Барселона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Барселона
    Герб
Barcelona collage.JPG
Испания
Red pog.png
Барселона
Каталония
Red pog.png
Барселона
Страна Флаг на Испания Испания
Авт. област Каталония
кантон= Барселона
Площ 100,4 km²
Надм. височина 12 m
Население (2009) 1,620,943 души
0,0161 души/km²
Пощенски код 08000
Телефонен код 93
Официален сайт http://www.barcelona.cat/
Барселона в Общомедия

Църквата „Саграда Фамилия“ в Барселона

Барселона (среща се и като Барцелона) (на испански и каталонски: Barcelona, произношение на каталонски: [bəɾsəˈlonə], произношение на испански: [baɾθeˈlona]) е град в Североизточна Испания, столица на автономната област Каталония и административен център на провинция Барселона. С населението си от 1 605 602 жители е вторият по големина град в Испания и единадесети в Европейския съюз. Градът е домакин на много международни събития, сред които Международните изложения през 1888 и 1929 година и XXV-те летни Олимпийски игри през 1992 година.

Барселонското летище е деветото по големина пътническо летище в Европейския съюз като през 2005 г. през него са преминали 27 милиона пътници.[1]

Топонимия[редактиране | edit source]

Произходът на името на града е неизвестен и съществуват множество теории и легенди, които се опитват да го обяснят. Знае се, че е древен иберийски град на племето лайетани, че е завладян от римляните и под името Барсино се превръща в римска колония под защитата на Юлий Цезар и Октавиан Август.

През средните векове името еволюира, преминавайки през различни варианти, като Барчинона, Баркалона, Барчелона и Барченона.

Една от легендите за основаването на Барселона се гради на предполагаемото преосноваване на града от картагенския генерал Хамилкар Барка след пристигането му като завоевател на иберийския полуостров, докато друга версия приписва това на сина му Ханибал Барка. Не съществуват обаче документни доказателства за връзка между името на картагенската фамилия и града Барселона.

Има и други обяснения на произхода на името на града, като според едно от тях, названието произлиза от финикийския период, теория поддържана от надпис Баркено, открит върху иберийска монета.

Съществува и легенда с митологично обяснение за корените на името на града. Според тази легенда, Херкулес се отправил заедно с аргонавтите в търсене на Златното руно, но когато преминавали близо до днешния каталонски бряг, се извила буря и разпръснала корабите. След като бурята утихнала, разбрали, че липсва деветият кораб. След дълго търсене, Херкулес открил отломките от корабокруширалия BarcaNona (девети кораб) край днешния хълм Монтджуик. Местността била толкова гостоприемна, че екипажът решил с помощта на бога на търговията и изкуствата Хермес да основе на това място град с името Барканона.

История[редактиране | edit source]

Барселона е основана в средата на II век пр. Хр. от Картаген. Бащата на Ханибал Барка – Хасдрубал се смята за основателя на града, като фамилното име Барка е в основата на името на града. По-късно става част от Римската империя. След разделянето на империята през 395 г. сл. Хр. градът е част от Западната Римска империя. С нахлуването на различни варварски племена през V век сл. Хр. на територията на Иберийския полуостров, градът е владение на остготите и основаното от тях кралство. В началото на VIII век маврите, съставляващи най-общо казано бербери и араби от Африка, вдъхновени от новата си религия – ислям, нахлуват на територията на Иберийския полуостров. През първата половина на 9 в. градът е център на Испанската марка.

Маври и франки на няколко пъти завладяват Барселона и градът още пази следа от преминаването им в особеностите на по-старата си архитектура. В централната част на града, позната като „Бари Готик“, букв. „Готическия квартал“, са запазени части от оригиналните римски стени редом с готическа архитектура, като Палау Реал Маджор, бившата резиденция на Каталонската кралска фамилия.

През средните векове Барселона е част от Арагонското кралство. След Реконкистата градът започва да набира стопанска мощ и към XIX век е един от най-добре икономически развитите градове на Испания. Началото на гражданската война в Испания е отбелязано и с обявяване на независима Каталонска република (освен Мадридската). Градът е бомбардиран неколкократно и е завладян от франкистите през януари 1939 г. След смъртта на Франко започва период на демократично развитие и икономически разцвет, който се засилва още повече след приемането на Испания в Европейския съюз на 1 януари 1986 г.

През 1992 г. в града се провеждат XXV-те летни Олимпийски игри. Песента, написана специално за събитието, е „Барселона“ на Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри.

География[редактиране | edit source]

Барселона се намира на североизточния бряг на Иберийския полуостров към Средиземно море, в равнина, ограничена от планинската верига на Колсерола и река Лобрегат на юг и запад и от река Бесос на север. Площта ѝ е 170 km2, от които 101 km2 заема самият град. Намира се на 160 km на юг от Пиренеите и каталонската граница с Франция.

Колсерола, част от крайбрежната планинска верига, огражда града от северозапад. Неговата най-високата точка връх Тибидабо, висок 512 m, предлага поразителна гледка над града. Барселона е осеяна с малки хълмове, повечето от които са урбанизирани, и дават своето име на построените върху тях квартали като Кармил (267 m), Путскет (181 m) и Ровира (261 m). От стръмния склон на Монтжуик (Montjuïc) (173 m), разположен на югоизток, се виждат от високо пристанището и крепостта Монтжуик, построена през 17-18 век. Днес тя е музей, а Монтжуик е средище на няколко спортни и културни обекти, както и на най-големите паркове и градини в Барселона.

