Хамилкар Барка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инкрустация на латински на краткото име на Барка на мраморната Colonia Julia Augusta Faventia Paterna Barcino [1]

Хамилкар Барка (Мъ́лния) (към 277[2] – 229 г. пр. н. е.) е картагенски пълководец и държавник, баща на Ханибал.

Борба срещу Рим[редактиране | edit source]

В последните години на Първата пуническа война Хамилкар Барка опустошава с флотата си (247 пр. н. е.) югозападното крайбрежие на Италия (по-точно днешни Калабрия и Кампания) и воюва срещу римляните в Сицилия - при Херкте (до Панорм, 247-244 пр. н. е.) и Ерикс (до Дрепана, 244-241 пр. н. е.). На тази фаза от войната Рим вече е завоювал почти целия остров (без римския съюзник Сиракуза на югоизток). Картагенците са изтласкани и обсадени в крепостите Лилибеум и Дрепана на запад и се държат благодарение на временното си надмощие по море. С действията си Хамилкар успява да неутрализира натиска върху двете крепости. Римляните не успяват да се справят с него, въпреки че съсредоточават значителни войски. През 241 г. пр. н. е., в резултат на поражението на флота си в битката при Егадските острови, Картаген изпада в тежко положение. Решението за продължаване или прекратяване на бойните действия е поверено на Хамилкар. Договорът, сключен между него и римския консул Гай Лутаций Катул, слага край на Първата пуническа война. Картагенците са принудени да се изтеглят от последните си владения в Сицилия.[3]

В Либийската война[редактиране | edit source]

След първите неуспехи в така наречената „Либийска война“ (въстанието на наемниците, служили срещу Рим, и коренните жители на Древен Тунис, наричани от античните летописци „либийци“) картагенците поверяват командването на Хамилкар. Той печели няколко битки (в т. ч. при река Баграда и Прион), но не успява да сломи въстаниците, преди да се помири със своя политически противник Ханон. Двамата заедно успяват да нанесат през 238 (или 239) г. пр. н. е. решително поражение на въстаническия предводител Мато и да възстановят картагенската власт над либийците.[4]

Завоевания в Иберия[редактиране | edit source]

Скоро след победата над въстаналите наемници Хамилкар Барка започва поредица от военни кампании за завладяване на Иберия (съвременни Испания и Португалия). Целта му е да засили Картаген с нови владения на мястото на Сицилия и Сардиния, присъединени от римляните, и да подготви своя град за нов открит конфликт с Рим. В продължение на девет години с оръжие и дипломатически средства успява да подчини много от племената по поречието на Гуадалкивир (турдетани, бастули и др.). Овладява контрола върху старите богати сребърни рудници на Тартес и използва придобитата плячка за засилване на политическото си влияние в Картаген. Изграждайки постоянна база в завзетите територии Хамилкар основава град Акра Левке [5] (днешния Аликанте[6]). Загива през 229 г. пр. н. е. в битка с иберите при Хелика[5] (днес Елче[7]).

Поколение[редактиране | edit source]

В първата испанска хроника "Estoria de Espanna" (1282 или 1284), се съобщава за четирима сина и една дъщеря на Хамилкар:

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Colonia Julia Augusta Faventia Paterna Barcino (Mairie de Barcelone)
  2. И. Ш. Кораблев. Ганнибал. Изд. „Наука“. Москва 1976, стр. 35 (Библиотека „Студенческое научное общество“, 25.1.2010)
  3. William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 327-328, v. 2 (от The Ancient Library, достъп от 25.1.2010)
  4. Кораблев. Ганнибал, стр. 45-49
    Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 328-329, v. 2
  5. а б Кораблев. Ганнибал, стр. 51-53
    Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 329-330, v. 2
  6. Diodorus Siculus, XXV (10), n. 15 (Lacus Curtius, достъп от 26.1.2010)
  7. Diodorus Siculus, XXV (10), n. 16 (Lacus Curtius, достъп от 26.1.2010)
  8. Primera Cronica General. Estoria de España. Tomo I. - Madrid, Bailly-Bailliere e hijos, 1906, стр. 16

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]