите няколко години градският транспорт ще бъде увеличен със Столична регионална експресна железопътна мрежа (Gewestelijk ExpresNet (GEN)), която ще свързва Брюксел по-добре с околните населени места.

Автомобилен транспорт[редактиране | edit source]

Магистралата R0 с табела за летището Завентем

В Брюксел се събират много линии на пътните комуникации на страната. Пътната мрежа прилича по своето устройство на френската пътна мрежа: подобно на парижкия булевард Périférique в Брюксел е налице околовръстна магистрала R0, към която се включват пътища от всички посоки. Цялата мрежа от магистрали е добре осветена.

Поради големи задръствания на главните кръстовища голяма част от пътищата са преместени под земята. Така скрити под земята са не само прави участъци, но и разклонения, и дори светофари. Един от тунелите води директно от магистралата в източната част на града в квартала, където са разположени учрежденията на ЕС.

Гербове[редактиране | edit source]

  • Герба на Град Брюксел показва Архангел Михаил, който е патрон на град Брюксел, убиващ дявола.
  • Емблемата на Брюкселски столичен район изобразява жълт ирис (естествен за Брюкселската зона) на син фон.

Други[редактиране | edit source]

  • Един от символите на града е Атомиумът, конструкция, изобразяваща клетка на железен кристал

Фестивали[редактиране | edit source]

  • Международен фестивал на фентъзи филмите в Брюксел - провежда се от 1983 г. по идея на Ани и Фреди Бозо, Джиджи Етиен, Жорж и Гай Делмоте. Провежда се всяка година през март или април.

Изкуство и култура[редактиране | edit source]

В Брюксел има над 40 музея[8] включително Музей на Модерното изкуство[9] и кралският музей за изящни изкуства на Белгия. Последният разполага с богата колекция от различни художници, включително фламандски художници като Брьогел, Рогир ван дер Вейден, Робърт Кампин, Антъни ван Дайк, и Яков Йорданс. Други музеи са музеят на Магрит, който съдържа най-голямата колекция в света на творчеството на сюрреалиста Рене Магрит и Белгийският музей на комиксите.

Градът е бил домакин на много панаири и конференции. През 1958 тук се провежда и Световно изложение.

Образование[редактиране | edit source]

В Брюксел има няколко университета. Двата основни са френско-езичният Свободен университет в Брюксел (Université Libre de Bruxelles) с около 20 000 студенти разположени в три кампуса в града (и други два отвън), и холандско-езичният Свободен университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel) с около 10 000 студенти. Двата университета произхождат от един прародител основан през 1834 г., а именно в Свободния университет на Брюксел, който се разделя през 1970 г. по време реорганизацията на висшето образование.

Други университети са Facultés Universitaires Saint-Louis с 2000 студенти, Hogeschool-Universiteit Brussel, Кралската военна академия, военен колеж, установени през 1834 г. от френски полковник и две театрални училища основани през 1982 г.: Френско-езичната кралска консерватория (Conservatoire Royal) и холандско-езичната кралска консерватория (Koninklijk Conservatorium).

Някои други университети също имат филиали в Брюксел, като например Католическият университет в Льовен има Медицински факултет в града от 1973 година. В допълнение, University of Kent's Brussels School of International Studies предлага следдипломно обучение по международни изследвания, а Бостънският университет в Брюксел, създаден през 1972 г., предлага магистърска степен по бизнес администрация и международни отношения. Поради международното присъствие в града след втората световна война, има и редица международни училища, включително Международното училище в Брюксел, британското училище в Брюксел, както и четири европейски училища, обслужващи работещите в институциите на ЕС.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Брюксел
Починали в Брюксел
Други личности, свързани с Брюксел
  • Исак Албенис (1860-1909), испански композитор, учил в града през 1876–1880
  • Лорънс Алма-Тадема (1836-1912), британски художник, живял в града през 1863–1869
  • Шарл Бодлер (1821-1867), френски поет, живял в града през 1864–1866
  • Вилхелм Орански (1533-1584), нидерландски държавник, живял в града в средата на 16 век
  • Никола Генадиев (1868-1923), български политик, завършил право в Брюксел през 1891
  • Петър Гудев (1862-1932), български политик, завършил право в Брюксел в края на 19 век
  • Пол Делво (1897-1994), художник, учил изкуство в Брюксел в началото на 20 век
  • Мориц Корнелис Ешер (1898-1972), нидерландски художник, живял в града през 1937–1941
  • Тодор Кръстев (1865-?), български политик, завършил право в Брюксел през 1892
  • Никола Недев (1886-1970), български офицер и политик, завършил военна академия през 1915
  • Ран Босилек (1886-1958), български писател, завършил право в Брюксел в началото на 20 век
  • Данис Танович (р. 1969), босненски режисьор, учил и работил в града през 1990-те
  • Андрей Тошев (1867-1944), български дипломат, завършил естествени науки в Брюксел през 1891
  • Чавдар Червенков (р. 1941), български офицер и дипломат, военен аташе през 1978–1982

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Брюксел е побратимен с:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. През 1830 година става Белгийската революция
  2. Присъединяване на квартала Леополд (сега Европейски квартал)
  3. Пик на населението; през 1921 година към града се присъединяват Haren, Laken и Neder-Over-Heembeek
  4. Демографските коефициенти са изчислени въз основа на статистическите данни ecodata
  5. Данните на Националния статистически институт
  6. Национален статистически институт
  7. http://ecodata.mineco.fgov.be/mdn/Vreemde_bevolking.jsp?S=G21004
  8. Museum
  9. Museum of Modern Art