Барселона
|
||||||||||||||||||||||||
Барселона (среща се и като Барцелона) (на испански и каталунски: Barcelona, произношение на каталунски: [bəɾsəˈlonə], произношение на испански: [baɾθeˈlona]) е град в Североизточна Испания, столица на автономната област Каталония и административен център на провинция Барселона. С населението си от 1 605 602 жители е вторият по големина град в Испания и единадесети в Европейския Съюз. Градът е домакин на много международни събития, сред които Международните изложения през 1888 и 1929 година и XXV-те летни Олимпийски игри през 1992 година.
Барселонското летище е деветото по големина пътническо летище в Европейския съюз с преминали през него 27 милиона пътници през 2005 г.[1]
Съдържание |
Топонимия [редактиране]
Произходът на името на града е неизвестен и съществуват множество теории и легенди, които се опитват да го обяснят. Знае се, че е древен иберийски град на племето лайетани, че е завладян от римляните и под името Барсино, се превръща в римска колония под защитата на Юлий Цезар и Октавиан Август.
През средните векове името еволюира, преминавайки през различни варианти, като Барчинона, Баркалона, Барчелона и Барченона.
Една от легендите за основаването на Барселона се гради на предполагаемото преосноваване на града от картагенския генерал Хамилкар Барка след пристигането му като завоевател на иберийския полуостров, докато друга версия, приписва това на сина му Ханибал Барка. Не съществуват обаче документни доказателства за връзка между името на картагенската фамилия и града Барселона.
Има и други обяснения на произхода на името на града, като според едно от тях, названието произлиза от финикийския период, теория поддържана от надпис Баркено, открит върху иберийска монета.
Съществува и легенда с митологично обяснение за корените на името на града. Според тази легенда, Херкулес се отправил заедно с аргонавтите в търсене на Златното руно, но когато преминавали близо до днешния каталунски бряг, се извила буря и разпръснала корабите. След като бурята утихнала, разбрали, че липсва деветият кораб. След дълго търсене, Херкулес открил отломките от корабокруширалия BarcaNona (девети кораб) край днешния хълм Монтджуик. Местността била толкова гостоприемна, че екипажът решил, с помощта на бога на търговията и изкуствата Хермес, да основе на това място град, с името Барканона.
История [редактиране]
Барселона е основана в средата на II век пр. Хр. от Картаген. Бащата на Ханибал Барка — Хасдрубал се смята за основателя на града, като фамилното име Барка е в основата на името на града. По-късно става част от Римската империя. След разделянето на империята през 395 г. сл. Хр. града е част от Западната Римска империя. С нахлуването на различни варварски племена през V век сл. Хр. на територията на Иберийския полуостров, градът е владение на остготите и основаното от тях кралство. В началото на VIII век маврите, съставляващи най-общо казано бербери и араби от Африка, вдъхновени от новата си религия — ислям, нахлуват на територията на Иберийския полуостров.
Маври и франки на няколко пъти завладяват Барселона и градът още пази следа от преминаването им в особеностите на по-старата си архитектура. На разходка през централната част на града, позната като „Бари Готик“, букв. „Готическият квартал“, човек може види части от оригиналните римски стени редом с готическа архитектура, като Палау Реал Маджор, бившата резиденция на Каталонската кралска фамилия. Посещение в градския Исторически музей е чудесен начин да научите повече за историята на Барселона и културите, които са я оформили.
През 1992 в града се провеждат XXV-те летни Олимпийски игри. Песента, написана специално за събитието е прочутата „Барселона“ на Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри.
География [редактиране]
Барселона се намира на североизточния бряг на Иберийския полуостров, в Средиземно море, на плато около 5 km, ограничен от планинска верига на Колсерола на Лобрегат реката на юг-запад и Бесос реката към север. Това плато е 170 km 2 (66 м MI, от които 101 km ², са заети от самия град. Намира се на 160 km на юг от Пиренеите и каталунската границата с Франция.
Колсерола, част от крайбрежната планинска верига, укрива града на север-запад. Неговата най-високата точка, връх Тибидабо, висок 512 m, предлага поразително гледка над града. Барселона е обсипана с малки хълмове, повечето от които са урбанизирани, и дали своето име в квартали построени върху тях, като Кармил (267 m), Путскет (181 m) и Ровира (261 m). В стръмния склон на Монжуик (Montjuïc) (173 m), разположен на югоизток, се вижда от високо пристанището и замъка Монжуик, крепост построена през 17-18ти век за контрол на града като заместител на Цитадела. Днес крепостта е музей и Монжуик е начало на няколко спортни и културни обекти, както и Барселона на най-големите паркове и градини.
Климат [редактиране]
Барселона има средиземноморски климат, с мека, влажна зима и топло, сухо лято. Барселона се намира на източния бряг на Иберийския полуостров, така Атлантическите западни ветрове често пристигат в Барселона с ниска влажност, непроизвеждащи дъжд. В близост до Атлантическия океан, нейната географска ширина и релеф, са причините, поради които лятото не е толкова сухо, както в повечето други средиземноморски места по Средиземноморието. Някои години, началото на юни все още е студено и дъждовно, а април и май, които, заедно с август, септември, октомври и ноември, са най-дъждовните месеци на годината. Най-сухи месеци са юли, февруари, март и юни. Както и в много части наКаталуния, времето през годината, може да бъде много различно от година на година.