Климат[редактиране | edit source]

Барселона има средиземноморски климат, с мека, влажна зима и топло, сухо лято. Барселона се намира на източния бряг на Иберийския полуостров, така че западните атлантически ветрове често пристигат тук с ниска влажност, непроизвеждащи дъжд. Разположена в близост до Атлантическия океан, нейната географска ширина и релеф са причините, поради които лятото не е толкова сухо, както в повечето други места по Средиземноморието. През някои години началото на юни все още е студено и дъждовно, а април и май заедно с август, септември, октомври и ноември, са най-дъждовните месеци на годината. Най-сухи месеци са юли, февруари, март и юни. Както и в много части на Каталония, времето през годината може да бъде много различно през различните години.

Общо казано, най-дъждовните сезони са пролетта и есента, а най-сухи са зимните и летните месеци. Западният средиземноморски климат е един от най-нередовните климати в света. Така например, една година октомври може да бъде много сух, а юли или февруари – дъждовни. Барселона и Лондон имат същото количество годишни валежи, но в Лондон климатът не е толкова нередовен и проливен като в Барселона.

От гледна точка на температурите, декември, януари и февруари са най-студените месеци, със средни стойности от 9°C на летището и над 10°С в града. Юли и август са най-горещите месеци, със средни температури от 24°C. Най-високата температура в центъра на града е 38,6°C [26]. Най-ниска температура е измерена на 11 февруари 1956 г. -6,7°C и -5°C на 12 януари 1985 г. Въпреки това, през 19 век – януари 1896 г. са били измерени -9,6°C.

В обсерваторията Фабра, разположена на хълма Тибидабо, 412 m над морското равнище, са измерени максимална лятна температура от 39,8°C на 7 юли 1982 г., и на 11 февруари 1956 - най-ниската температура на века, -10,0°С. Близо до хълмовете и летището годишните валежи достигат 650 mm, а в центъра на града около 600 mm.


Климатични данни за Барселона
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 13,4 14,6 15,9 17,6 20,5 24,2 27,5 28 25,5 21,5 17 14,3 20
Средни температури (°C) 8,9 9,95 11,3 13,05 16,25 19,95 23,05 23,65 21,1 17,05 12,55 10 15,56
Средни минимални температури (°C) 4,4 5,3 6,7 8,5 12 15,7 18,6 19,3 16,7 12,6 8,1 5,7 11,13
Средни месечни валежи (mm) 41 29 42 49 59 42 20 61 85 91 58 51 628
Брой на дните с валежи 6 5 6 7 7 6 3 6 6 8 6 6 72
Източник: worldweather.org

Демография[редактиране | edit source]


Архитектура[редактиране | edit source]

Панорамен изглед
Панорамен изглед
Произведенията на Гауди
Barcelona, Works of Antoni Gaudí*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

CasaBatllo 0170.JPG
Държава Флаг на Испания Испания
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 41°22′00.3″ с. ш. 2°09′59″ и. д. / 41.36675° с. ш. 2.166389° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1984  (8ма сесия)
Разширение 2005
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.
Кулата Агбар, най-новият небостъргач на Барселона

Бари готик (Barri Gòtic „готическият квартал“ на каталонски) е в центъра на стария град на Барселона. Много от сградите, датират от средновековието, някои от още през римското управление на Барселона. Архитектурата на каталонския модернизъм (често позната като изкуство ар нуво в останалата част от Европа), е разработена между 1885 и 1950 г. и оставя важно наследство в Барселона. Голяма част от тези сгради са част от световното културно наследство.

Особено забележителна е работата на архитекта Антони Гауди, което може да се види в целия град. Неговата най-известна работа е огромната, но все още незавършена църква „Саграда Фамилия“, която е в процес на изграждане от 1882 г., и все още се финансира от частни дарения. Строежът започва едва през 1891 година с дарения от заможни приятели и от гражданите. Гауди е толкова обзет от идеята за построяването на храма, че към края на живота си живее в малка пристройка към него. За 35-те години до края на живота му (1926 г.) е построена само една от кулите, като в следващите години ученици на Гауди успяват да довършат и другите три кули. Оттогава до ден днешен строежът се издържа изцяло от дарения и все още не е завършен. За последните 10 години са построени още 4 от кулите, от западната страна (по план кулите са общо 12). Прогнозите са, че с последните, по-бързи темпове, има вероятност да бъде завършен изцяло към 2032 година.

Паркове и градини[редактиране | edit source]

В Барселона има много паркове. Най-известните са парк Гюел, проектиран от Антонио Гауди, в квартал Грасия, паркът Монджуик, разположен в планината със същото име и парк Сиудадела, намиращ се в центъра на града, който може да бъде намерен до парламента на Каталония и Зоологическата градина в Барселона. Наскоро е открит и парк на Диагонал Мар, проектиран от Енрик Миралес, и паркът Форум, който беше домакин на световния форум на културата през 2004 г. Близо до Колсерола, на север от града, се намират централният парк Ноу Барис, един от най-големите в Барселона и паркът Лабиринт на Хорта, където храстите са засадени и почиствани, така че да се създаде лабиринт, където малки и големи да прекарват разходките си забавлявайки се. Други по-малки паркове са парк Индустриал в района на Сантс, парк Клот в близост до Плаза де лас Глориас и парк Туро в непосредствена близост до площад Франсес Масиа.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.

Външни препратки[редактиране | edit source]