Ханибал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За града в САЩ вижте Ханибал (Мисури).

Ханибал (Анибал, Ханибал Барка) (247-183 г. пр. н. е.) е картагенски военачалник и държавник, известен с борбата си срещу възхода на Рим. Син на Хамилкар Барка, който командва картагенските войски в Сицилия в последните години на Първата пуническа война, а след нейния край започва завоюването на Иберия. Ханибал прекарва голяма част от детството си в тази страна. Няколко години след смъртта на баща си, през 221 г. пр. н. е. той е избран за предводител от войниците в Иберия. Покорява редица иберийски племена и през 219 г. пр. н. е. превзема град Сагунт, съюзник на Рим, с което предизвиква избухването на Втората пуническа война.

През 218 г. пр. н. е. извършва преход от Нови Картаген през Пиренеите, южна Галия и Алпите в Италия. В течение на три години нанася няколко тежки поражения на римляните (в битките при Требия, Тразименското езеро, Кана и др.) и вдига на въстание срещу тях не само галските племена от долината на река По, но и голяма част от римските съюзници в Южна Италия. Успява да привлече на страната на Картаген гръцкия град-държава Сиракуза и македонския цар Филип V. Поради тактическото превъзходство на Ханибаловите войски, Рим се отказва да търси решително сражение. Вместо това използва надмощието си в човешки и материални ресурси, за да изолира Ханибал и да неутрализира един по един съюзниците му. През 211 г. пр. н. е. Ханибал губи главния си италийски съюзник - град Капуа в Кампания. Две години по-късно римляните завладяват друг град, отцепил се от съюза им - Тарент. Картагенските войски са разгромени и прокудени от Иберия и Сицилия, а Македония е принудена да сключи мир. Опитът на брата на Ханибал, Хасдрубал Барка, да повтори похода му от Иберия през Алпите завършва с разгром в битката при Метавър (207 г. пр. н. е.), след което Ханибал е принуден да се оттегли с войските си в най-югозападния край на Апенинския полуостров. През 203 г. пр. н. е. напуска Италия и се завръща в Северна Африка (днешен Тунис), за да брани Картаген от нашествието на римляните. В битката при Зама (октомври 202 г. пр. н. е.) е разбит от войските на римския проконсул Публий Корнелий Сципион и нумидийския владетел Масиниса. В резултат на това поражение Картаген е принуден да сключи мир, с който признава териториалните си загуби в Иберия, отказва се от флотата си и от самостоятелност във външната политика и се задължава да изплати голяма контрибуция, а Рим печели господстващо положение в Западното Средиземноморие.

След Втората пуническа война Ханибал се издига начело на Картаген. Избран е за суфет (титла, съответстваща приблизително на римския консул от това време) и прокарва редица административни и данъчни реформи. През 195 г. пр. н. е. е принуден да бяга от родината си, тъй като политическите му противници призовават Рим за подкрепа срещу него. Намира убежище в държавата на Селевкидите в източната част на Средиземноморието. Подпомага цар Антиох III във войната му срещу римляните (192-189 г. пр. н. е.). След поражението на Антиох едно от мирните условия, поставени от Рим, е екстрадирането на бившия картагенски водач. До края на живота си Ханибал е принуден да бяга - първо в Крит, по-късно в Армения и накрая намира убежище във Витиния (северозападна Мала Азия). След като научава, че царят на Витиния се е съгласил да го предаде на римски емисар, Ханибал се самоубива с отрова.

Делата на Ханибал са известни от запазените трудове на латински и древногръцки автори (Тит Ливий, Полибий, Апиан и др.). Успехите му като пълководец оказват влияние върху военната стратегия в най-ново време.

[редактиране] Източници

[редактиране] Първични

Polybius, The Histories (LacusCurtius, Bill Thayer's Website, 19.2.2008)
Livius, Titus, The History of Rome, Vol. III, IV (ed. E. Rhys, translated by C. Roberts), University of Virginia Library Electronic Text Center (19.2.2008)
Appian, Roman History, The Hannibalic War, Livius Articles on Ancient History (19.2.2008)
Cassius Dio, Roman History (LacusCurtius, Bill Thayer's Website, 19.2.2008)

[редактиране] Вторични

Smith, William (ed.), Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, University of Michigan, Vol. 2, pp. 333-341 (19.2.2008)
Hannibal, в: Classic Encyclopedia (19.2.2008)
Кораблев, Илья, Ганнибал, Москва 1976 (19.2.2008)
Mommsen, Theodor, Römische Geschichte, Band 3 (Project Gutenberg, 19.2.2008)
Delbrück, Hans, Geschichte der Kriegskunst im Rahmen der politischen Geschichte, I Teil: Das Altertum, Walter de Gruyter & Co., Berlin 1964