Така че, средно взето, най-дъждовните сезони са пролетта и есента, както и най-сухо са зимни и летни. Западният средиземноморски климат е един от най-нередовните климати в света. Така например, една година октомври може да бъде много сух, а юли или февруари — дъждовни. Барселона и Лондон имат същите годишни валежи, но в Лондон климатът не е толкова нередовен и проливен като в Барселона. Като температури, декември, януари и февруари са най-студените месеци, осреднявани температури от 9 ° C на летището и повече от 10 ° С в града. Юли и август са най-горещите месеци, осредняване температури от 24 ° C. Най-високата температура в центъра на града е 38,6 ° C. [26] В студените температура е записано -6,7 ° C на 11 февруари 1956 г. и -5 ° C на 12 януари 1985 година. Въпреки това, през 19 век -9,6 ° C беше записано през януари 1896.
В обсерваторията Фабра, разположена на хълма Тибидабо, 412 m над морското равнище, тахографската лятна температура е 39,8 ° C. На 7 юли 1982 г., и най-ниската температура на века, са регистрирани, -10,0 ° на 11 февруари 1956. Близо до хълмове и летището годишните валежи достигат 650 mm, а в центъра на града около 600 mm.
|
Климатични данни за Барселона
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Демография [редактиране]
Архитектура [редактиране]
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
 |
|||||||
| Държава |  Испания |
||||||
| Тип | Културно | ||||||
| Критерии | i, ii, iv | ||||||
| Справка | |||||||
| Регион** | Европа и Северна Америка | ||||||
| Координати | |||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 1984 (8ма сесия) | ||||||
| Разширение | 2005 | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Бари готик (Barri Gòtic „готическият квартал“ на каталонски) е в центъра на стария град на Барселона. Много от сградите, датират от средновековието, някои от още през римската управление на Барселона. Архитектурата на каталонския модернизъм (често позната като изкуство Ар нуво в останалата част от Европа), разработена между 1885 и 1950 и оставя важно наследство в Барселона. Голяма част от тези сгради са световно наследство.
Особено забележителна е работата на архитекта Антони Гауди, което може да се види в целия град. Неговата най-известна работа е огромна, но все още незавършена църква на Саграда Фамилия, която е в процес на изграждане от 1882, и все още се финансира от частни дарения. Строежът започва едва през 1891 година с дарения от заможни приятели и от гражданите. Гауди е толкова обзет от идеята за построяването на храма, че към края на живота си живее в малка пристройка към него. За 35-те години до края на живота му (1926 година) е построена само една от кулите, като в следващите години ученици на Гауди успяват да довършат и другите три кули. Оттогава до ден днешен строежът се издържа изцяло от дарения и все още не е завършен. За последните 10 години са построени още 4 от кулите, от западната страна (по план кулите са общо 12). Прогнозите са, че с последните, по-бързи темпове, има вероятност да бъде завършен изцяло към 2032 година.
Галерия [редактиране]
-
Площад Испания, Барселона с Арената в дъното
-
Неделно празненство с музика и каталонски танци
-
Изглед към пристанищната част на Барселона от Парка на цитаделата
-
Стълбище на входа на Парка Гюел, проектирано от Антонио Гауди
Побратимени градове [редактиране]
Антверпен, Белгия от 1997 г.
Атина, Гърция от 1999 г.
Бостън, САЩ от 1983 г.
Бусан, Южна Корея от 1983 г.
Валпараисо, Чили от 2001 г.
Газа, Палестина от 1998 г.
Гданск, Полша от 1990 г.
Глазгоу, Шотландия
Дъблин, Ирландия от 1998 г.
Дубай, ОАЕ от 2006 г.
Истанбул, Турция от 1997 г.
Исфахан, Иран от 2000 г.
Кобе, Япония от 1993 г.
Кьолн, Германия от 1984 г.
Монпелие, Франция от 1963 г.
Монреал, Канада
Монсон, Испания
Монтевидео, Уругвай от 1985 г.
Монтерей, Мексико от 1977 г.
Нижни Новгород Русия
Порто, Португалия
Рио де Жанейро, Бразилия от 1972 г.- Сан Франциско, САЩ от 2010 г.
- Санкт Петербург, Русия от 1985 г.
- Сао Пауло, Бразилия от 1985 г.
Сараево, Босна и Херцеговина от 2000 г.
Себу, Филипини от 2009 г.- Севиля, Испания
Тел Авив, Израел от 1998 г.
Тируванантапурам, Индия от 2009 г.
Хавана, Куба от 1993 г.
Шанхай, Китай от 2001 г.
Източници [редактиране]
- ↑ European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт на град Барселона
- Туристически снимки от Барселона, юли 2008 г. (част 4) (част 3) (част 2) (част 1)
|
|||||
|
|||||
